Решение № 347 от 26.11.2019, Апелативен съд - Пловдив
- Съд
- Апелативен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно търговско дело 590/2019
- Вид
- Решение № 347
- Подписан
- 26.11.2019
- Състав
- ВЕРА ИВАНОВА ИВАНОВА, ЕМИЛ ЛЮБОМИРОВ МИТЕВ, ВЕЛИЧКА ПЕТРОВА БЕЛЕВА
Други актове по делото
- Разпореждане № 1484 от 12.11.2019 · ВЕРА ИВАНОВА ИВАНОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78,ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.21,ал.4 · Закон за банковата несъстоятелност
- чл. 4 · Закон за банковата несъстоятелност
- чл. 5 · Закон за банковата несъстоятелност
- чл. 52,ал.1 · Закон за банковата несъстоятелност
- §2,ал.1 · Закон за банковата несъстоятелност
- §7,ал.1 · Закон за банковата несъстоятелност
- чл.13,ал.2 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
- чл. 266,ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26,ал.1,пр.1 и пр.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 81,ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86,ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 22 · Наредба за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ
Р Е Ш
Е Н И Е № 347
Гр. Пловдив, 26.11.2019 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, трети граждански състав в открито съдебно заседание на тринадесети ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вера Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Емил
Митев
Величка
Белева с участието на секретаря Антоанета Калайджиева разгледа докладваното от съдията Вера Иванова въззивно търговско дело № 590 по описа за 2019 година и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Обжалвано е решение № 328, постановено на 1.07.2019 г. по т.д. 355/2018 г. на Окръжен съд–С.З., с което е осъдена Н***-гр.С. да заплати на „М.Т.“ ЕООД-гр.С.З. сумата 409 144 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното ѝ плащане, представляваща извършена през месец ноември 2015г. болнична помощ по клинични пътеки по договор № ******/24.02.2015 г. за оказване на болнична помощ по КП, за която е издадена фактура № 19429/08.12.2015 г. и спецификация към нея, с неплатен остатък от 367 324 лв., и вложени за лечението на здравноосигурени пациенти медицински изделия, подлежащи на заплащане извън стойността на КП по фактура № 19430/08.12.2015 г., и спецификациите към нея на стойност 41820 лв., както и сумата 121
979,94 лв., представляваща обезщетение по чл. 86 ЗЗД за забавено плащане на главницата от 409144 лв. за периода от
31.12.2015 г. до датата, предхождаща датата на подаването на исковата молба, както и сумата от 21 244,95 лв. - разноските по делото за държавна такса.
Жалбоподателят Н.*** моли решението да бъде отменено като неправилно по съображения, изложени във въззивната жалба от 22.07.2019 г., и да бъде постановено от въззивния съд решение, с което да бъдат отхвърлени предявените срещу Н*** искове. Като ответник в производството пред окръжния съд оспорва исковете като неоснователни. Не заявява искане за събиране на нови доказателства във въззивното производство. Претендира за присъждане на разноски.
Заявява възражение за прекомерност на платеното от страна на ответника по жалбата адвокатско възнаграждение за защитата във въззивното производство.
Ответникът по жалбата „М.Т.“ЕООД-гр.С.З. моли тя да бъде отхвърлена като неоснователна по съображения, изложени в отговора от 18.09.2019 г. Като ищец в производството пред окръжния съд предявява обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл. 59,ал.1,вр. чл. 47 от ЗЗО и чл. 86,ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да му заплати сумата 409 144 лв., представляваща сбор от неизплатен остатък в размер на 367 324 лв. за незаплатена стойност на извършена през м.ноември на 2015 г. болнична помощ по клинични пътеки по договор № ******/24.02.2015 г. за оказване на болнична помощ по КП, за която сума е издадена фактура № 19429/8.12.2015 г. и спецификация към нея, и от сумата 41 820 лв.-стойност на вложени за лечението на здравноосигурени пациенти медицински изделия, подлежащи на заплащане извън стойността на КП, по фактура № 19430/8.12.2015 г. и спецификациите към нея, ведно със законната лихва върху сумата 409 144 лв., считано от датата на подаване на исковата молба в съда 10.12.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, както и да му заплати сумата 121 979,94 лв. като обезщетение по чл. 86,ал.1 от ЗЗД за забавено плащане на главницата 409 144 лв. за периода от 31.12.2015 г. до 9.12.2019 г. Не заявява искане за събиране на нови доказателства във въззивното производство. Претендира за присъждане на разноски за въззивното производство.
