Определение № 3258 от 05.12.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3258 гр. София, 05.12.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТО 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ирина Петрова

Членове:

Десислава Добрева

Мария Бойчева като разгледа докладваното от Ирина Петрова Касационно търговско дело № 20248002901904 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на третото лице-помагач „Ивал авто“ООД, привлечен от ответника ЗАД“Армеец“АД, срещу решение № 1821 от 27.03.2024г. по в.гр.д.№ 8352/2023г. на Софийски градски съд за потвърждаване на решението по гр.д.№ 20670/2022г. на Софийски районен съд, с което застрахователното дружество е осъдено да заплати на ищцата А.

М. С. по образувана пред застрахователното дружество щета № 10319030111365 във връзка със застрахователно събитие - пътно транспортно произшествие от 09.12.2019г. сумата 14 761.44лв. - разходи за ремонт на л.а.

„Мерцедес“, рег. № СА 4247 ТР, за който е сключена застраховка „каско“, ведно със законната лихва от 18.04.2022г.

В касационната жалба са изложени съображения, че неправилно въззивният съд е приел за безспорно обстоятелството, че щетите по автомобила са настъпили от процесното пътно произшествие. Касаторът счита за недоказано обстоятелството, че на застрахования в ЗАД „Армеец“ АД автомобил са причинени вреди, които се намират в причинна връзка с реално настъпил и покрит риск, съгласно условията на застрахователния договор.

Според касатора, поради извършени плащания по щети, застрахователната сума е изчерпана, т.е. изчерпан е лимитът на застрахователната отговорност на ответника. Искането е за отмяна на решението и отхвърляне на иска.

1

В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се иска допускане на обжалването „като се твърдят основанията по чл.280,ал.2 ГПК“. Други съображения не са изложени.

В писмен отговор ответникът ЗАД „Армеец“ оспорва наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване и основателността на касационната жалба. Акцентира на обстоятелството, че „Ивал авто“ ООД дружеството, на което застрахователят е възложил извършването на ремонта на автомобила във връзка с процесната щета, го е извършило некачествено.

Посочва, че част от подменените от автосервиза детайли са втора употреба, налице с 23 неизправности, които са установени от експертизата, а вредите от некачествения ремонт възлизат на 14 761.44лв. Счита, че възраженията, въведени пред първоинстанционния съд са останали недоказани.

В писмен отговор ищцата А. С. също оспорва наличието на предпоставките за осъществяване на касационния контрол и основателността на подадената жалба.

За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:

Ищцата е претендирала обезщетение в размера на неотстранените щети по автомобила от настъпило на 09.12.2019г. застрахователно събитие по образувана пред застрахователното дружество щета 10319030111365, дължимо по застрахователен договор за застраховка „каско“, с уговорена застрахователна сума 36 000лв. По делото няма спор, че застрахователното дружество е извършило оглед и опис на уврежданията на автомобила по процесната щета и е възложило ремонта на автомобила на „Ивал авто“ООД по силата на сключен договор за извършване на автосервизни услуги. Във възлагателното писмо е посочено, че стойността на ремонта е „съгласно договора“, но не повече от 70% от застрахователната сума, а в случай, че ремонтът надхвърли сумата 18 000лв., това да бъде съгласувано със застрахователното дружество. Няма спор, че след връщането на автомобила на ищцата, тя е депозирала възражение пред застрахователя, което не е уважено, поради което претендира исковата сума 14 761.44лв. - действителната стойност на щетите от процесното пътно произшествие, които не са отстранени поради некачествено извършения ремонт.

Софийски градски съд е бил сезиран с жалба на третото лице помагач с идентично на касационната жалба съдържание срещу първоинстанционното 2 решение, с което искът е уважен.

Въззивната инстанция е приела за установено, че за извършения въз основа на опис-калкулация от 16.12.2019г. ремонт от „Ивал Авто“, последното дружество е издало две фактури, въз основа на които застрахователят м у е заплатил обща сума 23 929.56 лв., а с приемопредавателен протокол от 23.06.2020г. колата е върната на собственика.

Обсъдено е, че по депозираното възражение от ищцата за некачествено извършен ремонт, на 24.08.2020г. е извършен контролен оглед в присъствие на застрахования, на представител на застрахователя и представител на сервиза, извършил ремонта, при който са констатирани 23 вида технически неизправности по колата. С писмо от 11.09.2020г. застрахователят е заявил, че приема възражението за възникнал дефект в лаково-бояджийското покритие на предния капак за основателно, но по отношение на останалите претенции е изложил становище, че МПС е възстановено в рамките на авто ремонтната дейност.

В обжалваното решение е прието за установено въз основа на експертното заключение в производство по обезпечение на доказателства, проведено по реда на чл.207 сл. ГПК, че след извършен външен оглед на 10.04.2021г. и повторен на 15.04.2021г. в сервизни условия, вещото лице е установило 23 вида неизправности по автомобила, които съответстват напълно на тези, установени при контролния оглед на 24.08.2020г. Според експерта, ремонтът на автомобила не е извършен качествено, като част от детайлите са подменени с части втора употреба, за които няма експлоатационни данни, а моментното техническо съС.ие на автомобила не позволява неговото безопасно използване; че сумата, необходима за възстановяването му в изправно съС.ие е 14 761.44 лв.; че всички констатирани увреждания биха могли да бъдат причинени при неспазване на технологичните изисквания за възстановяване в сервизни условия.

Обсъдена е и назначената от първоинстанционния съд автотехническа експертиза, която е установила, че действителната стойност на процесния автомобил към датата на настъпване на застрахователното събитие е 33 615 лв., а стойността за възстановяване на лекия автомобил на база средни пазарни цени вследствие настъпилото ПТП е 51 851.38 лв. към датата на ПТП, поради което е налице тотална щета на превозното средство.

