Решение № 85 от 13.04.2020, Апелативен съд - Варна

Р

Е Ш Е

Н И Е

№85/гр. Варна,13.04.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИ

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито публично съдебно заседание на единадесети март през две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ВИЛИЯН ПЕТРОВ

ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ

НИКОЛИНА ДАМЯНОВА

При участието на секретаря Ели Тодорова като разгледа докладваното от съдия Георги Йовчев в.т.д.№49/2020 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по въззивна жалба подадена от НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ, със седалище гр.София срещу решение №74/06.12.2019 г., постановено по т.д.№118/2016 г. по описа на ОС – Разград, в частта с която е отхвърлен предявения от въззивника иск за установяване, че Община Разград дължи сумата за разликата над размера от 861.58 лева до 2 211.10 лева, представляваща лихва за периода от 29.08.2013 г. до 13.06.2014 г., за което е издадена Заповед № 2098/ 30. 06.

2016 г. за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. №1314/2016 г. по описа на РС Разград.

Във въззивната жалба се твърди, че решението е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон, неправилно интерпретиране на доказателствата и необосновани изводи. Поддържа, че обезщетението за забава се дължи върху пълния размер на финансовата корекция, а не само върху сумата от 58 800 лева.

Насрещната страна и третото лице помагач, не са подали писмени отговори.

Постъпила е и въззивна жалба от Община

Разград, със седалище гр.Разград срещу решение

№74/06.12.2019 г., постановено по т.д.№118/2016 г. по описа на ОС – Разград, в частта с която е прието за установено, че въззивникът дължи на НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ, със седалище гр.София, сумата 45 000 лева главница и сумата 861.58 лева лихва за периода от 29.08.2013 г. до 13.06.2014 г. , начислена върху главница в размер на 58 800 лева, ведно със законната лихва върху главницата от 45 000 лева, считано от датата на подаване на заявлението в съда 27.06.2016 г. до окончателно изплащане на вземането, дължими по Акт за установяване на частно държавно вземане № 28 от 16.06.2014 г., за което е издадена Заповед № 2098/ 30. 06. 2016 г. за изпълнение на парично задължение на осн. чл. 417 ГПК по ч. гр. д. №1314/2016 г. по описа на РС Разград.

Твърди се, че решението е недопустимо, тъй като между същите страни, за същото искане и на същото основание е налиже влязъл в сила съдебен акт. По същество излага доводи за допуснати нарушения при постановяване на решението, изразяващи се в противоречие с материалния закон като излага, че претенцията е погасена по давност. Насрещната страна НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ, със седалище гр.София е подала писмен отговор, в който оспорва жалбата.

Третото лице помагач Министерството на околната среда и водите, не е подало писмен отговор.

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл.422 от ГПК, за установяване съществуването на посоченото по-горе вземане.

В исковата молба се твърди, че 29.12.2008 год. между Министерството на околната среда и водите и Община Разград е сключен договор за безвъзмездна финансова помощ по Оперативна програма „Околна среда 2007-2013 г.“, приоритетна ос 2 – „Подобряване и развитие на инфраструктурата за третиране на отпадъци“, съфинансирана от Европейския фонд за регионално развитие и от Кохезионния фонд на ЕО, чиято максимална стойност възлиза на 1 547 880 лева. Ищецът излага, че в резултат на извършен одит от ИА „Одит на средствата от ЕС“ са установени нарушения от страна на бенефициента на законодателството в областта на обществените поръчки и е определена финансова корекция в размер на 150 900 лева (с включен ДДС), като на 14.08.2013 г., на длъжника е връчена показана за доброволно изпълнение, а с писмо изх. № 12-00-1443 от 11.09.2013 г., МОСВ е предало преписката, относно задължението на ответника, на НАП с цел принудително събиране на дълга. Твърди, че на 16.06.2014 г. е издаден Акт № 28 за установяване на частно държавно вземане, което към 13.06.2014 г. е изчислено на 153 111.10 лева, от които 150 900 лв. главница и 2 211.10 лева, лихва за периода от 29.08.2013 г. до 13.06.2014 г. Актът е връчен на общината на 08.07.2014 г., но от страна на длъжника не са извършени погашения на дълга, поради което ищецът е подал заявление по чл.417 ГПК, като на 30.06.2016 г. по ч.гр.д. №1314/2016 г. по описа на РС – Разград е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за сумата от 45 000 лв. (част от главницата по акт № 28) и за сумата от 2211.10 лв. – лихвата върху пълния размер на главнцата за периода от 29.08.2013 г. до 13.06.2014 г. Въз основа на издадената заповед за незабавно изпълнение и издадения изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № 479/2016 г. при частен съдебен изпълнител рег. № 761 с район на действие Окръжен съд Разград, като в срока по чл.414 ГПК е подадено възражение.

