Решение № 11634 от 12.10.2026, Административен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 11634

Пловдив, 12.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пловдив - XV Състав, в съдебно заседание на първи октомври две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

МАРИЯ НИКОЛОВА

При секретар ПЕТЯ ПЕТРОВА като разгледа докладваното от съдия МАРИЯ НИКОЛОВА административно дело № 20267180701955 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 198, ал.4 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).

Образувано е по жалба на П. П. П., лишен от свобода в затвора [населено място], против Заповед № 109-12-30#1 от 18.06.2026г. на началника на Затвор Пловдив, с която е наредено осъденият на доживотен затвор без замяна П. П. П. да продължи да изтърпява наказанието си при „специален“ режим.

Жалбоподателят иска отмяна на заповедта като неоснователна и непотвърдена с факти и събития изнесени в нея. Сочи, че имало клуб, в който редовно се събирали да играят карти, табла, шах, но началникът го премахнал. П. твърди, че се разбира добре с другите лишени от свобода в ЗЗНО, поддържа хигиената си добре, къпи се всеки ден и спазва вътрешния ред и дисциплина. Посочва още, че подържа писмено връзка с близки и познати, като не е споделял с когото и да било за извършеното от него престъпление. Освен едно единствено мероприятие организирано в началото на тази година П. сочи, че друго е нямало. Твърди, че администрацията на затвора не провежда възпитателна работа с л.св. от ЗЗНО.

В с.з. жалбоподателят поддържа жалбата и моли да се отхвърли доклада на И. П., тъй като е викан при нея инцидентно, а е разговарял с психолога Н. Г.. По отношение на доклада на К. С. посочва, че нещата които се твърдят не са верни. Оспорва изложеното в становищата и изразява несъгласие със заповедите за налагане на дисциплинарни наказания. Сочи, че от 20 години е на специален режим и до сега не е убил никой и на никой не е ударил един шамар. Иска отмяна на заповедта и режимът му да бъде заменен.

Ответникът – началник на Затвор Пловдив, чрез процесуалния си представител инспектор Т. П. – служител с юридическа правоспособност, изразява становище за неоснователност на жалбата.

Окръжна прокуратура – Пловдив, не изразява становище по жалбата.

Настоящият съдебен състав намира, че жалбата е процесуално допустима, като подадена от надлежно легитимирана страна в законоустановения срок. Разгледана по същество е неоснователна.

Няма спор по делото, че жалбоподателят е осъден да изтърпява общо наказание "доживотен затвор без право на замяна", с начало на наказанието 24.11.2002г., като първоначално определеният режим е "специален" от 08.06.2006г.

В хода на административното производство са изготвени: доклад от инсп. К. П. – /инспектор „социална дейност и възпитателна работа“ /ИСДВР, становища от гл. инсп. К. С. – зам. началник „Режимна и надзорно-охранителна дейност“ /ЗН РНОД/ и от гл. инсп. С. Б. – началник на сектор „Социална дейност и възпитателна работа“ /НС СДВР/, както и експертна оценка на актуалното психично и емоционално състояние от инспектор - психолог И. П..