П. апелативен съд провери законосъобразността на обжалваното решение съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК и във връзка с оплакванията и исканията на жалбоподателя, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и намери за установено следното:
Безспорно е между страните, че на 24.02.2015 г. между болницата-ищец и ответника Н*** чрез Р***-гр.С.З. е сключен представеният от ищеца с исковата молба в копие договор за оказване на болнична помощ по клинични пътеки № 24104/24.02.2015 г. Безспорно е също така, че договорът е действал между страните през 2015 г. Не се спори също така, че през месец ноември на 2015 г. болницата е оказала болнична медицинска помощ на 557 пациенти-здравноосигурени български граждани, отчела е извършената дейност, издала е фактури, за което претендира плащане на исковата сума като неиздължена за възнаграждения за извършена дейност по клинични пътеки (367 324 лв., за която е издадена фактура № 19429/8.12.2015 г.) и за вложени медицински изделия (41 820 лв., за която е издадена фактура № 19430/8.12.2019 г.) общо в размер на 367 324 лв. Няма спор, че тази сума не е изплатена от ответника Н*** по една единствено причина- че тя е извън рамките на стойностите, посочени в Приложение № 2 към договора. Спори се между страните дали ищецът има право да получи от ответника исковата сума, след като тя е стойност на лечение на здравноосигурени пациенти, извършено след достигането на стойността за м.ноември на 2015 г., посочена в Приложение №2 към договора.
С подадената на 10.12.2019 г. искова молба болницата-ищец твърди, че по силата на договора от 24.02.2015 г. тя се е задължила да оказва на здравноосигурени лица болнична медицинска помощ по клинични пътеки от Приложение № 5 към член единствен от Наредба № 40/24.11.2004 г. за определяне на основния пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на Н***. Твърди, че исковата сума представлява стойност на оказана през м. ноември на 2015 г. болнична медицинска помощ на 557 пациенти-здравноосигурени български граждани по клинични пътеки и за вложени медицински изделия в обхвата на договора. Посочва, че след постъпването им в болницата пациентите са включени в ежедневно подаваните електронни отчети и приети като успешно обработени в електронната система на Н***. Посочва, че всички изискуеми първични медицински и финансовоотчетни документи, включително посочените в исковата молба фактури, са представени в Р***, но не е било извършено дължимото плащане на исковата сума на основание сключения между страните договор – до 30-то число на месеца, следващ отчетния, съгласно чл. 35 от договора, т.е. до 30.12.2015 г. Затова претендира за заплащане на исковата сума ведно с лихви (мораторна и законна). На второ място, евентуално, ако бъде отхвърлен предявеният на договорно основание иск, се претендира за присъждане на исковата сума 409 144 лв. поради неоснователно обогатяване на ответника за сметка на ищеца, ведно с лихви (мораторна и законна), който иск не е разгледан от окръжния съд поради уважаване на главния иск.
