Определение № 13 от 10.01.2025, Окръжен съд - Хасково

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 13 гр. ХАСКОВО, 10.01.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, VI-ТИ СЪСТАВ , в закрито заседание на десети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: М. Д. ПЕТЕВА-ГЕОРГИЕВА

Членове:

ДАНИЕЛА К. НИКОЛОВА

ГЕОРГИ К. МИЛКОТЕВ като разгледа докладваното от ГЕОРГИ К. МИЛКОТЕВ Въззивно частно наказателно дело № 20255600600007 по описа за 2025 година Производството е по реда на глава ХХII вр. с чл. 249, ал. 3 от НПК.

Постъпили са две частни жалби. Частна жалба с вх. 9717/05.11.2024 г. е подадена от адв. М. Ф., служебен защитник на обвиняемия Х. С. С., срещу протоколно определение № 720/28.10.2024 г., постановено в разпоредително заседание на 28.10.2024 г. по н.о.х.д. № 531/2024 г. по описа на Районен съд Свиленград, в частта му по чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК. В тази част първоинстанционният съд е оставил без уважение искането на защитника за прекратяване на съдебното производство поради допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия.

Частна жалба с вх. 10693/04.12.2024 г. е подадена от адв. Д. Н. повереник на пострадалото лице и частен обвинител М. В. А. като малолетен, действащ чрез родител и законен представител К. К. Щ.. Насочена е срещу разпореждане № 1788/21.11.2024 г., с което съдът е върнал като недопустима частна жалба с вх. 9715/05.11.2024 г., срещу протоколно определение от 28.10.2024 г. по н.о.х.д. № 531/2024 г. на РС – Свиленград. С последното съдът е отказал да приеме за съвместно разглеждане по делото предявения граждански иск и е отказал да конституира пострадалото лице като граждански ищец по делото.

В частната жалба с вх. 9717/05.11.2024 г. се излагат доводи за неправилност и необоснованост на атакуваното определение по чл. 248, ал. 1, т. 3. Твърди се, че са допуснати съществени отстраними процесуални нарушения по смисъла на чл. 249, ал. 4, т. 1 от НПК, довели до нарушаване правото на защита на обвиняемия. Излага се тезата, че обвинителният акт 1

(ОА) е неясен и е налице противоречие относно предмета на престъплението, посочен в диспозитива на обвинителния акт, и изложените в обстоятелствената част фактически твърдения. Като противоречия се посочват такива относно инкриминираните златен синджир – посочен в обстоятелствената част на ОА с различно тегло, паричната сума в чантата на пострадалия, посочена в обстоятелствената част на ОА в различен размер, и контактния ключ за лек автомобил „Мерцедес МЛ 270“, за когото липсва посочена стойност. Защитникът счита, че вместо да върне ОА на прокурора, съдът недопустимо е приел конкретните нарушения за явна фактическа грешка (ЯФГ) и ги е отстранил сам в съдебно заседание вместо по предвидения ред в чл. 248а от НПК. Искането пред настоящата инстанция е да отмени обжалваното определение и да върне делото на прокурора за отстраняване на посочените съществени процесуални нарушения.

В частна жалба с вх. 10693/04.12.2024 г. от страна на повереника на пострадалото лице се излага довод за нищожност на обжалваното протоколно определение, тъй като съдът се е позовал на основание от ГПК, за да откаже приемането за съвместно разглеждане по делото на предявения граждански иск. Искането пред настоящата инстанция е да прогласи нищожност на протоколното определение и върне делото на първата инстанция с указание да се произнесе по разглеждането на гражданския иск и конституиране на пострадалото лице като граждански ищец.

Преписи от частните жалби са връчени на заинтересованите страни.

Становища относно жалбите не са постъпили.

