Решение № 194 от 04.10.2024, Районен съд - Сливница

РЕШЕНИЕ

№ 194 гр. Сливница, 04.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, IV-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николай Св. Василев при участието на секретаря Галина Д. Владимирова като разгледа докладваното от Николай Св. Василев Гражданско дело № 20241890100260 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба на ЗАД „Армеец" АД /Армеец/, с която против Агенция „Пътна инфраструктура“ /АПИ/ са предявени установителни искове с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл.

410, ал. 1, т. 2 от КЗ, вр. чл. 49 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 758,30 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до погасяването, представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение за вреди на лек автомобил марка „БМВ“, модел „740“ с рег. № ............. от ПТП, настъпило на 13.10.2019 г., причинено от попадане в необезопасена и несигнализирана неравност на пътното платно и сумата от 245,28 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за периода 15.11.2020 г. до 15.11.2023 г.;

Ищецът – Армеец твърди, че в срока на застрахователно покритие по договор за имуществено застраховане по застраховка „Каско” е настъпило застрахователно събитие – ПТП, вследствие попадане в необезопасена и несигнализирана дупка на пътя посока ГКПП-Калотина, 27-ми км., в причинна връзка, с което са причинени щети на застрахования лек автомобил марка „БМВ“ модел „740“ с рег. № ............., на стойност 758,30 лева. Счита, че отговорност за вредите носи ответникът АПИ като собственик на пътя, задължен да поддържа състоянието му. Счита, че с плащане на застрахователното обезщетение в негова полза е възникнало регресно вземане в размер на платената сума, поради което претендира същата, ведно със законната лихва от предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до погасяването. Претендира разноски.

Ответникът – АПИ е депозирал отговор на исковата молба, с който 1 оспорва предявения иск. Оспорва механизма на ПТП и размера на вредите.

Оспорва наличието на застрахователно правоотношение. Прави възражение за съпричиняване от страна на водача на застрахования автомобил. Претендира разноски.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

По иска с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ, вр. чл. 49 от ЗЗД:

Съгласно чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ, с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу възложителя за възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 от Закона за задълженията и договорите. За възникването на регресното вземане следва да се установят следните предпоставки: 1. да е налице сключен договор за имуществено застраховане; 2. в срока на застрахователно покритие по договор за имуществено застраховане, в резултат на виновно и противоправно поведение на лице, за което отговаря ответникът, да е настъпило застрахователно събитие; 3. в изпълнение на договорното си задължение по имуществената застраховка ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение.

От показанията на свидетеля Г. Б. се установява, че на 13.10.2019 г. при управление на лек автомобил марка „БМВ“ модел „740“ с рег. № ............. е преминал през неравност на пътното платно и били повредени гумите на автомобила му. Свидетелят посочва, че се движил с около 50 км/ч.

Неравността била причинена от ремонтни дейности на пътя /ПП I-8/. Поради това неоснователно се явява възражението на ответника за недоказаност настъпването на ПТП. Според свидетеля Б. в резултат от процесното ПТП са били повредени предна и задна леви гуми на автомобила. Свидетелят споделя, че неравността на пътя не е била обезопасена. Съдът кредитира показанията на свидетеля защото са последователни и точни, а и същият е бил пряк очевидец на събитията, за които свидетелства.

От заключението на вещото лице по автотехническата експертиза по делото се установява, че механизмът на настъпване на ПТП е следният: при движение по обходен павиран път /поради строеж на АМ Европа/ в района на 27 км от ПП I-8, в посока София – Калотина, процесния автомобил е преминал през необозначено и необезопасено препятствие и гумите на предно и задно ляво колело се разкъсват и дехерметизират. Според вещото лице получените повреди са в причинна връзка с процесното ПТП и съответстват на констатираната от застрахователя щета. По тези съображения съдът счита, че доказани се явяват настъпването на ПТП, причинените в резултат вреди и причинната връзка между тях. Тяхното наличие се установява и от представените по делото описи на щета и уведомление за щета. Ето защо доводите на ответника за противното са неоснователни. По същите аргументи неоснователни се явяват и доводите на ответника, че по делото не е изяснено 2 дали щетите са резултат от умишлени действия на водача на лекия автомобил, както и дали са резултат от превишена скорост. Вещото лице не е посочило нито едно от тези обстоятелства като възможна причина за настъпването на вредите. Според вещото лице размерът на тези щети, определен по средни пазарни цени за отстраняването им към момента на ПТП възлиза на 759 лева с ДДС.

Видно от представената застрахователна полица

№

**********/06.08.2019 г. към датата на процесното ПТП пострадалият автомобил е бил застрахован по имуществена застраховка при ищеца със срок на застрахователно покритие 07.08.2019 г. до 06.08.2020 г. Според посоченото в договора и видно от приложените общи условия на ищеца застраховката покрива всички щети, които са следствие от ПТП, без значение причината за ПТП, поради което процесното ПТП също представлява покрит застрахователен риск.

Видно от представеното преводно нареждане от 11.11.2019 г., на посочената дата застрахователят е заплатил на собственика на автомобила застрахователно обезщетение в размер на 748,30 лева.

С оглед на изложеното съдът приема, че е настъпил застрахователен риск (ПТП, реализирано вследствие попадане на процесния автомобил в необозначено и необезопасено препятсвие на пътното платно), носен от ищеца, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът е заплатил на увреденото лице обезщетение в размер, който е по-малък от стойността на действителните вреди по отношение на застрахованото МПС. Налице е основание за възникване на регресното право.

