Определение № 27660 от 31.07.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 27660 гр. София, 31.07.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесет и първи юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело № 20261110107752 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба на М. Д. П. срещу Дирекция „Комуникационни и информационни системи" - МВР.

Предявени са искове по чл. 124, ал. 1 от ГПК, чл. 55, ал. 1 от ЗЗД и чл. 49, вр. чл.

45, ал.1 от ЗЗД.

Ищецът претендира да се признае за установено в отношенията между страните, че 1/несъществува негово парично задължение в размер на 13550,67 евро/26502,81 лв., което той е изпълнил на дата 11.04.2025г. към ответника и както е било описано в Акт за начет № 8121р-1512 / 22.01.2025г.; 2/ответникът да заплати сума в размер на 13550,67 евро, ведно със законната лихва върху нея, считано от 11.04.2025г. до окончателното изплащане; и 3/ответникът да заплати обезщетение за причинени имуществени вреди, както следва: сума в размер на € 856,80, както и законната лихва върху нея от 13.03.2025г. до окончателното плащане, представляващи имуществени вреди, изразяващи се в разликата между платения данък по ЗДДФЛ, заради продадения Гараж № 7 (с идентификатор ***), и дължимия местен данък „сгради“ и такса „смет“, ако имотът не беше продаден; сума в размер на € 562,54, както и законната лихва върху нея от 16.04.2025г. до окончателното плащане, представляващи имуществени вреди, изразяващи се в адвокатски хонорар, платен по обезпечителното производство по ч.гр.д. № 22574 / 2025г. по описа на СРС, 163 с-в.; сума в размер на € 20,46, както и законната лихва върху нея от 17.04.2025г. до окончателното плащане, представляващи имуществени вреди, изразяващи се в държавна такса, платена по обезпечителното производство по ч.гр.д. № 22574 / 2025г. по описа на СРС, 163 с-в.;

1 сума в размер на € 102,28, както и законната лихва върху нея от 28.04.2025г. до окончателното плащане, представляващи имуществени вреди, изразяващи се в адвокатски хонорар, платен по изпълнителното производство пред ЧСИ С П.

(рег. № ***) по и.д. № 545 / 2025г.; сума в размер на € 93,07, както и законната лихва върху нея от 30.04.2025г. до окончателното плащане, представляващи имуществени вреди, изразяващи се в държавни такси, платени по изпълнителното производство пред ЧСИ С П. (рег.

№ ***) по и.д. № 545 / 2025г.; сума в размер на € 767,10, както и законната лихва върху нея от 21.05.2025г. до окончателното плащане, представляващи имуществени вреди, изразяващи се в адвокатски хонорар, платен по исковото производство по гр. д. № 29849 / 2025г. по описа на СРС, 128 с-в.; сума в размер на € 243,76, както и законната лихва върху нея от 22.05.2025г. до окончателното плащане, представляващи имуществени вреди, изразяващи се в държавни такси, платени по исковото производство по гр. д. № 29849 / 2025г. по описа на СРС, 128 с-в.; сума в размер на € 5,62, както и законната лихва върху нея от 27.01.2026г. до окончателното плащане, представляващи имуществени вреди, изразяващи се в държавна такса за препис, платена по исковото производство по гр. д. № 29849 / 2025г. по описа на СРС, 128 с-в.; сума в размер на € 424,46, както и законната лихва върху нея от 02.02.2026г. до окончателното плащане, представляващи имуществени вреди, изразяващи се в платен на И К адвокатски хонорар, съгласно Решение № 20670 от 13.11.2025г. по гр. д. № 29849 / 2025г. по описа на СРС, 128 с-в.; сума в размер на € 493,51, както и законната лихва върху нея от 04.02.2026г. до окончателното плащане, представляващи имуществени вреди, изразяващи се в платен на Н И К адвокатски хонорар, съгласно Решение № 20670 от 13.11.2025г. по гр. д. № 29849 / 2025г. по описа на СРС, 128 с-в.; сума в размер на € 18,43, както и законната лихва върху нея от 04.09.2025г. до окончателното плащане, представляващи имуществени вреди, изразяващи се в лихвата върху размера на платената от М. П. гаранция срещу Я Г по ч.гр.д. № 22574 / 2025г. по описа на СРС, 163 с-в., за срока, за който М. П. е бил лишен от тази сума (22.04.2025г. – 04.09.2025г.); сума в размер на € 41,75, както и законната лихва върху нея от 09.03.2026г. до окончателното плащане, представляващи имуществени вреди, изразяващи се в лихвата върху размера на платената от М. П. гаранция срещу Н И К по ч.гр.д. № 22574 / 2025г. по описа на СРС, 163 с-в., за срока, за който М. П. е бил лишен от тази сума (22.04.2025г. – 09.03.2026г.); сума в размер на € 35,78, както и законната лихва върху нея от 09.03.2026г. до 2 окончателното плащане, представляващи имуществени вреди, изразяващи се в лихвата върху размера на платената от М. П. гаранция срещу И К по ч.гр.д. № 22574 / 2025г. по описа на СРС, 163 с-в., за срока, за който М. П. е бил лишен от тази сума (22.04.2025г. – 09.03.2026г.).

