Решение № 295 от 08.01.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 295 гр. София, 08.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЙОАННА Н. СТАНЕВА при участието на секретаря ЙОРДАН С. ДЕЛИЙСКИ като разгледа докладваното от ЙОАННА Н. СТАНЕВА Гражданско дело № 20241110120464 по описа за 2024 година

Предявен е от К. К. М. срещу „Стик-кредит“ АД осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 267,37 лева /съгласно увеличение на иска, допуснато с протоколно определение от 12.12.2024г./, представляваща недължимо платени суми по Договор за потребителски кредит под формата на кредитна линия, предоставен от разстояние № 660064 от 02.12.2020г, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба - 10.04.2024г., до окончателното изплащане на сумата.

Ищецът твърди, че на 02.12.2020г. между страните е сключен Договор за потребителски кредит № 660064, като отпуснатият кредит бил в размер на 800 лева. В чл. 13 от договора било посочено, че заемателят се задължава на основание в срок до 3 дни от получаване на заемната сума да осигури действието на трето физическо лице, изразяващо се в поемане на солидарно задължение в полза на заемодателя или неотменяема банкова гаранция, съдържаща безусловно и неотменимо изявление на банката да заплати на „Стик[1]Кредит“ АД всички задължения на заемателя по договора за кредит в срок от един работен ден, считано от датата, на която банката е получила писмено искане от страна на „Стик[1]Кредит“ АД за заплащане на тези задължения. В чл. 18 било уговорено, че третото лице /поръчител, солидарен длъжник/ следва да посети някои от търговските обекти на заемодателя в страната и да сключи с последния изричен договор за встъпване в дълг /договор за поръчителство/. Третото лице - поръчител следвало да отговаря кумулативно на минимум следните условия: навършена възраст - 21 години; минимален осигурителен брутен доход - 1500 лева; валидно трудово или служебно правоотношение при последен работодател минимум - 6 месеца; липса на записи в ЦКР относно просрочил, под 1 наблюдение, загуба и т.н.; да не е поръчител по съществуващ кредит, в която и да е банкова или небанкова институция; да не е настоящ кредитополучател в „Стик-Кредит“ АД; служебна бележка за доход от работодателя за 6 месеца назад. При неизпълнение на задължението за предоставяне на някое от горепосочените обезпечения съгласно чл. 23 от договора била дължима неустойка в размер на 0.9 % от стойността на кредита за всеки ден, през който не е предоставено договореното обезпечение, платима наред с погасителните вноски. Твърди, че му е била начислена неустойка в общ размер на 216 лева. В погасителния план било посочено, че общо дължимата сума по кредита е 824 лева, а общо дължимата сума, когато не е осигурена гаранция - 1040 лева. Срокът по договора бил 30 дни, фиксираният годишен лихвен процент- 36.00 %, а годишният процент на разходите /ГПР/42.58 %. Сочи, че е погасил изцяло сумата по сключения договор. Оспорва договора за кредит като нищожен поради противоречие с императивни разпоредби и поради липса на форма. Счита, че не е посочен действителният размер на ГПР като подробно аргументира, че непосочването е основание за нищожност на целия договор. Излага, че е била налице изначална невъзможност за предоставянето на поръчител, който да отговоря на всички посочени от ответника критерии в такъв кратък срок. Аргументира, че е било задължение на ответника преди сключване на договора да направи оценка на кредитоспособността.

Подробно излага, че клаузата, с която е уговорена неустойка е нищожна поради накърняване на добрите нрави, както и че същата е неравноправна. Сочи, че непредоставянето на обещани обезпечения е предпоставка за обявяване на кредита за предсрочно изискуем на основание чл. 71 ЗЗД. Счита, че уговорената неустойка е следвало да бъде част от ГПР, поради което излага, че е налице и заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Излага също и че посочването на ГПР в размер, различен от действителния, представлява заблуждаваща търговска практика. Оспорва и клаузата за възнаградителна лихва като нищожна поради накърняване на добрите нрави. Сочи и още, че в договора не било посочено правото на отказ на потребителя, което също излага, че води до нищожност на целия договор. В заключение поддържа и че договорът е сключен при явно неизгодни условия за потребителя. Искането към съда е да уважи предявения иск. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който предявеният иск се оспорва като неоснователен. Не оспорва, че между страните е сключен договор за кредит като подробно е изложена процедурата по сключването му и сочи, че същият е сключен във формата на електронен документ при спазване на всички изисквания съгласно ЗЕДЕУУ, ЗПФУР, ЗПК. Сочи, че твърдяната от ищеца неустойка не е начислена, респ. събирана, но въпреки това развива подробни съображения в насока, че клаузата с която е уговорена е действителна. Моли съда да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 12 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По предявения иск в доказателствена тежест на ищеца е да докаже факта на плащане 2 на процесната сума на ответника.

В доказателствена тежест на ответника е да установи наличието на валидно правоотношение по договор за заем, размера и изискуемостта на вземанията по него, в това число и наличието на валидни клаузи, от които произтича процесното вземане, че са индивидуално уговорени, респ. че е налице основание за получаването на сумата.

Страните не спорят и с окончателния доклад по делото съдът е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК обстоятелството, че между страните е бил сключен Договор за потребителски кредит под формата на кредитна линия, предоставен от разстояние № 660064 от 02.12.2020г., със соченото от ищеца съдържание.

