Решение № 2315 от 19.06.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2315 гр. Варна, 19.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 9 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Насуф Исмал при участието на секретаря Илияна Илк. Илиева като разгледа докладваното от Насуф Исмал Гражданско дело №

20233110108529 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявен от „Т. Б. А. Б.” ЕАД, ЕИК * срещу П. М.

Б., ЕГН **********, специален положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 9, ал. 1 от ЗПК за приемане за установено между страните, че ответницата дължи на ищеца сумата в размер от 763.06 лева, представляваща непогасен остатък от главница по Договор за потребителски кредит № * г., сключен между страните по делото, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК в съда – 25.01.2023 г. до окончателното изплащане на задължението, за която сума е издадена заповед за незабавно изпълнение на парично задължение № 335/26.01.2023 г. по ч. гр. д. № 858 по описа за 2023 г. на РС-Варна, ГО, 9-ти съдебен състав.

Твърди се в исковата молба, че ищецът е подал заявление по реда на чл. 417 от ГПК за издаване на заповед за незабавно изпълнение, срещу която е подадено възражение в срока по чл. 414 от ГПК от ответника, в тази връзка у ищеца се породил правният интерес да предяви настоящия иск.

Поддържа се, че между „Т. Б. А. Б.“ ЕАД и ответника на * г. е сключен описаният договор за стоков кредит. Общият размер по кредита възлизал на 2 537.63 лева. Заетата сума по кредита било договорено да бъде усвоена от длъжника чрез превеждане на средствата по кредита по сметка на продавача на стоката, избрана от кредитополучателя, за заплащане на продажната й цена. Общата крайна цена по кредита възлизал на 3 298.81 лева, която сума била разсрочена съгласно погасителен план на 30 погасителни месечни вноски – 29 по 109.96 лева, ведно с последна изравнителна вноска в размер на 109.97 лева. Ответницата пожелала да сключи и застраховка „*“ срещу премия от 453.11 лева и застраховка „*“ срещу цена от 15.52 лева. Така предоставената в заем сума, ведно с уговорената възнаградителна лихва, кредитополучателят се задължил да върне на месечни анюитетни вноски, всяка включваща главница и лихва. Уговорената между страните възнаградителна лихва била в размер на 21.40% от остатъчния размер на главницата по кредита. Ответницата получила стоката от продавача, закупена със средствата от процесния кредит. Ответницата преустановила плащанията по кредита, считано от 15.09.2022 г. за повече от три месечни 1 вноски, а именно вноски с падежи 15.09.2022 г., 15.10.2022 г. и 15.11.2022 г. Считано от 24.11.2022 г. е настъпила предсрочната изискуемост на задължението по договора, за която ответницата била лично уведомена.

Сочи се, че в периода между датата на образуване на изп. дело и получаването на ПДИ ответницата е направила две плащания по сметка на ищеца в общ размер на 1 150.00 лева – 1030.00 лева на 14.03.2023 г. и 120.00 лева на 19.04.2023 г. С тези плащания били погасени част от материализираните в издадената заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК задължения. След тези плащания за погасяване е останала сумата в размер на 763.06 лева – главница.

Моли се за уважаване на предявените граждански притезания по тези съображения и присъждане на сторените разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът не е депозирал писмен отговор на сезиралата съда искова молба.

В хода на о.с.з. ищецът не се представлява. С молба от 20.05.2024 г. поддържа сезиралата съда искова молба. В условията на евентуалност обективира искане по чл. 78, ал.

5 от ГПК.

Ответникът се представлява от адв. Г. А., чрез който оспорва предявения иск като неоснователен.

Настоящият съдебен състав, като съобрази предметните предели на исковото производство, очертани в исковата молба и отговора и като взе предвид, събрания и приобщен по дело доказателствен материал – в съвкупност и поотделно, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически положения:

Видно е от присъединеното ч. гр. д. № 858 по описа за 2023 г. на РС-Варна, ГО, 9-ти съдебен състав, че в полза на ищеца срещу ответника е издадена заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК за сумата, предмет на исковата молба, срещу която е подадено възражение по чл. 414 от ГПК.