С отговора на исковата молба ответникът Н*** възразява, че за месец ноември на 2015 г. на лечебното заведение-ищец са заплатени всички отчетени дейности до размера на стойностите по Приложение № 2 към договора от 24.02.2015 г. Посочва, че съгласно подписаното от страните допълнително споразумение №3/6.04.2015 г. са направени изменения в договора, след които съгласно чл.20,ал.1,т.6 от договора условие за заплащане на всеки отделен случай по КП е извършената и отчетена дейност по КП да е в рамките на стойностите, посочени в Приложение №2 към договора, а съгласно чл.40,ал.6 от договора изпълнителят не може да отчита с финансово-отчетни документи дейности и медицински изделия на стойност, надвишаваща утвърдената в Приложение №2 за съответния месец. Твърди, че, за да бъде заплатена дейността, същата освен да е извършена се изисква и да е договорена, т.е. да отговаря на определените в Приложение №2 стойности. Твърди, че претендираната с исковата молба сума не е заплатена на ищеца, тъй като със същата са надвишени стойностите, посочени в Приложение №2 към договора от 24.02.2015 г., т.е. тя е извън обхвата на договора. Посочва, че условието за заплащане на извършени дейности по договор с Н*** - стойностите по финансовоотчетните документи, представени от изпълнителите на болнична медицинска помощ по договор с Н***, да не надвишават размера на стойностите, определени в Приложение №2 към договорите с Н***- е в съответствие с нормативните актове от по-висока степен – ЗБН*** за 2015 г., ЗЗО, НРД за МД за 2015 г., ПМС №57/16.03.2015 г. за приемане на методики за остойностяване и за заплащане на медицинската помощ по чл. 55,ал.2,т.2 от ЗЗО, приетите на основание чл. 4,ал.4,т.1 от ЗБН*** за 2015 г. Правила № РД-НС-04-9/27.01.2015 г. за условията и реда за определяне и изменение на стойностите по чл.4,ал.1,т.1 и т.2 и за използване на средства от резерва по чл.1,ал.2,ред 1.4 от ЗБН*** за 2015 г. Посочва, че съгласно чл.21,ал.4 от посоченото ПМС №57/16.03.2015 г. при достигане на съответните месечни стойности, водещи до липса на капацитет на изпълнителя на БМП за хоспитализация (с изключение на случаите на спешна диагностика и лечение, каквото изключение не е налице при сега разглеждания казус), той формира листа на чакащите съгласно чл. 22 от Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ. Посочва, че здравноосигуреното лице може да избере и друго лечебно заведение, където да се лекува, защото съгласно чл. 4,ал.2 от ЗЗО правото на избор на изпълнител е валидно за цялата територия на страната. Твърди, че в чл. 4 от ЗБН*** за 2015 г. е регламентирано, че към договорите с изпълнителите на болнична медицинска помощ се определят стойности за дейностите, разпределени по месеци, т.е. в нормативен акт с ранг на закон е предвидено закупуването на здравни дейности да се осъществява в рамките на разпределените за съответния период разходи, като заплащането на стойността на извършена медицинска дейност не е неограничено, а нарочно регулирано – в рамките на административно определени обеми. Твърди, че законовите разпоредби са намерили отражение в индивидуалните договори, поради което ако е отчетена дейност, чиято стойност надвишава определената стойност в Приложение №2, плащане от страна на Н***/Р*** не се дължи. Заявява, че установените правила в сключения между страните договор за заплащане на извършена болнична помощ в рамките на суми, за които изпълнителят е дал изричното си съгласие да бъдат определени в Приложение №2 към договора, не са нищожни поради противоречие с нормативни актове от по-висока степен, а са израз на съобразяването на страните именно с такива норми.
С допълнителната искова молба ищецът оспорва тезата на ответника, че не дължи исковата сума поради това, че със същата са надвишени стойностите, посочени в Приложение №2 към договора от 24.02.2015 г. Заявява, че Н*** не може да откаже заплащане на добросъвестно и точно оказана медицинска помощ от изпълнител по индивидуален договор. Заявява, че договорите и измененията им, сключени между Н*** и изпълнителя на медицинска помощ, не могат да се квалифицират като обикновена гражданско-правна сделка и не са съглашения между равнопоставени субекти, защото на практика болницата е била лишена от възможност да извърши договаряне на отделните договорни клаузи при сключването на договора съгласно чл. 59 от ЗЗО и на допълнителните споразумения към него, като Н*** едностранно е определила цялото съдържание на договора, а лечебното заведение е могло да избира между това да подпише договора или да не го подпише. Заявява възражение за нищожност на основание чл. 26,ал.1,пр.1 и пр.2 от ЗЗД на част от клаузите, а именно всички, с които се лимитира отговорността на Н*** за заплащане на дейността на изпълнителя поради превишаване на стойностите по Приложение № 2, в частност на чл.20,т.6, чл.30,ал.2,т.1, чл.32,ал.4 и ал.13,т.6, чл.40,ал.2 и ал.3, чл.42,ал.1 и ал.3 от договора, §2,т.3,т.9,т.10.8.1, т.13 от Допълнителното споразумение №3/6.04.2015 г., с които се изменят чл.20,т.6, чл.30,ал.2, чл.32,ал.13,т.6, чл. 40,ал.6 от договора, поради противоречието им с разпоредбите на чл. 52,ал.1 от К. на Р.Б. във вр. с чл.4, чл.35, чл.47 и чл.
