Решение № 6172 от 11.11.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6172 гр. София, 11.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Нели С. Маринова

БИЛЯНА СИМЧЕВА при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от Нели С. Маринова Въззивно гражданско дело № 20241100500553 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 15962/05.10.2023 г., постановено по гр. д. № 44544/20 г. по описа на СРС, 49 състав, е върната исковата молба с вх. № 9005693/16.09.2020 г., подадена от „Профи Кредит България“ ЕООД срещу В. Т. К., на основание чл. 130 ГПК в частта относно сумата от 1638,10 лв. – договорно възнаграждение за периода от 01.01.2017 г. до 01.09.2019 г. и сумата от 1503,93 лв. – неизплатено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, и е прекратено производството по делото в частта относно сумата от 1638,10 лв. - договорно възнаграждение за периода от 01.01.2017 г. до 01.09.2019 г. и сумата от 1503,93 лв. – неизплатено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги.

С решението е признато за установено по предявения от „Профи Кредит България“ ЕООД срещу В. Т. К. иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, че В. Т. К. дължи на „Профи Кредит България“ ЕООД сумата от 1996 лв. – главница по договор за потребителски кредит № 3009447219/31.05.2016 г., ведно със законната лихва, считано от 1 датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлен искът за горницата над 1996 лв. до пълния предявен размер от 2387,57 лв. – главница по договор за потребителски кредит № 3009447219/31.05.2016 г.

С решението В. Т. К. е осъдена да заплати на „Профи Кредит България“ ЕООД на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 76,13 лв. – разноски в исковото производство, както и сумата от 58,09 лв. – разноски в заповедното производство.

Подадена е въззивна жалба от „Профи Кредит България“ ЕООД срещу решение № 15962/05.10.2023 г., постановено по гр. д. № 44544/20 г. по описа на СРС, 49 състав, в частта, в която е върната исковата молба и частично е прекратено производството по делото, в която част решението има характер на определение, както и в отхвърлителната му част. Поддържа, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че липсва идентичност между претендираното вземане в заповедното и исковото производство, и твърди, че всички претендирани задължения по процесния договор за потребителски кредит произтичат от неизпълнението на договорни задължения от страна на длъжника по договора. Счита, че първоинстанционният съд неправилно е отхвърлил иска за главница за горницата над 1996 лв. до пълния предявен размер от 2387,57 лв., и е приел, че процесният договор е недействителен.

Твърди, че договорът за потребителски кредит отговаря на всички императивни материалноправни норми. Иска се от съда да постанови решението, с което да отмени решението в отхвърлителната му част, и вместо него да постанови друго, с което да признае за установено по отношение на ответника, че дължи разликата над присъдения размер от 1996 лв. до пълния предявен размер от 2387,57 лв. – главница по договор за потребителски кредит № 3009447219/31.05.2016 г., както и да отмени решението в частта, в която производството по делото е частично прекратено /с характер на определение в тази част/ и да върне делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия в посочената част.

Претендира разноски.

Въззиваемата страна – В. Т. К. не е подала отговор на въззивната жалба в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК. В съдебно заседание не се явява и не изразява становище по въззивната жалба.

2

Софийски градски съд, след като взе предвид доводите на въззивника и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 240, ал. 1 и 2 ЗЗД.

Ищецът „Профи Кредит България“ ЕООД твърди, че е сключил с ответницата В. Т. К. договор за потребителски кредит №

3009447219/31.05.2016 г. за сумата в размер на 2500 лв., срок на кредита – 36 месеца и размер на вноската – 121,99 лв. Посочва, че договорът е сключен при ГПР – 49,89 % и ГЛП – 41,17 %, както и че ответницата е закупила пакет от допълнителни услуги за сумата в размер на 1641,96 лв. Поддържа, че общият размер на задължението по договора, заедно със закупения пакет от допълнителни услуги, възлиза на сумата в размер на 6033,60 лв. Твърди, че на 21.10.2016 г. ответницата е подала заявление за промяна на плана на договора, като е поискала да бъдат отложени три погасителни вноски. Посочва, че на 31.10.2016 г. ответницата е сключила и анекс № 1 към договора, с който е било договорено да бъдат отложени погасителни вноски 4, 5 и 6, като същите да бъдат платени в края на погасителния план. Поддържа, че крайният срок на кредита е изтекъл на 17.03.2018 г. и тогава е настъпила изискуемостта на вземанията по договора. Поддържа, че ответницата не е изпълнила точно задълженията си по договора, като е направила три пълни вноски и една непълна вноска. Посочва, че по ч. гр. д. № 55771/17 г. по описа на СРС, 47 състав, е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, както и че след подадено възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, са дадени указания за предявяване на иск за установяване на съществуването на вземанията. Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответницата, че дължи на ищеца по договор за потребителски кредит № 3009447219/31.05.2016 г., както следва: сумата от 2387,57 лв. – главница по договор за потребителски кредит № 3009447219/31.05.2016 г., договорно възнаграждение в размер на 1638,10 лв. за периода от 01.01.2017 г. до 01.09.2019 г., и възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 1503,93 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване в съда на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.

410 ГПК до окончателното плащане. Претендира разноски.

3

Ответницата В. Т. К. не е подала отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК. В открито съдебно заседание оспорва исковете като неоснователни. Твърди, че е погасила чрез плащане част от процесното вземане.

