Определение № 8923 от 12.08.2024, Районен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 8923 гр. Варна, 12.08.2024 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 39 СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Христина В. Т. Колева като разгледа докладваното от Христина В. Т. Колева Гражданско дело № 20223110114319 по описа за 2022 година

Производството е образувано по предявен от „Юробанк България" АД срещу "Инова Инвест" АД, "Шабленски езера" АД и "Хил Сити" АД /в несъстоятелност/ иск с правно основание чл.90 ЗКИР за установяване недопустимост на вписването на Договор за цесия, вписан в СВ под №176, том 10 от 07.11.2017г. с цедент "Шабленски езера" АД , цесионер "Инова Инвест" АД и ипотекарен длъжник „Хил Сити" АД към Договорна ипотека вх.рег.

№223/17.06.2008г., том 14, акт №183 на СВ-Варна върху недвижими имоти, учредена в полза на "Банка Пиреос България" АД с универсален правоприемник "Юробанк България" АД.

В условията на евентуалност се претендира прогласяване недействителността на вписването на договора за цесия, и в евентуалност несъществуване на посоченото вписано обстоятелство.

В исковата молба се твърди, че с НА №120, том III, рег.№5164, дело 453/2008г. на нот. №224 - Петър Петров е учредена договорна ипотека в полза на "Банка Пиреос България" АД за обезпечаване на кредит от банката по Договор за инвестиционен кредит №476/30.04.2008г. На 17.08.2017г. бил сключен Договор за продажба на вземане между "Шабленски езера" АД като цедент и "Инова Инвест" АД като цесионер, по който банката не била страна.

Сочи се, че "Банка Пиреос България" АД, която била ипотекарен кредитор по посочената договорна ипотека, нямала сключен договор за прехвърляне на обезпеченото й вземане нито със "Шабленски езера" АД, нито, с което и да е друго лице, поради което "Шабленски езера" АД не можело да прехвърли вземането, обезпечено с ипотеката, тъй като на него не му било прехвърлено такова. Твърди се, че "Шабленски езера" АД се е разпоредило с обезпечение на вземане, каквото не притежава. В имотния регистър "Шабленски езера" АД не било вписано като титуляр на вземане, обезпечено с ипотеката, учредена в полза на "Банка Пиреос България" АД. Излага се, че при положение, че вземането на цедента не е било обезпечено с ипотека, то същият не можел да я прехвърли на трето лице. Бил нарушен принципът, че никой не може да прехвърли другиму повече права, отколкото сам притежава. Съдията по вписванията следвало да се съобрази с това и да откаже вписването. Отделно 1 от това нито "Банка Пиреос България" АД, нито правоприемникът "Юробанк България" АД били дали съгласие за извършване на вписването. Сочи се, че в производството по несъстоятелност на "Хил Сити" АД по т.д. №123/2018г. по описа на Окръжен съд - Добрич, "Шабленски езера" АД било включено в списъка с приетите вземания на кредиторите, предявени в срока по чл.688, ал.3 ТЗ, с вземане в общ размер на 5 111 641 лева и с основание на възникването му "Постановление за възлагане на недвижим имот от 09.06.2014г. Постановление за разпределение по чл.460 ГПК от 13.05.2014г.".

Поредността на това вземане била по чл.722, ал.1, т.8 ТЗ- необезпечени вземания, възникнали преди датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност. Размерът на вземането на "Шабленски езера" АД бил намален до 4 259 800.83 лева с Определение №56 и 57 от 15.12.2014г. по ч.т.д. №109 и 110 от 2014г.. С тези определения не се променяла привилегията на приетото вземане на "Шабленски езера" АД и то оставало такова по чл.722, ал.1, т.8 ТЗ, т.е. необезпечено. Такава промяна не можела да настъпи и защото "Шабленски езера" АД не било подало възражение по чл.690 ТЗ. След изтичане на срока за възражение по чл.690 ТЗ, постановяване на определение по чл.692 ТЗ за одобряване на списъка на приетите вземания и изтичането на срока за предявяване на иск по чл.694 ТЗ било невъзможно да се извърши промяна на привилегията на вземането, с която то било прието. Не можело да се приеме, че "Шабленски езера" АД е титуляр на вземане към "Хил Сити" АД, обезпечено с договорна ипотека от 17.06.2008г. Сочи се също, че съгласно чл.117 ЗЗД и чл.17, ал.1 от Правилника за вписванията, в имотния регистър се вписва прехвърляне на вземане, което е обезпечено с ипотека, а прехвърленото с договор за продажба на вземане от 17.08.2017г. не било обезпечено с ипотека. Излага се, че веригата на правоприемство на права, произтичащи от процесната ипотека е прекъсната, поради което извършено вписване на договора за цесия между "Шабленски езера" АД и Инова Инвест" АД се явявало недопустимо, недействително или било вписано несъществуващо обстоятелство. Това вписване създавало привидност, че в полза на цесионера "Инова Инвест" АД съществува право да се удовлетвори с привилегия от недвижимите имоти, върху които е учредена договорна ипотека в полза на "Юробанк България" АД, а задълженията по Договор за инвестиционен кредит №476/2008г. не били удовлетворени изцяло.

По твърденията за недопустимост на вписването се сочи, че цедентът "Шабленски езера" АД и цесионерът "Инова Инвест" АД не са легитимирани да заявят вписване на договора за цесия към Договорната ипотека, тъй като тези лица не са ипотекарни кредитори и прехвърленото вземане не е обезпечено с ипотека. Твърди се, че вписването е нищожно/недействително/, тъй като прехвърлянето на вземането с процесния договор за цесия е неподлежащо на вписване обстоятелство, тъй като не е обезпечено с ипотека.

Твърди се, че е вписано несъществуващо обстоятелство, тъй като вземането по договора за цесия не е обезпечено с ипотека.

В срока по чл.131 ГПК ответниците са депозирали отговори на исковата молба, в които се изразява становище за недопустимост и неоснователност на исковете.

Съдът счете, че производството по предявените искове по чл. 90 ЗКИР е процесуално недопустимо, като мотивите за това са следните:

2

Абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимостта на всеки иск е наличието на правен интерес от същия.

„Хил Сити" АД е обявено в несъстоятелност по т.д. №123/2018 на ДОС /т.д. №53/2013 на ТОС/.

Ищецът и "Шабленски езера" АД /частен правоприемник Инова Инвест АД/ са кредитори в производството по несъстоятелност.

На 09.05.2014 год. е проведена публична продан на имот, собственост на „Шабленски езера" АД по ИД 20138100400884 по описа на ЧСИ Николай Ников. Взискател по делото е „Банка Пиреос България" АД /правоприемник „Юробанк България" АД/, която е обявена за купувач. Имотът е възложен на купувача с Постановление за възлагане, влязло в сила на 18.06.2014 год.

Цената възлиза на 5 111 641 лева, от които 4 259 700.83 лева - данъчна основа и 851 940.17 лева - ДДС. Извършената продан е по силата на договорна ипотека, учредена по НА 138, том IV, рег.№ 2492, дело № 558 от 18.06.2008 год. по описа на нотариус Софка Андреева, обезпечаваща задължения на „Хил сити" АД към „Банка Пиреос България" АД по договор за банков кредит № 476/2008 год.

По делото е представен договор от 16.08.2017 год., по силата на който „Шабленски езера" АД прехвърля на „Инова инвест" АД вземането си от „Хил сити" АД - в несъстоятелност, в размер на 5 486 047. 83 лева, произтичащо от суброгиране в правата на кредитора „Банка Пиреос България" АД. Вземането е описано като обезпечено и платимо по реда на чл. 722, ал.1, т.1 ТЗ.

Съдът по несъстоятелност е приел, че вземанията на кредитора „Шабленски езера" АД следва да се удовлетворяват в поредността, указана в списъка по чл. 693 ТЗ - чл. 722, ал.1, т.8 ТЗ. В същата поредност следва да се удовлетвори и „Инова инвест" АД, като частен правоприемник на кредитора с прието вземане.

Прието е, че "Юробанк България" АД разполага с право на предпочитателно удовлетворяване от продажбата на имота, като кредитор с привилегия по чл. 722, ал.1, т.1 ТЗ, произтичаща от учредена в негова полза договорна ипотека за вземания по договор за кредит № 476/2008 год.

Установи се, че с Определение №304 от 15.05.2024г. по в.ч.т.д.

№192/2024г. на Апелативен съд – Варна, е одобрена с корекции, съгласно диспозитива на съдебния акт, представената Сметка за разпределение №1 от 05.09.2023г., обявена в ТРРЮЛНЦ на 18.09.2023г. Определението е окончателно и е влязло в законна сила в деня на обявяването му и следователно съставената сметка за разпределение е влязла в сила. По силата на същата, вземането на кредитора „Юробанк България" АД е удовлетворено в пълен размер.

