Решение № 4688 от 11.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4688 гр. София, 11.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ... СЪД, 57 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ при участието на секретаря ВЕСЕЛА М. МАРИНОВА като разгледа докладваното от МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ Гражданско дело № 20251110100468 по описа за 2025 година

Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл.128, т.2 от КТ с цена 2102,94 лв., по чл.86, ал.1 от ЗЗД за сумата 379,77 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата от 2061,31 лв., и с правно основание чл.224 от КТ за сумата 761,41 лв.

Р. А. Д. твърди в исковата молба, че до 31.07.2023 г. е работила като старши учител в ДГ“...“, когато със заповед № 403-406/28.07.2023 г. трудовият договор е прекратен на основание чл.325, ал.1, т.1 от КТ по взаимно съгласие, като и е изплатено обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ за неизползван платен годишен отпуск за 36 работни дни. През цялото време на действие на трудовия договор тя е била член на Синдиката на българските учители към КНСБ, поради което се ползва от клаузите на анекс № Д01-192/10.08.2023 г. към КТД.

След приемане на държавния бюджет за 2023 г. са приети изменения в Наредба № 4/20.04.2017 г. за нормиране и заплащане на труда, според които са били увеличени размерите на минималната основна заплата на педагогическите специалисти по приложение №3 от наредбата, като за длъжността старши учител възнаграждението е увеличено с 15 процента. Твърди, че на изменението на наредбата и КТД е придадено обратно действие, считано от 1.01.2023 г., поради което и се дължи увеличен размер на трудовото възнаграждение, респективно и на обезщетението за неизползван отпуск. Със заявление от 12.09.2023 г. тя е поискала от работодателя да и бъдат преизчислени и изплатени разликите между заплатените и действително дължими работни заплати за периода от 1.01.2023 г. до 31.01.7.2023 г. Заявлението е било прието и е получила отговор, че се чакат указания.

Поискала е ДГ„...“ да бъде осъдена да и заплати сумата 2102,94 лв., представляваща неизплатена част от трудовото възнаграждение за периода от 1.01.2023 г. до 31.07.2023 г., мораторна лихва върху тази сума в размер на 379,77 лв. за периода от 12.09.2023 г. до 1

2.01.2025 г. и сумата 761,41 лв., представляваща неизплатена част от обезщетението за неизползван отпуск.

Ответникът оспорва предявените искове със съображенията, че увеличението на възнаграждението няма действие спрямо лицата с прекратени правоотношения към дата на приемането на измененията, Министерството на образованието и науката не е одобрило разпореждане с тези средства, а съдебната практика дали тези увеличения са дължими, е противоречива.

В съдебно заседание проведено на 30.05.2025г. е допуснато увеличение в цената на иска по чл. 128, т. 2 КТ от сумата 2061,31 лв. до сумата 2102,94 лв. и на иска по чл. 86 ЗЗД от сумата 372,26 лв. до сумата 379,77 лв.

Съдът обсъди доводите на страните и като прецени, по реда на чл. 235 от ГПК, събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Не се спори по делото и се установява от заповед № 403-406/28.07.2023 г. и удостоверение от 26.11.2024 г., че ищцата е работила като старши учител в ДГ“...“, включително през периода от 01.01.2023 г. до 31.07.2023 г., била е член на Синдиката на българските учители за периода от септември 2022 г. до юли 2023 г., когато със заповед № 403-406/28.07.2023 г. трудовият и договор е прекратен на основание чл.325, ал.1, т.1 от КТ по взаимно съгласие, считано от 31.07.2023 г. Спори се между страните дали увеличението на възнагражденията на педагогическите специалисти, считано от 01.01.2023 г., трябва да се приложи и спрямо ищцата, чието трудово правоотношение е прекратено преди изменението на Наредба № 4 от 20.04.2017 г. за нормиране и заплащане на труда/редакция от 01.09.2023 г./, издадена от министъра на образованието и науката, и преди анекс № Д01-192/10.08.2023 г. към КТД за системата на училищното и предучилищно образование.

