Определение № 870 от 09.07.2025, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 870 гр. София, 09.07.2025 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на девети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росина Н. Дончева

Членове:

Димитър Г. Цончев

Адриана Ат. Велева като разгледа докладваното от Адриана Ат. Велева Въззивно частно гражданско дело № 20251800500528 по описа за 2025 година Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 2, вр. чл. 248, ал. 3 ГПК.

Съдът е сезиран с частна жалба подадена от А. К. Н. – ищец в първоинстанционното производство, чрез процесуалния му представител – адв. Ю. Г., срещу Определение № 111 от 07.03.2025 г. на РС – Сливница, постановено по реда на 248 от ГПК по гр.д. № 532/2024г. по описа на същия съд, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските.

Жалбоподателят поддържа, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че разноски на ищеца за адвокатско възнаграждение не се дължат, въпреки уважаването на предявения от жалбоподателя иск. Изложени са подробни аргументи в тази връзка, като се поддържа искането за присъждане на възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА. Оспорва се изводът на съда, че в подобна хипотеза е необходимо представяне по делото на договор за правна защита, от който да е видно основанието, на което се предоставя правната защита. Искането е за отмяна на обжалваното определение и допълване на постановеното по делото решение в частта за разноските.

В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна, в който се изразява становище за неоснователност на частната жалба. Моли се съдът да потвърди обжалваното определение.

Съдът, след като разгледа частната жалба и писмения отговор и се запозна с данните по делото, намира следното.

Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима. Разгледана по същество същата е и основателна по следните съображения.

1

Производството пред РС – Сливница е образувано по искова молба от А.

К. Н., подадена чрез процесуалния му представител адв. Ю. Г. с искане за прогласяване нищожността на договор за потребителски кредит, сключен между ищеца и ответника – „Сити Кеш“ООД. Към исковата молба е представено пълномощно, видно от което ищецът и настоящ жалбоподател е упълномощил адв. Ю. Г. да го представлява пред съда, като образува и води граждански дела срещу кредитни дружества.

Производството по делото е приключило в едно заседание, в което делото е обявено за решаване. В проведеното открито заседание ищецът, редовно призован, не се е явил, не е и бил представляван, като от процесуалния му представител е депозирана молба със становище по хода на делото и по съществото на спора. В молбата е направено искане за присъждане на разноски по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА и е представен списък по чл. 80 ГПК.

С постановеното по делото Решение № 255 от 16.12.2024 г. предявеният от ищеца иск е уважен изцяло, като са му присъдени разноски в размер на 50,00 лева, представляващи заплатената държавна такса. Съгласно мотивите на посоченото решение, първоинстанционният съд е счел, че разноски на ищеца за адвокатско възнаграждение не се дължат , тъй като липсва договор за правна защита и съдействие.

В срока за обжалване на решението от адв. Г. е депозирана молба за допълване на решението в частта за разноските, като такива бъдат присъдени в полза на ищеца по реда и при условията на чл. 38 ЗА.

С обжалваното определение първоинстанционният съд е оставил без уважение така подадената молба, като е приел, че за доказване на уговорката между адвокат и клиент, досежно предоставянето на правна защита безплатно, е необходимо по делото да бъде представен договор, от който да е видна подобна уговорка. Доколкото в настоящия случай в кориците на делото не се открива подобен договор, РС – Сливница е отказал присъждането на разноски, представляващи адвокатско възнаграждение.

Този извод на първоинстанционния съд не се споделя от настоящия въззивен състав.

В преобладаващата и най-нова практика на ВКС, която въззивният съд споделя, се приема, че липсата на писмен договор не е пречка да бъде удостоверено в процеса постигнатото съгласие, че учредената с пълномощно представителна власт за адвокатска защита ще бъде предоставена безплатно.

