Решение № 3 от 05.01.2026, Окръжен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№3 гр. Шумен, 05.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Азадухи Ов. Карагьозян

Членове:

Атанас Д. Христов

Теодора Р. Йорданова-Момова при участието на секретаря Даниела Ст. Андонова като разгледа докладваното от Теодора Р. Йорданова-Момова Въззивно гражданско дело № 20253600500613 по описа за 2025 година

Производство по чл. 258 и сл. от ГПК.

Производството по настоящото дело е образувано въз основа на постъпила въззивна жалба рег. № 5972/29.07.2025 г. при Районен съд – Нови пазар, депозирана от „Банка ДСК“ АД, представлявана от Д. Н. Н.-И. и С. Л. С., чрез пълномощника – юрк. Д. Д. против решение № 215/11.07.2025 г. по гр.д. № 710/2024 г. по описа на Районен съд – Нови пазар, в частите, с които предявените от него установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК досежно претендираните обезщетения за забава са отхвърлени. Жалбоподателят счита, че постановеното решение, в обжалваните части, се явява неправилно. Излага подробни съображения. Моли въззивният съд да отмени първоинстанционното решение в обжалваните му части и постанови друго, с което да уважи предявените искове, като му бъдат присъдени направените разноски в двете инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, въззиваемата страна – Е. М. Х., действащ чрез назначения особен представител – адв. С. Е. от ШАК, е депозирал отговор на въззивната жалба, в който намира същата за неоснователна. Сочи, че правилно първоинстанционният съд отхвърлил претенциите срещу ответника. Моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено.

Жалбата е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Въззивният съд, като взе предвид оплакванията в жалбата, становищата на 1 насрещните страни и всички събрани по делото доказателства, прие за установено следното:

Гр.д. № 710/2024 г. по описа на Районен съд – Нови пазар е образувано въз основа на искова молба, депозирана от „Банка ДСК“ АД срещу Е. М. Х. с искане да бъде признато за установено, че съществуват следните вземания на ищцовото дружество срещу ответника, за чието плащане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 811/2023 г. по описа на НПРС: в размер на 14520,24 лв., представляващо задължение на заемател за връщане на отпусната парична сума – главница по договор за кредит от 22.10.2021 г.; в размер на 1043,86 лв., представляващо задължение за плащане на договорна лихва за периода от 22.04.2022 г. до 10.07.2023 г.; в размер на 87,07 лв., представляващо задължение за плащане на обезщетение за неизпълнение на парично задължение в срок, за периода 22.04.2022 г. – 10.07.2023 г.; в размер на 185,21 лв., представляващо задължение за плащане на обезщетение за неизпълнение на парично задължение в срок, за периода 11.07.2023 г. – 14.08.2023 г.; в размер на 120,00 лв., представляващо уговорени заемни такси.

Твърденията в исковата молба са, че на 22.10.2021 г ищецът сключил с ответника Е. М. Х. договор за кредит за текущо потребление. По силата на същия, банката предоставила на ответника сума в размер на 15000,00 лв., който бил усвоен. На 22.04.2022 г. Х. преустановил плащанията. Поради това, заемодателят обявил задълженията на кредитополучателя за предсрочно изискуеми, като поканата била връчена на ответницата и изискуемостта настъпила на 11.07.2023 г. Поради неизпълнение на задълженията на длъжника, ищецът депозирал пред РС – Нови пазар заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение срещу длъжника, което било уважено изцяло чрез издаване на такава по ч.гр.д. № 811/2023 г. по описа на съда. Заповедта била връчена на Х. по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК.

След изпращане на преписи от исковата молба и приложенията към нея, по реда на чл. 47 от ГПК по делото е удостоверено, че ответникът Е. Х. не пребивава на посочения в исковата молба адрес и на установените му постоянен и настоящ адреси. Извършено е уведомление по реда на чл. 47, ал. 1 от ГПК. Изтекъл е срокът за получаване на преписите от канцеларията на ШРС. Поради това, по отношение на същия била приведена в изпълнение процедурата по ЗПП и му бил назначен особен представител на основание чл. 47, ал. 6 от ГПК – адв. С. Е. от ШАК.

В срока за отговор, особеният представител на ответника подал отговор на исковата молба, с който оспорил предявените искове като неоснователни. Оспорил получаване на сумата от страна на заемателя. Направил възражение за недействителност на редица клаузи в договора за потребителски кредит поради противоречие с разпоредбите на ЗПК и ЗЗП.

Първоинстанционният съд е приел, че е сезиран с иск с правно основание чл. 422 вр. чл. 415 от ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД, вр. чл. 79 от ЗЗД, вр. чл. 86 от ЗЗД, като с решението си е уважил частично претенцията. Признал за установено, че ответникът дължи претендираните главница и договорна лихва, но отхвърлил същата за плащане на сумите, представляващи мораторна лихва, обезщетение за забава и заемни такси. Приел, че клаузите в процесния договор, уреждащи плащане на наказателна лихва и заемни такси са неравноправни.

2

След извършена проверка по чл. 269 от ГПК, въззивният съд намери, че атакуваното решение е валидно и допустимо.

По същество:

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи от фактическа страна следното: видно от приложения по делото договор за кредит за текущо потребление от 22.10.2021 г. е, че „Банка ДСК“ АД гр. София предоставило на Е.

