Решение № 137 от 27.03.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 137 гр. София, 27.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Митева

Членове:

Татяна Грозданова

Вера Чочкова при участието на секретаря Пролетка Асенова в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от Вера Чочкова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20241000601033 по описа за 2024 година

Производството е по реда на Глава 21 от НПК.

Образувано е по жалба на подсъдимия Д. Е. Х. срещу присъда от 22.03.2022г.,постановена по нохд № 60/20г. по описа на Окръжен съд-гр.Кюстендил,с която подсъдимият е признат за виновен в извършването на престъпление по чл.214 ал.2 т.2 вр.чл.213а ал.3 т.2 вр.чл.26 ал.1 от НК за това ,че в периода 01.03.2016г. до 13.05.2016г. в гр.*** в условията на продължавано престъпление,с цел да набави за себе си имотна облага/пари и вещи/ е принудил М. Х. А. чрез сила и заплашване да извърши нещо противно на волята й-да се разпореди със сумата от 23 611.27 лв. и вещи на обща стойност 1695.71лв. и с това й причинил значителни имуществени вреди в общ размер на 25 306.98лв. като изнудването е при условията на чл.213а ал.3 т.2 от НК,поради което го е осъдил на наказание лишаване от свобода за срок от шест години,което да изтърпи при първоначален общ режим,глоба в размер на 6 000лв. и конфискация на 1/3 от имуществото на подсъдимия,подробно описано.Със същата присъда подсъдимият е признат за невиновен и оправдан по част от обвинението за извършени на 23.02.2016г. и на 24.02.2016г. деяния,включени в обхвата на продължаваното престъпление като е коригиран и размера на имуществените вреди.Ангажирана е и гражданската отговорност на подсъдимия,който е осъден да заплати на М. А.,действаща лично и със съгласието на попечителя си сумата от 25 306.98лв.,представляващи обезщетение за претърпените от нея имуществени вреди.В тежест на подсъдимия са възложени направените по делото разноски и ДТ.

С жалбата на подсъдимия се оспорва правилността на първоинстнационния съдебен акт като се релевират възражения за допуснати нарушения на процесуалните правила,необоснованост и явна несправедливост на наложените наказания.

1

В съдебно заседание, представителят на СГП счита, че атакуваният съдебен акт е правилен ,поради което моли да бъде потвърден.

Повереникът на частната обвинителка и гражданска ищца пледира за потвърждаване на атакуваната присъда.

Защитникът на подсъдимия,поддържа жалбата си и изложените в нея доводи..Моли присъдата на СРС да бъде отменена като неправилна ,като вместо нея да бъде постановен съдебен акт ,с който подсъдимият да бъде оправдан.Посочва ,че действията на подсъдимия не са субсумират под признаците на престъплението по чл.214а от НК,тъй като не се установява Х. да е упражнил насилие върху А..Алтернативно се релевира искане за намаляване на размера на наложеното наказание.

Подсъдимият моли съда да бъде оправдан.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и като провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намира за установено следното:

Делото се разглежда за втори път пред въззивната инстанция.Във връзка с изпълнение на указанията ,дадени с отменително решение на ВКС от 17.07.2024г.настоящият съдебен състав назначи повторна СПЕ на частната обвинителка А. и допусна повторния й разпит пред въззивния съд.След приобщаването на заключението на вещите лица и показанията на А. към доказателствената маса по делото,въззивният съд не намери основания да ревизира възприета от първия съд фактология,която е изяснена съобразно точния смисъл на доказателствата ,без да са допуснати логически грешки при обсъждането им или превратно тълкуване.Първоинстнационната присъда е постановена при напълно изяснена фактическа обстановка, според която:

Подсъдимият Д. Е. Х. е роден на ********г. и е неосъждан. Същият живее в къща, намираща се на ул.“***“ / „***“/ № **, ет.*, в гр.***. Видно от медицинска документация л.253 и следващи от нохд 60/2020г., същият страда от заболяване вследствие на претърпяно счупване на гръбнака. С решение на ТЕЛК от 11.09.2017г. му е призната с 50% трайно намалена работоспособност.

