Решение № 272 от 13.09.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 272 гр. София, 29.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Николай Джурковски

Членове:

Александър Желязков

Емилия Колева при участието на секретаря Павлина Ив. Христова в присъствието на прокурора Р. Г. Сл. като разгледа докладваното от Александър Желязков Наказателно дело за възобновяване № 20221000600457 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава Тридесет и трета от НПК.

Образувано е по искане на адвокат С. С. от САК, защитник на осъденото лице И. Б. С., за възобновяване на наказателното производство по НОХД № 9131/2020 г. по описа на СРС; ВНЧД № 4332/21 г. по описа на СГС.

С Протоколно определение от 13.10.2021 г., по НОХД № 9131 /2020г. по описа на СРС, 23 състав, на основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК на И. Б. С. е било определено едно общо най - тежко наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 1 /една/ година и 6 /шест/ месеца, измежду наказанията, наложени му по НОХД № 18757/2018г. по описа на Софийски районен съд, НОХД № 15643/2019г. по описа на Софийски районен съд, НОХД № 21587/2018г. по описа на Софийски районен съд, като на основание чл. 57, ал.

3, вр. ал. 1, .т 2, б. „в“ от ЗИНЗС, по отношение на С. е бил определен първоначален „общ“ режим на изтърпяване на наказанието. На основание чл.

59 от НК е зачетено времето, през което осъденият е бил с мярка за неотклонение „Задържане под стража“, фактическо задържане по чл. 64, ал. 2 от НПК и чл. 72, ал. 1 от ЗМВР по някое от делата, включително и по съвкупността.

Със същото Определение, на основание чл. 68, ал. 1 от НК, по отношение на И.С. е било приведено в изпълнение и наказанието „Лишаване от свобода“ за срок от 11 /единадесет/ месеца, наложено му по НОХД № 1

8839/2008г. по описа на Софийски районен съд, като е бил определен първоначален „общ“ режим на изтърпяване на наказанието. На основание чл.

59 от НК е било зачетено времето, през което осъденият е бил с мярка за неотклонение „Задържане под стража“, фактическо задържане по чл. 64, ал. 2 от НПК и чл. 72, ал. 1 от ЗМВР по НОХД № 8839/2008г., на СРС, НО, 13 състав.

С Решение от 13.04.2022г. по ВНЧД № 4332/2021г. по описа на СГС, НО, XII въззивен състав, първоинстанционното определение е било потвърдено изцяло.

Според защитника на осъдения по делото е налице неправилно приложение на материалния закон, а също така са налице допуснати нарушения на процесуалните правила в двете редовни инстанции, които са довели до ограничаване процесуалните права на И.С.. В тази насока адв. С. излага пространни доводи.

Твърди се нарушение на материалния закон, както следва:

В първоинстанционното определение, потвърдено с въззивното решение на СГС било постановено привеждане в изпълнение на наказание, наложено на осъдения С. по НОХД № 8839/2008г. по описа на Софийски районен съд, НО, 13 състав, с присъда от 12.12.2008г., влязла в законна сила на 30.12.2008 г. Адв. С. подчертава, че от момента на влизане в сила на присъдата по това дело до момента на постановяване на определението на СРС на 13.10.2021 г., е изтекъл период от време, значително надвишаващ абсолютната давност за изпълнение на горепосоченото наказание. Цитира чл.

82, ал. 1, т. 4 от НК, като се аргументира, че щом когато наказанието „Лишаване от свобода“ е в размер по - нисък от 3 години, при което давността за изпълнение е 5 години, то абсолютната давност за изпълнение на наказанието е 7 години и 6 месеца, който срок е изтекъл на 30.06.2016г. затова защитникът поддържа, че определението на СРС, както и решението на СГС, в частите им, с които е приведено в изпълнение наказанието, наложено на И.С. по НОХД № 8839/2008г., на СРС, НО, 13 състав е незаконосъобразно.

Цитира съдебна практика в подкрепа на становището, че при групиране на наказания следва да се включват единствено тези, които са изпълняеми, като не могат да бъдат включвани наказания, които към момента на постановяване на определението на съда не могат да бъдат изпълнени. Според вносителя на искането за възобновяване тези обстоятелства не са отчетен нито от СРС, нито от въззивния съд, като в тази връзка са допуснати нарушения на материалния закон поради допускане на изпълнение на наказание, давността за което е изтекла.