Ищецът твърди, че е издаден Акт за начет № 8121р-1512/22.01.2025г., с който се определя имуществена отговорност на длъжностни лица в размер на общо: 26 502,81 лв., като ищецът, с още четири лица са посочени като отговорни, като неговия дял е 6625,69 лв. На 05.03.2025г., с оглед необходимостта от избягване на плащане на лихви за забава върху дължимите суми по сметка на ДКИС-МВР, М. Д. П. е платил изцяло сумата в общ размер на 24483, 62 лв. Пояснява, че според Доклад на АДФИ № ДИД2-СФ-22-[12] от 11.07.2025г. за съответния период (обхващащ и периода на проверка, по която е издаден и Акт за начет № 8121р-1512 / 22.01.2025г.) "правилно и законосъобразно са начислени и изплатени обезщетения след прекратяване на трудовите им правоотношения".

Посочва, че на 17.12.2025 г. е влязло в сила Решение № 20670 по гр. д. № 29849 / 2025г. по описа на СРС, 128 с-в., с което съдът е посочил, че "актът за начет е явно необоснован, постановен при несъобразяване на относимите доказателства и приложимите правни норми", като делото е водено по искове по чл. 127, ал. 1 от ЗЗД от ищеца срещу останалите солидарно задължени лица по акт. Предвид решението и Доклада на АДФИ № ДИД2-СФ-22-[12] от 11.07.2025г. , ищецът намира, че констатациите в Акта за начет № 8121р-1512 / 22.01.2025г. са неправилни. Актът за начет № 8121р-1512 / 22.01.2025г. бил влязъл в сила към 05.03.2025г. (дата на плащане от ищеца) и не е бил отменен, тъй като е съставен по реда на специален закон (ЗДФИ). Същевременно актове на два държавни органа констатирали, че констатациите в него са неправилни и сумата от 24 483, 62 лв. не е била дължима. С тези съображения ищецът обосновава правен интерес от исковете.

Съдът при повторна проверка приема, че акцесорна претенция по иска за неоснователно обогатяване за законната лихва от 11.04.2025г. до окончателното връщане е нередовна, с оглед датата на подаване на искова молба и че всяка претенция за лихва търсена преди тази дата, освен за непозволено увреждане, е отделен иск, който следва да се индивидуализира с размер и период; освен това ищецът трябва да обоснове по иска по чл. 124 от ГПК защо отрича сума над тази, за която отговаря по акта за начет.

Ищецът прави искане по чл. 219 от ГПК по отношение на К И С и Я П.А ГА, част от отговорните лица по акта, с които е уредил доброволно претенцията по чл.

127, ал. 1 от ЗЗД. Ищецът следва да обоснове правен интерес от тяхното участие в контекста на регресни правоотношения и вида на предявените срещу ответника искове.

Ответникът оспорва исковете по допустимост и основателност. Поддържа, че 3

ДКИС не е разпоредила извършването на проверка, не е участвала в начетното производство, няма осъществени произнасяния по отношение на констатираните факти и обстоятелства и се явява външно лице както в проведеното производството, така и по отношение на съставените Акт за начет рег. № 8121p1512/22.01.2025 г. и Заключение № 81213-6814/08.04.2025 г. към него.

