Решение № 2103 от 07.04.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2103 гр. София, 07.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пепа Маринова-Тонева

Членове:

Василена Дранчовска

Анна Кофинова при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Пепа Маринова-Тонева Въззивно гражданско дело № 20241100505168 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 1175 от 22.01.2024 г. по гр.д. № 43437/2022 г. Софийски районен съд, 81 състав осъдил „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК 200299615, да заплати на

„ЗАСТРАХОВАТЕЛНО

ЕДНОЛИЧНО

АКЦИОНЕРНО

ДРУЖЕСТВО БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ ЕАД, ЕИК

000694286, на основание чл. 411 КЗ сумата 6 606.23 лева, представляваща регресно вземане по изплатено застрахователно обезщетение по договор за имуществена застраховка „Каско“, във връзка със заведена щета № 470421212154895 за произлезли за автомобил марка „Тойота ЦХР“, рег. № СВ **** РН вреди вследствие настъпило застрахователно събитие – ПТП от 21.10.2021 г. в гр. София, на ул. „Княжевска“ пред № 79, с включени ликвидационни разноски в размер на 25 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от подаване на исковата молба - 11.08.2022 г., до окончателното плащане. Съобразно изхода на спора и на основание чл. 78, ал.

1 ГПК ответникът е осъден да заплати направените разноски по делото.

Срещу решението е подадена

1 въззивна жалба от ответника

„ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ

И ЗДРАВЕ“ АД, който го обжалва изцяло с оплаквания за неправилност – неправилно приложение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Първоинстанционният съд не обсъдил и анализирал всички събрани по делото доказателства. Не се мотивирал защо дава вяра на показанията на водачката на застрахованото при ищеца МПС, като игнорирал показанията на водача на л.а. „Пежо 307“ с рег. № СВ **** НТ, чиято гражданска отговорност била застрахована при ответника. Показанията на св. З. били логични, последователни и добросъвестно дадени. Свидетелят установил, че пътният инцидент е възникнал на завой, движел се със съобразена с пътните условия скорост и че са се „блъснали съвместно“ с другия автомобил, т.е. вина за настъпилото ПТП имал и другият участник в него. Следователно по недвусмислен начин се доказало своевременно направеното възражение за съпричиняване на вредоносния резултат. Поради това моли съда да отмени атакуваното решение, вкл. в частта за разноските и вместо това постанови друго, с което да отхвърли изцяло предявения иск.

Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции, като за тези във въззивното производство представя списък по чл. 80 ГПК.

Прави евентуално възражение за прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК на претендирано от насрещната страна адвокатско възнаграждение, в случай че същото надвишава предвидения минимум в Наредба № 1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа.

Въззиваемата страна

„ЗАСТРАХОВАТЕЛНО

ЕДНОЛИЧНО

АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“

ЕАД с отговор по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК оспорва жалбата и моли съда да потвърди решението като правилно. Претендира разноски за въззивното производство съгласно списък по чл. 80 ГПК. Прави евентуално възражение за прекомерност по смисъла на чл. 78, ал 5 ГПК, в случай че възнаграждението надвишава предвидения минимум в Наредба № 1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа.

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което съдът следва да се произнесе по основателността й.

Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на 2 първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д.

№ 1/2013 г., ОСГТК на ВКС).

Обжалваното решение е валидно и допустимо. Настоящият състав намира, че при постановяване на решението не са нарушени императивни материалноправни норми, то е правилно и следва да бъде потвърдено, като въззивният съд препраща към подробните мотиви на първоинстанционния съд съгласно процесуалната възможност за това, изрично установена с разпоредбата на чл. 272 ГПК, а предвид разпоредбите на чл. 269, изр. 2 и чл.

272 ГПК намира жалбата за неоснователна и по следните съображения:

Ангажирането на отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” на причинителя на вредата при иск с правно основание чл. 411 КЗ е свързано с установяване на следните кумулативно дадени предпоставки:

1.

Валидно застрахователно правоотношение между увреденото лице и застрахователното дружествоищец; 2. Настъпване на застрахователно събитие в срока на действие на договора и заплащане на застрахователно обезщетение от дружеството-ищец;

3. Предпоставките по чл. 45 ЗЗД по отношение на причинителя на вредата – противоправно деяние, вина, вреди и причинно-следствена връзка между деянието и причинените вреди; 4. Наличие на валидно застрахователно правоотношение по договор за застраховка „Гражданска отговорност” към датата на ПТП с дружеството-ответник относно МПС, с което са причинени вредите. В тежест на ищеца е да докаже тези предпоставки (с изключение на субективната предпоставка по чл. 45 ЗЗД – вината, по отношение на която чл.

45, ал. 2 ЗЗД установява законова презумпция), както и действителната стойност на вредите, определена по средни пазарни цени към датата на настъпване на застрахователното събитие – чл. 386, ал. 2 КЗ.

