Решение № 341 от 20.07.2026, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 341 гр. София, 20.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росина Н. Дончева

Членове:

Невена Пл. Великова

Виктория Р. Стоилова при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова като разгледа докладваното от Виктория Р. Стоилова Въззивно гражданско дело № 20261800500361 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 258 и следв. ГПК.

С Решение № 134 от 20.06.2025 г., постановено по гр.д. № 434/2024 г. по описа на Районен съд – Е. ПЕ., е признато за установено по иска с правно осн. чл.

439, ал. 1, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК, предявен от М. К. Т. срещу „Макроадванс” АД, че последната не дължи на ответника суми по изпълнителен лист от 25.02.2011 г., издаден по ч.гр.д. № 168/2011 г., по описа на Районен съд – Е. ПЕ. за събирането, на които е образувано изпълнително дело № 20117930400220/2011 г. по описа на ЧСИ Наталия Дангова, рeг. № 793, в общ размер на 13 739.33 лв., от които: 4 716.35 лева - главница, ведно със законна лихва от 25.02.2011 г. до окончателното изплащане на задължението, като натрупаната законна лихва до 12.04.2024 г. е в размер на 6 462.37 лв., 1 414.21 лева - договорна лихва за периода от 12.09.2009 г до 24.02.2011 г. и 1146,40 лв., представляваща такси по т. 26 ТТРЗЧСИ, поради погасяване на вземанията по давност.

Със същото решение ответникът „Макроадванс” АД е осъден да заплати на ищеца М. К. Т. по предявения от последната иск с правно осн. чл. 55, ал. 1 ЗЗД сумата в размер на 2 502 лв., събрана от ищцата по изпълнително дело № 20117930400220/2011 г. по описа на ЧСИ Наталия Дангова, рeг. № 793, образувано въз основа на изпълнителен лист от 25.02.2011 г., издаден по ч. гр. дело № 168/2011 г. на РС Е. ПЕ., ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба – 12.04.2024 г. до окончателното погасяване.

Съдът е разпределил и отговорността за разноски между страните, като на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК е осъдил „Макроадванс” АД да заплати на ищеца М. К. Т. направените по делото разноски в общ размер на 2 306.79 лв.

1

С последващо решение № 295 от 18.12.2025 г., постановено по същото делото, в производство по реда на чл. 250, ал. 1 ГПК съдът е допуснал изменение на размера на иска с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД от 2 502 лв. на 3 195 лв. на основание чл. 214 ГПК и е допълнил на основание чл. 250, ал. 3 ГПК Решение № 134 от 20.06.2025 г., постановено по гр.д. № 434/2024 г. по описа на Районен съд-Е.

ПЕ., като е осъдил „Макроадванс” АД, да заплати на М. К. Т. на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД допълнително сумата от 693 лв., събрана от ищцата по изпълнително дело № 20117930400220/2011 г. по описа на ЧСИ Наталия Дангова, рeг. № 793, образувано въз основа на изпълнителен лист от 25.02.2011 г., издаден по ч.гр.д № 168/2011 г. на Районен съд-Е. ПЕ., ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба – 12.04.2024 г. до окончателното погасяване и е осъдил „Макроадванс” АД, да заплати държавна такса в размер на 27.72 лв. на основание чл. 77 ГПК.

В срока по чл. 259, ал. 1 ГПК срещу основното решение е депозирана въззивна жалба с вх. № 3911 от 11.07.2025 г. от ответника „Макроадванс” АД.

Последният е изложил съображения, че решението е неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствените правила и на материалния закон, както и е необосновано. Посочил е, че съдът неправилно е приел по иска с правно осн. чл.