Като отделно нарушение се сочи,че с постановеното и влязло в сила определение по делото,възобновяване на което се иска, е било постановено ефективно изтърпяване на наказанието, доколкото деянието предмет на осъждане по това дело / НОХД № 9131 /2020г. по описа на СРС/ е било извършено в изпитателния срок на предишни осъждания, за престъпления, за които е бил осъден по НОХД № 21587/2018г. по описа на СРС, НО, 23 състав 2 и НОХД № 12237/2019г. по описа на СРС, НО, 114 състав. СРС незаконосъобразно приел, че с оглед датите на извършване на деянията по НОХД № 21587/2018г. по описа на СРС, НО, 23 състав и НОХД № 12237/2019г. по описа на СРС, НО, 114 състав, а именно в изпитателния срок на наложеното по НОХД № 8839/2008г., на СРС, НО, 13 състав наказание, следва определеното най - тежко общо наказание да бъде изтърпяно ефективно. Защитникът изразява несъгласие с този извод на съда, поради следното: Присъдата по НОХД № 8839/2008г. влязла в законна сила на 30.12.2008г., като със същата, по отношение на И.С. е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 11 месеца, чието изтърпяване е било отложено с изпитателен срок от 3 /три/ години. Разпоредбата на чл. 88а, ал. 1 от НК, предвижда, че когато от изтърпяване на наказанието е изтекъл срок, равен на този по чл. 82, ал. 1 от НК и лицето не е извършило друго престъпление, за което се предвижда наказание „Лишаване от свобода“, осъждането и последиците от него се заличават, независимо от предвиденото в друг закон или указ. Чл. 88, ал. 3 от НК сочи, че при условно осъждане, горепосоченият срок започва да тече от изтичане на изпитателния срок. От момента на изтичане на изпитателния срок по горепосоченото наказание е започнал да тече посоченият в чл. 88а, ал. 1, вр. ал. 3 от НК срок от 5 години, тъй като наложеното наказание с влязлата в сила на 30.12.2008г. присъда е за срок от 11 месеца, чието изпълнение е отложено с 3 години. С оглед на това, защитникът твърди, че по отношение на И.С. е настъпила абсолютна реабилитация на 30.12.2016г., по отношение осъждането му по НОХД № 8839/2008г. по описа на СРС, НО, 13 състав.

Съответно, към датата на постановяване и влизане в сила на актовете на СРС, по отношение на осъждането на И.С. по НОХД № 8839/2008г според защитника е изтекъл абсолютният давностен срок за изпълнение на наказанието, поради което по отношение на С. е настъпила абсолютната реабилитация за въпросното осъждане. Сочи се, че към постановяване и влизане в сила на актовете на 23 и 114 състав на СРС, за осъждането по НОХД № 8839/2008г. на СРС, НО, 13 състав е изтекъл срок, който значително надхвърля не само обикновения давностен срок за изпълнение на наказанието, предвиден в чл. 82, ал. 1, т. 4 от НК, а и този на абсолютната давност, посочен в чл. 82, ал. 4 от НК, вр. чл. 82, ал. 1, т. 4 от НК.

С поглед изложеното, адв.С. поддържа, че към момента на постановяване на съдебните актове по НОХД № 21587/2018г., на СРС, НО, 23 състав и НОХД № 12237/2019г. на СРС, НО, 114 състав И.С. е бил напълно реабилитиран по смисъла на чл.88а от НК, тъй като е бил изтекъл законоустановеният срок и С. не е бил санкциониран с наказание „Лишаване от свобода“ в този срок, поради което счита, че не се налага същият да търпи ефективно определеното му общо най - тежко наказание „Лишаване от свобода“. Изтъква се като допълнителен аргумент в тази насока задължението на органите на съдебната власт да приключват започнатите дела в разумен срок, което, според адвоката не е спазено в настоящия случай.