3

По възражението в жалбата на третото лице помагач въззивната инстанция е констатирала, че при извършения разпит на вещото лице пред първоинстанционния съд, то е посочило, че ако му бъде представен механизъм на произшествието, би могло да бъде извършено сравнение дали уврежданията се намират в причинна връзка с процесното ПТП. Счела е, че отсъствието на категоричност в заключението е без значение, тъй като обстоятелството дали заявените щети пред застрахователя са настъпили вследствие на процесното ПТП не е било спорно между страните.

Същевременно е даден отговор, че всички констатирани от вещото лице щети са установени и при извършения контролен оглед на 24.08.2020г., като представителите на застрахователя и на „Ивал авто“ООД не са възразили, че вредите не са резултат на ремонта, а на друго събитие - друго ПТП, умишлено у в р е ж д а н е и такива твърдения не са навеждани и в хода на първоинстанционното производство; след този оглед застрахователят е оспорил само негодното възстановяване на автомобила. По тези съображения въззивният е приел, че извършеният от третото лице-помагач по възлагане на застрахователя ремонт е некачествен, респективно, че ЗАД „Армеец“ АД не е изпълнил задължението си да репарира вредите по процесната щета, които сам е приел и констатирал в изготвения опис.

Като без значение за спора е преценено обстоятелството, че според заключението н а вещото лице възстановителната стойност на вредите, причинени от процесното ПТП, е в по-висок размер от самата стойност на увредения автомобил, т.е. че са налице условията за определяне на тотална щета по смисъла на чл.390, ал.2 КЗ, по съображения, че з астрахователят е професионалист; след като той е преценил, че може да възстанови увредения автомобил за сума, по- малка от 70 % от неговата стойност (съобразно офертата на „Ивал Авто“ ООД, която е на по-ниска стойност), тази преценка не подлежи на контрол и не е основание за освобождаване от вече поетото задължение за възстановяване в натура.

По отношение на възражението на въззивника, че застрахователната сума е изчерпана, съставът на СГС е дал отговор, че п редмет на претенцията не е репариране на новонастъпили вреди извън тези, които вече са признати и приети от застрахователя, а се претендира възстановяване на вредите от ПТП от 17.04.2019г., за които застрахователят не е изпълнил задължението си да възстанови в натура поради некачествено извършения ремонт. Като

4 ирелевантно за спора е преценен фактът какви суми е заплатил застрахователят на автосервиза за извършения ремонт, тъй като той касае вътрешните отношения между застрахователя и „Ивал Авто“ ООД. Обоснован е краен извод за основателност на исковата претенция в предявения размер.

Искането за допускане на обжалването по въведените основания по чл.280,ал.2 ГПК е неоснователно:

При служебно дължимата на основание т.1 от ТР № 1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС преценка, настоящият състав счита, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Не са налице основанията за допускане на касационното обжалване в хипотезата на чл.280,ал.2, предложение първо и предложение второ ГПК.

Третото основание за директен достъп до касационен контрол - очевидна неправилност не подлежи на служебно установяване от настоящата инстанция, а следва да бъде надлежно мотивирано и обосновано от касатора.

В изложението не се сочи нито едно проявление на този особено съществен порок на въззивното решение, нито се твърди, че той може да бъде установен пряко от мотивите към обжалвания акт без да се налага извършване на присъщата на същинския касационен контрол проверка за правилност на акта (съответствие с материалния или процесуалния закон, както и обоснованост ).

Очевидната неправилност се изразява в нарушение на основополагащите принципи на гражданския процес, при подвеждане на фактите под отменена или несъществуваща законова разпоредба, при приложение на закона в неговия обратен смисъл или при драстично нарушение на правилата на формалната логика. Изводите на въззивната инстанция по очертаните касационни оплаквания са логични и последователни, а твърденията за неправилно преценени от съда като безспорни по делото факти, от една страна не изпълват предметния обхват на очевидната неправилност, а от друга преценката на съда е обоснована с убедителни и разумни аргументи контролния оглед на автомобила, при който са констатираните 23 вида технически неизправности по колата, извършен в присъствие и на представител на извършващия ремонта, който не е възразил, че вредите не са резултат на процесното пътно произшествие, съответно на ремонта. От значение за логичните от гледна точка на формална и правна логика изводи е обстоятелството, че ремонтът е извършен въз основа на възлагателно писмо, с 5 което самият застраховател е признал причинната връзка на уврежданията на автомобила с процесното пътно произшествие, т.е. признал е наличието на покрито от договора застрахователно събитие, по което той носи риска.

Принципни и последователни са разсъжденията на състава на СГС по възражението за изчерпано застрахователно покритие - застрахователят не е извършил застрахователно плащане на застрахования, приел е да възстанови автомобила чрез отремотнтиране, което е извършено негодно, а плащанията са постъпили в патримониума на извършилия „ремонта“.

На основание чл.78, ал.10 ГПК касаторът дължи разноските, които като трето лице помагач е причинил на страните със своите процесуални действия.

Такива разноски за претендирани за изготвянето на отговора на касационната жалба и са доказани в размер 1 200лв. в полза на ищцата. Поисканите от застрахователното дружество разноски за юрисконсултско възнаграждение настоящият състав определя в размер на 150лв.

По изложените съображения ВКС, състав на Първо търговско отделение ОПРЕДЕЛИ:

Не допуска касационно обжалване на решение № 1821 от 27.03.2024г. по в.гр.д.№ 8352/2023г. на Софийски градски съд.