439, ал. 1 ГПК, че вземането е погасено по давност. Счита, че за целия период от образуване на изпълнителното дело до предявяване на исковата молба по настоящото дело са извършвани множество изпълнителни действия. Освен това се позовава на ТР № 2 от 26.06.2015 г., по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, до приемането на което погасителна давност не е текла докато трае изпълнителния процес относно вземането. Независимо от това, и след като давността е започнала да тече, след постановяване на посоченото тълкувателно решение, счита, че последната е многократно прекъсвана, като посочва хронологично извършваните изпълнителни действия. Позовава се и на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, съобразно който в периода 13.03.2020 г. – 21.05.2020 г., давностните срокове са спрели. Обръща внимание на обстоятелството, че длъжникът К.Н.Й. е починал на 28.04.2021 г., до когато изпълнителни действия са извършвани спрямо него, а не спрямо ищцата в настоящото производство М. К. Т., която е конституирана по-късно, като длъжник. Горното посочва, във връзка с неправилните според него изводи на съда за това, че давността спрямо ищеца е изтекла в периода 26.04.2017 г. – 13.04.2020 г., доколко не са на налице извършвани изпълнителни действия. Намира, че по изпълнителното дело не се установява период, в който да е настъпила погасителна давност или перемпция. Съдът считайки депозираните молби от 27.04.2018 г., 11.04.2019 г., 13.04.2020 г., 09.12.2021 г. и 07.06.2023 г., за такива които не са годни да прекъснат сроковете, е постановил решението си в противоречие с ТР № 2/04.07.2024 г., по тълк. дело № 2/2023 г. на ОСГТК на ВКС. Изрично посочва, че от значение за прекъсването на давността е активността на взискателя, а не резултатът от изпълнителното действие, като посочва множество практика в тази насока. Поддържа стореното от него в отговора на исковата молба възражение по размера на предявения отрицателен установителен иск, по което счита, че не е налице произнасяне от страна на първоинстанционния съд. Последното касае включването на вземането по т.26 от ТТРЗЧСИ, като част от претенцията по чл. 439, ал. 1 ГПК. По иска с правно осн. чл. 55, ал. 1 ЗЗД намира, че доколкото не се установява да е изтекла погасителната давност за вземането, то искът за връщане платените суми на отпаднало основание също е неоснователен. Отделно от това посочва, че от 2 представеното по делото Удостоверение с изх. № 00392 от 13.01.2025 г., представено пред първоинстанционния съд, се установява, че общата сума наредена от съдебния изпълнител по сметка на взискателя, е в размер на 1 144 лв., като с останалите постъпили суми е погасена такса по т. 26 ТТРЗЧСИ, а други са останали по специалната сметка на съдебния изпълнител. По изложените съображение моли постановеното Решение № 134 от 20.06.2025 г., по гр.д. № 434/2024 г. по описа на Районен съд – Е. ПЕ., да бъде изцяло отменено, а исковете отхвърлени. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца М. К. Т., депозиран чрез адв. А. Г.- Ц., с който жалбата се оспорва.

В срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е депозирана въззивна жалба с вх. № 362 от 27.01.2026 г. от ответника „Макроадванс” АД и срещу решението, постановено по реда на чл. 250, ал. 3 ГПК. На първо място счита така постановеното решение, с което е допълнено основното решение № 134 от 20.06.2025 г., е недопустимо.

Счита, че не е налице произнасяне от страна на съда по депозираната от ищеца молба с правно осн. чл. 214 ГПК, както и че не е заплатена държавна такса за увеличения размер на иска. В този смисъл, намира че ищецът е следвало да прояви инициатива, доколкото съдът не му е дал указания, нито се е произнесъл по молбата му за изменение размера на предявения иск с правно осн. чл. 55, ал.1 ЗЗД.

