Определение № 2703 от 19.07.2022, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2703 гр. Варна, 19.07.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Даниела Ил. Писарова

Членове:

Светлана Тодорова

Цветелина Г. Хекимова като разгледа докладваното от Цветелина Г. Хекимова Въззивно частно гражданско дело № 20223100501448 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 във вр. чл. 413, ал. 2 от ГПК.

Предмет на разглеждане е частна жалба, подадена от „БАНКА ДСК” ЕАД, ЕИК 121830616, със седалище гр. София срещу разпореждане №18781 от 31.05.2022г., постановено по ч.гр.дело №6025/2022г. на РС – Варна, В ЧАСТТА, с която съдът е оставил без уважение заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК от „Банка ДСК“ ЕАД срещу В. В. АЛ., ЕГН **********, с адрес: ***** В ЧАСТТА за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника по реда на чл.417 от ГПК за сумата 16,93 лв., представляваща лихвена надбавка за забава върху главницата за периода 15.11.2020г. – 07.10.2021г. и сумата от 120,00 лв., представляваща разходи при изискуем кредит.

Твърди се в жалбата незаконосъобразност на разпореждането на съда, с което е прието, че клаузата на т.13.1. от общите условия заобикаля императивното правило на чл.33 от ЗПК. Твърди се, че е уговорена наказателна надбавка, която има характер на мораторна неустойка и не надвишава законната лихва. Твърди се и неправилност на разпореждането в частта, с която е отхвърлено искането за присъждане на сумата от 120 лв., претендирана като разход за изискуем кредит, като се сочи, че сумата не представлява такса за управление на кредита, а предварителна оценка на вредите, които биха настъпили от неизпълнение на задължението на кредитополучателя. Претендира се отмяна на обжалваното разпореждане и вместо това постановяване да бъде издадена заповед за изпълнение и за тази сума.

Съдът намира, че жалбата е подадена от легитимирана страна, чрез надлежния й пълномощник, срещу акт, който подлежи на обжалване и в законовия срок за това, поради което и същата се явява процесуално допустима. Препис от жалбата срещу отхвърляне на 1 заявлението по чл.410 ГПК не подлежи на връчване на насрещната страна съгласно чл.413, ал.2 ГПК.

Разгледана по същество, съдът намира жалбата за основателна по следните съображения:

Видно от заявлението на „Банка ДСК" АД за издаване в негова полза на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист срещу длъжника В. В. АЛ., ЕГН **********, с адрес: *****, вземането за сумата 16,93 лв. представлява лихвена надбавка за забава върху главницата за периода 15.11.2020г. – 07.10.2021г., като с молба от 09.05.2022г. е уточнено, че обезщетението за забава под формата на лихвена надбавка е начислено на основание т.7 от договора за кредит и т.13.1 от ОУ, съгласно които при забава в плащанията на месечната вноска от деня, следващ падежната дата, главницата се олихвява с договорен лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10 пункта. Към заявлението е приложено извлечение от счетоводните книги съгласно чл.417, т.2 ГПК, в което са посочени процесните вземания с основание и размер.

С обжалваното разпореждане районният съд е приел, че видно от т. 13.1 от ОУ към договора частта от вноската, представляваща главница, се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10 пункта или с лихвен процент общо 27,95%. Посоченото вземане е с мораторен характер, доколкото възниква под условие за настъпил падеж на главните задължения, едновременно с което надхвърля този на законната лихва, за периода, в който е начислено, възлизаща на 10,00 % върху падежиралите погасителни вноски за главница, като по този начин се заобикаля императивното правило на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от ЗПК.

Съгласно чл. 410, ал.2 ГПК заявлението следва да отговаря на изискванията на чл. 127, ал.1 ГПК - да съдържа пълна и ясна индивидуализация на вземането, което се претендира, както и изложение на фактите, от които то се извежда, което да даде възможност на длъжника да прецени дали да възрази срещу заповедта или не /в този смисъл е и т.2б от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г./.

Съобразно задължителната практика на ВКС извлечението от счетоводните книги следва да съдържа достатъчна информация за претендираното вземане - данни за длъжника и кредитора, за договора за банков кредит, пораждащ вземането /размера на разрешения и усвоения кредит, крайния срок за погасяване/, за дължимия размер на кредита - главница и лихви, респ. за непогасения остатък от него, за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита съгласно уговореното в договора за кредит, причината за предсрочната изискуемост, като в хипотезата на непогасени вноски следва да е посочено кои вноски и при какъв падеж не са погасени. /Определение № 130 от 24.02.2012 г. на ВКС по ч. т. д. № 11/2012 г., II т. о., ТК/

При преценка на представеното към процесното заявление извлечение от счетоводни книги се установява, че съдържа всички идентифицирани от съдебната практика като задължителни реквизити и съответства на разпоредбата на чл.60, ал.2 от ЗКИ, поради което съдът приема, че всички заявени с него претенции са индивидуализирани в достатъчна 2 степен.