3

Твърди се, на отделно място, допуснато съществено процесуално нарушение. Според защитата, п о отношение на И.С. е била проведена незаконосъобразна процедура. При извършеното кумулиране на наказания по предходни осъждания съдът недопустимо се произнесъл по правилността на влезели в сила съдебни актове. В тази насока се подчертава, че по отношение на тези съдебни актове е била налице възможността да бъде осъществен инстанционен контрол, а също така е била налице и възможността за иницииране на производство по възобновяване на наказателни дела, в случай, че са налице предпоставките на чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК. Адв.С. твърди, че към произнасянето на атакуваните определение на СРС не е бил изтекъл преклузивния срок за подаване искане за възобновяване от прокурора, както неправилно приел въззивният съд в редовното производство.

Като отделно оплакване се изтъква разпоредбата на чл. 39, ал. 1 от НПК, когато трябва да се определи общо наказание за няколко престъпления, за които има влезли в сила присъди, постановено от различни съдилища, компетентен е съдът, който е постановил присъдата, която последна е влязла в сила. Защитникът изтъква, че е налице присъда по НОХД № 12237/2019г., по описа на СРС, НО, 114 състав, която е влязло в законна сила след присъдата по НОХД № 21587/2018г. на СРС, НО, 23 състав. В тази връзка, счита, че компетентен да определи общо най - тежко наказание по отношение на И.С. е бил Софийски районен съд, 114 състав, по НОХД № 12237/19 г. За да бъде посочен от законодателя за компетентен да определи общо наказание по няколко присъди именно съдът, постановил последната влязла в сила присъда, се има предвид, че този съд разполага с най - пълни данни за личността на подсъдимия и за неговото съдебно минало. Според вносителя на искането за възобновяване, в настоящия случай е безспорно, че 114 състав на Софийски районен съд е имал най - всеобхватен поглед върху съдимостта на И.С. - относно датите на деянията, наказанията, както и датите на влизане в сила на актовете на съда. С оглед посоченото, защитникът счита, че в настоящия случай и първоинстанционният, и въззивният съд са допуснали съществени нарушения на процесуалните правила, накърняващи правата на осъдения И.С., поради което производството следва да бъде възобновено и върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.

Формулирано е искане за възобновяване на наказателното производство и връщане на делото за ново разглеждане пред друг състав на първостепенния съд. А л т е р н а т и в н о се иска изменение на първоинстанционното определение, с произнасяне за оставяне без уважение искането на СРП за привеждане в изпълнение на наказанието „Лишаване от свобода“ за срок от 11 /единадесет/ месеца, наложено по НОХД № 8839/2008г., на СРС, НО, 13 състав, като също така да бъде определено едно общо наказание по горепосочените присъди в размер на 1 година и 6 месеца, чието изтърпяване да бъде отложено с изпитателен срок от 3 /три/ години.

В съдебното заседание осъденото лице И.С., редовно призован, се явява и поддържа искането си.

Явява се и защитникът му адвокат С., като пледира да бъде прието за 4 основателно и уважено искането на осъдения за възобновяване. Поддържа основанията и доводите, изложени в искането за възобновяване и ги развива пред съдебния състав.

Представителят на САП поддържа, че не са налице основания за възобновяване на наказателното производство и искането на осъдения следва да бъде оставено без уважение.

СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличието на основанията за възобновяване, намери за установено следното:

Искането за възобновяване е подадено в законоустановения срок от активно легитимирана страна, против съдебен акт в кръга на визираните в чл.

422, ал.1, т.5 от НПК и е процесуално допустимо, разгледано по същество е неоснователно.

От материалите по делото се установява, че спрямо осъдения И.С. съдът в първата инстанция, сезиран с нарочно предложение от прокурор в Софийска районна прокуратура /по което е било образувано производството по ЧНД№ 9131/2020 г. на СРС/ е съобразил следните данни за неговите осъждания:

1. С присъда по НОХД № 8839/2008 г. по описа на Софийски районен съд, НО, 13 състав, на С. е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 11 месеца, изпълнението на което е отложено с изпитателен срок от 3 години. Деянието е извършено в периода от 03.05.2006 г. до 16.06.2006 г., а съдебният акт е влязъл в сила на 30.12.2018 г.;