Решение № 104 от 12.04.2021, Окръжен съд - Велико Търново
- Съд
- Окръжен съд - Велико Търново
- Дело
- Въззивно гражданско дело 849/2020
- Вид
- Решение № 104
- Подписан
- 12.04.2021
- Състав
- Ивелина Солакова, Лилия Ненова, Станислав Стефански
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 17, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 271, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 109 · Закон за собствеността
- чл. 92 · Закон за собствеността
- чл. 63, ал. 2 · Закон за устройство на територията
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 104 гр. В , 22.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В в публично заседание на двадесет и втори февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:
Членове:
Ивелина Солакова
Станислав Стефански
Лилия Ненова при участието на секретаря Валентина В. Чаушева като разгледа докладваното от Лилия Ненова Въззивно гражданско дело № 20204100500849 по описа за 2020 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на глава ХХ от ГПК.
С Решение № 260205/09.10.2020 г. по гр.дело № 178/2020 г. като неоснователен и недоказан Великотърновският районен съд е отхвърлил предявения от А. Т. К. срещу О иск за осъждане на общината да премахне за своя сметка собственото си дърво – липа, намиращо се в УПИ I, в кв. 151 по плана на гр. В, до западната стена на Гаражна клетка № 1, собственост на ищеца, част от Гаражна група от три броя гаражи, представляваща сграда с идентификатор ***, находяща се в гр. В, ул. „С“ № ***, като е осъдил ищеца да заплати на ответника разноски по делото в размер на 150 лв.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от А. Т. К.. Жалбоподателят оспорва изводите на първоинстанционния съд и счита постановеното решение за неправилно.
Подчертава, че видно от показанията на свидетелите Б и Л и от заключението на вещото лице дървото преминава и опира в прореза на екера на стоманобетоновата покривна плоча.
Изтъква, че според вещото лице с течение на времето при удебеляване на ствола на дървото, същото може да навреди на този участък от покривната плоча на Гаражна клетка № 1 и на западната фасадна стена, а при силна буря и изскубване на дървото от кореновата му система биха били нанесени значителни щети върху покривната плоча и евентуално – на западната фасадна стена. Счита, че процесното дърво реално застрашава сградата, негова собственост. Позовава се на нормата на чл. 19, ал. 1, т. 3 от Наредба № 1/10.03.1993 г. за опазване на озеленените площи и декоративната растителност и на разпоредбите на Наредбата за изграждане, поддържане и опазване на зелената система на О. Възразява, че за дървото разбрал едва при подписване на инвестиционния проект. Заема становище, че първостепенният съд в нарушение на чл. 17, ал. 2 от ГПК не е извършил косвен контрол на 1
Заповед № РД 22-1512 от 17.09.2011 г. на кмета на О, която според жалбоподателя е издадена в противоречие с нормативно определеното отстояние от пет метра между сгради и стебла на дървета. Реливира съображения за основателност на негаторния иск по чл. 109 от ЗС при накърнено право на собственост чрез недопустимо отстояние и сочи съдебна практика на ВКС. На следващо място поддържа, че сочените в исковата молба щети са в пряка причинна връзка с местоположението на дървото и оспорва извода на вещото лице в тази насока. Прави анализ на доказателствения материал по делото и извежда извод за основателност на исковата претенция. Поддържа фактическите си и правни доводи, изложени на първа инстанция. Моли за отмяна на обжалваното решение, уважаване на предявения иск и присъждане на разноски за две инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от насрещната страна О, чрез Д Й. – упълномощен служител с юридическо образование. В отговора се заема становище за неоснователност на жалбата, като се моли за потвърждаване на първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно и се претендира присъждане на разноски. Излагат се доводи, че не е установено по делото процесното дърво да нарушава правото на собственост върху имота на ищеца, да застрашава и да създава пречки ищецът да упражнява в пълен обем своето право на собственост. Страната подчертава, че дървото е в добро състояние, поради което опасност от падане в имота на ищеца към момента не съществува, както и че ищецът е бил наясно и се е съгласил в близост до имота му да съществува процесното дърво, за което по време на строителството е направен специален прорез на покрива с цел при растеж дървото да заеме отреденото му място без да притиска конструкцията. Сочи още, че по време на строителството ищецът не е поискал отстраняване на дървото на основание чл. 41, ал. 2, т. 3 от Наредбата за изграждане, поддържане и опазване на зелената система на О (НИПОЗС на О) и извежда извод, че липсват данни ищецът да е приел, че дървото ще създава пречки на собствеността му.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция жалбоподателят поддържа въззивната жалба и моли за уважаването ú. Представя списък по чл. 80 от ГПК и подновява искането за присъждане на разноски. В подадената в предоставения от съда срок писмена защита оспорва да е бил наясно и да се е съгласявал в близост на имота му да съществува процесното дърво, като развива подробни съображения в тази насока. Счита, че неправомерно О при допуснати от нея нарушения на закона изисква заплащане на обезщетение от негова страна, за да премахне процесното дърво.
