Акт от 30.07.2018, Районен съд - Перник

Р Е Ш Е Н И Е

№

Гр. Перник, 30.07.2018 г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, I-ви състав, в публичното съдебно заседание, проведено на двадесет и осми юни през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВЕТА ИВАНОВА при участието на секретаря Роза Ризова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 00348 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявени от „Топлофикация – Перник“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ж.к. Мошино, срещу П.С.К. с постоянен адрес ***, кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл.

422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал.

1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 765,37 лв., представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за топлоснабден недвижим имот, находящ се в ***за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г. и сумата от 178,76 лв., представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 08.07.2014 г. до 26.09.2017 г., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 26.10.2017 г. до окончателното ѝ изплащане, за които суми по ч. гр. дело № ***г. по описа на Районен съд – Перник е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.

Ищецът „Топлофикация–Перник“ АД твърди, че между него и ответника П.С.К., в качеството му на потребител – клиент за битови нужди, съществува облигационно правоотношение с предмет покупко – продажба /доставка/ на топлинна енергия, възникнало въз основа на закона и регулирано от публично известни общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват ответника без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че процесният недвижим имот се намира в топлоснабдена сграда. Посочва, че съгласно Общите условия през процесния период е изпълнил задълженията си и е доставил до имота на ответника топлинна енергия, отчетена и разпределена от фирмата за дялово разпределение, включваща сума за отопление на имота, сума за топлинна енергия, отдадена от общите части и сградна инстанлация и за дялово разпределение. Изяснява, че от своя страна купувачът не е изпълнил насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена на топлинната енергия през исковия период до процесния имот в общ размер от 765,37 лв. и на падежа – в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася, нито към момента на депозиране на заявлението. Счита, че с изтичане на края на месеца, следващ този на доставката и поради неизпълнението си, съгласно клаузата на чл. 41, ал. 1 от приложимите Общи условия потребителят дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва, възлизащо на сумата от 178,76 лв. за периода от 08.07.2014 г. до 26.09.2017 г. С тези съображения отправя искане за уважаване на предявените искови претенции. Намира за дължима и законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът П.К. не е депизирал писмен отговор на исковата молба. Във възражението по чл. 414 ГПК, подадено от него в хода на заповедното производство по ч. гр. дело № ***г. по описа на Районен съд – Перник, е отразено общо, че същият възразява срещу дължимостта на сумите по издадената заповед за изпълнение.

В съдебните заседания ищцовото дружество, чрез пълномощниците си, поддържа предявените искове, намирайки ги за доказани по основание и размер, поради което отправя искане за уважаването им. Претендира присъждане на направените разноски съгласно списък по чл. 80 ГПК, който представя.

Ответникът

П.К. оспорва исковите претенции с твърдението, че през процесния период до имота не е доставена топлинна енергия на търсената стойност. Признава, че е собственик на жилището, но поддържа, че още преди години се е отказал от предоставяната от топлофикационното дружество услуга и оттогава имотът е необитаем. Посочва, че радиаторите са били откачени и затапени именно от ищеца, както и, че са със нулеви стойности. Намира за некоректна технологията за събиране на данните, въз основа на които са изчислени процесните стойности.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, при условията на кумулативно обективно съединяване помежду им, с искане за установяване със силата на пресъдено нещо съществуването на парични вземания на ищеца срещу ответника, удостоверени в Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК, издадена по ч. гр. дело № ***г. по описа на Районен съд – Перник. Съдът, като съобрази, че възражението на длъжника срещу дължимостта на исковите суми е подадено в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, а установителните искове са предявени в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК, намира, че за ищеца е налице интерес от исканото установяване.

Уважаването на предявените искове е обусловено от установяване от страна на ищцовото дружество, при условията на пълно и главно доказване, възникването и съществуването през процесния период на облигационно отношение между него и ответника с предмет покупко – продажба /доставка/ на топлинна енергия, регулирано от публично известни Общи условия, както и, че е изпълнило задължението си и е доставило такава за процесния топлоснабден недвижим имот, за която се дължи посочената в исковата молба сума и допълнително по акцесорния иск за лихва изпадането на ответника в забава и размера на търсеното във връзка с това обезщетение.

Възникването на облигационното продажбено правоотношение с предмет доставка на топлинна енергия между топлопреносното дружество, в качеството му на продавач и потребителя (клиента) на топлинна енергия, в качеството му на купувач, е обусловено от притежаването от страна на купувача на правото на собственост, съответно на учредено право на ползване по отношение на топлоснабден недвижим имот. Съдържанието на това правоотношение се определя от законовите норми и от публично известни и одобрени от КЕВР общи условия. Включването на техните клаузи, като източник на права и задължения между страните, съгласно чл. 150, ал. 2 Закона за енергетиката (ЗЕ) е обусловено от оповестяването им и изтичане на 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично волеизявление на клиента за приемането им.