ОС - Хасково, като се запозна с материалите по делото и обсъди изложените от жалбоподателя доводи, намира за установено следното:

Внесен е обвинителен акт срещу Х. С. С., за това, че на 07.07.2020 г. в землището на гр. М. отнел чужди движими вещи - 1 бр. златен синджир с тегло 150 грама на стойност 11 100,00 лева, 1 бр. златна гривна с тегло 130 грама на стойност 9 620,00 лева, 1 бр. чанта от изкуствена кожа на стойност 25,00 лева, 1 бр. контактен ключ за лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „МЛ 270“ с рег. № ******* и пари - парична сума от 30 000,00 лева, парична сума от 5000 лева, или всичко на обща стойност 55 745,00 лева от владението на В.Г. А. - б.ж. на с. Д., общ. Л. без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като кражбата е в големи размери престъпление по чл. 195, ал. 2, вр. чл. 194, ал. 1 от НК.

По внесения обвинителен акт е било образувано н.о.х.д. № 531/2024 г., по описа на РС - Свиленград. Насрочено е разпоредително заседание за 28.10.2024 г.

В разпоредителното заседание съдът е приел, че са налице формални нередовности в молбата за конституиране на граждански ищец по смисъла на чл. 127, ал. 1, т. 4 от ГПК. Постановил е протоколно определение, с което е отказал да допусне за съвместно разглеждане в производството предявения граждански иск от М. В. А., действащ чрез родителя и законен представител 2

К. К. Щ. против подсъдимия и да конституира пострадалото лице като граждански ищец.

След обсъждане на въпросите по чл. 248 от НПК и като е взел предвид становището на страните, първостепенният съд с определение № 720/28.10.2024 г. е приел, че в хода на досъдебното производство не е допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила.

Отбелязал е, че посочването на обвиняемия както с личното, така и с бащиното или фамилното му име не води до някакво неразбиране или нарушаване правата на същия. Мотивирал е, че внасянето на два обвинителни акта срещу обвиняемия за две различни престъпления на инкриминираните време и място също не нарушава правата на обвиняемия, тъй като предметът на двете дела е различен и не може да бъде предмет на преценка от съда колко обвинителни акта е изготвил прокурорът. Приел е също, че не са налице и допуснати отстраними съществени процесуални нарушения, свързани с теглото на златния синджир и с размера на отнетата сума от чантата, тъй като те са предмет на поправка като ОФГ и ще бъдат коригирани по този процесуален ред. Формирал е извод, че обивнителният акт отговаря на изискванията на чл. 246 от НПК и не накърнява правото на защита на Х. С. С. в контекста и на Тълкувателно решение № 2/2002 година на ОСНК - да може да разбере естеството на обвинението и да организира защитата си.

На основание 248а, ал. 1 от НПК в същото съдебно заседание на 28.10.2024 г. съдът е допуснал поправка на ОФГ, допуснати в обвинителния акт, като навсякъде в същия теглото на златния синджир да се чете „150 грама” и на стр. 3 в изготвения обвинителен акт, в предпоследния абзац - пети, на ред 11, вместо грешно записаното: „... парична сума от 35 000 лева ...” да се чете вярното: „... парична сума от 30 000 лева ...”.

Настоящият съдебен състав, като разгледа доводите, изложени в частните жалби и като прецени материалите по делото, достигна до следните правни изводи:

Частна жалба с вх. 10693/04.12.2024 г. е подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна, против акт на съда, който подлежи на въззивна проверка на основание чл. 323, ал. 2 вр. с чл. 345, ал. 3 от НПК. Ето защо същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Разпоредбата на чл. 249, ал. 3 от НПК изчерпателно изброява актовете на съда в тази фаза на производството, подлежащи на обжалване по реда на глава XXII – това са определението по чл. 248, ал. 1, т. 3 и 6, както и определението по чл. 248, ал. 5, т. 4, когато са констатирани очевидни фактически грешки в обвинителния акт, и отказът на съда по чл. 248, ал. 2 да допусне частен обвинител. Определението, с което съдът отказва да приеме за съвместно разглеждане граждански иск и това, с което отказва да конституира пострадалия като граждански ищец, са изключени от кръга на обжалваемите актове. По аргумент от чл. 341, ал. 3 от ГПК всички останали определения и 3 разпореждания не подлежат на проверка от въззивната инстанция отделно от присъдата.

