Решение № 4218 от 01.07.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4218 гр. София, 01.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пепа Маринова-Тонева

Членове:

Василена Дранчовска

Цветомир М. Минчев при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Пепа Маринова-Тонева Въззивно гражданско дело № 20241100511241 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 14779 от 29.07.2024 г. по гр.д. № 9382/2024 г. Софийски районен съд, 78 състав признал за установено, че „М КАР СОФИЯ“ ЕООД, ЕИК 203645296, дължи на „ВИКТОРИЯ ТРАНС-2007“ ЕООД,

ЕИК 175383154, на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 92 ЗЗД сумата от 1 513.63 лева, представляваща договорна неустойка за забава по договор № 2921 от 15.03.2023 г. за периода от 12.10.2023 г. до 29.10.2023 г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 21.11.2023 г. по ч.гр.д. № 61988/2023 г. на СРС, 78 състав. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата 575.70 лева - разноски в исковото производство, и 575.68 лв. – разноски в заповедното производство.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от ответника „М КАР СОФИЯ“ ЕООД, който го обжалва изцяло с оплаквания за неправилност – неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Ищецът не доказал настъпването на датата на изискуемост на задължението за изработване на новото МПС, т.е. началния момент, от който продавачът изпада в забава по 1 отношение на доставката. Датата за доставка била уговорена като приблизителна, поради което не можело да се приеме, че точно е определена датата, на която престацията става изискуема, съответно от кога се изчисляват дните забава и впоследствие - началната дата на претендираната неустойка.

При така уговорения приблизителен падеж, за да изпадне продавачът в забава следвало купувачът да отправи покана – чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото била представена покана от м. 01.2024 г., която съдържала единствено изявление за разваляне на договора. При липсата на покана искът бил неоснователен. За да достигне до извода, че приблизително определената дата за доставка съгласно индивидуалния договор е всъщност фиксирана съдът тълкувал клаузата с клауза от общите условия, което било неправилно, тъй като определянето на приблизителна дата било част от индивидуалния договор, чиито клаузи имали превес пред тези по ОУ – чл. 16, ал. 2 ЗЗД. Същото противоречие било налице и при тълкуването на раздел VI, т. 8 и раздел V, т. 4 от общите условия – съдът отново дал предпочитание на клаузи от общите условия пред тези в индивидуалния договор. От друга страна, в раздел VI, т. 4 било предвидено, че купувачът е длъжен да получи МПС незабавно след като бъде уведомен за това, от което също следвало, че определената в договора дата за доставка е приблизителна, а не точно определена. Същото се отнасяло и за заплащането на пълната продажна цена съгласно раздел IV, т. 7 от ОУ. Съдът неправилно приел, че ответникът е направил възражение за недействителност или прекомерност на клаузата за неустойка. С отговора на исковата молба било въведено единствено възражение срещу начина, по който ищецът е изчислил претендираната неустойка. Последната следвало да се начислява само върху реално заплатения аванс, а не върху цялата цена, тъй като същата не била заплатена. Вместо да разгледа това възражение, съдът направил общ очерк на теория и практика за функциите и прекомерността на неустойката, както и за действителност на клаузата, каквото възражение ответникът не бил направил.

За да приеме, че неустойката се начислява върху цялата продажна цена съдът отчел, че няма изрична клауза, която да предвижда, че неустойката се начислява само върху аванса. Липсвала обаче и клауза, според която неустойката се начислява винаги само върху пълната цена. Напротив, съответната неустойка, дължима от купувача при забава плащане на покупната цена била в същия размер и се начислявала само върху просрочената сума (раздел IV, т. 9 от ОУ). Тъй като в действителност не била 2 налице изрична уредба върху коя точно сума се начислява неустойката, следвало да се направи тълкуване на договора и по-конкретно да се съобразят всички относими разпоредби от договора и ОУ, уреждащи поръчките и начините на плащане. При поръчка на наличен автомобил се заплащала 100 % от продажната цена и съответно в този случай неустойката следвало да бъде начислена върху цялата сума, а при частично (авансово) плащане неустойката следвало да се начислява само върху заплатената част от цената. Районният съд неправилно, в противоречие с останалите клаузи на договора и ОУ, волята на страните и търговската практика приел, че неустойка се дължи върху неплатена сума. Съдът приел, че продавачът е следвало предварително да има предвид възможността за забава в производството и винаги трябва да носи отговорност за това. Не било обсъдено възражението на ответника, че страните изрично са включили клауза в договора, която изключвала носенето на отговорност при забава в производството на МПС. Систематичното място на тази клауза било в раздел V, т. 4 от ОУ – Причини, за които продавачът не отговаря. В същия раздел била и т. 6, предвиждаща основанието за начисляване на неустойка, при която продавачът отговаря. Следователно т. 6 била приложима само в случай, че не са налице предпоставките на т. 4. В случая обаче била налице хипотеза на забавяне на производството на МПС, в която страните изрично уговорили, че продавачът не носи отговорност.

