Разпореждане № 32799 от 13.08.2025, Районен съд - Варна

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 32799 гр. Варна, 13.08.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 24 СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мартин Стаматов като разгледа докладваното от Мартин Стаматов Частно гражданско дело № 20253110109753 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Постъпило е заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от „А.

Т.“ ****, ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. С., бул. В. №***, сграда *, Б. ц.

„Б.“ срещу Т. Ж. М., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: гр. В., район М., ж.к.,,В.“ № *, вх. *, ет. *, ап. ** за сумата от 3 500,00 лева (три хиляди и петстотин лева) – главница по договор за кредит № ***/**.**.****г., сключен между Т. Ж. М. и „К.“ ***, ведно със законната лихва върху главницата считано от депозиране на заявлението в съда – 29.05.2025г. до окончателно изплащане на задължението, сумата от 554,25 лева (петстотин петдесет и четири лева и двадесет и пет стотинки) – договорна /възнаградителна/ лихва върху главницата по договора за кредит, за периода 08.08.2024г. – 05.05.2025г., сумата от 67,09 лева (шестдесет и седем лева и девет стотинки) – законна лихва за забава по договора за кредит за периода от 21.09.2024г. до 05.05.2025г., които суми са платени на „К.“ *** от „А. Т.“ **** в качеството му на поръчител по сключен от него договор от 08.08.2024г. за предоставяне на поръчителство на Т. Ж. М., сумата от 228,72 лева (двеста двадесет и осем лева и седемдесет и две стотинки) – възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство, 20,58 лева (двадесет лева и петдесет и осем стотинки) – дължима законна лихва за забава за Договора за предоставяне на поръчителство за периода от 21.09.2024г. до 05.05.2025г.; както и сумата от 87,41 лева (осемдесет и седем лева и четиридесет и една стотинки) - заплатена държавна такса и 50 лева (петдесет лева) - юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство.

В заявлението се излагат съображения, че кредиторът в качеството му на солидарен длъжник е погасил задължението на длъжника, при което предявява регресна претенция към последния за заплатеното от него в полза на кредитора.

Съдът осъществи формална проверка за редовност на заявлението, като констатира, че производството му е подсъдно съобразно правилата за местна подсъдност. Заявлението отговаря на изискванията за редовност, посочени разпоредбата на чл. 410, ал. 2 във вр. чл.

127, ал. 1 и 3 и чл. 128, т. 1 и 2 ГПК и не са налице визираните в разпоредбата на чл. 411, ал.

1

2, т. 3 и 4 ГПК пречки.

Освен проверка на формална редовност на заявлението, на основание чл. 411, ал. 2, т.

2 и 3 ГПК заповедният съд е длъжен служебно да провери и съответствието на искането, с което е сезиран, със закона и добрите нрави, като и с императивните правилата за защита на потребителите. Когато искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, или е налице обоснована вероятност за това, заповед за изпълнение не следва да бъде издавана – арг. от чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК.

Видно от твърденията, изложени в т. 9 и т. 12 от заявлението, в конкретния случай заявителят сочи като правопораждащ съдебно предявените притежателни права юридически факт договор за кредит, вземането по който е обезпечено с договор за поръчителство сключен между заявителя и длъжника. Процесното правоотношение се регулира от нормите на Закона за потребителския кредит, които са императивни и за спазването им съдът следи служебно.

По отношение на вземанията за главница, договорна и мораторна лихва по кредита, съдът счита, че са налице законоустановените предпоставки за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

По отношение на претендираните със заявлението суми за възнаграждение и законна лихва по договор за предоставяне на поръчителство, съдът намира следното:

По твърдения на заявителя, възнаграждението е уговорено в полза на поръчителя за това, че се е съгласил да отговоря солидарно с длъжника за задълженията му към кредитора по потребителски договор.

Според Раздел 3.12 от ОУ длъжникът посочва в заявлението си ще предостави ли на кредитора обезпечение чрез банкова гаранция в 10-дневен срок от подаването му или чрез поръчителство на одобрено от кредитора лице в срок от 48 ч. от сключване на договора.

Това е уговорено като негово право, ако го е посочил в заявлението, което не е представено по делото и е невъзможно да се провери доколко потребителят доброволно е поискал предоставяне на обезпечение чрез поръчителство.

Видно от служебно извършената справка от Търговския регистър, едноличен собственик на капитала на поръчителя „А. Т.“ **** е бил „К.“ ***, което дружество е било овластено да получава вноските за дължимото възнаграждение на поръчителя от негово име.

От така изложената фактическа обстановка следва, че договорът за поръчителство е сключен в нарушените на императивните норми на ЗПК и ЗЗП и е недействителен по отношение на длъжника, респ. последният не дължи плащане по него. За да получи уговорения кредит, длъжникът на практика е бил принуден да сключи договор за поръчителство с избрано от кредитора търговско дружество, явяващо се свързано с него лице, и е лишен от право на избор и възможност за индивидуално договаряне, което несъмнено е в негова вреда, не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и икономически послабата страна по правоотношението.

