Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 252 от 08.12.2023, Районен съд - Разлог

Съд
Районен съд - Разлог
Дело
Административно наказателно дело 626/2022
Вид
Решение № 252
Подписан
08.12.2023
В сила
18.03.2024
Състав
Искра Кирилова Трендафилова

Цитирани разпоредби

  • чл.45 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.84 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.414, ал.3 · Кодекс на труда
  • чл.62, ал.3 · Кодекс на труда
  • чл.62, ал.5 · Кодекс на труда
  • чл.63, ал.2 · Кодекс на труда

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 252 гр. Разлог, 08.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Искра К. Трендафилова при участието на секретаря К. И. Т., в присъствието на прокурора, разгледа докладваното от Искра Трендафилова, Адм. нак. дело № 20221240200626 по описа за 2022 г.

Производството по делото е образувано по жалба, подадена от „Е.П.“ЕООД, против НП №01-2200250 от 17.11.2022 г. на Директора на Д„ИТ“-Б., с което на жалбоподателя е наложено адм. наказание на основание чл.416, ал.5, във вр. чл.414, ал.3 от КТ „имуществена санкция“ от 2`500.00 лева, за нарушение на чл.63, ал.2 от КТ.

С жалбата се оспорва издаденото НП като неправилно и незаконосъобразно, с оглед на което се настоява за неговата отмяна. Оспорва да е извършил от обективна страна вмененото му нарушение.

В последното ОСЗ се явява адв. Б. - процесуален представител на жалбоподателя, която поддържа жалбата и моли за нейното уважаване.

В ОСЗ процесуалният представителна на ответника /НО/ - юрисконсулт П., заявява че оспорва жалбата, като твърди че оспореният акт е правилен и законосъобразен.

РП-Б., ТО-Р. не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

На 11.08.2022 г. представители на Д„ИТ“-Б. – свидетелите М.Ц. и К.А. извършили проверка по работни места относно спазване разпоредите на трудовото законодателство на обект – Цех за производство за екопелети, находящ се в г.Д., у.„Г.“№1, ПИ с идентификатор ***, експлоатиран от „Е.П.“ЕООД, във вр. с настъпила трудова злополука на 10.08.2022 г. около 15.30 часа в цитирания обект с работника М.К.И.. При проверката е констатирано, че към момента на трудовата злополука пострадалият работник М.К.И. е извършвал трудова дейност състояща се в рязане на дървен материал с верижен моторен трион на територията на цеха.

След приключване на проверката по работни места дружеството е призовано по реда на чл.45 от АПК, за извършване на проверка по документи в ДИТ-Б. с призовка с изх.

№22073017.

На 09.09.2022 г. е извършена проверка по документи, при която се явил представител на проверяваното дружество като относно правоотношението с М.К.И. представил трудов договор №057/10.08.2022 г. и уведомление по чл.62, ал.5 от КТ, за регистрирането му на 11.08.2022 г. в 13.17 часа.

За констатираното нарушение бил съставен АУАН №01-2200250 от 09.09.2022 г., за това че „Е.5П.“ЕООД, в качеството си на работодател, е допуснал на 10.08.2020 г. около 15.30 часа лицето М.К.И., ЕГН*, да извършва трудова дейност в обекта на проверката на длъжност 1

„общ работник“ без на същият да е предоставен екземпляр от сключен в писмена форма трудов договор, подписан от двете страни и копие от уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ, заверено от ТД на НАП.

Въз основа на така съставения АУАН е издадено и обжалваното НП №01-2200250 от 17.11.2022 г. на Директора на Д„ИТ“-Б., с което на жалбоподателя е наложено адм. наказание на основание чл.416, ал.5, във вр. чл.414, ал.3 от КТ - „имуществена санкция“ от 2`500.00 лева, за нарушение на чл.63, ал.2 от КТ, извършено на 10.08.2022 г.