Ответникът оспорва предявения иск с твърдения за спазване на процедура по възлагане на обществена поръчка и липса на основание за финансова корекция. Наред с това излага, че размерът на финансовата корекция е определена неправилно и в отклонение на предвидения в Насоки за определяне на финансови корекции пропорционален подход.

Третото лице помагач Министерство на околната среда и водите (МОСВ), не оспорва предявения иск като излага, че финансова корекция съответства на приложимите при изчисляването й методика и насоки.

Решението на първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл.236 ГПК и е действително, произнасянето съответства на предявените искания и правото на иск е надлежно упражнено, поради което производството и решението са допустими.

Варненският апелативен съд, с оглед наведените оплаквания и след преценка на събраните доказателства, в предметните предели на жалбата, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По жалбата на Община Разград:

Между страните не се спори, а и от представените по делото доказателства се установява, че на 29.12.2008 год. между

Министерството на околната среда и водите и Община Разград е сключен Договор №58-231-С002 за безвъзмездна финансова помощ по Оперативна програма „Околна среда 2007-2013 год.”, съфинансирана от Европейския фонд за регионално развитие и от Кохезионния фонд на Европейската общност за проект „Подготовка на проект за управление на отпадъците на територията на регион Разград” с номер на проекта рег. № 58231-30-334.

С писмо изх. № 08-00-3295 от 13.08.2013 год., ръководителят на междинното звено на Оперативна програма „Околна среда 2007-2013 год.” е изпратил на Община Разград писмо на Управляващият орган на ОП „Околна среда 2007-2013 г.” с вх. № 4009/09.08.2013 год., с което на община Разград е наложена финансова корекция по ДБФП № 58-231-С002 от 29.12.2008 год. в размер на 150 900 лв. В същото писмо е отправена покана за доброволно плащане в двуседмичен срок, като е посочена и съответната банкова сметка.

***земане №28 от 16.06.2014 год. е прието, че към 13.06.2014 год. държавата има вземане от Община Разград в размер на 153111,10 лв., от които 150 900 лв. главница и 2211,10 лв. наказателна лихва за периода от 29.08.2013 год. до 13.06.2014 год. По заявление на Националната агенция по приходите гр.София и въз основа на АУЧДВ № 28 от 16.06.2014, Разградският районен съд е издал Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК с № 2098 от 30.06.2016 год. по гр. д. № 1314/2016 год. по описа на съда въз основа на която е издаден и изпълнителен лист от същата дата, с който Община Разград е осъдена да заплати на НАП, сумата от 45000 лв., представляваща част от главница и лихва в размер на 2211.10 лв.

Срещу заповедта е подадено възражение по чл.414 от ГПК от Община Разград, в резултат на което на 14.12.2016 г. е предявен иск с правно основание чл.422 във вр. с чл.415 от ГПК, по който е образувано т.д. №118/2016 год. по описа на РзОС. С определение № 16 от 30.06.2017 год. по т.д. №118/2016 год., съдът е прекратил производството по делото и е обезсилил Заповед № 2098 от 30.06.2016 год. за незабавно изпълнение и издадения въз основа на нея изпълнителен лист. За да постанови определението си Окръжният съд е приел, че е сезиран с недопустим спор за последици от индивидуален административен акт, които са публичноправни, с оглед разпоредбата на чл.162, ал.2, т.8 и чл.166, ал.1 от Данъчно осигурителния процесуален кодекс, както и че спорът не е подсъден и на административния съд.