Доброволно преведената от ищеца сума не се явява разполагаема по бюджета на ДКИС, а същата е част от бюджета на първостепенния разпоредител. Възразява срещу размера на предявения иск по чл. 55 от ЗЗД - ищецът сам твърди, че част от сумата, която е платил по акта за начет му е възстановена от К С и Я Г. Счита, че не са източник на годни доказателства за твърдените факти Доклад № ДИД2СФ-22-[12]/11.07.2025 г. на АДФИ и съдебното решение, в т.ч. ответникът не е участвал и не е обвързан от това решение. Констатациите в Акт за начет рег. № 8121p-1512/22.01.2025 г. не са оспорени по предвидения за това законов ред, и не са оборени. Смята иска за недължимо платено за неоснователен - сумата е доброволно заплатена, в изпълнение на влязъл в сила акт за начет и има основание да задържи полученото. По иска по чл. 49 от 33Д ответникът намира, че претендираните вреди (извършени от ищеца разходи по водени от него дела (обезпечителни, принудителни и искови и данъка за продажбата на гаража), не се явяват пряка и непосредствена последица от действия/бездействия на ответника, а на други лица. Предвид извършеното доброволно плащане от ищеца, не би следвало същият да претендира обезщетение за претърпени вреди. Доброволното изпълнение на констатирано от компетентен орган задължение, не е скрепено с инструмента на принудата. Неоснователна е поисканата законна лихва по чл. 86 ЗЗД от 11.04.2025 г., предвид това че проверката е разпоредена от министъра на вътрешните работи със заповед № 81213-1329/24.09.2024 г. и заповед № 812131565/06.11.2024 г., както самият ищец твърди в исковата молба, а не от ДКИС.

Съдът счита исковете за допустими. На осн. чл. 37, ал. 2 от ЗМВР ответната дирекция е юридическо лице и второстепенен разпоредител с бюджет, поради което отговаря на условието по чл. 27, ал.2 от ГПК за процесуална правоспособност. Доводите за друго на ответника са относими за преценка на материалната легитимация по спора.

По иска по чл. 124, ал. 1 от ГПК в тежест на ответника е да установи издаден и неотменен акт за начет, съобразно който за ищеца съществува отричаното парично задължение, а ищецът трябва да докаже твърденията и възраженията, които правоизключват удостовереното в акта по отношение на ищеца.

По иска по чл. 55, ал. 1, пр. III от ЗЗД ищецът следва да установи, че поисканата сума е постъпила в имуществения комплекс на ответника и че основанието, по което е изпълнил е отпаднало с обратна сила. Ответникът трябва да докаже, че е върнал полученото или има основание да го задържи.

По иска по чл. 49, ал. 1, вр. чл. 45 от ЗЗД ищецът трябва да установи, че 4 твърдените имуществени вреди са настъпили като пряка причинна връзка/ в резултат от противоправно деяние/я на служители на ответника при и по повод възложена им работата; настъпването на вредата в претендирания размер.

Ответникът трябва да докаже, че е платил вземането.

По доказателствата:

Представените от страните документи са допустими и относими, а доводите на ответника за доказателствената стойност касае анализ на доказателствата по същество. Неотносимо и ненеобходимо е искането за гласни доказателства на ответника.

Предвид горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ искова молба.

УКАЗВА на ищеца, в едноседмичен срок от получаване на съобщението, да отстрани нередовности на искова молба, с писмена молба с препис за ответника, както следва: по акцесорна претенция за иска по чл. 55 от ЗЗД за законната лихва от 11.04.2025г. до окончателното връщане, с оглед датата на подаване на искова молба, като вземе предвид, че всяка претенция за лихва за забава търсена преди тази дата, освен за непозволено увреждане, е отделен иск, който следва да се индивидуализира с размер и период, или да обоснове правен интерес от така заявената претенция, или индивидуализира надлежно и формулира окончателно искането; обоснове по иска по чл. 124 от ГПК защо отрича сума над тази, за която отговаря по акта за начет. При неизпълнение на указанията в цялост и в срок искова молба ще бъде върната в съответната част.

УКАЗВА на ищеца, в едноседмичен срок от получаване на съобщението, за искането чл. 219 от ГПК да обоснове правен интерес и изложи конкретни фактически твърдения за участие на посочените трети лица-помагачи. При неизпълнение искането ще бъде отхвърлено.

ПРИЕМА проект за доклад по делото, съобразно обстоятелствената част на определението.