Решение № 322 от 16.03.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 322 гр. София, 16.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Георгиева

Членове:

Валентин Д. Бойкинов

Асен Воденичаров при участието на секретаря Мария Г. Минова като разгледа докладваното от Мария Георгиева Въззивно гражданско дело № 20251000502976 по описа за 2025 година

САС е сезиран с въззивна жалба от ищцата по гр.д. 251/24 г. по описа на Благоевградския окръжен съд (БлОС). С решение по делото 145/21.08.25 г. съдът, като е приел, че ищцата Р. Н., като е пътувала в транспортен пътнически бус, непригоден за правостоящи, е съпричинила с 30% вредоносния резултат – пукване на раменната кост при загуба на равновесие и падане във вътрешността на превозното средство, е присъдил за обезвреда на неимуществените вреди на ищцата обезщетение в размер на 14 000 лв., ведно със законната лихва от 06.03.24 г., а за разликата до заявените 40 000 лв. и съразмерните лихви искът е отхвърлен.

Недоволна от решението в частта за съпричиняване на вредоносния резултат и паричния еквивалент на неимуществените вреди е ищцата. Тя обжалва решението в отхвърлителната му част до сумата от 30 000 лв. и съразмерните лихви.

Въззиваемото дружество ЗАД ОЗК Застраховане АД оспорва жалбата и поддържа, че решението е правилно.

В производството пред САС не са събирани нови доказателства.

При служебна проверка съдът установи, че е сезиран с допустима жалба, подадена срещу валидно и допустимо съдебно решение.

Дължи се проверка за правилността на решението, с оглед възраженията за неправилност, според доказателствения материал, приобщен към

1 първоинстанционното дело.

Въз основа твърденията на страните, в рамките на очертания обхват на проверка и според доказателствата, събрани в първоинстанционното производство САС прави следните изводи:

Тъй като до размера от 14 000 лв., ведно със законната лихва от 06.03.24 г. решението, като необжалвано, е влязло в сила, има обвързано със сила на пресъдено нещо установяване относно времето, мястото, механизма на ПТП, вредоносния резултат, наличието на валидно застрахователно правоотношение по отношение деликтното поведение на водача на застрахования автомобил, и елементите от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД.

Спори се относно наличието на съпричиняване на вредата от пътничката и паричната равностойност на вредата.

За това, че ищцата е била правостояща, се съди по заключението на приетата автотехническа експертиза (л.142, 160, гръб) и показанията на водача на буса, разпитан като свидетел (л.110, гръб), утвърждаващи, че превозното средство е с тясна пътека и е невъзможно падане на земята, а за да се нарани раменната става, пострадалата следва да е понесла удар в част от интериора на купето (според шофьора на буса това найвероятно е облегалка на седалка). Подобно нараняване не може да се получи ако пътничката е била седнала.

С въззивната жалба ищцата утвърждава, че поради непригодността на буса да превозва правостоящи хора (липсват съоръжения за задържане в изправено положение и мястото във вътрешността между седалките е тясно), то водачът би следвало да потегли, когато се убеди, че всички пътници са седнали. Настоящият състав приема, че няма такова законово задължение за водача на превозното средство и поради това не може да се вмени в негова вина правостоящата позиция на ищцата. Доколкото не е ясен механизмът на инцидента (водачът заявява, че след потегляне е предприел заобикаляне на спрял частично в платното му за движение трактор и счита, че при това странично отклоняване ищцата е залитнала), а вещото лице на база предположение приема, че след потеглянето водачът силно е намалил или преустановил със спиране движението и поради това инерционните сили са увлекли тялото на пътничката, то трудно може да се направи извод за съпричиняването на вредоносния резултат от ищцата. Визираните от вещото лице по автотехническата експертиза стойности за времето за придвижване на ищцата от вратата на буса (след закупуване на билет от шофьора) до момента на загубване на равновесие са произволни. Липсва огледен протокол. Не са разпитани свидетели, различни от водача на автомобила, няма запазено местопроизшествие с данни за спирачни следи и т.н.

Поради това изводите на вещото лице се основават на степен на техническа вероятност, но не са безусловни изчисления, осъществени на база доказана 2 фактология. С оглед на това настоящият състав приема, че изводът на първоинстанционния съд за съпричиняване на вредоносния резултат от ищцата е неправилен.

Същевременно САС приема, че първостепенният съд, определяйки пълно обезщетение за вредите на ищцата 20 000 лв. е надценил доказаните страдания.

Видно от приетата медицинска експертиза (л. 133)е, че увреждането е било не фрактура, а фисура (пукване) без разместване. Лечението е било консервативно, чрез обездвижване с медицинска лонгета, която според свидетеля П. (брат на ищцата, л.

163) била носена в продължение на един месец. Обстоятелството, че е разрешено свалянето на имобилизиращата превръзка след месец предполага установено от наблюдаващите лекари срастване, след което следва да започне рехабилитационен процес по възстановяване движенията на обездвижения крайник. Вещото лице-медик заявява, че няма доказателства за проведена от ищцата рехабилитация, за каквато е засвидетествал свидетелят П.. Според вещото лице няма усложнения от увреждането и не се очакват късни неблагоприятни последици от същото. Същевременно съответстват на обективно протичащ възстановителен процес показанията на св. П. относно показанията, че до 1-2 месеца след сваляне на шината ищцата е била затруднена да извършва тежка физическа дейност (визирано е вдигане на килими).

На база на горното САС приема, че сумата от 14 000 лв., присъдена от БлОС като намален поради съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата паричен еквивалент на страданията й съставлява пълен такъв. Поради това жалбата е неоснователна, въпреки разминаващите се изводи на двете съдилища относно доказаността на възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата. С оглед на това решението следва да се потвърди, а в полза на въззиваемото дружество да се присъдят разноски за въззивния процес в размер на 1411€

Водим от разгърнатите съображения, САС

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА в отхвърлителната му част между сумата от 14 000 лв. и 30 000 лв., ведно със съразмерните законни лихви от 06.03.24 г. решение 145/21.08.25 г., постановено по гр.д.251/24 г. по описа на Благоевградския окръжен съд ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Р. Н. Н. да заплати на ЗАД ОЗК Застраховане АД разноски за въззивното производство в размер на 1411(хиляда четиристотин и единадесет) €.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4