Обемът на суброгационното право включва както правата срещу физическото лице – пряк причинител по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, така и правата на увредения по чл. 47 – 49 ЗЗД срещу лицата, които носят отговорност за чужди виновни действия – в този смисъл р. V от ППВС № 7/4.10.1978 г.

Отговорността е по чл. 49 ЗЗД, доколкото се твърди нарушение на предписано правило (неподдържане на пътя в изправност) и вредата не следва от обективното качество на вещта.

Съгласно чл. 3, ал. 2 от ЗП републикански пътища са автомагистралите, скоростните пътища и пътищата от първи, втори и трети клас, които осигуряват транспортни връзки от национално значение и образуват държавната пътна мрежа. Пътят, на който е било реализирано процесното произшествие, е републикански път по смисъла на чл. 3, ал. 2 от Закона за пътищата /същият е включен в списъка на Републикански пътища като път I-8 Граница Сърбия- Калотина- Драгоман- ок.п.София- о.п. Ихтиман - Костенец Белово - Пазарджик - Пловдив - Поповица - о.п. Хасково ХарманлиЛюбимец-Свиленград - Капитан Андреево/. Съгласно чл. 19, ал. 1, т.

1 от ЗП АПИ управлява републиканските пътища, като според чл. 19, ал. 2, т.

3 от ЗП управлението на пътя включва и възлагането на дейностите, свързани непосредствено с ремонта и поддържането му, което е и една от функциите на ответника съгласно чл. 30, ал. 1 от ЗП, включително да означи съответната неравност/препятствие с необходимите пътни знаци с оглед предупреждаване 3 на участниците в движението съобразно чл. 13 от ЗДвП. В конкретния случай, доколкото на пътното платно е установено наличието на препятствие, то лицата, на които е възложено от АПИ да извършат непосредствено дейностите по ремонт и поддръжка на пътя, очевидно не са изпълнили тези дейности. В резултат на това виновно бездействие, доколкото вината се предполага съгласно чл. 45, ал. 2 от ЗЗД, е причинено и процесното ПТП. Поради това на основание чл. 49 от ЗЗД възложителят на дейностите по ремонт и поддръжка на пътя – ответникът АПИ, следва да отговаря за вредите, причинени от бездействието на лицата, на които е възложил да извършат тези дейности.

Неоснователно е възражението на ответника АПИ за това, че водачът на автомобила не е съобразил поведението си на пътя с конкретната пътна обстановка, за да може да спре или да избегне препятствията на пътя, включително и това, в което е попаднал. По делото не са представени доказателства, от които да се установява това. По делото не се установи и следващото възражение на ответника, а именно, че водачът на лекия автомобил се е движел с несъобразена за пътната обстановка скорост.

По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:

Съгласно чл. 86, ал. 1 от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. За действително претърпени вреди в по-висок размер кредиторът може да иска обезщетение съобразно общите правила.

За основателността на иска в тежест на ищеца е да установи наличето на главен дълг и изпадането на ответника в забава.

По делото се установи наличие на главно задължение в размер на 758,30 лева за изплатено от ищеца застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски. Денят на забавата се определя съобразно правилата на чл. 84 от ЗЗД.

Съгласно тези правила при срочно задължение длъжникът изпада в забава след изтичането на срока, а ако задължението е без срок за изпълнение – от деня, в който бъде поканен от кредитора. В случаите на чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ вземането е изискуемо от деня на заплащане на застрахователното обезщетение. Датата на изискуемостта обаче в случая не е равнозначна на дата на забавата. Предвид липсата на установен срок за изпълнение на задължението на ответника по чл. 410, ал. 1 от КЗ, за да изпадне същият в забава е било необходимо да му бъде отправена покана от страна на ищеца по смисъла на чл. 84, ал. 2 от ЗЗД. Такава покана е била изпратена от ищеца и получена от ответника на 06.12.2019 г., от който момент той е изпаднал в забава.

За процесния период от 15.11.2020 г. до 15.11.2023 г. размерът на мораторната лихва определен по реда на чл. 162 от ГПК чрез лихен калкулатор е 245,36 лева. Следователно искът е основателен за пълния предявен размер.

По разноските

С оглед изхода на спора по предявения иск, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца Армеец следва да бъдат присъдени разноски в размер от 50 лева за държавна такса и 400 лева за депозит за вещо лице по САТЕ.

4

Ищецът е бил представляван от юрисконсулт, на когото на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК съдът определя възнаграждение в размер на 100 лева. Ответникът Агенция „Пътна инфраструктура“ няма право на разноски с оглед изхода на спора.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ, вр. чл. 49 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, предявени от „ЗАД Армеец“ АД, ЕИК ........, адрес гр. София, ул. ............., против Агенция „Пътна инфраструктура”, със седалище гр. ............., че ответникът дължи на ищеца, сумата 758,30 лева, представляваща изплатено по застраховка „Автокаско” обезщетение за вреди на лек автомобил марка „БМВ“, модел „740“ с рег. № ............. от ПТП, настъпило на 13.10.2019 г., причинено от попадане в необезопасена и несигнализирана неравност на пътното платно, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане, както и сумата 245,28 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 15.11.2020 г. до 15.11.2023 г., за които суми е издадена заповед № 34973 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 23.11.2023 г. по ч.гр.д. № 62571/2023 г. по описа на Софийски районен съд .