От представения като доказателство по делото и неоспорен от ответницата договор за потребителски кредит № 3009447219/31.05.2016 г. се установява, че между „Профи Кредит България“ ЕООД, като кредитодател, и В. Т. К., като кредитополучател, е сключен договор за потребителски кредит за сумата от 2500 лв., от която сумата в размер на 1976,88 лв. е за рефинансиране на друг кредит, а остатъкът от 523,12 лв. е платен по банков път за други нужди. Договорът е сключен за срок от 36 месеца, при размер на вноската по кредита – 121,99 лв., ГПР – 49,89 % и ГЛП – 41,17 %. За избрания пакет от допълнителни услуги „Екстра“ е уговорено заплащането на възнаграждение в размер на 1641,96 лв.

Договорът за потребителски кредит от 31.05.2016 г. е сключен при Общи условия на „Профи Кредит България“ ЕООД към договорите за потребителски кредит, в сила от 29.01.2016 г.

По делото е представен като доказателство и погасителен план към договор за потребителски кредит № 3009447219/31.05.2016 г. и споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги.

Видно от заявление за промяна на погасителен план към договор за потребителски кредит № 3009447219/31.05.2016 г. от 21.10.2016 г. В. Т. К. е поискала да бъдат отложени 3 погасителни вноски.

С анекс № 1/21.10.2016 г. към договор за потребителски кредит № 3009447219/31.05.2016 г., сключен между „Профи Кредит България“ ЕООД и В. Т. К., страните са се договорили да бъдат отложени погасителни вноски 4, 5 и 6, като същите следва да бъдат заплатени в края на погасителния план.

Неразделна част от анекс № 1/21.10.2016 г. е нов коригиран погасителен план.

От представеното като доказателство по делото и неоспорено от ответницата извлечение от сметка към договор за потребителски кредит № 3009447219/31.05.2016 г. се установява, че по договора е платената сумата в общ размер от 504,00 лв., от които: 112,43 лв. – главница, 253,54 лв. – лихва и 138,03 лв. – възнаграждение за закупена допълнителна услуга.

При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът 4 приема от правна страна следното:

Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирана страна срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

При извършената служебна проверка въззивният съд констатира, че решението е валидно и допустимо – в обжалваната част.

По въззивната жалба /с характер на частна жалба/ срещу решение № 15962/05.10.2023 г. по гр. д. № 44544/20 г. по описа на СРС, 49 състав, в частта, в която е върната исковата молба и частично е прекратено производството по делото /с характер на определение в тази част/:

За да прекрати частично производството по делото като недопустимо, в частта, в която се иска да бъде признато за установено по отношение на ответницата, че дължи на ищеца по процесния договор за потребителски кредит договорно възнаграждение в размер на 1638,10 лв. за периода от 01.01.2017 г. до 01.09.2019 г. и възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 1503,93 лв., първоинстанционният съд е приел, че в заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, респ. в заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 55771/17 г. по описа на СРС, 49 състав, не са били включени суми за договорно възнаграждение, нито за възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, а само за главница и за лихва за забава, а доколкото исковото производство е продължение на заповедното производство, то следва да е налице идентичност в предмета им.

Настоящият съдебен състав споделя изводите на първоинстанционния съд, че исковото производство следва да се прекрати като недопустимо в посочената по – горе част.

Предмет на делото по установителния иск е съществуването на вземането по заповедта за изпълнение, издадена за парична сума, за заместима вещ или за предаване на вещ – чл. 410, ал. 1 ГПК. Вземането на кредитора съответства на задължението, което длъжникът трябва да изпълни, посочено в 5 заповедта съгласно чл. 412, т. 6 ГПК.

В случая, ищецът е предявил по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителни искове за сумата от 2387,57 лв. – главница по договор за потребителски кредит № 3009447219/31.05.2016 г., договорно възнаграждение в размер на 1638,10 лв. за периода от 01.01.2017 г. до 01.09.2019 г. и възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 1503,93 лв.

Видно от заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, както и от заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д.

№ 55771/17 г. по описа на СРС, 49 състав, със заявлението не са претендирани, респ. в заповедта за изпълнение не са били включени, суми за договорно възнаграждение, нито за възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, а само за главница и за лихва за забава.

Ето защо, исковото производство следва да се прекрати като недопустимо в частта, в която се иска да бъде признато за установено по отношение на ответницата, че дължи на ищеца по договор за потребителски кредит № 3009447219/31.05.2016 г. договорно възнаграждение в размер на 1638,10 лв. за периода от 01.01.2017 г. до 01.09.2019 г. и възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 1503,93 лв.

По въззивната жалба срещу решение № 15962/05.10.2023 г. по гр. д. № 44544/20 г. по описа на СРС, 49 състав, в отхвърлителната му част:

Във въззивното производство не са спорни между страните следните обстоятелства: че между „Профи Кредит България“ ЕООД, като кредитодател, и В. Т. К., като кредитополучател, е бил сключен договор за потребителски кредит от 31.05.2016 г., по силата на който кредитодателят е предоставил на кредитополучателя кредит в размер на 2500 лв., от които: 1976,88 лв. – за рефинансиране на други задължения, а остатъкът от 523,12 лв. е платен по банков път за други нужди.