Решение № 24 от 23.02.2026, Районен съд - Велики Преслав

РЕШЕНИЕ

№ 24 гр. Велики Преслав, 23.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКИ ПРЕСЛАВ, IV СЪСТАВ, НО, в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Милена В. Хазарян при участието на секретаря Женя С. Проданова като разгледа докладваното от Милена В. Хазарян Административно наказателно дело № 20253610200265 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от П. С. Ж. с ЕГН **********, адрес: гр. ***, ул. „***", против Наказателно постановление № 25-0869-002141/ 11.07.2025 г., издадено от Началник група в ОДВМР – Шумен, сектор „Пътна полиция“. Считайки НП за материално и процесуално незаконосъобразно и необосновано, жалбоподателката моли същото да бъде отменено. В с. з. жалбата се поддържа, като се моли НП да бъде отменено, тъй като водачката не е възприела подадения сигнал на стоп-палката, поради което и не е спряла на съответното място, за което нарушение по см. на чл 103 от ЗДвП, й били наложени санкции „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 месец и „Глоба“ в размер на 5о лева.

Наказващият орган, редовно призован за датата на съдебно заседание, не изпраща представител. Представена е писмена молба, чрез която се излагат доводи за правилност на издаденото НП, като се моли същото да бъде потвърдено. Прави се искане за присъждане и на юрисконсултско възнаграждение, в размер определен от съда.

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът установи следното от фактическа страна:

На 29.03.2025година, служителите на Национално Тол управление – Т. Т. и св. П.

А. осъществявали действия по извършване на проверка на водачите на МПС, на територията 1 на гр. Велики Преслав, път I-7, км 128+460. Получили сигнал, че към тях се приближава лице, което е било извършило нарушения, поради което и св. Т. предприел действия по спирането на водача на управлявано МПС, с рег.н.Р8875КМ., като носил светлоотразителна жилетка и със стоп-палка, предприел действия по посочване на място, на което автомобилът, управляван от жалбоподателката да спре.

Въпреки подадения сигнал обаче, жалбоподателката не спряла, а продължила своето движение по посока Шумен. В рамките на работния ден, св. Т. и А. изготвили докладна записка, касаеща обстоятелствата по случая. На 20.06.2025година, на жалбоподателката бил съставен АУАН, като същата е възразила, че „не е забелязала“ подадения сигнал. На 11.07.2025година, било издадено атакувано НП, чрез което за нарушение по чл.103 от ЗДвП, били наложени административни санкции на основание чл.175, ал.1,т.4 от ЗДвП, лишаване от право да управлява МПС за срок от 1месец и глоба в размер на 50,00 лева.

Изложената фактическа обстановка се доказва от събраните по делото писмени доказателства, показанията на свидетелите Т., А., М. и М..

Съдът констатира, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. АУАН и НП са съставени от компетентни органи. Съдържат изискуемите от ЗАНН реквизити и е налице яснота относно нарушението, вменено на жалбоподателката.

Чл. 103 от ЗДвП гласи, че при подаден сигнал за спиране от контролните органи, водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното за движение, или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания.

В случая в АУАН и НП е прието, че движейки се по път на територията на гр.

Велики Преслав, път I-7, км 128+460, жалбоподателката не е спряла, след подаден сигнал от св. Т., поради което и в издадените АУАН и НП е била ангажирана нейната административнонаказателна отговорност.

Събраните по делото доказателства безспорно доказват, че жалбоподателката на сочената дата е управлявал собствения си лек автомобил, "ФОЛКСВАГЕН ТИГУАН" С РЕГ.

№ Р8875КМ, като след подаден сигнал за спиране със стоп-палка, от страна на св. Т., не е спряла на посоченото място, а е продължила движението.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е 2 обвързан нито от твърденията на жалбоподателят, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление (арг. чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 14, ал. 2 от НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон.

Въз основа на установените в хода на производство фактически данни, съдът намира, че нарушението на чл. 103 от ЗДвП за доказано, както от обективна, така и от субективна страна, предвид разпоредбите на чл. 7 от ЗАНН.

От друга страна приема, че в случая са налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН.

Съгласно чл. 28 от ЗАНН, при маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган не налага наказание на нарушителя, като го предупреждава писмено, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на предупреждението, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание. "Маловажен случай", съгласно на § 1, т. 4 от ДР на ЗАНН е този, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по -ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид.

Преценявайки обществената опасност на процесното нарушение, съдът на първо място отчита обстоятелството, че деянието не е извършено от жалбоподателката с умисъл за неспиране на подаден сигнал. Доколкото не се установи с категоричност, въз основа на показанията на св. Т. и А., и въз основа на събраните писмени доказателства, обясненията на самата жалбоподателката, че тя категорично е възприела подадения сигнал за спиране, и че тя с категоричност е осъзнала, че същия е адресиран до нея, то липсва доказаност на умисъла за неспиране на подадения сигнал.

Взема предвид и липсата на данни за предходни нарушения на чл.103 от ЗДвП т. е. нарушението е първо по ред за жалбоподателката, като издадените две предходни НП датират от доста отдалечен период от времето, което пък не може да доведе до извод, че жалбоподателката е системен нарушител на правилата за движение по пътищата. В тази насока съдът съобразява и мотивът за извършване на деянието, като отчита, че същият се дължи на невъзприемане на подадения сигнал за спиране и невъзприемане, че той е бил адресиран лично до жалбоподателката като водач на МПС. Обстоятелството, че тя не се е явила в деня на извършеното нарушения за някакви обяснения, съобразно изложеното от св.

Т. и А., се дължи именно в липсата на възприятия за подадения сигнал. Съдът съобразява и процесуалното поведение на жалбоподателката, обстоятелство, което също следва да се отчита при определяне на степента на обществена опасност на деянието и дееца.

При тези данни и с оглед критериите по § 1, т. 4 от ДР на ЗАНН, съдът намира, че степента на обществена опасност на извършеното нарушение е по- ниска в сравнение с тази на обикновените случаи на нарушение от същия вид. Счита, че следва да намери 3 приложение хипотезата на чл. 28 от ЗАНН. Съгласно чл. 63, ал. 4 от ЗАНН, когато съдът констатира, че предпоставките на чл. 28 от ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на НП. В този случай съдът с решението следва да предупреди нарушителя, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

Съдът намира, че приложението на посочената разпоредба от ЗАНН в пълна степен би изпълнило целите на закона и би въздействало дисциплиниращо спрямо дееца.

С оглед изложеното, съдът счита, че обжалваното НП следва да бъде отменено, а жалбоподателката – предупредена на основание чл. 63, ал. 4 от ЗАНН.

Предвид този извод и съгласно чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, на жалбоподателя се дължат разноски, но такива не са поискани, не са представени доказателства за реалната направа на такива.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 4 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 25-0869-002141/ 11.07.2025 г., издадено от Началник група в ОДВМР – Шумен, сектор „Пътна полиция“, с което на П. С. Ж. с ЕГН **********, адрес: гр. ***, ул. „***", за нарушение на чл. 103 от ЗДвП, били наложени административни санкции на основание чл.175, ал.1,т.4 от ЗДвП, лишаване от право да управлява МПС за срок от 1месец и глоба в размер на 50,00 лева.

ПРЕДУПРЕЖДАВА П. С. Ж. с ЕГН **********, адрес: гр. ***, ул. „***" че при извършването на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизане в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще й бъде наложено административно наказание.

Решението подлежи на касационно обжалване, пред Административен съд – Шумен, в 14дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Велики Преслав: _______________________ 4