М. Х. сума в размер на 15000,00 лева. Уговореният срок за погасяване на задълженията е посочен на 120 месеца. Предвидено е, че кредитът се олихвява с променлив лихвен процент в размер на 5,5% годишно, а годишният процент на разходите възлиза на 6,55 %. По делото са представени Общи условия за предоставяне на кредити за текущо потребление, като в раздел VII, чл. 16.1 е уредено, че при забава на плащането на месечната вноска от деня, следващ падежната дата, определената в договора част от вноската, представляваща главница, се олихвява от договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта. В чл. 16.2 е отразено, че при допусната забава на плащанията на главница и/или лихва над 90 дни, целият непогасен остатък от главницата става предсрочно изискуем. Според чл. 16.3 от ОУ, от датата на изискуемост на кредита – на краен падеж, целият непогасен остатък от главницата се олихвява със законната лихва по чл.

86 от ЗЗД до окончателното погасяване на задължението. Приложен е и погасителния план, по който Х. следвало да плаща дължимите суми. С покана-уведомление изх. № 01-2011649/19.05.2023 г., ответникът е уведомен, че поради забава в погасяване на задълженията му по сключен договор за банков кредит от 22.10.2021 г., банката обявява кредита за предсрочно изискуем. Поканата е връчена на ответника на по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК на 10.07.2023 г., когато е изтекъл срокът, визиран в чл. 47, ал. 2 от ГПК. Ответникът не предприел действия за погасяване на задълженията си.

Съгласно заключението на изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза, на 25.10.2021 г. от ответникът била усвоена сума в размер на 15000,00 лв. Последната платена от Х. вноска била с дата 22.04.2022 г. Вещото лице е изчислило размера на договорната лихва и на обезщетенията за забава.

От приложеното ч.гр.д. № 811/2023 г. по описа на ШРС се установява, че „Банка ДСК” АД подало по реда на чл. 417 от ГПК заявление на 15.08.2023 г., по което била издадена заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК № 379/18.08.2023 г. срещу ответника за суми, включващи сумите предмет на предявените в настоящото исково производство искове, законната лихва, считано от 15.08.2023 г. до окончателното плащане и за разноски в общ размер 369,13 лв., направени в заповедното производство.

Въз основа на така установените факти, съдът намира следното от правна страна:

Предмет на разглеждане в настоящото въззивно производство са предявените от „Банка ДСК“ АД срещу Е. М. Х. обективно съединени искове с правно основание чл. 422, 3 ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за сума в размер на 87,07 лева и чл.

422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сума в размер на 185,21 лева.

Установи се по делото, че на 22.10.2021 г. между „Банка ДСК“ АД и Е. М. Х. бил сключен договор за кредит. Регламентацията на договора за банков кредит се съдържа в Търговския закон и в Закона за кредитните институции. Съгласно легалното определение, съдържащо се в чл. 430, ал. 1 от ТЗ, с този договор банката се задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена цел при уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока. По своята правна характеристика договорът за банков кредит е двустранен, възмезден, консенсуален и формален, при който целта, за която се отпуска сумата по кредита, е релевантна за съществуването на самия договор. Тоест, ищецът и ответникът са страни по валидно двустранно облигационно правоотношение, представляващо търговска сделка по смисъла на чл. 286 от ТЗ, създадено чрез сключване на договор за кредит. В изпълнение на вече сключен договор за банков кредит, за банката възниква задължение за отпускане на уговорената с договора парична сума, в рамките на уговорения между страните срок за усвояване на кредита. Доказа се, че на Х. била предоставена сума в размер на 15000,00 лева.

Спрямо обсъждания договор са приложими и разпоредбите на Закона за потребителския кредит. Безспорно е установено в хода на първоинстанционното производство, че банката, по надлежния ред, обявила предсрочната изискуемост на задълженията на ответника, считано от 11.07.2023 г.

Касателно претенцията с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД:

Съгласно нормата на чл. 79, ал. 1, пр. 1-во от Закона за задълженията и договорите, ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата. В процесния случай се установи, че страните уговорили такова обезщетение при неизпълнение /раздел VII, чл. 16.1 от ОУ/.

Първоинстанционният съд приел, че тази клауза се явява неравноправна, тъй като имало възможност за едностранно изменение на размера на обезщетението от страна на банката.

Настоящият състав констатира, че размерът на уговореното обезщетение е ясно фиксиран и няма възможност за едностранното му изменение. Доказа се, че в случая е налице неизпълнение от страна на ответника на парично задължение, изразяващо се в забава при плащанията на дължимите месечни вноски по кредита. ШОС намира, че клаузата, предвиждаща плащане на обезщетение при забава в плащанията на вноски по процесния договор за кредит, не е неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 1 от ЗЗП вр. чл. 22 от ЗПК, а в съответствие с нормите, регламентиращи банковите кредити. Уговореният размер на същото е по-нисък и от предвиденото в нормата на чл. 33, ал. 2 от ЗПК. Претенцията съответства по размер на отразеното в заключението по ССЕ.

Предвид изложеното, съдът приема, че искът е следвало да бъде уважен, като решението на първоинстанционния съд, с което е отхвърлен е неправилно. Поради това, по отношение на страните бъде признато за установено, че в полза на ищеца съществува 4 вземане от ответника за парична сума в размер на 44,52 евро /87,07 лв./, представляваща обезщетение за неплатено парично задължение за периода от 22.04.2022 г. до 10.07.2023 г.

Относно иска с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл.

86, ал. 1 от ЗЗД:

Относимата разпоредба на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД предвижда, че при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва, считано от деня на забавата. В процесния случай се установи, че страните уговорили такова обезщетение при неизпълнение, именно в размер на законната лихва, както и че Е. Х. не изпълнил в срок задължението си да върне на ищцовата страна дължимата сума по главното си парично задължение. В съдебния акт на Районен съд – Нови пазар не се съдържат мотиви, обуславящи отхвърляне на тази претенция. Безспорно, след обявяването на предсрочната изискуемост, в случая – на 11.07.2023 г., и констатираното неизпълнение от страна на ответника, същият дължи лихва за забава върху размера на дължимото.