На 11.09.2012г. подсъдимият сключил „ОББ“ АД договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение - л.26 от т.1\/ на ДП, по силата на който получил сумата от 3968лв, която следвало да погасява с равни месечни вноски от по 54.21лв.

Пострадалата М. Х. А. е родена на ********г. и живее в гр.***. От 1983г. същата страда от шизоафективна психоза с непрекъснато протичане и устойчив личностов дефицит.

Първоначално заболяването е овладявано амбулаторно от близките, но през 2003 и 2011г. А. била настанявана в Психиатрично отделение на МБАЛ гр.Кюстендил. Към м.февруари 2016г. заболяването на А. налагало редовен прием на предписаните й лекарства.

С решение на ТЕЛК / л.ЗО от т.1 на ДП/ на А. била опредЕ. 80% трайно намалена работоспособност и същата получавала инвалидна пенсия, която била превеждана по нейна банкова сметка в Банка „Уникредит Булбанк“.

Към началото на 2016г. по тази сметка А. получавала и други суми - обезщетение за отглеждане на дете, интеграционни добавки за хора с увреждания, обезщетение за 2 безработица. Освен това, към м.февруари 2016г. свидетелката имала открити сметки в евро в три банки - „Токуда Банк“ АД, „Интернешънъл Асет Банк“ АД и „Централна кооперативна банка / ЦКБ/“ АД. Към 01.02.2016г. салдото по тези сметки в евро било, както следва :

По сметка в „Токуда Банк“ АД наличността била от 2300 евро;

По 3 сметки в „Интернешънъл Асет Банк“ АД с № **********, ********** и ********** наличността била съответно от 10 981 евро, от 1586 евро и от 0 евро;

По сметка в „Централна кооперативна банка / ЦКБ/“ АД наличността била от 0 евро.

С влязло в сила на 25.01.2017г. решение на ОС Кюстендил по гр.д.140/2016г. / л.308 от т.Ш на ДП/ М. А. била поставена под ограничено запрещение. Въз основа на съдебното решение, със свое такова от 02.03.2017г. ОНП при Община Кюстендил назначил за попечител и заместник попечител на пострадалата съответно св.В. А. и св.Е. К., двете от гр.Кюстендил. След образуването на нохд 60/2020г. по описа на ОС Кюстендил, заедно с А. в качеството й на пострадала, а впоследствие и като частен обвинител и граждански ищец, е призовавана и нейния попечител В. А.. На 19.01.2021 г., в хода на производството по делото от страна на ОНП при Община Кюстендил са назначени нови попечител и заместник попечител, съответно И. П. и И. П. / л.164 от нохд/.

На 23.09.2004г. от фактическото съжителство между М. А. и св.Б. Д. се родила дъщеря - св.Е. Д.. А. и Д. живеели заедно с детето в апартамента на жената, намиращ се в бл.ЗЗ на ул.“***“ № *** в гр.***. След няколко години двамата се разделили и Д. напуснал жилището. Към м.февруари 2016г. детето живеело в апартамента заедно с майка си.

През периода 2007 - 29.05.2015г. св.М. А. работила като сервитьор в заведение „Шишманица“, собственост на св.Е. К.. След напускането си, А. често посещавала заведението като клиент, тъй като познавала много добре собственика и персонала.

На 22.02.2016г. сутринта А. срещнала в района на пазара в гр.*** подсъдимия Д. Х., когото познавала от работата си като сервитьор в „Шишманица“. Подсъдимият я помолил да му купи кутия цигари, като свидетелката се съгласила. По - късно през деня двамата отново се срещнали, докато А. преминавала покрай магазин „Дарис“, намиращ се на ул.“Цар Освободител“. Казала му че отива да обядва в „Шишманица“ и Х. тръгнал заедно с нея. В заведението влезли заедно, но подсъдимият излязъл с обяснението, че ще се върне след малко. А. си поръчала пържола и докато я обслужат, Х. се върнал, като носил със себе си бутилка с вода и парче баница. Дал баницата на свидетелката, която помислила че я черпи за това, че му е купила цигари. След като поръчаната пържола била сервирана, А. я дала на подсъдимия.

След известно време двамата излезли от заведението и подсъдимият предложил да я заведе до един от балнеосанаториумите в града, известен като „Миньорския дом“. Там я запознал с една от настанените пациенти и тримата се уговорили вечерта да се съберат отново в нейната стая, като А. закупи преди това храна и напитки.