Също намира, че ответникът не се е обогатил неоснователно, доколкото погасителната давност по отношение на вземането, предмет на изпълнителния лист не е изтекла. На следващо място, отново се позовава на приетото по делото Удостоверение с изх. № 00392 от 13.01.2025 г. на ЧСИ, от което се установява, че общата сума, наредена от съдебния изпълнител по сметка на взискателя е в размер на 1 144 лв., а останалите суми или са преведени за такси към ЧСИ, или са останали по неговата сметка. Моли да бъде обезсилено като недопустимо, постановеното решение № 295 от 18.12.2025 г., алтернативно същото да бъде отменено, като предявеният иск бъде отхвърлен. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор и на тази въззивната жалба от ищеца М. К. Т., депозиран чрез адв. А. Г. - Ц., с който жалбата се оспорва.

Въззивните жалби са подадени срещу подлежащи на обжалване съдебни актове, в законоустановения срок за това, от страна с интерес от обжалването, поради което са процесуално допустими и следва да бъдат разгледани по същество.

Софийски окръжен съд, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

След извършена проверка съдът намира, че постановеното Решение № 134 от 20.06.2025 г., по гр.д. № 434/2024 г. по описа на Районен съд – Е. ПЕ. е валидно, но частично недопустимо, поради следното:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по предявен от 3 ищцата М. К. Т. срещу „Макроадванс“ АД отрицателен установителен иск с правно осн. чл. 439, ал. 1, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК, с искане да бъде признато за установено по отношение на ответника, че ищцата, конституирана като длъжник по изпълнително дело № 20117930400220, в качеството си на наследник на К.Н.Й., не дължи на последния ½ част от сумите по изпълнителен лист издаден на 25.02.2011 г. по ч.гр.д. № 168/2011 г. по описа на РС – Е. ПЕ., въз основа на който е образувано посоченото изпълнително дело по описа на ЧСИ Наталия Дангова, с рег. № 793 в общ размер на 12 592.93 лв., от които 4 716.35 лева - главница, ведно със законна лихва от 25.02.2011 г. до окончателното изплащане на задължението, като натрупаната законна лихва до 12.04.2024 г. е в размер на 6 462.37 лв. и сумата е размер на 1 414.21 лв. - договорна лихва за периода от 12.09.2009 г до 24.02.2011 г.

Искът е предявен и за сумата в размер на 1 146.40 лв., представляваща такси по т.

26 ТТРЗЧСИ. Изложени са твърдения, че вземането е погасено по давност. В условията на кумулативност е бил предявен и иск с правно осн. чл. 55, ал. 1 ЗЗД, с искане да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата в общ размер на 2 502 лв., която сума е получена от взискателя въз основа на наложен на 02.12.2023 г. запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, след като правото на принудително изпълнение е било погасено по давност.

С молба от 17.05.2024 г. ищцата е поискала изменение на размера на иска с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД от 2 502 лева на 3 195 лева на основание чл. 214 ГПК.

По мнение на настоящия състав, а такава е и трайната практика на ВКС, напр. Решение № 58 от 20.07.2022 г. на ВКС по т. д. № 309/2021 г., I т. о., ТК таксата определена по т. 26 от Тарифа за таксите и разноските към ЗЧСИ, не може да бъде предмет на производството по чл. 439 ГПК, доколкото последната не представлява вземане към взискателя. Предвид изложеното, недопустимо се явява решението в частта, с която съдът е признал за установено несъществуването на вземане на взискателя в размер на 1 146.40 лв., съставляваща такси по изп.д. № 20117930400220. Следва да се изтъкне, че чрез иска по чл. 439 ГПК се оспорва изпълнението, но всъщност се касае за отрицателен установителен иск за оспорване на вземането на взискателя, който може да бъде основан само въз основа на обстоятелства, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, в което е постановено решението, което се изпълнява. Със специалния иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК длъжникът може да оспори изпълнението, като твърди, че не дължи на взискателя вземанията по изпълнителните основания, по които е образувано изпълнителното дело, но в предмета на тази искова претенция не се включват разноските по самото изпълнително дело, тъй като въпросът за тяхната дължимост или недължимост от длъжника се разрешава в самото изпълнително дело, съобразно правилата на чл. 79 ГПК.