Решение № 695 от 10.06.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 695 гр. Пловдив, 10.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Величка П. Белева

Членове:

Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Виделина Ст. Куршумова

Стойчева при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева като разгледа докладваното от Надежда Н. Дзивкова Рашкова Въззивно гражданско дело № 20255300501110 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258, ал.1 от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от „Юробанк България“ АД против Решение № 632/11.01.2025г., пост. по гр.д.№ 3392/2024, ПдРС, с което жалбоподателят е осъден да заплати на Н. И. Д., ЕГН: **********, сумата от 1 180,91лв. - недължимо платена по договор за потребителски кредит № PLUS- 17690828/ 19.02.2020 г., сключен с „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба- 23.02.2024 г. до окончателното й плащане, като са присъдени и разноски.

Жалбоподателят „Юробанк България“ АД поддържа, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Сочи, че на клиента е предоставен стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация, в който няма задължително изискване сключването на договор за застраховка. Напротив, последният е сключен по искане на потребителя. Отделно от това твърди и че застрахователната премия не е финансирана заедно с отпускането на кредита , а се погасява разсрочено на вноски.Това плащане е включено в общо дължимата сума, която се твърди да е коректно посочена. Доколкото право на потребителя е за избере сключването на застраховка, то не следва сумата по застрахователната премия да бъде включвана в ГПР, т.к. това не съставлява задължително плащане по кредита. Посочва и че към 1 момента на сключване на договора за застраховка, кредитополучателят вече е имал това качество, т.к. е посочил идентификационните белези на договора за кредит.

Счита, че при възникнало кредитно правоотношение не може да се включват като разходи последващи договорки между кредитополучателя и трети за правоотношението лица. Счита, че в случая договорът за застраховка не е поставян като условие за сключване на договора за кредит, нито за предоставяне на конкретни условия по него, поради което и не следва разходите по тази допълнителна и незадължителна услуга да оказват влияние върху действителността на отделни клаузи по договора за кредит. По отношение на таксата ангажимент посочва, че същата е предварително уговорена с потребителя, сумата по нея се заплаща еднократно и се удържа от главницата. Счита, че в договора и в представените предварително документи ясно и недвусмислено е посочено какви суми се дължат за погасяване на кредита, какво включват те, какви са разходите по този кредит.

Счита и че посоченият ГПР е реален и изчислен по законоустановения начин. Моли за отмяна на обжалваното решение и за постановяване на ново, с което искът бъде отхвърлен.

Претендира разноски.

Въззиваемата страна Н. И. Д. е подала отговор на въззивната жалба, в който я оспорва и поддържа правилност и законосъобразност на постановеното решение.

Поддържа, че договорът за застраховка е сключен едновременно с договора за кредит и възнаграждението по него е следвало да бъде включено в ГПР, доколкото се касае за разходи по управление на кредита. Така се достигало до заблуждаване на потребителя относно действителните разходи по кредита. Това, според въззиваемата е нарушение на изискванията на чл.11, ал.1 т.10 и чл.11, ал.2 от ЗПК, при което на осн. чл.23 от ЗПК дължи връщане само на чистата стойност на кредита. Отделно счита за нарушен и чл.11, ал.1, т.11 от ЗПК , т.к. в погасителния план не е посочено по пера какво включва всяка погасителна вноска. Така за потребителят не става ясно каква възнаградителна лихва дължи по договора. Това нарушение води до недействителност на договора на осн. чл.22 от ЗПК. Позовава се и на заключението на вещото лице относно вида на текста на договора и застраховката, въз основа на които изводи счита договора за недействителен. Счита за грубо нарушение на чл.14 от ЗПК включването на два отделни договора – за застраховка и за кредит. Оспорва твърденията на жалбоподателя за доброволност на сключването на договор за застраховка, като счита, че е нарушен чл.11, ал.1, т.12 от ЗПК, т.к. не е вписана в договора коректно информацията за кредита, ведно с информация за минималното съдържание на погасителния план.

Моли за потвърждаване на решението. Претендира разноски по реда на чл.38 от ЗА за процесуалния представител на въззиваемата.

Жалбата е подадена в срока по чл.259 от ГПК, изхожда от легитимирано лице – ответник, останал недоволен от постановеното съдебно решение, откъм съдържание е редовна, поради което и се явява допустима.

2

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, намери за установено следното :

Съгл. нормата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно само по въпроса относно валидността на решението и допустимостта в обжалваната му част.

Правилността на решението се проверява с оглед наведените доводи във въззивната жалба.

По отношение на валидността и допустимостта на постановеното решение, съдът намира, че същото е постановено от родово и местно компетентен съд, по иск, който му е подсъден, произнесъл се е в законен състав.

Очертаният във въззивната жалба предмет на въззивното производство е спорът относно действителността на договора за кредит. За да постанови обжалваното решение първоинстанцинният съд е приел, че в процесния договор за кредит е нарушено императивното изискване на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, а именно некоректно е посочена общата дължима сума по договора. Посочил е, че от съдържанието на договора не могат да се направят изводи кои разходи се заплащат и как е формиран ГПР, не ставало ясно на какво се дължи разликата между посочения лихвен процент на договорната лихва и ГПР, както и не ставало ясно как е формирана общата сума, посочена като дължима по договора, нито дали в нея е включена сумата, дължима за такса ангажимент. Приел е че посочване само на цифровото изражение на ГПР не е достатъчно да предостави пълна и ясна информация на потребителя за разходите, които следва да извърши, респ. да направи обоснован икономически избор дали да сключи договора. Отделно от това е посочил, че в ГПР не е включена застрахователната премия, която е почти на половина от заемната сума. Така потребителят бил въведен в заблуждение относно какви са действителните му разходи във връзка с взетия кредит. По тези съображение е приел, че договорът за кредит е недействителен на осн. чл.22 от ЗПК и на осн. чл.55 от ЗЗД във вр. с чл.23 от ЗПК е постановил връщане на сумата платена по договора над предоставената в заем главница.