Съдът приема, че възнаграждението на ищцата също следва да се счита за увеличено от 01.01.2023 г. по следните съображения:

Възнагражденията на педагогическите специалисти се определят от бюджета на Република България, който през 2023 г. е приет със закъснение/обн., ДВ, бр. 66 от 1.8.2023 г./, но е в сила от 01.01.2023 г. Забавеното приемане на бюджета е наложило и увеличението на минималните размери на основните месечни работни заплати на педагогическите специалисти да бъде прието едва на 01.09.2023 г. с ДВ, бр. 75 от 2023 г на 1.09.2023 г. с параграф 2 от Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 4 от 2017 г., с който е изменено приложение № 3 към чл.16, ал.1 от Наредба № 4 от 20.04.2017 г. Съобразявайки обаче обстоятелството, че бюджетът и съответно увеличението на размерите на възнагражденията на педагогическите специалисти действат от началото на годината, в параграф 3 от Наредбата за изменение и допълнение изрично е посочено, че Наредбата влиза в сила от деня на обнародването й в "Държавен вестник", с изключение на § 2, който влиза в сила от 1 януари 2023 г. Следователно с обратна сила са били увеличени всички възнаграждения на педагогическите специалисти, които са полагали труд от началото на 2023 г., включително и възнаграждението на ищцата. Увеличено възнаграждение се дължи и 2 на лицата, напуснали системата в периода след 01.01.2023 г., но преди 10.08.2023 г., щом тези лица са били все още заети в системата на образованието и са изпълнявали трудовите си задължения, дори само за част от периода 01.01.2023 г. - 31.07.2023 г. Обратното разрешение би довело до неравно третиране на лицата, които са работили в сферата на училищното и предучилищно образование и са се пенсионирали, спрямо тези техни колеги, които са продължили да работят след това. В този смисъл е практиката на ... градски съд, съдържаща се в решения № 2143 от 8.04.2025 г. по в. гр. д. № 12774/2024 г.; № 258 от 15.01.2026 г. на СГС по в. гр. д. № 810/2025 г.; № 280 от 15.01.2026 г. на СГС по в. гр. д. № 1329/2025 г. и др.

Тези актове се основават на тълкуването дадено в решение № 116/25.10.2018 г. по гр. д. № 4760/2017 г. на ВКС, III г. о. и решение № 12/11.11.2010 г. по к. д. № 15/2010 г. на КС.

Ето защо на ищцата следва да бъде присъдена изчислената от съдебно-счетоводната експертиза разлика между полученото и дължимото трудово възнаграждение за периода от 01.01.2023 г. до 31.07.2023 г., което възлиза на 2102,94 лв./1075,22 евро/ и разликата между полученото и дължимото обезщетение по чл.224 от КТ в размер на 761,41 лв./389,30 евро/, ведно със законната лихва върху сумите, считано от завеждане на исковата молба до окончателното заплащане. Ответникът е изпаднал в забава относно вземането за трудово възнаграждение от момента на получаване на отправеното от ищцата искане/12.09.2023 г./ и до 2.01.2025 г. дължи мораторна лихва в размер на 379,77 лв./194,17 евро/ Относно разноските

Ищцата е поискала своевременно присъждане на разноски и е представила списък по чл.80 от ГПК. С оглед изхода на делото следва да и се присъди сумата от 550 лв./281,21 евро/, представляваща възнаграждение за един адвокат.

Ответникът дължи на съда - 300 лв. /153,39 евро/ лв. разноски за депозит за вещо лице и държавна такса в размер на 94,14 евро или общо 247,53 евро.

Така мотивиран, ...т ... съд,

РЕШИ:

ОСЪЖДА ДГ „...“ БУЛСТАТ....., с адрес: гр. ...., да заплати на Р. А. Д., ЕГН:**********, представлявана от адв. Л. М. Първанова-Стойнова, личен номер на адвокат ... и съдебен адрес: гр. ... както следва:

-на основание чл.128, т.2 от КТ сумата 1075,22/хиляда седемдесет и две евро и двадесет и два евроцента/ евро, разлика между дължимото и реално заплатеното трудово възнаграждение за длъжността „старши учител“ за периода от 01.01.2023г. до 31.07.2023г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 03.01.2025 г. до окончателното плащане;

-на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 194,17/сто деветдесет и четири евро и 3 седемнадесет евроцента/ евро, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от 1075,22 евро за периода от 12.09.2023 г. до 02.01.2025 г.

-на основание чл. 224 КТ сумата 389,30/триста осемдесет и девет евро и тридесет евроцента/евро, представляваща разлика между дължимото и реално заплатеното обезщетение за неползван отпуск, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 03.01.2025 г. до окончателното плащане;

-на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 281,21/двеста осемдесет и едно евро и двадесет и един евроцента/евро, разноски по делото.

ОСЪЖДА ДГ „...“ БУЛСТАТ....., с адрес: гр. ...., да заплати по сметката на ... ... съд сумите, както следва: 153,39/сто петдесет и три евро и тридесет и девет евроцента/евро, разноски за депозит за вещо лице и държавна такса в размер на 94,14/деветдесет и четири евро и четиринадесет евроцента/ евро.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Софийски градски съд.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Софийски ... съд: _______________________

4