Решение № 130 от 29.04.2025, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 130 гр. Пловдив, 29.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Радка Д. Чолакова

Членове:

Валентин Д. Бойкинов

Антония К. Роглева при участието на секретаря Нели Б. Богданова като разгледа докладваното от Радка Д. Чолакова Въззивно търговско дело № 20255001000120 по описа за 2025 година намери следното:

Производство по чл. 258 и следв. от ГПК, образувано по повод подадена въззивна жалба от ЗД Б. И. АД, ЕИК *********, чрез процесуалния пълномощник адвокат М. Г., срещу решение №460 от 28.11.2024 г., постановено по търг.дело №691/2021 г. на Окръжен съд Пловдив частично.

С посоченото решение е осъдено застрахователното дружество ЗД Б. И. АД да заплати на Л. Р. У., ЕГН **********, и на Р. Р. У., ЕГН **********, сумата от 165 000 лв., на всеки един от тях, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, именно болки и страдания в следствие на обстоятелството, че по повод настъпило ПТП на 02.05.2021 г. около 22 часа на Път //** км *+*** на Околовръстното на гр.П., при което в резултат на неправомерно движение на лек автомобил с марка ***, модел ***, с рег. № ** **** **, управляван от виновния водач И. А. Д., ЕГН **********, същият навлиза в насрещната лента за движение и удря движещия се насреща лек автомобил марка Б**, модел ****, с рег.№ ** **** **, управляван от Н. И. И., собственост на Т. С. Г., по повод на което е настъпила смъртта на Р. Р. У., ЕГН **********, който се е возил като пътник в лек автомобил с марка ***, модел ***, с рег. № ** **** **, за което деяние е влязла в сила присъда по НОХД №1007/2022 по описа на ПОС, което починало лице се явява син на ищците Л. Р. У. и Р. Р. У., ведно със законната лихва върху главниците, считано от 26.05.2021 г. - денят, 1 следващ датата на извънсъдебно сезиране на застрахователя, до окончателното изплащане, като са отхвърлени исковете на ищците Л. Р. У. и Р. Р. У. до пълния претендиран размер от по 200 000 лв., както и изцяло иска на ищцата Ю. Р. У. за осъждане на застрахователното дружество да и заплати сумата от 26 000 лв., частичен иск от общата сума от 100 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди. С решението са присъдени и разноски.

Жалбоподателят – застрахователното дружество ЗД Б. И. АД е останал недоволен от така постановеното решение в осъдителната му част, с която са присъдени обезщетения на ищците Л. Р. У. и Р. Р. У. в размер над 75 000 лв. до 160 000 лв., на всеки един от тях, като моли в тези части да бъде отменено и отхвърлени исковите претенции. Претендира направените разноски.

Изложил е подробни оплаквания, свързани с определения размер на обезщетението за неимуществени вреди и с определения размер от 20% на приетото съпричиняване на вредоносния резултат. Счита, че размерът на обезщетенията не отговаря на критериите за справедливост и не съответства на събраните доказателства и съдебната практика, а определеният размер за съпричиняване на вредоносния резултат – на изключително рисковото поведение на загиналия при ПТП пътник в автомобила на виновния водач, и не отчетено обстоятелството, че не е поставил колан в лекия автомобил, което обстоятелство е довело до изхвърчането му от автомобила и получаване на несъвместима с живота му травма.

Ответникът Р. Р. У., действащ чрез процесуалния си пълномощник адвокат В. С. Я., е подал отговор, с който оспорва въззивната жалба, тъй като не са налице оплакванията в нея.

Моли да се потвърди решението в частта му, с която му е присъдено застрахователно обезщетение над 75 000 лв. до 160 000 лв. Претендира разноските за въззивното производство.

Ответникът Л. Р. У., чрез процесуалния си полномощник адвокат Р. М., също е подала отговор срещу въззивната жалба, с който моли да се остави без уважение и потвърди решението в частта му, с която и е присъдено застрахователно обезщетение над 75 000 лв. до 160 000 лв. Претендира разноските за въззивното производство.