От мотивите на посочения съдебен акт и справка в ТРРЮЛНЦ се установява, че в изготвения и обявен списък на кредитори с приети вземания, вземането на „Шабленски езера" АД е прието като такова с поредност на удовлетворяване чл. 722, ал.1, т.8 ТЗ.

Правният интерес от търсената защита в производството по чл. 90, ал. 1 ЗКИР и правното значение на заличаването на порочно по смисъла на посочената разпоредба вписване съответстват напълно на трайно 3 установената съдебна практика по приложението на тази разпоредба - искът е допустим, единствено когато със заличаване на вписването би се променило правното положение на ищеца /в този смисъл определение № 304 от 27.06.2013 г. по ч. гр. д. № 2821/2013 г. на ВКС, І-во г. о., определение № 37 от 20.01.2016 г. по ч. гр. д. № 6168/2015 г. на ВКС, IV-то г. о., определение № 4117/15.12. 2023 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3381/2023 г./. Както е изтъкнато в определение № 37 от 20.01.2016 г. по ч. гр. д. № 6168/2015 г. на ВКС, ІV-то г. о., допустимостта на исковете по чл. 90, ал. 1 ЗКИР се обуславя не само от наличието на вписване и засегнати с него права на ищеца, но и от наличието на възможността да бъде постигнат преследваният с тях правен резултат, а именно заличаване на вписването.

В случая целеният от ищеца резултат е защита правата му на ипотекарен кредитор с първа по ред ипотека, които същият твърди, че е загубил чрез извършеното вписване на договора за цесия. Заличаването на вписване след успешно проведен иск по чл. 90 ЗКИР има значение за противопоставимостта на заличеното вписване (като родово понятие), което губи реда и предимството по чл. 113 ЗС дава. Заличаването на вписано обстоятелство по чл. 90 ЗКИР, обаче, няма обратно действие, а действие само занапред, тъй като то представлява законова последица от установяването порока на вписването към момента на вписването на заличаването, а не към момента на заличеното първоначално вписване (в този смисъл - Определение № 186 от 16.09.2022 г. по ч. гр. д. № 2699/2022 г., ІІ-ро г. о. на ВКС).

Защитата срещу размера или привилегията на приетото вземане, вкл. и при грешки, е само по пътя на възражението по чл. 690 ТЗ, респ. по пътя на съдебно установяване по реда на чл. 694 ТЗ. Пропусне ли се оспорването на предвидената в списък поредност, съществуването й нито може да се оспори, нито може да се установи /вкл. по реда на чл.90 ЗКИР/.

Установи се, че ищецът е упражнил правата си в производството по несъстоятелност, като е подал възражение против съществуването на приетото вземане на „Шабленски езера" АД и неговата поредност на удовлетворяване.

Съдът по несъстоятелност е приел, че вземанията на кредитора „Шабленски езера" АД следва да се удовлетворяват в поредността, указана в списъка по чл.

693 ТЗ - чл. 722, ал.1, т.8 ТЗ. В същата поредност следва да се удовлетвори и „Инова инвест" АД, като частен правоприемник на кредитора с прието вземане. Прието е, че "Юробанк България" АД разполага с право на предпочитателно удовлетворяване от продажбата на имота, като кредитор с привилегия по чл. 722, ал.1, т.1 ТЗ, произтичаща от учредена в негова полза договорна ипотека за вземания по договор за кредит № 476/2008 год.. Към настоящия момент вземането на банката е изцяло удовлетворено.

Дори да бъде постановено решение, с което искът по чл.90 ЗКИР да бъде уважен и вписването на договора за цесия заличено, то това няма да доведе до възстановяване на загубени права на ищеца или да му даде възможност да реализира свои права.

Предвид изложеното, съдът намира, че твърденията на ищцовото дружество не обосновават наличието на такъв правнопостижим резултат от уважаването на иска, който би защитил правата му на ипотекарен кредитор.

На следващо място съдът счете, че искът срещу ответника "Хил Сити" 4

АД /в несъстоятелност/ е недопустим и на друго основание. Предмет на исковете по чл. 90, ал. 1 ЗКИР е самото вписване (като родово понятие), т.е. дали са спазени правилата за вписване, предвидени в ПВп и ЗКИР, а не съществуването на друг, материално-правен спор между страните и трети лица. Поради това, доколкото търговското дружество в несъстоятелност не е страна по производството по вписване, то това дружество не е процесуално легитимирано да отговаря по исковете.