Неправилно съдът приел и че се касае за продажба на родово определена вещ, при което е невъзможно да настъпи обективна невъзможност за изпълнение на задължението на продавача да предаде вещта с оглед обстоятелството, че е налице забава у трето лице предвид правилото „родът не погива“. Не се касаело за родово, а за индивидуално определена бъдеща вещ. Първите три страници от индивидуалния договор включвали единствено индивидуализации, направени от купувача за поръчания автомобил, които разграничавали поръчката от родово определените вещи. Изпълнение на продавача чрез предаване на автомобил, различен от поръчания, щяло да се равнява на пълно неизпълнение по договора, тъй като престацията нямало да съответства на определената от страните. Освен това мотивите на съда противоречали на събраните доказателства. Съдът приел, че в разглежданата хипотеза се касае за пълно неизпълнение, тъй като процесният лек автомобил не е доставен на уговорената в договора дата, нито в последващ момент, а страните не оспорвали обстоятелството, че лекият автомобил не е доставен.

3

По делото обаче били представени доказателства, че поръчаното МПС било произведено в края на 2023 г. и доставено в България, след което и купувачът бил поканен да плати остатъка от цената по договора. Относно тези обстоятелства били представени писмени доказателства и разпитан свидетел.

От тях се установявало кога е приключил производственият процес, съответно кога автомобилът е доставен в България, като купувачът веднага бил поканен да доплати цената. Не била налице каквато и да било забава на продавача относно изпълнението на поръчката, тъй като производственият процес и доставката до България приключили в края на м. 12.2023 г. В нарушение на процесуалните правила тези доказателства не били обсъдени от районния съд.

Поради това моли съда да отмени атакуваното решение и вместо това постанови друго, с което да отхвърли предявения иск. Претендира разноски за въззивното производство. Прави евентуално възражение за прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК.

Въззиваемата страна „ВИКТОРИЯ ТРАНС -2007“ ЕООД с отговор по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК оспорва въззивната жалба и моли съда да потвърди първоинстанционното решение като правилно. Претендира разноски за въззивното производство съгласно списък по чл. 80 ГПК.

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което съдът следва да се произнесе по основателността й.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен до посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на

ОСГТК на

ВКС.

Обжалваното решение е валидно и допустимо, но настоящият въззивен състав го намира за неправилно по следните съображения:

От фактическа страна: Между страните не е било спорно и по делото се установява, че на 15.03.2023 г. между тях е сключен договор № 2921 за продажба на нов автомобил марка BMW, Х7 xDrive40D, с посочени в договора 4 характеристики на вещта - цвят и тапицерия, стандартно оборудване и допълнително оборудване. Ответното дружество (доставчик, продавач) се задължило да прехвърли на ищцовото дружество (клиент, купувач) собствеността върху автомобил, подробно описан в договора, срещу заплащане от купувача на продажна цена в размер на 230 737.07 лева с ДДС.

Посочено е, че договорът се сключва при Общи условия за доставка и продажба на нови МПС с марка BMW и MINI, съставляващи неразделна част от договора. Уговорена е приблизителна дата на доставка 01.09.2023 г.

Посочено е, че договорът, както и приложенията към него, вкл. общите условия, представляват цялостно споразумение между страните.

Съгласно раздел IV – Цени и плащане, т. 6 от Общите условия за доставка и продажба на нови моторни превозни средства с марка „BMW” и „Mini“ (ОУ), при покупко-продажба на МПС, което не е налично на склад при продавача, купувачът трябва да заплати аванс в размер, посочен в договора и определен на база особеностите на поръчваното превозно средство, но не помалко от 10 % от цената по договора. Не се спори, че ищецът-купувач е заплатил авансово на ответника-продавач сумата 12 500 лв. с ДДС по издадената от продавача фактура № 2000004359/27.03.2023 г. Съгласно раздел IV, т. 7 от ОУ, при покупко-продажба на МПС, което не е налично на склад при продавача, купувачът е длъжен да заплати пълната стойност на МПС в срок до 5 работни дни от получаване на уведомление, че поръчаното МПС е налично в склада на продавача. В раздел IV, т. 8 от ОУ е предвидено, че при неизпълнение на задължение на купувача за заплащане на пълния размер или част от цената с повече от 5 работни дни от датата, на която се дължи съответното плащане и/или при забава да получи автомобила повече от 20 календарни дни, продавачът може да развали договора и да задържи всички авансово получени плащания като неустойка.

Съгласно раздел V – Права и задължения на продавача, т. 1 от ОУ, продавачът се задължава да осъществи доставка на МПС в уговорения в договора срок, който започва да тече от получаване на последните изисквания на купувача относно предмета на заявка и постъпване на уговореното в договора авансово плащане по банковата сметка на продавача. Според раздел V, т. 4, б. „а“ от ОУ, продавачът не носи отговорност, когато производителят забави доставката. В раздел V, т. 6 от ОУ е предвидено, че ако поради причина, за която продавачът отговаря, той не достави на купувача МПС в 40-дневен 5 срок след изтичане на срока за доставка по договора, купувачът има право на неустойка за забава в размер на основния лихвен процент на БНБ за срока на забавата, увеличен с 10 пункта на годишна основа.

Съгласно раздел VI – Права и задължения на купувача, т. 8 от ОУ, купувачът може да развали договора при забава на доставката с повече от 3 месеца от уговорения срок, когато забавата се дължи на умисъл или груба небрежност на продавача.

От съвкупната преценка на приетите разпечатки от електронната система на „БМВ Груп“, Товарен документ за областта на дейност „Превоз на стоки“ (ЧМР товарителница) от 20.12.2023 г. и показанията на свидетеля Сезет Сали се установява, че поръчаният от ищеца автомобил BMW X7 е натоварен за превоз в Австрия на 20.12.2023 г. и е разтоварен в склад на ответника в София на 22.12.2023 г.