Съдът, след преценка на направените оплаквания и на събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в определения в закона двуседмичен срок от връчване на решението на жалбоподателя, от надлежна страна срещу подлежащ на въззивно обжалване валиден съдебен акт.

Решението се обжалва частично – само в осъдителната му част, с която са уважени субективно съединените искове на Л. Р. У. и Р. Р. У. до размера им над 75 000 лв. до присъдените 160 000 лв. В останалата му част, с която са уважени исковите им претенции по 75 000 лв., на всеки един от тях, както и в отхвърлителните части, вкл. и по отношение на отхвърления иск на Ю. Р. У., решението е влязло в сила, като необжалвано.

2

Ищците Л. Р. У. и Р. Р. У. са посочили в исковата молба, че техният син е загинал в резултат на ПТП от 02.05.2021 г., при което той е бил пътник в лек автомобил с марка Б**, модел ***, с рег. № ** **** **, управляван от виновния водач И. А. Д., застрахован със застраховка Гражданска отговорност при ответното застрахователно дружество. Считат, че са изпълнили изискванията на чл.380 от КЗ, като са предявили извънсъдебни претенции и образувани щети, поради което исковото производство е допустимо. Изложили са подробните си твърдения за нанесените вреди от смъртта на сина им в резултат на ПТП, които са с особен изключителен интензитет на търпените болки и страдания, с невъзстановими последици. Посочват, че преди инцидента били активни, борбени и силни хора, радващи се на спокоен живот, на чести срещи с децата и внуците си, били щастливи в семейството, което създали. След инцидента се затворили в себе си, съпреживяващи постоянно трагичния инцидент със сина им, като считат, че за близостта със сина им е без значение тяхната възраст. Въпреки че 38-годишният им син имал съпруга и дъщеря, той не преставал да се грижи за тях, винаги останал част от семейството на родителите си.

Посочват, че синът им бил образован, имал висше образование - инженер по автоматика, работил по своята специалност неуморно. Също така бил страстен ловец, като именно това хоби било в основата на създадената традиция между него и баща му да излизат на лов през почивните дни през ловния сезон, през което време се откъсвали от ежедневния живот, общували, споделяли си плановете, съветвали се. Посочват, че изцяло разчитали на сина си, включително и занапред, като неочакваната му загуба оставила негативен отпечатък върху психиката им, променили се, затворили се вкъщи, където усещали единствено спокойствие и сигурност, станали напрегнати, с повишена чувствителност и раздразнителност, апатични, с равнодушно и песимистично приемане на бъдещето, инсомния, асоциално поведение, липса на обичайна реакция към обичайни приятни събития и среда. Имали трудности в концентрацията и нарушения на паметта, като последствие от повишените нива на стрес. На база тези твърдения претендират, всеки един от тях, застрахователно обезщетение за неимуществени вреди на основание чл.432 от КЗ в размер по на 200 000 лв.

Ответникът е подал надлежен отговор, с който оспорва исковете и при условие на евентуалност прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на Р. У., който се е качил в автомобила при пиян водач, с който цял ден са употребявали алкохол и освен това е пътувал без правилно поставен предпазен колан, което е довело до неговото изхвърчане от автомобила, където е намерен след ПТП.

В настоящото въззивно производство се спори, първо, относно размера на присъдените обезщетения за неимуществени вреди. В тази връзка при преценяване на размерите на обезщетенията съдът следва да се съобрази със събрания доказателствен материал по делото – писмени доказателства, комплексна съдебна автотехническа и медицинска експертиза, съдебна психологическа експертиза, свидетелски показания, които доказателства следва да бъдат преценени поотделно и в тяхната съвкупност.