От представения Договор за потребителски кредит под формата на кредитна линия, предоставен от разстояние № 660064 от 02.12.2020г. се установява, че лихвеният процент по кредита е в размер на 36 %, ГПР в размер на 42,58 %, като общо дължимата сума от потребителя по първия отпуснат транш, изчислен към момента на сключване на договора за кредит е 824 лева. Срокът за погасяване на първия транш е 30 дни. Съгласно чл. 6, ал. 1 от договора кредиторът отпуска на потребителя сумата по кредитната линия на отделни траншове /предварително определен размер на отпуснатата в заем главница/.

В чл. 13, ал. 1 от договора е посочено, че в случай, че страните са договорили обезпечение, потребителят следва в срок до 3 дни от подписването на договора да осигури действието на трето физическо лице, изразяващо се в сключване на договор за поръчителство по чл. 138 и следващите ЗЗД с и в полза на кредитора, с което третото лице се задължава да отговаря за изпълнението на всички задължения на потребителя по договора, включително за погасяване на главница, лихви, неустойки и други обезщетения, такси и други или да предостави банкова гаранция, съдържаща безусловно и неотменимо изявление на банката да заплати на кредитора всички задължения на потребителя по договора /включващи главница, лихви, неустойки и други обезщетения, такси и други/ в срок от един работен ден, считано от датата, на която банката е получила писмено искане от страна на кредитора за заплащане на тези задължения. Срокът на валидност на банковата гаранция трябва да бъде най-малко 30 дни след падежа на последната вноска.

Съгласно чл. 13, ал. 2 от договора третото лице-поръчител, както и банковата гаранция, трябва да отговарят на изискванията, посочени в ОУ и се одобряват от кредитора.

Одобрението се извършва единствено по преценка на кредитора.

В чл. 23, ал. 1 от договора е посочено, че в случай че потребителят не изпълни задължението си посочено в чл. 19 /очевидно се има предвид чл. 13 от договора/, същият дължи на кредитора неустойка в размер на 0,9 % от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е предоставено договореното обезпечение. Страните се съгласяват, че неизпълнението на задължението по чл. 19 причинява на кредитора вреди в размера на договорената неустойка, доколкото оценката на кредитоспособността на потребителя и одобрението на кредита са базирани на предположението, че последният ще предостави в срок договореното обезпечение. Страните се съгласяват в случай на 3 настъпване на дължимостта на неустойката потребителят да заплаща периодично начислената неустойка заедно с всяка погасителна вноска, като неустойката се дължи само за периода, през който потребителят не е осигурил договореното обезпечение. В този смисъл ако потребителят осигури обезпечение, макар и след изтичането на срока по чл. 19, неустойка не се дължи от момента на осигуряване на обезпечението. Ако след предоставяне на обезпечението, неговото действие бъде прекратено, независимо по какви причини, отново настъпва неизпълнение по чл. 19, като потребителят дължи неустойка, считано от деня, в който действието на обезпечението е било прекратено.

От чл. 12 от приложимите Общи условия се установява, че преди сключване на договора за кредит кредиторът оценява кредитоспособността на потребителя въз основа на достатъчно информация в това число информация, получена от потребителя, и ако счете за необходимо извършва справка в Централния кредитен регистър или в друга база данни, използвана в Република България за оценка на кредитоспособността на потребителите.

Кредиторът може да извършва проверки в Национален осигурителен институт, държавните регистри, кредитните учреждения, при телефонните оператори и др. Съгласно чл. 13 и чл. 14 от ОУ при оценка на кредитоспособността кредиторът взима предвид и предложеното от потребителя обезпечение по кредита, като за да повиши кредитоспособността си и с това да повиши вероятността кредитът да бъде одобрен потребителят може да предложи едно от следните обезпечения- физическо лице –поръчител или банкова гаранция.

В раздел VIII от ОУ е посочено, че в договора за кредит се посочва наличието на задължение за предоставяне на обезпечение от страна на потребителя, което може да бъде поръчителство или банкова гаранция. Съгласно чл. 20, ал. 1 от ОУ поръчител може да е дееспособно физическо лице, навършило 21 години, притежаващо българско гражданство, с постоянно местоживеене в България, с непрекъснати осигурителни права /социално и здравно осигуряване/ през последните дванадесет месеца преди датата на подаване на заявката за кредит, което полага труд по трудово/служебно правоотношение по безсрочен договор и не е в период на предизвестие за прекратяване на трудовото/служебното правоотношение към датата на подаване на заявката за кредит, както и е получавало редовно възнаграждението си за последните 12 месеца преди датата на подаване на заявката за кредит. Конкретно физическо лице може да бъде поръчител само на един потребител.

Кредиторът има право в зависимост от конкретния случай и/или кредитен продукт, едностранно да въвежда и допълнителни изисквания относно поръчителя. Поръчителят следва да отговаря и на следните допълнителни изисквания и да представи документи: минимален осигурителен брутен доход 1500 лева; валидно трудово или служебно правоотношение при последен работодател минимум – 6 месеца; липса на записи в ЦКР относно просрочия, под наблюдение, загуба и т.н.; да не е поръчител по съществуващ кредит, в която и да е банка или небанкова институция; да не е настоящ потребител на кредитора; да предостави служебна бележка за доход от работодателя за 6 месеца назад, считано от датата на предоставянето й пред кредитора. Одобрението на поръчителя се извършва по преценка на кредитора съгласно чл. 20, ал. 3, изр. 2 от ОУ. Третото лице- 4 поръчител в 3-дневен срок от получаване на сумата по кредита следва да посети някой от офисите на кредитора и да сключи договор за поръчителство по реда на чл. 138 ЗЗД.