Определението е обжалвано пред Варненския апелативен съд с частни жалби от Община Разград и от НАП гр. София. С Определение №679 от 14.11.2017 год. ВАпС е потвърдил определението на РзОС и е разпоредил делото да се изпрати на Административен съд. В мотивите към определението ВАпС е посочил, че в случая преценката за допустимостта и редовността на иска е от изключителната компетентност на Административен съд Разград.

С определение от 24.01.2018 г., постановено по адм.дело №12/2018 г., състав на Административен съд Разград е прекратил образуваното по иска на НАП срещу Община Разград производство и е повдигнал препирня за подсъдност между него и ВнАС.

С определение от 22.03.2018 г., постановено по адм.дело №8/2018 г., смесен петчленен състав на ВАС и ВКС е постановил, че компетентен да разгледа и да се произнесе по иска, предявен от Национална агенция за приходите срещу Община Разград е Окръжен съд Разград и е изпратил делото по подсъдност на Окръжен съд Разград.

След изпращане на делото по подсъдност, същото е образувано под нов номер – 26/2018 г., което е прекратено с определение от 04.05.2018 г. и присъединено към първоначално образуваното т.д. №118/2016 год., поради възстановяване на неговата висящност с оглед приключилия спор за подсъдност.

Гореизложеното обоснова извод за неоснователност на оплакванията на въззивника Община Разград, относно допустимостта на обжалваното решение поради наличие на влязъл в сила съдебен акт, с който производството по иска е прекратено, а заповедта за незабавно изпълнение – обезсилена.

Спорът за подсъдност предполага именно едно влязло в сила определение по подсъдността, с което образуваното дело се прекратява и се изпраща за разглеждане на друг съд по компетентност, а този съд също отказва да го разгледа, т.е. го прекратява, като повдига препирня по въпроса относно подсъдността пред съответния по-горен съд /в случая - пред петчленен състав на ВКС и ВАС, на основание чл.135 ал.4 АПК/. С разрешаването на спора за подсъдност между съдилищата, едното от двете определения за липса на собствена компетентност се счита за отменено, без да е нужно на посоченото основание то да бъде изрично отменено или производството да бъде „възобновено”, за да се пристъпи към предприемане на дължимите процесуални действия от страна на окончателно определения като компетентен съд.

В този смисъл, правилно и в съответствие с изискванията на закона, разглеждането на делото поради възстановяване на висящността на спора пред ОС – Разград е продължило по първоначално образуваното т.д. №118/2016 год., като постановеното по него решение е допустимо.

След като производството по т.д. №118/2016 год. е образувано по искова молба с вх.N

5121/14.12.2016 г., то неоснователно се явява и възражението на Община Разград за погасяване на възникналите през 2014 г. вземания на НАП по давност, тъй като безспорно към момента на подаване на иска, давността не е изтекла, а с предявяване на исковата молба, давнността е прекъсната на осн. чл.116, б.“б“ от ЗЗД и докато трае съдебния процес, давност не тече.

С оглед на гореизложеното, съдът намира, че решението в обжалваната от Община Разград част е правилно и законосъобразно, поради което следвва да бъде потвърдено.

По жалбата на НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ ЗА

ПРИХОДИТЕ:

Няма спор, а и от доказателствата по делото се установява, че в изпълнение на договор № 58-231-С002 за безвъзмездна финансова помощ по Оперативна програма „Околна среда 2007-2013 год.”, съфинансирана от Европейския фонд за регионално развитие и от Кохезионния фонд на Европейската общност за проект „Подготовка на проект за управление на отпадъците на територията на регион Разград” е проведена процедура по възлагане на обществена поръчка, след приключване на която е сключен е договор №383/02.11.2009 г. за възлагане на