Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 713 от 06.03.2026, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно частно гражданско дело 3153/2025
Вид
Определение № 713
Подписан
06.03.2026
В сила
06.03.2026
Състав
Иван Иванов , Николай Метанов, Васил Василев

Цитирани разпоредби

  • чл.129 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 248, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.274 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 и ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 137 · Закон за съдебната власт

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 713 гр. София, 06.03.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Иван Иванов

Членове:

Николай Метанов

Васил Василев като разгледа докладваното от Николай Метанов Въззивно частно гражданско дело № 20251000503153 по описа за 2025 година

Производството е по чл.274 ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх.№95380/11.08.2025г. по описа на Софийски градски съд, подадена от И. К. З. против определение № 14669/01.08.2025г., постановено по гр.д. № 10971/2023г. по описа на Софийски градски съд, ГО, I-2 състав, с което съдът е допълнил в частта за разноските определение № 3519 от 12.03.2024 г., постановено по същото дело, с което частично е прекратено производството по делото, като е осъдил И. К. З. за заплати на

Прокуратурата на Република България разноски в размер на 100 лв. юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал.4 ГПК.

Жалбоподателката обжалва определението, като неправилно и незаконосъобразно.

Твърди, че съдът неправилно е приел, че производството е прекратено и че са налице предпоставките на чл.78, ал.3 ГПК за присъждане на разноски в полза на ответника. Поддържа, че по предявените от нея искове за обезщетение за имуществени и неимуществени вреди не е налице прекратяване, като в диспозитива съдът е посочил прекратяване по искове, които тя не е предявявала. Поради това счита, че по действително заявените от нея претенции производството остава висящо и не е налице основание за присъждане на разноски.

Евентуално излага, че дори да се приеме, че производството е прекратено по иска за обезщетение за имуществени вреди и по иска за възстановяване на предишното състояние, разноски отново не се дължат, тъй като делото продължава да е висящо по иска за неимуществени вреди.

Допълнително поддържа и че разноски не следва да й бъдат възлагани, тъй като ответникът не е навел относими и правно релевантни доводи срещу 1 исковете й.

С оглед изложеното иска от съда да отмени обжалваното определение и да остави без уважение подадената от ответника молба по чл. 248, ал.1 ГПК.

По делото е постъпил отговор от Прокуратурата на Република България, с който се обосновава становище за нейната неоснователност и се иска потвърждаване на обжалваното определение като правилно и законосъобразно.

Софийският апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, установи следното:

Производството по гр.д.№1097/2023г. по описа на Софийски градски съд е образувано по искова молба, подадена от И. К. З. против Прокуратурата на Република България с искане да й бъдат присъдени обезщетения за причинени имуществени и неимуществени вреди в размер на съответно 30 000 лв. и 100 000 лв. Предявена е и претенция ответникът да бъде осъден да унищожи създадени и съхранявани при него документи. Соченото от ищеца основание е противоправно поведение на ответника.

Първоинстанционният съд е приел исковата молба за нередовна, тъй като от направените фактически твърдения не може да се изведе извод за това какво е твърдяното противоправно поведение и в какво се изразяват вредите.

С оглед горното съдът е дал указания по реда на чл.129 ГПК за поправка на допуснатите пропуски по редовността на исковата молба, във връзка с което ищцата е подала уточнителна молба.

Препис от исковата молба е връчен на ответника Прокуратурата на Република България, който в законоустановения срок е представил отговор.

При извършването на процесуалното действие ответникът е представляван от юрисконсулт, като за удостоверяване на учредената представителна власт е представено пълномощно.

С определение №3519 от 12.03.2024г., постановено по гр.д.№1097/2023г. по описа на Софийски градски съд, ГО, I-4 състав, съдът е приел, че въз основа на изложените в исковата молба фактически твърдения искът за присъждане на обезщетение за имуществени вреди следва да бъде квалифициран по чл. 49, вр. чл.45 ЗЗД. Приел е, че сочените като причиняващи вредите актове на Прокуратурата не са били оспорени по предвидения в закона ред и не са отменени, поради което ищцата не твърди наличие на противоправно поведение, релевантно за ангажиране на деликтна отговорност. Съдът е констатирал и неизпълнение на дадените на ищцата указания да конкретизира твърденията си в тази насока, поради което е прекратил производството по делото в тази част.

Определението не е обжалвано и е влязло в сила.

С молба по чл.248, ал.1 ГПК Прокуратурата на Република България е поискала от съда да измени определението си за частично прекратяване на производството в частта за разноските като й присъди разноски за юрисконсултско възнаграждение. Препис от същата е връчен на ищцата, която е представила отговор, с който е обосновала становище за нейната 2 неоснователност.