Според текущия доклад на инсп. П., по отношение на П. П. не се отчитат психиатрични и настоящи психологически проблеми, не се отчита и проблемна употреба на алкохол в условията на свобода. Посочено е, че през изминалия едногодишен период доживотно осъденият П. демонстрира неспазване на установения ред и правилата в затвора, като за кратък интервал от време са му наложени три дисциплинарни наказания, което показва повтарящ се характер на нарушенията и липса на коригиращ ефект от вече приложените дисциплинарни мерки. Нарушенията са свързани с неспазване на вътрешния ред, отказ или нежелание за съобразяване с дадени разпореждания. Според П., П. не се съобразява с нарежданията на длъжностните лица и често демонстрира претенциозност, формално оспорване на указанията, както и нежелание за изпълнение, склонност към противопоставяне на авторитета и поставяне под съмнение на всяко ограничение, което не отговаря на неговите лични очаквания. В текущия доклад в посочено, че П. системно подава неоснователни и абсурдни молби и жалби, като липсва и осъзнаване на причинно-следствената връзка между поведението му и наложеното наказание, което сериозно затруднява процеса на корекционно въздействие. Изложено е, че другите, настанени в ЗЗНО лица, изразяват категорично нежелание да съжителстват с него, като основните причини са лошите му хигиенни навици и натрапчивото му поведение. Въпреки конфликтното поведение в доклада е посочено, че П. участва частично в организирани групови мероприятия, като в случаите на участие проявява съсредоточеност и стриктност, но ангажираността му е избирателна и непостоянна. Според доклада при извършената нова оценка е отчетено повишаване на риска от рецидив- 87т., което представлява негативна тенденция и сигнал за задълбочаване на проблемните нагласи, а завишението се отчита в зоните „Начин на живот и обкръжение“ от 7т. на 10т. и „Междуличностни проблеми“ от 5т. на 9т. Изложено е, че рискът от вреди няма промяна като остава среден за известен възрастен в обществото и затвора (закана за посегателство), среден за персонала и друг л. св. (има регистрирани агресивни прояви/посегателство), нисък за останалите категории.

Заключението на изготвеното психологическо становище е, че към момента на изготвянето му, са налице частични положителни тенденции в поведението и самонаблюдението на П., но същите не могат да бъдат определени като достатъчно устойчиви и задълбочени. Според психолога И. П. продължават да се наблюдават ригидност в нагласите, ограничена рефлексивност, егоцентрична насоченост, дефицити в междуличностовото функциониране и затруднения при интериоризирането на устойчиви позитивни поведенчески модели.

Становището на гл. инсп. С. Б. – началник на сектор „Социална дейност и възпитателна работа“ позовавайки се на изготвения доклад от ИСДВР К. П. е П. П. П. да продължи да изтърпява наказанието си при условията на специален режим.

Становището на гл. инсп. К. С. – зам. началник „Режимна и надзорно-охранителна дейност“ е също П. П. П. да продължи да изтърпява наказанието си при условията на специален режим.

Въз основа на изготвените текущ доклад и становища, вкл. и психологическо такова е издадена оспорената в настоящото производство заповед № 109-12-30#1 от 18.06.2026г. , с която началник на Затвор Пловдив е наредил осъденият на доживотен затвор без замяна П. П. П. да продължи да изтърпява наказанието си при „специален“ режим.

Към административната преписка са приложени: заповеди за налагане на дисциплинарни наказания на П. П. П. от 31.10.2025г., от 28.11.2025г. и от 20.03.2026г.; справка дисциплинарни наказания – ИСИН; жалба от доживотно осъдения Б. М. А. (съдържаща оплаквания за П. П. П.); обяснения от доживотно осъдения П. Ю. М.; жалба от доживотно осъдения П. П. П.; обяснение от лишения от свобода И. Ф. К.; справка участие в социални програми – ИСИН; дневник за индивидуална групова работа; становище на ИСДВР К. П. от 24.11.2025г.

По делото е разпитан свидетеля Б. М. А., лишен от свобода в затвора Пловдив. По отношение на проведените в затвора Пловдив от миналата година май месец до май месец 2026г. групови мероприятия с присъствието на психолог, инспектор социална дейност, А. мисли, че е имало едно мероприятие, решавали някакви кръстословици. Свидетелят посочва, че в същия период по време на престой на открито е играл с П. П., с П. М. и с В. К. домино и белот. Според А. клубна дейност почти са нямали, от февруари месец до сега. Заявява, че когато В. К. се върнал от Пазарджик и на следващия ден клубната дейност спряла, поради обстоятелства, че има ремонт, а сега вече няма ремонт, има пет свободни стаи в зоната за засилен контрол и охрана и въпреки това не се оборудва. Сочи, че по време на клубната дейност са играли карти, табла, шах, домино, коментирали са правови въпроси.

Свидетеля не е забелязал напрежение, раздразнение и социална изолация в групата.

