Определение № 2997 от 25.09.2020, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

Номер 2997

Окръжен съд – Варна

25.09.2020 г.

Град Варна

II състав

На 25.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:

Председател:

Членове:

Ирена Н. Петкова

Наталия П. Неделчева

Лазар К. Василев като разгледа докладваното от Лазар К. Василев Въззивно гражданско дело № 20203100502665 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 260412/14.08.2020 г., депозирана от Областна дирекция на МВР – гр. Варна, с адрес: гр. Варна, ул. „Цар Калоян“ № 2, представлявана от Даниел Стайков Пашов, действаща, чрез юрисконсулт Богдана Йорданова, срещу Решение № 3429 от 24.07.2020г., постановено по гр. д. № 1914 по описа на РС-Варна за 2020 г., ГО, 7 съдебен състав, с което на основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР, въззивникът е осъден да заплати на М. С. Д. с ЕГН **********, с адрес гр. Варна, ул. „Подвис“, бл. 30, вх. Д, ет. 2, ап. 19 сумите, както следва: 1 929,60 лв. /хиляди деветстотин двадесет и девет лева и шестдесет стотинки/, представляваща незаплатено допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода 01.01.2017г.31.12.2019г. от 267 часа, получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд с коефициент 1.143, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба - 12.02.2020г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 277,05 лв. /двеста седемдесет и седем лева и пет стотинки/, представляваща сбор от обезщетение за забава начислено считано от падежа на всяко задължение /първо число на месеца, следващ този на дължимото плащане за отчетния период/ до 11.02.2020г.включително, на основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР.

В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор с вх. № 265936/15.09.2020г. от въззиваемия М. С. Д. , действащ чрез адвокат Димитър Димитров.

По допустимостта на въззивното производство:

Въззивната жалба е подадена в законоустановения преклузивен срок, визиран в чл. 259, ал. 1 от ГПК. Същата е редовна, съдържа изискуемите по чл. 260 от ГПК реквизити и приложения по чл. 261 от ГПК и е надлежно администрирана, поради което е процесуално допустима.

Дължимата държавна такса за въззивното производство е внесена.

Легитимацията на страните съответства на произнасянето по обжалваното решение на районния съд. Сезиран е компетентен въззивен съд за проверка на подлежащ на обжалване акт при наличие на правен интерес от обжалване. Съдът приема, че въззивното производството е допустимо.

1

По доклада на въззивната жалба и отговора:

Въз въззивната жалба се навеждат подробни доводи за това, че атакуваният съдебен акт е постановен в нарушение на материалния закон. Въззиникът оспорва изводите на първоинстанционния съд досежно субсидиарното приложение на общия трудов закон – КТ и приетите въз основа на него подзаконови нормативни актове – НСОРЗ, относно преизчисляването на нощното работно време в часове дневно работно време, доколкото между въззиника и въззиваемия е учредено служебно правоотношение, чието съдържание е нормативно регламентирано от специалните правни норми, обективирани в ЗМВР и приетите въз основа на него подзаконови нормативни актове – Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. Поддържа се, че не е налице празнота в специалното трудово законодателство, което да обуслови субсидиарното приложение на общите норми. Отделно дори да се приложат последните, то те не могат да дерогират приложението на чл. 3, ал. 3 от Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., съгласно която продължителността на нощното работно време не следва да надвишава 8 часа, което обуславя извода, че коефициентът не е 1.143, а 1, доколкото съотношението между продължителността на дневното работно време (8 часа) и нощно такова (8 часа) дава този резултат. Твърди, че за всеки отработен час в периода от 22:00 часа до 06:00 часа, на служителите на МВР се заплаща допълнително трудово възнаграждение в размер на 0.25 лева на отработен час, което също е израз на наличие на специални норми, уреждащи отношенията във връзка с отчитането и заплащането на нощния труд на държавните служители в МВР, изключващи приложението на общия ред.

Излагат се и аргументи, че получените часове в повече при преизчисляване на дневния и нощния труд създават неточно разбиране за наличие на извънреден труд, доколкото в действителност служителят не е престирал работна сила извън установеното работно време.

Сочи, че в конкретния случай не е имало действаща нормативно уредба – нито закон, нито акт на МС, която да допуска преобразуване на отработените часове. Въззивникът твърди, че ЗМВР е специален закон, който урежда статута на държавните служители в министерството, като по никакъв начин не ги дискриминира по отношение на останалите работници и служители, а напротив, дава им допълнителни права и обезщетения.

Областна дирекция на МВР – гр. Варна моли за отмяна на атакувания съдебен акт изцяло, както и да бъдат присъдени в нейна полза сторените съдебно-деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение за две инстанции. В условията на евентуалност, моли за частично отхвърляне на иска за периода от 01.01.2018г. до 16.07.2018г., поради липса на действаща нормативна уредба, уреждаща преизчисляването на нощен към дневен труд, чийто размер е 325,24 лв., като сбор от дължимата сума за първо тримесечие на 2018 г. – 170.01 лева и за второ тримесечие на 2018г. – 155.23 лева, както и за обезщетение за забава в размер на 57.69 лв. като сбор от дължимата сума за първо тримесечие на 2018 г. – 32.21 лева и за второ тримесечие на 2018г. – 25.48 лева съгласно заключението на вещото лице.

Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две инстанции, съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 23, т. 1 от Наредба за правна помощ.

В отговора на въззивната жалба се твърди, че твърденията, направени с въззивната жалба не могат да обосноват извод за неправилност и необоснованост на съдебното решение, поради което жалбата е неоснователна. Въззиваемият сочи, че липсата на изрична норма, която да урежда преизчисляването на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен, не следва да се тълкува като законово въведена забрана, а представлява празното в уредбата на реда и организацията на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на служителите в МВР. Предвид това счита, че приложение следва да намери общото трудово законодателство и конкретно чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ, съгласно който е предвидено, че при сумирано изчисляване на работното време, нощните часове се превръщат в дневни, с коефициент равен на отношението между 2 нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, който възлиза на 1.143. Поради това намира, че исковата му претенция е доказана по основание. По отношение на размерът на претенцията сочи, че същият е установен чрез заключение на вещото лице по проведената ССЕ.

Въззиваемият моли за оставяне на въззивната жалба без уважение и за потвърждаване на първоинстанционното решение. Претендира и направените разноски пред настоящата инстанция.

Страните не са направили доказателствени искания пред настоящия съдебен състав.

Делото следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба с вх. № 260412/14.08.2020 г., депозирана от Областна дирекция на МВР – гр. Варна, с адрес: гр. Варна, ул. „Цар Калоян“ № 2, представлявана от Даниел Стайков Пашов, действаща, чрез юрисконсулт Богдана Йорданова, срещу Решение № 3429 от 24.07.2020г., постановено по гр. д. № 1914 по описа на РС-Варна за 2020 г., ГО, 7 съдебен състав.

НАСРОЧВА производството по в. гр. д. № 2665/2020 г. на ОС-Варна за 09.12.2020 г. от 09:30 часа, за която дата и час да се призоват страните, ведно с препис от настоящото определение, а на въззивника да се връчи и препис от постъпилия отговор.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3