От ищеца по делото са ангажирани като писмени доказателства Договор за потребителски стоков кредит № * от * г., сключен между „Т. Б. А. Б.“ ЕАД и ответника, ведно с погасителен план към него. От договора се установява, че кредиторът се е задължил да отпусне в полза на кредитополучателя сумата в общ размер на 2 537.63 лева. Договорено е сумата по кредита да се преведе директно в полза на продавача на стоката, избрана от кредитополучателя, за заплащане на продажната й цена. Избраната от кредитополучателя стока е „климатик“ и продажната й цена е 2 069.00 лева. Кредитополучателят е пожелал и да сключи договор за застраховка, като застрахователната премия дължима по полиците, също е преведена директно от кредитора в полза на застрахователя. Размерът на застрахователните премии е 453.11 лева – за застраховка „*“ и 15.52 лева – за застраховка „*“. Падежът на последната вноска е 15.04.2024 г., а размерът на всяка погасителна вноска, считано от 15.11.2021 г. е 109.96 лева, а последната вноска възлиза на 109.97 лева. Общата сума, която следва да се върне на кредитодателя е 3 298.81 лева, доколкото страните са договорили срещу ползването на заетата сума кредитополучателят да заплати възнаградителна лихва в размер на 21.4% ГЛП или 761.18 лева за целия срок на договора – 30 месеца. Уговореният ГПР възлиза на 23.15%.

По делото е ангажирано и експертно заключение на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза, от което се установява, че към датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК ответницата е извършила плащане по договора за кредит в общ размер на 1 179.72 лева, които са послужили за погасяване на главница – 732.44 лева; договорна лихва – 430.86 лева и обезщетение за забава в размер на законната лихва – 16.42 лева. Размерът на останалите незаплатени месечни погасителни вноски по процесния договор към 25.01.2023 г. е както следва: 1 805.19 лева – главница; 67.05 – договорна лихва и 48.84 лева – мораторна лихва, а към датата на изготвяне на заключението 10.05.2024 г.:

693.21 лева – главница и 146.20 лева – мораторна лихва. От експертното заключение се констатира още, че ищецът е превел заемната сума на търговеца „Т. Б.“ ЕАД, от когото е закупена стоката, за кото е отпуснат встоковия кредит, в деня на извършване на покупката – * г. По отношение на плащането на застрахователната премия към застрахователя ищецът е 2 приложил по делото платежно нареждане от 08.11.2021 г. за сумата от 354 652.45 лева, представляваща общо плащане съгласно междинен отчет от 10.2021 г. за сключени през периода застрахователни полици. Съгласно предоставена извадка от този отчет, в него е включена и полицата застраховано лице ответницата П. Б.. При допълнително извършената проверка от вещото лице при застрахователя „Кардиф Животозастраховане“, Клон България, е установено, че ищецът е превел към застрахователя застрахователната премия по процесния договор за потребителски стоков кредит.

В о.с.з. вещото лице поддържа заключението си.

При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:

Не се спори по делото, че в полза на ищеца срещу ответника е издадена по реда на чл. 417 от ГПК заповед за незабавно изпълнение за претендираните суми, срещу която в срока по чл. 414 от ГПК е подадено възражение за недължимост и в изпълнение указанията на съда заявителят в законоустановения преклузивен срок е предявил иск за установяване на вземанията, което поражда правния интерес за ищеца от водене на настоящото производство и неговата допустимост.

За успешното провеждане на предявените искове, ищецът следва да установи в процеса по несъмнен начин в условията на пълно и главно доказване кумулативното наличие на следните елементи от фактическия състав на договорната отговорност: 1./ учреденото облигационно правоотношение по силата на договор за потребителски стоков кредит от * г.; 2./ точното изпълнение на договорните си задължения – предоставянето на кредитната главница в полза на кредитополучателя; 3./ уговорката за плащане на възнаградителна лихва; 4./ изпадането в забава на длъжника; 5./ настъпването на изискуемостта на неплатените анюитетни задължения; 6./ размера на предявените граждански притезания.