В съдебно заседание ответникът по жалба се представлява от пълномощника Д Й., която моли за потвърждаване на първоинстанционното решение по изложените в подадения отговор на въззивната жалба доводи и съображения. Подновява претенцията за разноски.
Великотърновският окръжен съд, като съобрази доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, в съответствие с предметните предели на въззивното производство, намира следното:
Въззивната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
След извършена по реда на чл. 269 от ГПК служебна проверка, съдът намира обжалваното първоинстанционно решение за валидно и допустимо. Това обуславя възможността за произнасяне по неговата правилност и в тази насока въззивната инстанция 2 в настоящия си състав счита следното:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по иск с правно основание чл. 109 от ЗС на А. Т. К. срещу О. Ищецът претендира ответникът да бъде осъден да премахне за своя сметка собственото си дърво – липа, намиращо се в УПИ I, в кв. 151 по плана на гр. В, до западната стена на Гаражна клетка № 1, собственост на ищеца, част от Гаражна група от три броя гаражи, представляваща сграда с идентификатор ***, находяща се в гр. В, ул. „С“ № ***.
Ищецът твърди, че през 2012 г. придобил от ответната община право на строеж върху недвижим имот частна общинска собственост, след реализирането на което станал собственик на самостоятелни обекти – два броя гаражи. Твърди, че едва в процеса на строителството разбрал за наличието на дървета в близост на учреденото му право на строеж. Сочи съществуването на решения на Експертния съвет по устройство на територията при О и заповед на кмета на О за разполагане на гаражните клетки с оглед запазване на съществуващите дървета, които актове счита за приети в нарушение на чл. 19, ал. 1 от НИПОЗС на О. Заявява, че строителните книжа били издадени и правото на строеж реализирано в съответствие с тези актове. Твърди, че с годините при растежа едно от дърветата се допряло до покрива на сградата и причинило поражения на единият от гаражите, собственост на ищеца. Посочва, че сезирал ответника с искане за премахване на дървото, като първоначално получил отговор, че следва да заплати такса за изготвяне на оценка на засегнатата растителност, съобразно тарифа към НИПОЗС на О, а впоследствие и отговор, че дървото е в добро състояние и не представлява опасност за нанасяне на имуществени щети на гаражите, като периодично ще бъдат извършвани огледи и ако се установи, че дървото представлява опасност, общината ще възложи премахването му.
Ищецът счита, че дървото застрашава да причини и други поражения, освен вече нанесените и че представлява заплаха за имуществото му.
В постъпилия по реда и в срока по чл. 131 от ГПК отговор, ответникът заема становище за допустимост, но неоснователност на предявения иск. Признава наличието на заповед на кмета на общината за запазване на съществуваща в парцела растителност, както и съществуването на дърво в непосредствена близост до гаражните клетки, собственост на ищеца. Възразява, че ищецът е бил наясно и се е съгласил в близост до имота му да съществува процесното дърво – липа. Изтъква, че дървото е в добро състояние и оспорва то да нарушава, да застрашава или да създава пречки на ищеца да упражнява в пълен обем правото си на собственост.