А. посочва, че от както е в затвора, от 2022г. не е бил наблюдател на агресивни прояви, нито някой е имал такива. Виждал, че П. всеки ден се къпи сутрин и вечер, редовно си давал прането да се пере и наказанията му са такива от рода на дете защо не е легнало да спи следобяд и нямат нищо общо с увеличаване на специалния режим.

За П. знае, че отглежда котки в килията си и не е съгласен с това, като животните са носители на зарази и не са длъжни да се заразяват.

Свидетелят потвърди в съдебно заседание, че той е написал в жалба до съда по отношение на П. П.: „няма как да съжителствам в една килия с човек, патологичен лъжец, сексуално ориентиран към котките - зоофил за задържането и отвличането тайно в килията от него, за което е наказван“.

Потвърди и че той е казвал, че не желае да съжителства с човек патологичен лъжец. В тази връзка посочва, че къде на шега, къде на майтап като играят на карти се лъжат и от тази гледна точка е казвал лъжец.

Съдът кредитира показанията на свидетеля като логични и последователни, с изключение на частта в която казва, че прочетеното от госпожа Т. П., П. лично му го е показал в неговите заповеди за удължаване на специалния режим и цитира какво са писали ръководството на Затвора, тъй като цитираното от П. в съдебно заседание „Не ми се пише какво съм виждал и освен това е убил майка си и двете си деца, доказано чрез категоричното им ДНК върху него. Въпреки това общувам с него доколкото е необходимо“, не е посочено в заповед за удължаване на специалния режим, а се съдържа в жалба на свидетеля А. до Административен съд – Пловдив.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира следното от правна страна:

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган – началник на Затвор Пловдив и в предвидената от закона писмена форма, като съдържа фактически и правни основания за издаването.

Процесната заповед е издадена на основание чл. 198, ал.4, във вр. с ал.1 от ЗИНЗС в служебно производство, което не започва със заявление или молба на лицето, по отношение на което се произнася административният орган.

Съдът не констатира нарушение на административно-производствените правила при издаване на оспорения акт, като административният орган е съобразил необходимостта от представяне на становища от изброените в нормата на чл. 198, ал. 1 от ЗИНЗС длъжностни лица относно основанията за продължаване на специалния режим по отношение на осъдения, а именно становищата на ръководителя на направлението за социална дейност и възпитателна работа, на заместник-началника по режимно-охранителната дейност и на психолога.

В текущия доклад, психологическото изследване и становищата на гл. инсп. С. Б. – началник на сектор „Социална дейност и възпитателна работа“ и на гл. инсп. К. С. – зам. началник „Режимна и надзорно-охранителна дейност“ е обследвано поведението на л. св. П. П. П. за относимия период от една година. Няма спор и че в трите становища е дадено като крайно такова за продължаване изтърпяването на наказанието при специален режим.

От становището на началник сектор "СДВР" се установява, че при извършената нова оценка на риска от профила на л. св. П. П. П. е отчетено повишаване на риска от рецидив – 87т., което представлява негативна тенденция и сигнал за задълбочаване на проблемните нагласи. Завишението е отчетено в зоните „Начин на живот и обкръжение“ от 7т. на 10т. (склонен към нарушение на установените правила, избирателно участва в организираните групови дейности) и „Междуличностни проблеми“ от 5т. на 9т. (наблюдава се сериозен дефицит при междуличностното поведение и уменията за общуване). В това становище е посочено, че рискът от вреди няма промяна като остава среден за известен възрастен в обществото и затвора, среден за персонала и друг л. св., нисък за останалите категории.

Гл. инсп. К. С. – зам. началник „РНОД“ въз основа на лични впечателния, разговори с инсп. СДВР, както и от данните в затворническото досие на за л.св. П. П. е посочил в становището си, че през изминалия период от време П. е допуснал три фиксирани дисциплинарни прояви, за които са му наложени наказания, като липсват положителни прояви. Гл. инсп. С. е оценил и затруднено съжителство с останалите доживотно осъдени настанени в зоната и е посочил, че на база поведението на П. рискът от рецидив е завишен на 87т., а рискът от сериозни вреди е определен като среден.