По така очертания спорен предмет съдът намира следното : В случаите на недействителност на договора на кредит, съобразно чл.23 от ЗПК, кредитополучателят дължи връщане на чистата стойност на отпуснатия кредит, а всичко платено над нея се явява платено без основание и подлежи на връщане. Когато кредитополучателят предяви иск за връщане на платеното над тази чиста стойност, то правното основание на този иск е чл.55, предл. първо от ЗЗД – за връщане на платеното без основание. При разпределяне на доказателствената тежест на него е възложено доказване на размера на платеното, а ответникът по този иск има тежестта да въведе и докаже евентуалното основание на плащането.

Процесният договор за кредит е сключен между БНП Париба пърсънъл файненс 3

С.А. и Н. М. за предоставяне на потребителски кредит от 8 000лв., при лихвен процент 13,95, ГПР – 16,27%, за срок от 84 месеца, при такса ангажимент от 280лв.

Кредитополучателят е сключил застраховка „защита на плащанията“ във връзка с договора, при застрахователна премия от 3984,96лв. Приложен е и Стандартния европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити, в който са описани условията по кредита.

По делото е изготвена и приета СТЕ с в.л. М., която не е оспорена от страните и се възприема от съда като обективна и безпристрастна. Същата установява, че договорът за кредит и погасителния план са изпълнени на шрифт 12. Шрифтът на договора за застраховка е по-малък.

Приета е и ССЕ с в.л. С., която е посочила размера на извършените плащания, какво са погасили те. Експертизата установява, че таксата ангажимент е включена в посочения в договора ГПР. Изчислява, че посоченият процент на ГПР е определен по законовата формула. Установява и че застрахователната премия не е включена в ГПР.

Сумите не са кредитирани от общия размер на кредита, както и че са превеждани към застрахователното дружество.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира, че процесният договор за кредит не противоречи на изискванията на ЗПК. Не е налице нарушение на чл.11, т.10 от ЗПК. В договора са посочени ясно и точно какви са разходите по кредита – договорна лихва и такса ангажимент. Посочено е и че кредитополучателят ще сключи застраховка на плащанията по договора с конкретно посочена цена.

Последното не е условие за сключване на договора за кредит, като никъде в самия договор не е включено подобно изискване. Във формуляра с преддоговорна информация изрично е посочено, че сключването на застраховка не е условие за сключване на договора за кредит. Договорът за застраховка е сключен със застрахователна компания, а сумата за застрахователна премия е изплащана ежемесечно от застрахованото лице. Доколкото договорът е сключен при твърда договорна лихва, то не е било необходимо да се посочват допускания за бъдещи промени и разходи. Не е необходимо и да бъде посочена методиката на определяне на ГПР, доколкото същата е нормативно разписана.

Не е налице и нарушение на чл.19, ал.1 и ал.4 от ЗПК поради невкючване в посочения ГПР на застрахователната премия по договора за застраховка. В посочения нормативен текст, а и с оглед разпоредбата на § 1 т. 1 от ДР на ЗПК, годишния процент на разходите изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи / лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. и тези, дължими на посредници за сключването на договора /, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, а съгласно § 1 т. 1 от ДР на ЗПК „ общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по 4 кредита, вкл. лихви, комисионни, такси, възнаграждения за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят следва да заплати, вкл. разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по специално застрахователните премии – в случаите, когато сключването на застрахователния договор е задължително условие за получаването на кредита. В случая, включените в размера на задължението по договора за кредит застрахователни премии са плащани по сключен изцяло по волята на кредитополучателя договор за застраховка „ Защита на плащанията“. Изискване за сключване на подобен застрахователен договор липсва както в договора за кредит, така и в Стандартния европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити - т. 3 от Част III.Разходи по кредита от същия, където е изрично посочено, че за сключването на договора и получаването на кредита при конкретно предлаганите условия / тези по процесния договор/ няма задължително изискване за сключване на договор за застраховка или договор за друга допълнителна услуга от потребителя. Така по делото не се доказва, че сключването на застрахователен договор има отношение към условията на договора за кредит. Така застрахователната премия не съставлява задължителен разход по кредита по смисъла на § 1 т. 1 от ДР на ЗПК, поради което невключването на същата при изчисляване на ГПР по кредита не съставлява нарушение на императивна законова норма на чл. 19 ал. 1 от ЗПК и размерът на ГПР не е над допустимия максимален размер / чл. 19 ал. 4 от ЗПК /.

По отношение на таксата ангажимент се установява, че същата е еднократна, свързана е с определяне на конкретни условия по договора , поради което и съставлява разход по кредита. Същият, обаче, е включен с посоченото ГПР, което се установява категорично от приетата ССЕ.