2

Освен това чрез договора за поръчителство се прехвърля рискът от неизпълнение на задълженията на кредитора по чл. 16, ал. 1 ЗПК за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху последния, което е допълнителен аргумент за нищожността на този договор.

Следва да се отбележи, че очевидно крайната цел на договора за поръчителство не е била да обезпечи вземанията на кредитора по потребителския договор, а да му осигури получаването на завишен размер на крайната сума, която следва да бъде върната от потребителя, заобикаляйки изискванията на специалния закон за максимален годишен процент на разходите по кредита (чл. 19, ал. 4 от ЗПК). Този извод се потвърждава и от обстоятелството, че възнаграждението е уговорено в полза на поръчителя (чл. 8, ал. 1 от договора за поръчителство), но кредиторът също е овластен да го получава - чл. 8, ал. 4 от договора за поръчителство, като според ал. 5 при недостатъчен размер на направената от заемателя вноска към заемодателя, приоритетно се погасява вземането към поръчителя, като падежите на тези вноски съвпадат с падежите на вземанията по договора за заем В случая е налице и н еравноправност по см. на чл. 143 от ЗЗП на клаузата в договора за поръчителство касаеща уговореното възнаграждение за поръчителя, което надвишава стойността на самия кредит. Според съда това е типичен пример за уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.

Това е самостоятелно и достатъчно основание за отхвърляне на заявлението в тази част.

Предвид неоснователността на заявлението за главното вземане по договора за поръчителство е неоснователно и акцесорното за обезщетение за забава върху него.

По изложените съображения заявлението следва да бъде отхвърлено за сумите 228,72 лева - възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство и от 20,58 лева - лихва за забава върху това възнаграждение.

В останалата част заявлението следва да бъде уважено, като се издаде заповед за изпълнение за претендираните суми за главница, договорна и мораторна лихва.

С оглед направеното искане, в полза на заявителя следва да бъдат присъдени и направените по делото разноски за заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, съразмерно с уважената част от заявлението - в размер на 82,42 лв. държавна такса и сумата от 47,15 лева - юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство, като за основа на определянето му съдът приема минималния размер от 50 лева посочен в НЗПП.

Водим от горното, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в полза на заявителя „А. Т.“ ****, ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. С., бул.

3

В. № ***, сграда *, Б. ц. „Б.“ срещу длъжника Т. Ж. М., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: гр. В., район М. ж.к. ,,В.“ № *, вх. *, ет. *, ап. **, за сумата от 3 500,00 лева (три хиляди и петстотин лева) – главница по договор за кредит № ***/**.**.****г., сключен между Т. Ж. М. и „К.“ ***, ведно със законната лихва върху главницата считано от депозиране на заявлението в съда – 29.05.2025г. до окончателно изплащане на задължението, сумата от 554,25 лева (петстотин петдесет и четири лева и двадесет и пет стотинки) – договорна /възнаградителна/ лихва върху главницата по договора за кредит, за периода 08.08.2024г. – 05.05.2025г., сумата от 67,09 лева (шестдесет и седем лева и девет стотинки)– законна лихва за забава по договора за кредит за периода от 21.09.2024г. до 05.05.2025г., които суми са платени на „К.“ *** от „А. Т.“ **** в качеството му на поръчител по сключен от него договор от 08.08.2024г. за предоставяне на поръчителство на Т. Ж. М., както и сумата от 129,57 лева (сто двадесет и девет лева и петдесет и седем стотинки) заплатена от заявителя държавна такса и юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство, съобразно уважената част на заявлението, на основание на основание чл.

78, ал. 1 и 8 ГПК във вр. чл. 26 НЗПП.

ОТХВЪРЛЯ на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК заявление вх. № ***/**.**.****г. на *** подадено от „А. Т.“ ****, ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. С., бул. В.

№***, сграда *, Б. ц. „Б.“ В ЧАСТТА, в която се иска издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за сумата от 228,72 лева (двеста двадесет и осем лева и седемдесет и две стотинки) – възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство и сумата от 20,58 лева (двадесет лева и петдесет и осем стотинки) – дължима законна лихва за забава за Договора за предоставяне на поръчителство за периода от 21.09.2024г. до 05.05.2025г.

РАЗПОРЕЖДАНЕТО в отхвърлителната му част може да се обжалва с частна жалба пред В. окръжен съд в едноседмичен срок от връчването му на заявителя. В останалата част разпореждането не подлежи на обжалване.

ДЛЪЖНИКЪТ може да подаде писмено възражение срещу заповедта за изпълнение или части от нея в едномесечен срок от връчването й.

УКАЗВА на заявителя, че може да предяви осъдителен иск за вземането в отхвърлената част срещу длъжника, при условие и след влизане в сила на настоящото разпореждане, в едномесечен срок от настъпване на това обстоятелство, като довнесе дължимата по сметка на *** държавна такса, на осн. чл.415, ал.1, т.3 вр. ал.3 ГПК.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

4