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ „клиенти на топлинна енергия” са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда в режим на етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, а по силата на дефинитивната правна норма, регламентирана в §1, т.

2а от ДР на ЗЕ (в сила от 17.07.2012 г.) „битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Следователно, при придобиване на правото на собственост върху топлоснабден имот, по силата на закона и без да е необходимо изрично волеизявление, собственикът на имота става страна по продажбеното правоотношение.

С протоколно определение от 31.05.2018 г., с оглед направеното от ответника признание, съдът е обявил за безспорно и ненуждащо се от доказване обстоятелството, че същият е собственик на процесния недвижим имот, от което следва извода, че притежава качеството потребител на топлинна енергия и през исковия период между него и ищцовото топлофикационно дружество е съществувало облигационно правоотношение.

Спорният въпрос в настоящото производство касае наличието на реално извършена от страна на ищеца доставка на определена по количество топлинна енергия, съответно нейната цена, предвид изричното оспорване на тези обстоятелства от ответника.

Основното задължение на купувача – потребител на топлинна енергия е да заплаща доставеното количество, което в сграда в режим на етажна собственост, съгласно чл. 142, вр. чл.

139, ал. 1 ЗЕ, се разпределя между индивидуалните потребители по система за дялово разпределение за два основни компонента – горещо водоснабдяване и отопление. По силата на чл. 142, ал. 2 ЗЕ топлинната енергия за отопление на сграда в режим на етажна собственост, изчислена като разликата между общото количество топлинна енергия за разпределение в сградата и количеството топлинна енергия за гореща вода, включва три основни елемента –топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите, по всеки от които се определя и индивидуално дължимата от потребителя сума.

Съдът намира за установено по делото, че през исковия период „Топлофикация – Перник“ АД е доставило до имота на ответника П.К. топлинна енергия на претендираната цена.

Фактът на реално извършена доставка следва от изводите на вещото лице, обективирани в заключението по приетата по делото съдебно – техническа експертиза, което съдът кредитира изцяло като обосновано, обективно и компетентно изготвено и отговарящо на всички поставени задачи. В тази връзка съдът намира за неоснователно релевираното от ответника оспорване на експертизата, основано на твърдението, че същото е следвало да бъде изготвено въз основа на данни, събрани на място от фирмата – топлинен счетоводител. В заключението изрично е отразено, че същото е изготвено при анализ на всички приложени по делото документи, изискани такива от ищцовото дружество, както проверка на място при фирмата за дялово разпределение като трето, неучастващо по делото лице, конкретно „Техем Сървисис“ ЕООД. Отразено е, че между същата и топлофикационното дружество е наличен договор за извършване на улугата „дялово разпределение“. Тези изводи се поддържат от експерта и в хода на изслушването му пред съда, като същият заявява, че е посетил фирмата, изготвяща изравнителните смеки. От заключението се установява, че в абонатната станция е монтиран уред за търговско измерване – топломер, който е преминал през задължителните периодични метрологични проверки, съответства на одобрения тип и е годен за търговско измерване.

Показанията му са отчитани своевременно и периодично, от отчетените количества брутна топлинна енергия са приспаднати технологичните разходи и между индивидуалните собственици на имоти в СЕС е разпределено нетното количество потребена топлинна енергия. Изяснено е, че технологичните разходи са определени според паспортните данни на монтираната в сградата абонатна станция и призчислени съгласно нормативно установени кореции. В съдебното заседание на въпроси на ответника вещото лице уточнява, че е допустимо тези стойности да са различни, както е в процесния случай, доколкото се касае за различни мощности. От заключението се установява, че за процесния имот е начисляван разход за топлинна енергия за битова гореща вода – прогнозно, като в жилището има монтиран уред за измерване на разхода – водомер, а реалното потребление е установявано при годишния отчет на уредите, осъществяван от фирмата топлинен счетоводител. Изяснява се, че не е начисляван разход за топлинна енергия за седемте отоплителни тела в стаите с монтирани на тях индивидуални разпределители, тъй като същите не са били използвани, а през месец септември 2016 г. са били демонтирани. Начислен е и разход за топлинната енергия, отдавана от сградната инсталация, в съответствие с обема на отоплявания имот по проект и единствено през зимния отоплителен сезон, когато реално е работила отоплителната инсталация в сградата. Ежемесечно са начислявани и суми, представляващи вноски за предоставяната услуга „дялово разпределение“. Не е начисляван разход за отоплителни тела в общите части на сградата, предвид липсата на работещи такива.

Разпечатката съдържа 29 от 54 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a20d3451-cc52-4370-b989-955f5d5ec06d