Необходимо е да се отбележи, че в частната жалба не се сочат аргументи по същество срещу обжалваното разпореждане, а само такива, насочени срещу постановеното протоколно определение. НПК от друга страна не познава института на прогласяване на нищожност на съдебен акт и искането на пострадалия и частен обвинител в съдебното производство не би могло да бъде уважено.

С оглед на изложеното и разпоредбата на чл. 323, ал. 1 първата инстанция правилно е върнала частна жалба с вх. 9715/05.11.2024 г. и разпореждането като правилно следва да се потвърди.

Частна жалба с вх. 9717/05.11.2024 г. е подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна, против акт на съда, който подлежи на въззивна проверка. Същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Съображенията на въззивния състав във връзка с това са следните:

Съгласно разпоредбата на чл. 249, ал. 3 от НПК определението на съда по чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК подлежи на съдебен инстанционен контрол по реда на глава XXII от НПК. Предметът на инициираното по този ред въззивно производство е ограничен до проверката на законосъобразността и правилността на определението на първия съд за наличието, съответно липсата на допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правата на обвиняемия, пострадалия или неговите наследници, като същите изрично са посочени от законодателя в нормата на чл. 249, ал. 4 от НПК.

Съгласно чл. 249, ал. 4, т. 1 от НПК допуснатото на досъдебното производство нарушение на процесуалните правила е съществено и отстранимо, когато са нарушени правата на обвиняемия да научи за какво престъпление е привлечен в това качество, да дава или да откаже да дава обяснения по обвинението, да участва в производството, да има защитник и да получи писмен или устен превод на разбираем за него език по чл. 55, ал. 3 от НПК, когато не владее български език.

Основно право на обвиняемия в наказателния процес е да разбере в какво е обвинен, поради което неговото нарушаване е въздигнато от законодателя в съществено нарушение на процесуалните правила, което накърнява правото му на защита, но по поправим начин, тъй като може и следва да бъде отстранено. Същата изходна позиция дава основание да се приеме, че, изготвяйки обвинителния акт според изискванията на чл. 246, ал. 2 от НПК, прокурорът дължи да посочи ясно и по един изключващ всяко съмнение начин въз основа на какви факти и по кой текст или текстове от наказателния закон повдига обвинение срещу конкретното лице. Това налага словесно да бъде описано престъплението с всичките му съставомерни елементи, което да е точно отразено в дадената правна квалификация на 4 деянието.

Внимателното запознаване със съдържанието на внесения за разглеждане обвинителен акт доведе настоящия съдебен състав до извод, че е налице неяснота в обвинението, касаеща вътрешно противоречие в рамките на описаната от прокурора обстоятелствена част на обвинението и формулирания диспозитив.

В обстоятелствената част на обвинителния акт се твърди, че обвиняемият С. дръпнал златния синджир от врата на св. А.. След това, обв. С. свалил и златната гривна от дясната ръка на св. А., както и чантата от изкуствена кожа, която св. А. носел през рамо и в която кожена чанта имало парична сума от 35 000 лева, както и контактния ключ за собствения на св. А. лек автомобил марка „Мерцедес МЛ 270“ с рег. № *******. Описаните действия са квалифицирани като престъпление по чл. 195 ал.2, вр. чл. 194 ал. 1 от НК – кражба в големи размери.

Въззивната съдебна инстанция споделя доводите на защитника, изложени в разпоредителното заседание, че така описаните факти сочат за употреба на сила, което формира извод за различно изпълнително деяние.

Такова е било и повдигнатото обвинение спрямо обвиняемия през една значителна част от досъдебното производство, преди да бъде привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 195, ал. 2, вр. чл. 194 ал. 1 от НК. Поради това съдът приема, че описанието на инкриминираната деятелност не съответства на дадената правна квалификация в частта, с която е посочен механизмът на изпълнителното деяние на престъплението кражба, защото се съдържат факти и за друг род изпълнително деяние.