Съгласно чл. 52, ал. 2 ЗЗД, ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се намали. Съпричиняване на вреди от увредения е налице тогава, когато за настъпването на вредата са допринесли най-малко две лица – делинквентът и увреденият. Предпоставките на съпричиняването са: обща каузалност, две причини за вредата, като едната 3 задължително следва да бъде поставена от делинквента, а другата – от увредения. В тежест на ответника, съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК е да докаже пълно твърдяното съпричиняване.

В случая между страните не е било спорно наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Каско на МПС“ между ищеца и собственика на л.а. „Тойота ЦХР“ с рег. СВ **** РН, плащането на застрахователно обезщетение от ищеца във връзка с процесното ПТП в размер на 12 953.66 лв. и направени обичайни разноски за определянето му в размер на 25 лв.; Наличието на валидно застрахователно правоотношение по задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ относно л.а. „Пежо 307“ с рег. № СВ **** НТ; Плащането извънсъдебно от ответника на сумата 6 372.43 лв. по процесната щета.

Спорен между страните пред настоящата инстанция е само въпросът налице ли е съпричиняване на вредите от водача на застрахования при ищеца автомобил.

Противно на поддържаното в жалбата, районният съд е обсъдил подробно всички събрани по делото писмени и гласни доказателства и заключение на САТЕ. Не е игнорирал, а е кредитирал показанията на св. З., управлявал при процесното ПТП л.а. „Пежо 307“ с рег. № СВ **** НТ, а също и показанията на св. Спасова, управлявала л.а. „Тойота ЦХР“ с рег. СВ **** РН, тъй като показанията не си противоречат. Показанията на св. З. не установяват двата автомобила да са се „блъснали съвместно“ с другия автомобил, свидетелят обяснява само, че ПТП станало за секунди при разминаване, ударът станал на завой, направил самопризнания, не се колебал;

Не може да каже в коя част на пътното платно настъпил инцидентът.

От съвкупната преценка на събраните по делото доказателства – протокол за ПТП, административно-наказателна преписка, свидетелски показания, както и от неоспореното заключение на САТЕ следва безпротиворечив извод, че процесното ПТП е настъпило при следния механизъм: На 21.10.2021 г., около 07.50 ч. л.а. „Пежо 307“ с рег. № СВ **** НТ се движи по ул. „Княжевска“ с посока на движение от бул. „Никола Петков“ към ул. „Върба“, като срещу № 79 при лява крива на пътното платно водачът, поради недостатъчен контрол, навлиза в лентата за насрещно движение и реализира ПТП с насрещно движещия се л.а. „Тойота ЦХР“ с рег.

4

СВ **** РН. Съгласно заключението на САТЕ, причината за настъпване на процесното ПТП е поведението на водача на лек автомобил „Пежо 307“, който от техническа гледна точка е имал възможност да предотврати настъпването на процесното ПТП, в случай че е запазил траекторията си на движение в пътната лента в посока към ул. „Върба“ на ул. „Княжевска“, без да навлиза в лентата за насрещно движение.

С оглед така установеното, налице е било виновно и противоправно поведение на водача на л.а. „Пежо 307“ с рег. № СВ **** НТ, изразяващо се в нарушение на чл. 20, ал. 1 ЗДвП – не е осъществил достатъчен контрол върху ППС, което е управлявал, при което навлиза в лентата за насрещно движение и реализира ПТП със застрахования при ищеца лек автомобил. Противно на поддържаното от въззивника, нито от показанията на св. З., нито от което и да било друго доказателство по делото се установява водачът на „Тойота ЦХР“ с рег. СВ **** РН да е допринесъл за настъпване на вредите, поради което възражението за съпричиняване е неоснователно.

Предвид съвпадението на крайните изводи на двете инстанции, първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.

При този изход и изричната претенция, разноски за настоящата инстанция се следват на въззиваемия. Доказано направените такива са в размер на 720 лв. – адвокатско възнаграждение, което е заплатено по банков път, видно от представените сметка за получени суми и преводно нареждане.

Възражението на въззивника за прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК е заявено за в случай че възнаграждението надвишава предвидения минимум в Наредба № 1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (загл. изм. с ДВ бр. 14/2025 г.). Съобразно обжалваемия интерес от 6 606.23 лв. и чл. 7, ал. 2, т.

2 от Наредба № 1/2004 г. (в относимата й редакция към 11.04.2024 г.), минималното възнаграждение е в размер на 960.62 лв. Заплатеното възнаграждение от 720 лв. е под минималния размер, поради което възражението следва да се приеме за неоснователно.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1175 от 22.01.2024 г., постановено по 5 гр.д. № 43437/2022 г. на Софийски районен съд, 81 състав.

ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО

ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК 200299615, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Дианабад“, бул. „Г. М. Димитров“ № 1, да заплати на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ЕДНОЛИЧНО АКЦИОНЕРНО

ДРУЖЕСТВО БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ ЕАД, ЕИК

000694286, със седалище и адрес на управление: гр. София, пл. „Позитано“ № 5, на основание чл. 78 ГПК сумата 720 лв., представляваща разноски за въззивното производство.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 3 ГПК.

Председател: _______________________

Членове: