Решение № 4657 от 24.10.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4657 гр. София, 24.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 112-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: НИКОЛАЙ М. УРУМОВ като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ М. УРУМОВ Административно наказателно дело № 20241110210612 по описа за 2024 година Производството е образувано по жалба на лицето Т. М., с ЕГН **********, срещу Заповед за задържане на лице № 3384зз-704/09.07.2024 г., издадена от С. С., на длъжност „полицай“ при 09 РУ СДВР.

В жалбата се иска отмяна на оспорената заповед, като се сочи, че процесното задържане не било законосъобразно, като се твърди, че обжалваната заповед е незаконосъобразна и издадена при неправилно прилагане на материалния закон. Твърди се още, че издадената заповед не съдържала всички изискуеми от закона реквизити и се иска отмяната й.

В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно уведомен, не се явява лично, но се представлява от процесуалния си представител - адв. Стойчев, който иска от съда да отмени процесната заповед, като сочи, че поддържа жалбата и аргументите в нея. Претендира разноски.

Ответникът, редовно призован, не се явява, и не се представлява в съдебното заседание.

Съдът, като съобрази доказателствата по делото и становищата на страните, намира следното:

От събраните по делото доказателства е видно, че на 08.07.2024 г., в гр.

София, в ж.к. „Люлин“ възникнал скандал между живущи в бл. ***, по повод предизвикано от жалбоподатля Т. М. ПТП при опит да паркира автомобила си.

При опита за паркиране той ударил автомобила на свидетеля М. М., след което възникнал скандал между тях като М. отправял закани и обиди към съседите си, и се държал агресивно. На място бил изпратен екип на 09 РУ СДВР, след като бил подаден сигнал за инцидента, като пристигналите на място 1 полицейски служители задържали Т. М. и го отвели в девето районно управление на СДВР. М. бил задържан с процесната заповед за задържане на лице с № 3384зз-704/09.07.2024 г., издадена от С. С., на длъжност „полицай“ при 09 РУ СДВР. Посоченото в нея основание за задържането му е „във връзка с чл. 144 от НК (закана) в гр. София ж.к. Люлин до бл. ***“.

Заповедта е връчена на лицето срещу подпис, а към заповедта е приложена декларация от същата дата, с която задържаният е декларирал, че е запознат с правата си.

При установените факти съдебният състав намира следното от правна страна:

Предмет на това производство е законосъобразността на издадената заповед, като производството се движи по правилата на АПК за оспорване на индивидуални административни актове, по реда на чл. 145 и следващите от посочения закон.

За да е законосъобразна една заповед за задържане на лице, същата следва да е издадена от лице с установена от закона компетентност, в определената за това форма, при спазване на правилата на административното производство, при правилно прилагане на материалния закон и в съответствие с целта на закона.

В ЗМВР е предвидена възможност за осъществяване на арест от страна полицейските органи по отношение на лице, за което има данни, че е извършило престъпление. Този арест може да продължи най-много 24 часа, съгласно нормата на чл. 73 от същия закон.

От нормата на чл. 74, ал. 1 от ЗМВР се извежда и законоустановената форма на заповедта, с която лице може да бъде задържано по реда на този закон – тя е задължително писмена и задължително следва да съдържа реквизитите, посочени в чл. 74, ал. 2 от ЗМВР.

Практиката на ВАС, както и на ЕСПЧ, е константна по отношение на въпроса, че от заповедта за задържане трябва да се установява недвусмислено какво е основанието, заради което лицето е задържано.

Според закона за МВР, заповедта за задържане на лице следва да бъде мотивирана така, щото задържаното лице да получи ясна представа защо именно се налага неговото задържане, какво е основанието за задържането му, както и какви са правата му от момента на задържането. В случая формата на административен акт е спазена, тъй като заповедта е издадена в писмена форма, съгласно чл. 59 от АПК. В заповедта се съдържат реквизитите, посочени в чл. 74 от ЗМВР, именно името, длъжността, местоработата на служителя, който е издал заповедта и макар и формално посочено се посочва и основанието за задържане на лицето. Посочени са година, дата и час на задържането на лицето, както и къде същият следва да изтърпи това задържане. От посочената заповед е видно, че са налице данни за 2 самоличността на задържания, като са посочени неговите три имена, ЕГН и адрес. От представената декларация е видно, че на задържания са разяснени правата, като е налице подпис срещу всяко посочено в декларацията обстоятелство.

Съдебният състав обаче намира, че заповедта е незаконосъобразна. Това е така, защото формално посоченото основание за задържане не изпълнява целта на закона, тъй като така посочено, то не е достатъчно. Словесното формулиране на основанието не изпълнява целта на закона, защото задържаното лице не може да разбере защо на практика се задържа от властите. Освен това, в самата заповед липсват каквито и да било фактически основания за задържането на лицето, а те задължително следва да бъдат част от нейното съдържание, за да се приеме, че тя е законосъобразна от външна страна.

Липсата на основание за задържане или наличието на такова, което обаче е недостатъчно задържаното лице да разбере защо се налага временно ограничаване на свободното му придвижване, всякога е съществено нарушение на процесуалните правила по издаване на заповедта, което води до единствена последица - нейната отмяна.

В заключение на изложеното, съдът намира, че оспорената заповед следва да бъде изцяло отменена, защото е незаконосъобразна.

Доколкото са претендирани разноски от жалбоподателя, съдът намира, че следва да ги присъди в претендирания размер от 550 лева, защото не е налице възражение за прекомерност.

Така мотивиран и на основание чл. 72, ал. 4 от ЗМВР, вр. чл. 172 от АПК, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалба на лицето Т. А. М., с ЕГН **********, заповед за задържане на лице № 3384зз-704/09.07.2024 г., издадена от С. С., на длъжност „полицай“ при 09 РУ СДВР, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА.

ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи да заплати в полза на Т. А. М., с ЕГН **********, сумата от 550 лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение в производството пред СРС, на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 3 от АПК.

ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи да заплати в полза на Софийския районен съд, сумата от 10 лева, представляваща държавна такса за разглеждане на жалбата, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК.

Решението подлежи на обжалване и протестиране пред АССГ в 14дневен срок от съобщението до страните за изготвянето му.

3

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4