От изготвената експертиза по делото се установява механизмът на ПТП и получените травми на Р. У. от ПТП, които непосредствено са довели до смъртта му. ПТП е станало в 3 тъмната част на денонощието, при нормална видимост при нощни условия, на южния обходен път, при движение със скорост от около 180 км/ч в посока запад – изток, по сух асфалтов път, когато лек автомобил с марка Б**, модел ***, с рег. № ** **** **, управляван от водача И. А. Д., предприел екстремно спиране, при което навлязъл в лентата за насрещното движение и се сблъскал с лек автомобил марка Б**, модел ****, с рег.№ ** **** **, управляван от Н. И. И., който се движил със скорост от около 87 км/ч. Причина за произшествието от техническа гледна точка е промяна на траекторията на движение, като лекият автомобил, управляван от водача И. А. Д., е навлязъл в насрещната лента за движение, при което траекторията му на движение се е пресякла с траекторията на движещия в тази лента за движение лек автомобил. В лекия автомобил, управляван от водача И. А. Д., се е намирал починалия Р. У. – на задната седалка в ляво, без поставен предпазен колан. Непосредствена причина за смъртта му е тежка съчетана черепно-мозъчна, гръдна и коремна травма, довела до многофрагментно счупване на костите на лицевия череп, черепния покрив и черепната основа, разрушаване на главен мозък и структурите му, кръвоизлив под твърдата и меките мозъчни обвивки, контузия на мозъка, многофрагментно счупване на ребра, двустранно по няколко фрактурни линии с оформяне на гръден капак, счупване на гръдна кост, разкъсване на белия дроб, разкъсване на плеврата, контузия и кръвонанасяния на белодробната тъкан двустранно, излив на кръв в гръдната кухина, разкъсване на черен дроб, излив на кръв в коремната кухина, които увреждания са причинени в купето на лекия автомобил. При изпадане от лекия автомобил и контакт с пътната настилка са се получили липсващата част от мека черепна покривка в централната теменно-тилна област и леко в ляво, охлузвания и кръвонасядания по главата, тялото, горни и долни крайници. При ПТП тялото на пострадалия е контактувало със задната част на предна лява седалка, а главата – със задната част на подглавника на предна лява седалка и тавата в предна лява част на лекия автомобил. Ако той е бил с поставен предпазен колан, не би достигнал до гърба на предна лява седалка и не би контактувал с нея, не биха се получили описаните по-горе травматични увреждания, но биха се получили други – от действието на предпазния колан, както и тежки инерционни травми. Пострадалият е бил с концентрация на алкохол в кръвтта 2,13 промила, съответстваща на средна степен на алкохолно опиянение, а по таблица на Дубовски/2006/ на остро алкохолно опияняване, характеризиращо се с възбуда, емоционална нестабилност, загуба на критична преценка, повлияване на възприятието, паметта и разбирането, понижен сензорен отговор, намалена зрителна яснота и периферно зрение, некоординираност, завалена реч, повръщане , сънливост. Със същата концентрация на алкохол в кръвтта е и виновният водач за ПТП.

В съдебно заседание е разяснено, че ако пострадалият е бил с предпазен колан, тежките съчетания от травми нямало да се получат, но биха се получили други увреждания, най-вероятно инерционни травми, като откъсване на сърцето или белия дроб, поради високата скорост, при която леталният изход е почти сигурен при високата скорост, с която е управляван автомобила. Според вещото лице, съдебен лекар, при положение, че водачът на автомобила е оживял, като се има предвид сумарната скорост на двата автомобила, участници в произшествието, възможно е инерционни травми от рода на посочените да не се 4 получат. Той е категоричен, че при поставен колан не би се получила тежката черепномозъчна травма, тъй като коланът фиксира тялото и то няма да литне нагоре, а и да достигне до предната част на предната седалка, но при наличие на свободно движещи се предмети в купето съществува възможност за получаването и, поради скоростта на движеинето им към главата. Въздействието на алкохола ще доведе до забавени рефлекси и промени във възприятията, но е строго индивидуално за всяко лице и зависи от честотата на приемането и количествата алкохол.