От фактическа страна по делото е установено, че по отношение на застроен недвижим имот с идентификатор *** (по ПУП - УПИ I в кв. 151), находящ се в гр.
В, ул. „С“ № ***, е издаден акт за частна общинска собственост.
Видно от представените по делото протоколи от 2011 г. на Експертен съвет по устройство на територията при О във връзка с жалба на собствениците на имоти на ЖСК „Б“, ***, съветът предлага, а със заповед от 17.09.2011 г. кметът на общината одобрява частично изменение на ПУП – план за застрояване за УПИ I - за групово кооперативно жилищно строителство от кв. 151 по плана на града на пет броя гаражни клетки, като променя разположението на гаражните клетки, с оглед запазване на съществуващи в парцела дървета.
През октомври 2012 г. е обявен публичен търг за учредяване право на строеж за изграждане на гаражни клетки в посочения УПИ. От представените по делото договори от 15.11.2012 г. е видно, че след провеждане на търга общината учредява възмездно право на строеж на ищеца за изграждане в имота на две гаражни клетки. От представеното по делото 3 разрешение за строеж от 25.07.2013 г. се установява, че въз основа на сключените договори и одобрен от главния архитект на общината технически проект, на ищеца е разрешено извършването на строителни и монтажни работи. В геодезическа снимка, вертикална планировка и част „Архитектура“ към инвестиционния проект, приобщени към доказателствения материал по делото, е отбелязано съществуването на растителност в непосредствена близост до мястото, където следва да бъдат изградени сградите. На 09.06.2016 г. строежът е въведен в експлоатация, видно от представено по делото удостоверение, в което е посочено, че строежът е изпълнен в съответствие с одобрените проекти и даденото разрешение за строеж, както и че е заснет и нанесен в кадастралната карта/кадастралния план/ на града, съгласно удостоверение от 29.10.2015 г. на АГКК гр. В.
Видно от представени заверени копия от писмена кореспонденция между страните, с молба от 20.09.2019 г. ищецът е поискал да бъде премахнато собствено на О дърво-липа, намиращо се в УПИ I кв. 151 по плана на гр. В до западната стена на гаражната клетка № 1, като са изложени твърдения, че на 18.09.2019 г. ищецът констатирал поражения вътре в гаража, причинени от дървото, което подателят на молбата счита за опасност за собствените му гаражи и за цялата гаражна група. От страна на О е даден отговор на молбата, че съгласно чл. 43, ал. 1 НИПОЗС на О разрешение за премахване или преместване на общинска декоративна растителност се издава след изготвяне на оценка на засегнатата растителност, за която се заплаща. Ищецът е подал отговор, в който е възразил, че молбата му не касае искане за издаване на разрешение за премахване на дървесна растителност за извършване на строителство или реконструкция, а представлява молба общината като собственик на дървото да премахне същото, доколкото то представлява опасност за имуществото му. С писмо от 04.12.2019 г. О е уведомила ищеца, че към момента на извършен оглед дървото -липа е в добро състояние, без просъхвания и суховършия и не представлява опасност за нанасяне на имуществени щети на гаражите, като е поел ангажимент за извършване на периодични огледи на дървесната растителност и в случай на установена опасност да бъде възложено премахването ú.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Ц Б и Н Л.
Свидетелите сочат пред съда съществуването на дърво-липа в непосредствена близост до гаража на ищеца. Свидетелят Б заявява, че дървото било там преди построяването на гаража, че в основаната си дървото е дебело, а нагоре по-тънко, че е наклонено към гаража и ствола му опира в плочата. Свидетелят споделя за наличието на пукнатини по пода и по част от стената вътре в гаража, както и отлепване на мазилка и плочки, които видял около две седмици преди разпита.
Разпечатката съдържа 32 от 66 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a214166d-3b09-4dbd-8de4-8242c6f519c5