В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване по тези факти, а при установяване на горното – че е погасил задълженията си по договора. В тежест на ответника е и да докаже всички свои правоизключващи, правоотлагащи и правопогасяващи възражения.

От представения договор за паричен заем № * г. по несъмнен начин се установява, че между страните е учредена облигационна връзка с предмет претендираната главница.

Изпълнението на договорното задължение от страна на кредитодателя се установява от експертното заключение по назначената ССчЕ, което съдът кредитира като компетентно изготвено, пълно, ясно, обосновано и неоспорено от страните, като сумата е усвоена от ответника през 2021 г. чрез преводите, които ищецът е направил в полза на продавача на избраната от ответника стока и застрахователя по избраната от ответника полици.

Съдът, на основание чл. 7, ал. 3 от ГПК, следва служебно да прецени съответствието на всички допълнителни уговорки, които не представляват основен предмет на договора, със законовите изисквания.

Типични случаи пораждащи съмнение за нарушени права на потребителя се свързват със задължението за събиране на такси за непоискани услуги /за усвояване или управление на кредита/ и позволяващи промени в разходите за кредитиране без предварително оповестени критерии. Такива в конкретния случай не са установени. Отделно, кредитът се олихвява с лихвен процент, който е оповестен ясно при началното договаряне, а размерите на обезщетенията при липса на доброволно изпълнение не надхвърлят размера на предвидимите вреди.

Ето защо, съдът счита, че клаузите на процесния договор не са в несъответствие с материалноправните норми, обективирани в ЗЗП.

Предвид изложеното настоящият съдебен състав приема, че е налице валидно учредено облигационно правоотношение въз основа Договор за потребителски стоков кредит от * г.

От погасителния план се установява, че последната вноска е с краен падеж на 15.04.2024 г., т.е. към датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК в съда /25.01.2023 г./ вземанията не са били изискуеми, но е видно от приложената към ч. гр. д. № 3

858/2023 г. на РС-Варна обратна разписка /л. 26/ ответницата-длъжник надлежно е уведомена /лично/ на 21.11.2022 г., че всички вземания по процесния договор са станали предсрочно изискуеми по арг. от чл. 60, ал. 2 от ЗКИ и чл. 16, т. 2 от договора.

Размерите на предявените граждански притезания се установяват по несъмнен начин от експертното заключение по назначената ССчЕ. Вещото лице в хода на изслушването му поддържа заключението си. Така непогасения остатък от главницата възлзиза на 693.21 лева – главница и 146.20 лева – мораторна лихва лихва.

В заключение съдът счита, че претенцията на ищеца е частично основателна и следва да бъде уважена досежно главницата в доказания размер от 693.21 лева, като основателността на главното вземане обуславя дължимостта и на произтичащото от него акцесорно задължение за законна лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда.

Искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен досежно сумата от 69.85 лева, представляваща горницата над доказания размер от 693.21 лева до претендирания размер от 763.06 лева – главница.

С оглед принципа за диспозитивно начало, залегнал в разпоредбата на чл. 6, ал. 2 от ГПК, в полза на ищеца не следва да се присъжда мораторната лихва в размер на 146.20 лева.

Относно съдебно-деловодните разноски:

При този изход от делото в полза на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и т. 12 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС следва да се присъдят сторените разноски съразмерно с уважената част от предявения иск, чийто общ размер възлиза на 406.03 лева, от които: 31.98 лева – разноски сторени в хода на заповедното производство по ч. гр. д. № 858 по описа за 2023 г. на РС-Варна, ГО, 9-ти съдебен състав, включващи държавна такса и юрисконсултско възнаграждение и 374.05 лева – разноски по настоящото исково производство – за държавна такса, депозит за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение.