Решение № 31 от 06.01.2022, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 31 гр. Бургас, 06.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XL СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: КАЛИН СТ. КУНЧЕВ при участието на секретаря ЗИНАИДА Г. МОНЕВА като разгледа докладваното от КАЛИН СТ. КУНЧЕВ Гражданско дело № 20212120102686 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Искове по чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл.79, ал.1, чл.240, ал.1 и ал.2, чл.86, ал.1 и чл.99 от ЗЗД, предявени от ”Агенция за събиране на вземания” EAД, гр.София, против К. КР. Н. от гр.Б.

Ищецът твърди, че е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против ответника, въз основа на което е било образувано ч. гр. дело № 684/2021 г. на РС Б. По него е била издадена такава за сумата 4 063.15 лв., представляваща главница, дължима п о Договор за паричен заем № 102906 от 27.12.2016г. , сключен със ”Сити Кеш” ООД, вземанията по който са били прехвърлени от последното на ”Агенция за събиране на вземания” EAД – с Приложение № 1 от 04.03.2020г. към Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 24.09.2019г., ведно със законната лихва от 28.01.2021г. до окончателното плащане; сумата 634.08 лв. – договорна лихва за периода от 26.01.2017г. до 26.09.2017г.; сумата 241.21 лв. – обезщетение за забава за времето от 27.09.2017г. до 28.01.2021г., и сумата 148.77 лв. – разноски . Твърди, също така, че след като е получил препис от заповедта, ответникът е подал възражение по реда на чл.414 от ГПК. Предвид това, иска от Съда да постанови решение, с което да се признае за установено по отношение на Н., че дължи горните суми. Претендира разноски.

Ответникът оспорва претенциите и иска от Съда да ги отхвърли. Сочи, че договорът за кредит е недействителен, на основание чл.22 от ЗПК, а той е изплатил главницата по него на ”Сити Кеш” ООД изцяло, съобразно разпоредбата на чл.23 от с. з. Претендира разноски.

Съдът – като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

По заявление на ”Агенция за събиране на вземания” EAД е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против ответника за исковите суми – п о ч. гр. дело № 684/ 1

2021г. на РС Б, приложено към настоящото.

В срока по чл.414, ал.2 от ГПК Н. е подал възражение срещу нея.

Това обуславя наличието на правен интерес за ищеца от водене на предявените установителни искове.

Н а 27.12.2016г. между ”Сити Кеш” ООД и К.Н. е сключен Договор з а паричен заем № 102906, по силата на който дружеството му е предоставило сумата 4 500 лв. – чл.4, ал.1, при фиксиран ГЛП от 40.08 % и ГПР в размер на 48.497 %, а той се е задължил да върне общо 5 284.38 лв., на девет месечни вноски, в срок до 26.09.2017г.

В чл.8 от договора за паричен заем е предвидено, че ако заемателят не осигури в тридневен срок от сключването му уговореното в чл.6, ал.2 обезпечение или предоставеното такова не отговаря на изискванията по чл.9, ал.2, т.1 и т.4 от Общите условия, дължи на заемодателя неустойка в размер на 4 630.05 лв., с начин на разсрочено плащане, подробно посочен в погасителния план.

Не се спори по делото, че тъй като Н. не е успял да предостави в уговорения 3-дневен срок необходимото обезпечение, общият размер на задължението му е нараснал до 9 914.43 лв.

С Приложение № 1 / 04.03.2020г. към Договор за покупко-продажба на вземания /цесия/ о т 24.09.2019г., ”Сити Кеш” ООД е прехвърлило на ищеца вземанията си по процесния договор за паричен заем в претендираните с исковата молба размери за главницата и възнаградителната лихва, за сумата 12.18 лв. – обезщетение за забавено плащане към първата дата, както и за неустойка от 1 564.20 лв., общо 6 273.61 лв.

Не се спори между страните и че до датата на цесията ответникът е извършил плащания към цедента в общ размер от 5 504.62 лв.

С влязлото в сила на 26.06.2021г. съдебно решение, постановено по гр. дело № 7986/ 2020г. на РС Бургас, по иск на Н. срещу ”Сити Кеш” ООД и ”Агенция за събира-не на вземания” EAД Договорът за паричен заем с № 102906 от 27.12.2016г. е обявен за нищожен, съобразно чл.26, ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.21 от ЗПК, и първото дружество е осъдено да му върне сумата 1 004.64 лв. като получена без основание /надплатена/ по него.

Или със сила на пресъдено нещо, включително и спрямо ищеца в настоящото производство, е установено, че процесният договор за паричен заем е недействителен по сми-съла на чл.22 от ЗПК, поради което и съгласно чл.23 от с.з. ответникът дължи само връщането на главницата, но не и плащане на лихвите и другите разходи по кредита.

Както беше посочено по-горе, още преди цесията Н. е заплатил на ”Сити Кеш” ООД 5 504.62 лв., т. е. 1 004.64 лв. над главницата от 4 500 лв., и в тази връзка именно – дружеството е осъдено да му върне надплатената сума, на основание чл.55, ал.1 от ЗЗД.

Следователно към 04.03.2020г. цедентът не е притежавал описаните в приложението към договора за цесия вземания по договора за паричен заем спрямо ответника, респективно – не е могъл да ги прехвърли на ищцовото дружество, за да ги придобие то надлежно.

При това положение, следва да се приеме, че ответникът не дължи каквито и да било суми по договора за паричен заем, сключен от него със ”Сити Кеш” ООД, включително и на цесионера, ищец в настоящото производство. Предявените от ”Агенция за събиране на вземания” EAД установителни искове са неоснователни и като такива – следва да се отхвърлят изцяло.

Ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника направените по делото разноски – 576 лв. платено адвокатско възнаграждение.

По изложените съображения, Съдът

2

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от “Агенция за събиране на вземания” ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр.С, бул.”, и ЕИК: 203670940, искове за признаване за установено по отношение на К. КР. Н., ЕГН: **********, гр.Б, ЖК , че същият дължи сумите: 4 063.15 лв., представляващи главница по Договор за паричен заем № 102906 / 27.12.2016г. , сключен със ”Сити Кеш” ООД, вземанията по който са били прехвърлени от последното на ”Агенция за събиране на вземания” EAД – с Приложение № 1 от 04.03.2020г. към Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 24.09.2019г., ведно със законната лихва считано от 28.01.2021г. до окончателното плащане; 634.08 лв. – договорна лихва за времето от 26.01.2017г. до 26.09.2017г., и 241.21 лв. – обезщетение за забавено плащане за периода 27.09.2017г. – 28.01.2021г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч. гр. дело № 684/2021г. на РС Бургас, като неоснователни.

ОСЪЖДА ”Агенция за събиране на вземания” ЕАД да заплати на К. КР. Н. сумата 576 лв. – разноски по делото за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред ОС Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Вярно, с оригинала: З.М.

Съдия при Районен съд – Бургас: /п/Калин Кунчев_______________________ 3