Съдът кредитира показанията на актосъставителя К.А. и на свидетеля и М.Ц., които отразяват преките им впечатления. Свидетелите са установили нарушението като описват обстоятелствата при които същото е установено, включително и възпроизвеждат дадените им от М.И. обяснения, включително и относно мястото на настъпване на трудовата злополука, посочено им и от свидетеля В.П.. Показанията им са източник на пряка доказателствена информация за установеното. Не са противоречиви. Освен това няма данни по делото, които да създават съмнения относно обективността и безпристрастността на тези свидетели или да сочат на наличието на мотив да набедят жалбоподателя в нарушение, което не е извършил. От посочените свидетелски показания се разкриват обстоятелствата при които е извършена проверката, направените констатации и начина на установяване на процесното нарушение.

Съдът кредитира частично и показанията на свидетеля М.И., с изключение на твърдението, че минавайки през цеха видял едно дърво и взел резачка, без да пита никой, на своя глава за да отрежи дървото. В тази част показанията на свидетеля И. противоречат на дадените показания на свидетелите Ц. и А. относно обстоятелствата, които същия е посочил непосредствено на деня следващ датата на настъпване на трудовата злополука пред проверяващите органи от ДИТ. От друга страна противоречи на каквато и да е било логика свидетелят да е отишъл само за да попита за работа в 11.00 часа и докато се оформят документите му около 15.30 часа (когато е настъпила трудовата злополука), след около 4 часа и половина без позволение да е започнал да реже дърва на машина в проверявания обект при което и е настъпила трудовата злополука.

Съдът не кредитира и показанията на свидетеля В.И. относно мястото, на което е настъпила трудовата злополука и обстоятелствата около нейното настъпване, включително, че е настъпила в друг имот. Изложеното противоречи на дадените обяснения, включително и мястото, което е посочил и на самите контролни органи от ДИТ към датата на проверката.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

От приложената Заповед №З-0058/11.02.2014 г. се установява материалната компетентност на издателя на НП.

С оглед на така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

При разглеждане на дела по оспорени НП, районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.

В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че жалбата срещу НП е подадена в установения в чл.59, ал.2 от ЗАНН, преклузивен 7-дневен срок от връчване на НП, от надлежна страна срещу акт подлежащ на проверка, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна, като съображенията на съда в тази насока са следните:

Съдът приема довода изложен от процесуалния представител на жалбоподателя, че са налице формални предпоставки за отмяна на НП.

Адм. нак. производство е формален процес, поради въведените изисквания за форма и процедура за съставяне на АУАН и издаване на НП. Процедурата по установяването на адм. нарушение, съставянето на АУАН, издаването на НП и неговото обжалване е уредена в ЗАНН. За неуредените в посочения нормативен акт случаи, чл.84 от ЗАНН, препраща към 2 субсидиарно приложение на разпоредбите на НПК.

Преди съдът да направи проверка на материалната законосъобразност на обжалваното НП, същият дължи проверка дали издадените АУАН и НП отговарят на процесуалните изисквания на закона.

В хода на същата съдът констатира следното:

Незаконосъобразно е онова НП, което е издадено от надлежен орган, не е издадено в установените срокове, не съдържа изискуемите от закона реквизити или в хода на административната процедура са нарушени съществени процесуални правила за изготвяне на АУАН и/или издаването на НП. Когато всички тези условия за законосъобразност бъдат спазени, тогава може да се пристъпи към проверка правилността на НП, която представлява преценка за това дали действително е извършено посоченото от НП нарушение. В тази вр. следва да се посочи, че задължение на НО е да докаже, че санкционираното лице е извършило нарушението, което му е вменено.

Съгласно разпоредбата на 63, ал.2, във вр. ал.1 от КТ, работодателят няма право да допуска до работа работник или служителя, преди да му предостави следните документите: екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни и копие от уведомлението по чл.62, ал.3, заверено от ТД на НАП. Забраната по чл.63, ал.2 от КТ, е обезпечена с адм. санкция по чл.414, ал.3 от КТ. Отговорността по чл.63, ал.2 от КТ, е обективна и безвиновна, поради което за да бъде санкциониран работодател за подобно нарушение, необходимо е към датата на проверката същият да е имал сключен трудов договор с работника, но на последния да не са били връчени екземпляр от този договор и копие на уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ.

В настоящия случай в оспореното НП е посочено, че „Е.5П.”ЕООД-Д., в качеството си на работодател по смисъла на §.1, т.1 от ДР на КТ, е извършил нарушение на трудовото законодателство, като на 10.08.2022 г. е допуснал лицето М.К.И. да извършва трудова дейност в обекта на проверка - Цех за производство на екопелети, находящ се в г.Д., у.”Г.”№1, ПИ ***, експлоатиран от търговеца, без да му е предоставен екземпляр от сключен в писмена форма трудов договор, подписан от двете страни и копие от уведомлението по чл.62, ал.З от КТ, заверено от ТД на НАП“.

В същото време в издадения акт за установяване на адм. нарушение, който е послужил като основание за постановяване на НП е отразено, че „Е.5П.”ЕООД-Д., в качеството си на „работодател”, е допуснал на 10.08.2020 г. около 15:30 ч. лицето М.К.И. да извършва трудова дейност в обекта на проверка на длъжност „общ работник”/същият е рязъл дърва с верижен моторен трион/ без на същият да е предоставен екземпляр от сключен в писмена форма трудов договор, подписан от двете страни и копие от уведомлението по чл.62, ал.З от КТ, заверено в ТД на НАП“.

От събраните по делото доказателства, Справка за приети и отхвърлени уведомления от НАП по чл.62, ал.5, препис от Трудов договор от 10.08.2022 г., а така също и от свидетелските показания на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели - М.Ц., К.А., М.И. и В.П., се установява, че действително на 10.08.2022 г. М.К.И. е извършвал трудова дейност към „Е.5П."ЕООД без да му е бил представен екземпляр от сключения трудов договор, а така също и без да му е представено копие от удостоверение по чл.62, ал.3 от КТ, като по този начин от работодателя не е била спазена нормата на чл.63, ал.2 от КТ.

Актът за установяване на адм нарушение е документът, който поставя началото на адм нак. производство и има сезираща, установителна и обвинителна функция, поради което описаните в него факти и обстоятелства, съставляващи елементи на забранен от закона модел на поведение, следва да бъдат отразени по недвусмислен и ясен начин. Това е необходимо за да може привлеченото към отговорност лице да разбере какво деяние му се вменява /кой, кога, къде и по какъв начин е извършил нарушението/ и да ангажира доказателства в своя защита. Посредством актът за установяване на административното нарушение се слага началото на обвинителната функция в адм. нак. производство, а 3 отразените в него констатации очертават рамките, в които се развива същото и въз основа на които следва да се основава преценката на НО относно това, налице ли е нарушение, извършено ли е от посоченото като нарушител лице и осъществено ли е виновно.

В тази вр. следва да се посочи, че е задължително да съществува пълна идентичност между описаното неправомерно нарушение, лицето което го е извършило, времето и мястото, когато това е сторено, отразени в акта за установяване на нарушението и същите обстоятелства, описани в НП. Само по този начин могат да се гарантират в пълна степен интересите на наказания и да му се даде възможност да организира адекватно защитата си. В този смисъл са и мотивите към Решение №1297 от 12.07.2023 г. по КНАХД №299 от 2023 г. по описа на Бл.АС.

Трябва се държи сметка и за това, че процедурата по ЗАНН е строго формална. По- голямата част от разписаните в този закон норми са императивни, като такива са и разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Тяхното нарушение винаги следва да се приеме като съществено и водещо до незаконосъобразност на издадените актове.

Както в разпоредбата на чл.42, така и в тази на чл.57 от ЗАНН е разписано, че при съставяне на акта за установяване на нарушение и при изготвяне на НП, в същите трябва да бъдат описани нарушенията, за които е съставен актът и обстоятелствата, при които е станало това.

В настоящия случай в акта за установяване на адм. нарушение е отразено, че същото е реализирано на 10.08.2020 г., а в НП като дата на нарушението се сочи 10.08.2022 г. Така съществено обстоятелство, отнасящо се до извършването на неправомерното деяние, е посочено по различен начин в двата документа. Първо проверяващите са отразили, че нарушението /допускането до работа без да е представен на работника екземпляр от сключен трудов договор и копие от уведомление по чл.62, ал.3 от КТ/ е извършено на 10.08.2020 г., а НО е приел, че това се е случило на 10.08.2022 г., без обаче да посочи защо счита тази дата за правилна, а не датата посочена в акта.