Около 17.00ч. А. и Х. отишли пред едно от училищата в града, известно като 111-то основно училище, за да вземат дъщерята на свидетелката - св.Е. Д.. Когато детето излязло от училището, тримата отишли в магазин „Кауфланд“, където подсъдимият избрал храна и напитки, платени на касата от А.. Подсъдимият и дъщерята на А. отишли с покупките в балнеосанаториума, а свидетелката се върнала в училището, за да присъства на родителска среща.

След като срещата приключила, св.А. също отишла в балнеосанаториума, където 3 изпила известно количество алкохол. По - късно вечерта двамата и детето отишли с таксиметров автомобил в къща в града, където имало познати на подсъдимия, които пиели алкохол. Постояли известно време, докато на детето му се приспало. Напуснали компанията и тримата отишли пеш до апартамента на А.. Детето легнало да спи в стаята си, а А. и подсъдимият - в хола.

На следващата сутрин Е. Д. отишла на училище, като преди това заявила на майка си, че вечерта ще спи при своя баща - св.Б. Д.. Х. и А. отишли в къщата на подсъдимия, намираща се на ул.“***“ № ** в града. Х. предложил на свидетелката да я заведе на разходка в планина Осогово, като й казал да остави дамската си чанта в жилището. А. го послушала, като взела от чантата само парите си. Освен паричната сума, в чантата, си А. държала фотоапарат „Канон“, лична карта, дебитна карта, издадена от „Уникредит Булбанк“ АД, мобилен телефон и ключовете от апартамента.

До хижа „Три буки“ двамата отишли с таксиметров автомобил, като А. заплатила превоза. Разходили се по пътя към хижа „Иглика“, като подсъдимият й предложил тази вечер да преспи в неговото жилище. Предложил също да й помогне за ремонт на битова техника и на апартамента. В района на втората хижа подсъдимият поръчал по телефона таксиметров автомобил, като предварително поискал от свидетелката пари за превоза.

Автомобилът ги оставил пред къщата на подсъдимия и двамата влезли в къщата.

Оттам Х. взел използван компютър, като обяснил на жената че иска да го подари на дъщеря й. С таксиметров автомобил отишли отново до апартамента на А., като взели компютъра.

В апартамента си свидетелката дала на подсъдимия 1 000 лв, които била приготвила за ремонт на хладилника и на входната врата на жилището.

На следващия ден - 24.02.2016г., Х. завел А. до гр.Благоевград с таксиметров автомобил, управляван от негов познат. По - късно през деня се върнали обратно в Кюстендил със служебен автомобил на Митница Югозападна, като подсъдимият обяснил, че това са негови колеги. В града се върнали по тъмно и отишли в къщата на подсъдимия, където Х. напълнил две големи пътни чанти със свои дрехи. Обяснил, че трябва да бъдат изпрани в жилището на А., тъй като неговата пералня е развалена. Отишли в апартамента на свидетелката и там А. пуснала пералнята с дрехите на подсъдимия.

Докато чакали изпирането да приключи, подсъдимият казал на св.А. да намери две големи пътни чанти и да ги напълни с неща за ежедневно ползване, тъй като ще се премести да живее в неговата къща и в скоро време няма да се връща в апартамента. Свидетелката го послушала, извадила две чанти и започнала да ги пълни със свои вещи. Същевременно, Х. започнал да пълни своите две чанти с вещи на А. - 8 бр. класьори, в които жената съхранявала свои и на дъщеря си документи / медицинска документация, банкови извлечения, нотариални актове, гаранционни карти и др./, както и битова техника фотоапарат „Олимпус“, ДВД „Кроун“, декодер „Стронг“, тостер „Фригор“ и пречиствателна кана за вода. Заедно с ДВД плеъра, взел и ДВД дискове, някои от които били на Д..

Около полунощ пералнята приключила и подсъдимият прострял дрехите си. Двамата с А. взели пълните чанти и напуснали жилището, като Х. го заключил и прибрал ключовете от апартамента в себе си. Двамата отишли с чантите в къщата на подсъдимия и прекарали нощта там.