59,ал.2 от ЗЗО. Твърди, че Н*** е задължена да заплати лечението на задължително здравноосигурените лица за заболявания, включени в гарантирания пакет от здравни дейности и то на това лечебно заведение, в което ЗОЛ са упражнили правото си на избор съгласно чл.4,ал.1 във вр. с чл. 47 от ЗЗО. Заявява, че съгласно чл. 59,ал.1 от ЗЗО договорите за оказване на болнична медицинска помощ се сключват в съответствие с разпоредбите на Националния рамков договор, като изрично чл.59,ал.2 от ЗЗО предвижда, че договорите с изпълнителите не могат да бъдат сключвани при по-неизгодни условия от приетите с НРД, а никъде в НРД за 2015 г. няма разпоредби, които да ограничават заплащането на оказваната от изпълнителите медицинска помощ с оглед на определени в договора стойности. Заявява, че доколкото посочените клаузи от договора и допълнително споразумение № 3 изключват задължението на Н*** за заплащане на част от изпълнената и отчетена от ищеца дейност, каквато правна възможност не е предвидена в НРД от 2015 г., то посочените клаузи са в противоречие с чл. 59,ал.2 от ЗЗО и по тази причина са нищожни. Твърди, че същите клаузи са нищожни и поради противоречието им с добрите нрави съгласно чл. 26,ал.1,пр.2 от ЗЗД, духа и целта на ЗЗО, тъй като с тях Н*** ограничава своята отговорност да заплати извършените дейности до размера на определените в Приложение №2 към договора стойности и така се нарушава равнопоставеността между страните по договора. Посочва и че в сключения договор не е предвидена възможност след изчерпване на така определените стойности лечебното заведение да прекрати извършването на определените по договора дейности, напротив, в чл.5,т.1,3,5,9 и 10 от договора е въведено изискване болницата постоянно да осигурява договорената болнична помощ на ЗОЛ и да не изисква заплащане или доплащане от ЗОЛ на дейност по предмета на договора. Заявява, че след като лечебното заведение няма право да търси заплащане от страна на пациента, то изводът е, че дейността следва да бъде заплатена от възложителя по договора Н***, в противен случай разходите за лечение на ЗОЛ остават за сметка на лечебното заведение, което е недопустимо, защото здравноосигурителните вноски формират бюджета на Н***, който следва да се използва именно за лечение, което не може да им се откаже и от който бюджет това лечение следва да се заплати. Заявява, че нито в ПМС № 57/16.03.2015 г., нито в НРД за 2015 г. се въвеждат лимити за заплащане на медицинската помощ, оказана от изпълнителите съобразно договорените обеми медицински дейности, заплащани от Н***. Заявява, че ЗБН*** за 2015 г. (чл.4,ал.4, §1 от ПЗР) дава право и възможност Касата да прави изменения на бюджета с цел заплащане на изпълнени дейности от изпълнителите на медицинска дейност на ЗОЛ. Твърди, че всяко задължително здравноосигурено лице при възникнала необходимост е в правото си да се ползва от определен по вид, обхват и обем пакет от здравни дейности и правилото първият по време е по-силен по право е неприложимо. Посочва, че невключването на пациентите в листа на чакащите, не обосновава извод за освобождаване на Н*** от задължение да заплати оказаната медицинска помощ, защото нуждаещите се здравноосигурени лица биха я получили през същия месец на 2015 г., ако изберат друго болнично заведение, ненадхвърлило лимита за хоспитализация, или в по-късен момент в рамките на годината, ако бяха включени в листа на чакащите, но и в двата случая се дължи плащане от бюджета на Н*** за 2015 г.
Разпечатката съдържа 25 от 60 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a20e15ca-88ef-4be0-907f-675686904777