Съгласно приетата за нищожна клауза на т.13.1 от общите условия върху просрочени погасителни вноски се дължи наказателна надбавка в размер на 10 пункта над договорния лихвен процент. Видно от заявлението се претендира обезщетение за забава, представляващо лихвена надбавка за забава, съгласно пояснението в скоби. Съгласно цитираната договорна клауза наказателната надбавка е в размер на 10 пункта, като по просрочени вноски се дължи едновременно с възнаградителната лихва и заедно образуват 27,95%. В уточнителна молба от 09.05.2022г., подадена в отговор на дадени от първоинстанционния съд указания, е посочено изрично, че начислената наказателна надбавка върху просрочената за периода главница е именно в размер на 10%.

С оглед на горното липсва основание да се възприеме, че начисленото и съответно претендирано обезщетение за забава е в размер на 27,95%, както е приел районният съд и с този извод е мотивирал заключението си за нищожност на договорната клауза. Уговорка за обезщетение за забава в такъв размер би била недействителна за размера над законовото ограничение, но в случая предвидената наказателна надбавка, представляваща по естеството си неустойка за забавено плащане, е в размер на 10%, който не е прекомерен, съответства на обезщетителния и санкционен характер и не надвишава законната лихва за забава. Липсва противоречие с предвиденото в чл. 33, ал. 2 от ЗПК ограничение в размера на обезщетението, поради което настоящият състав намира, че клаузата на т.13.1 от ОУ към договора не е нищожна на това основание. Не се установява и неравноправност на посочената клауза съгласно чл. 24 ЗПК, във вр. чл. 143 – 148 ЗЗП при извършваната служебна проверка на съда с оглед качеството на длъжника като потребител по смисъла на пар. 13 от ДР на ЗЗП.

По отношение на претендираната сума за такса разходи за изискуем кредит: като основание за дължимост на таксата се сочи чл.5 от ОУ към договора във връзка с приложимата към конкретния договор тарифа. Размерът на таксата е предварително определен - 120 лв. и се установява от приложената към договора тарифа, подписана от кредитополучателя. Конкретната такса се начислява само в случай на неизпълнение, дължимостта й е обусловена от забавата на длъжника, а не представлява заплащане за оказани от кредитната институция услуги, поради което липсва основание да се счита, че това са разходи по управление на кредита. Претендираната такса не попада в приложното поле на чл.10а от ЗПК.

Въз основа на изложеното процесното заявление следва да бъде уважено изцяло поради липсата на основание за отказ. Разпореждането е неправилно в обжалваната част и следва да бъде отменено.

С оглед извода за основателност на частната жалба, следва да се уважи искането на жалбоподателя за присъждане на заплатените от него разноски за въззивното производство, а именно държавна такса в размер на 12,50 лева и юрисконсултско възнаграждение в минимален размер 50 лв. Така определените от въззивния съд разноски 3 следва да се включат в заповедта за изпълнение, която заповедният съд следва да издаде в изпълнение на настоящия съдебен акт.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ разпореждане №18781 от 31.05.2022г., постановено по ч.гр.дело №6025/2022г. на РС – Варна, В ЧАСТТА, с която съдът е оставил без уважение заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК от „Банка ДСК“ ЕАД срещу В. В. АЛ., ЕГН **********, с адрес: ***** В ЧАСТТА за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника по реда на чл.417 от ГПК за сумата 16,93 лв., представляваща лихвена надбавка за забава върху главницата за периода 15.11.2020г. – 07.10.2021г. и сумата от 120,00 лв., представляваща разходи при изискуем кредит и ПОСТАНОВЯВА:

ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по реда на чл. 417, т. 2 от ГПК в полза на заявителя „БАНКА ДСК" АД, ЕИК 121830616, със седалище гр. София, срещу В. В. АЛ., ЕГН **********, с адрес: ***** по реда на чл.417 от ГПК за сумата 16,93 лв., представляваща лихвена надбавка за забава върху главницата за периода 15.11.2020г. – 07.10.2021г. и сумата от 120,00 лв., представляваща разходи при изискуем кредит за текущо потребление от 15.09.2020г., както и за сторените в производството по частната жалба пред ВОС разноски в размер на 12,50 лева държавна такса и юрисконсултско възнаграждение 50 лв., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

ПОСТАНОВЯВА незабавно изпълнение на заповедта.

ВРЪЩА делото на ВРС за издаване на заповед за незабавно изпълнение съобразно настоящото определение.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4