С определение №14669 от 01.08.2025г., постановено по постановено по гр.д. №1097/2023г. по описа на Софийски градски съд, ГО, I-4 състав, съдът е уважил молбата на Прокуратурата и е допълнил определение №3519 от 12.03.2024г., постановено по гр.д.№1097/2023 г. по описа на Софийски градски съд, ГО, I-4 състав, в частта за разноските, като е присъдил в полза на молителя сумата от 100 лв. юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78, ал.4 ГПК. В мотивите си съдът е посочил, че доколкото производството по делото е прекратено, то ответникът има право на направените разноски.

При така установените обстоятелства, съдът прие следното от правна страна:

Частната жалба е процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок, от легитимирано лице и срещу акт, който подлежи на обжалване.

Разгледана по същество, частната жалба се явява неоснователна.

В срока по чл.248 ГПК с молба вх. № 32414 от 20.03.2024г. по описа на съда ответникът е поискал допълване на прекратителното определение, в частта за разноските. При съобразяване на факта, че прекратителното определение е постановено в закрито съдебно заседание и в същото липсва произнасяне по разноските, настоящият състав на съда приема, че съдът е редовно сезиран с молбата по чл.248ГПК, съответно постановеното определение е валидно и допустимо.

Основателно е поддържаното от жалбоподателката възражение, че в мотивите на обжалвания съдебен акт първоинстанционният съд неправилно е приел, че производството по делото е прекратено, поради което е налице основание за присъждане на разноски на ответната страна по чл.78, ал.4 ГПК.

С определение № 3519/12.03.2024г., постановено по гр.д.

№971/2023г. по описа на Софийски градски съд, ГО, I-4 състав, производството е прекратено само частично – по предявения иск за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 100 000 лв., както и в частта, с която е поискано ответникът да бъде осъден да унищожи намиращи се у него документи, като по отношение на предявения иск за неимуществени вреди производството остава висящо.

Горното обаче не води до неправилност на постановения съдебен акт като краен резултат, поради което останалите наведени с жалбата възражения се явяват неоснователно по своето същество.

При кумулативно съединяване на искове, което в случая е налице доколкото ищецът претендира имуществени и неимуществени вреди, като от съда се иска да разгледа всеки един от двата иска и да се произнесе по всеки един със съдебно решение, разноските се присъждат съобразно изхода на спора по отделния иск /в този смисъл определение № 70 от 05.02.2018г. по ч.т.д.№257/2018г., Т. К., І Т. О. на ВКС/. Различна е хипотезата при евентуално съединяване на искове срещу един ответник, при което при частично прекратяване по някой от евентуално съединените искове въпросът за 3 разноските се разрешава съобразно крайния изход на спора по главния иск, по правилата на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК.

Съгласно чл.78, ал.4, вр. ал.8 ГПК ответникът има право на разноски за юрисконсултско възнаграждение и при прекратяване на производството по който и да е от кумулативно съединените искове, тъй като съдебният акт в прекратителната му част има характер на окончателен по смисъла на чл. 81 ГПК.

Несъмнено ответникът е юридическо лице /чл. 137 ЗСВ/ и може да бъде представляван от юрисконсулт, какъвто е бил упълномощен в лицето на юрк.

Ц. М., упълномощена на 19.06.2023г. от и.ф. главен прокурор на Република България, с пълномощно представено по делото с отговора на исковата молба.

Същата е осъществила процесуално представителство по делото, като е представила отговор на исковата молба чрез депозиране отговор на исковата молба.

С оглед на горното съдът правилно е определил разноски за юрисконсултско възнаграждение в полза на ответника, независимо от това, че производството по делото е само частично прекратено.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че съдът не е следвало да присъжда разноски на ответника, тъй като процесуалният му представител не е навел относими и правно релевантни доводи срещу исковете. Ефективността на осъществената защита не е предмет на разглеждане при определяне на разноските по чл.78, ал.4 ГПК.

В случай препис от исковата молба е връчен на ответника и той е организирал защитата си по нея, което е достатъчно за да му се присъдят разноски за прекратеното производство по част от кумулативно предявените искове на основание чл.78, ал.4, вр. ал.8 ГПК.

Неоснователно е възражението, че не е предявен иска, чието производство е прекратено, което е видно от съдържанието на исковата молба.

В случая висящността на процеса относно претенцията на неимуществени вреди не може да обоснове различен извод от направения, предвид изложените по - горе мотиви. С молба вх. № 139472 от 16.12.2024г. по описа на съда ищцата е поискала отстраняването на съдия М. Х. от делото, което е направено от съда с определение № 4474 от 27.03.2024г., постановено по гр.д.

№ 10971/2023г. по описа на Софийски градски съд, ГО, I-2 състав, т.е. твърдяната липса на произнасяне не може да обоснове неправилност на обжалваното определение.

Воден от тези мотиви, Софийският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 14669/01.08.2025г., постановено по гр.д. № 10971/2023г. по описа на Софийски градски съд, ГО, I-2 състав.

Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му на страните пред Върховен касационен съд, при условията на 4 чл.280, ал.1 и, ал.2 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5