Договарянето на осъществяваната правна помощ като безплатна следва да бъде установено от данните по делото, а условие за уважаване на искането по чл. 38, ал. 2 ЗА е правната помощ по делото да е осъществена без данни за договорен в тежест на клиента размер на възнаграждението по чл. 36, ал. 2 ЗА, да е направено заявление, че предоставената правна помощ е договорена като безвъзмездна и при липса на данни, които да го опровергават, както и насрещната страна да е отговорна за разноските по правилата на чл. 78 ГПК. В този смисъл – Определение № 2885 от 05.06.2025, по ч.гр.д. № 864/2025 г. на ВКС; Определение № 616 от 10.02.2025 г. по ч.гр.д. № 203/2025 г. на ВКС;

2

Определение № 50034 от 18.04.2024 г. по т.д. № 332/2022 г. на ВКС.

В настоящия случай заявлението от адв. Г., че предоставяната от нея правна помощ на А. К. Н., се осъществява безплатно по реда на чл. 38, ал. 1, т.

2 ЗА, е направено с подадената от нея молба – становище, преди насроченото първо открито заседание. Липсват доводи и данни по делото, от които да се направи извод, че предоставената правна помощ е била заплатена от клиента А. Н.. Също така, предвид изхода на спора, налице е и отговорност на насрещната страна за заплащане на разноски по делото.

Следователно изпълнени са условията за осъждане на „Сити Кеш“ ООД да заплати адвокатско възнаграждение в полза на адв. Герогиева за предоставената от нея безплатна правна помощ н А. К. Н..

При определяне на размера, който следва да се присъди в полза на адв.

Г., за предоставената от нея безплатна адвокатска защита, настоящият състав съобрази задължителната практика на Съда на европейския съюз, както и фактическата и правна сложност на делото. Касае се за защита по иск за прогласяване нищожност на договор за паричен заем и предявеният в условията на евентуалност иск за прогласяване нищожността на отделни негови клаузи (който е със сходен предмет на доказване), като делото е разгледано и решено в едно единствено съдебно заседание, в което адв.

Юлияна Г. не се е явила. Следва също така да се посочи, че доказателственият материал, приобщен по делото се свежда до представените с исковата молба договор и стандартен европейски формуляр. Като критерий за преценката си настоящият състав отчита и извършените от адв. Г. процесуални действия, които по конкретното дело представляват депозиране на искова молба и на писмено становище преди проведеното открито заседание. При липса на правна сложност на спора, относим критерий е и цената на иска, като в случая и двете предявени претенции са с цена на иска под 5 000,00 лева (дори при евентуално обжалване на първоинстанционното решение, то не би се стигнало до касационен контрол).

С оглед изложените критерии и при съобразяване на задължителните разяснения, дадени в Решение от 25.01.2024 г. по дело C-438/22 на СЕС, настоящият състав намира, че за предоставената от адв. Г. безплатна адвокатска помощ и по двете претенции, следва да се определи възнаграждение в размер на по 200,00 лева. При определяне на този размер съдът съобрази материалния интерес, за който успешно е проведена адвокатската защита – 400,00 лева, липсата на каквато и да е фактическа и правна сложност на правния спор, извършените от адв. Г. процесуални действия, както и посоченият в Наредба № 1 от 2004 г. размер на възнаграждението, който ползва за ориентир и намали на половина.

Предвид посоченото обжалваното определение следва да бъде отменено, а вместо него - да се постанови друго, с което първоинстанционното решение бъде изменено в частта за разноските.

Така мотивиран, Софийски окръжен съд

3

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 111 от 07.03.2025 г. на РС – Сливница, постановено по реда на 248 от ГПК по гр.д. № 532/2024г. по описа на същия съд, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските, като вместо това ПОСТАНОВЯВА

ИЗМЕНЯ Решение № 255 от 16.12.2024 г., постановено по гр.д. № 532/2024г. по описа на РС – Сливница, в частта за разноските, като ОСЪЖДА „Сити Кеш“ ООД, с ЕИК .............., да заплати на адв. Ю. О. Г. от САК, личен № .............., сумата от общо 400,00 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за предоставената от нея безплатна правна помощ в производството.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4