Решение № 5463 от 19.12.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5463 гр. София, 19.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 97 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА Б. НИКОЛОВА при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА К. ЗЛАТЕВА като разгледа докладваното от ХРИСТИНА Б. НИКОЛОВА

Административно наказателно дело № 20241110207764 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.58д и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Р. В. Х. против наказателно постановление (НП) № 23-4332-020579/13.09.2023 г., издадено от началник сектор в СДВР, отдел „Пътна полиция“ СДВР, с което са й наложени следните административни наказания:

1. на основание чл.175, ал.1, т.3 от ЗДвП й е наложено наказание глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 3 месеца за нарушение на чл.103 от ЗДвП;

2. на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.1 от ЗДвП й е наложено наказание глоба в размер на 10 лв. за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП;

3. на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.3 от ЗДвП й е наложено наказание глоба в размер на 10 лв. за нарушение на чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП.

В жалбата се посочва, че наказателното постановление е незаконосъобразно поради допуснати съществени нарушения на материалния закон и процесуалните правила, без да се излагат конкретни доводи в тази насока.

В съдебното заседание, жалбоподателят, чрез процесуалния си 1 представител адв. Добрева, поддържа жалбата и моли НП да бъде отменено.

Подробни съображения излага в писмени бележки, като посочва, че не са били спазени изискванията на инструкция № 8121з-749/20.10.2014 г. и заповед № 513-4529/31.05.2022 г., съгласно които при осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение задължително се носят светлоотразителни жилетки. Оспорва се подаването на ясен и своевременен сигнал за спиране от контролните органи. Твърди, че АУАН не е бил надлежно връчен, което е ограничило правото на защита на нарушителя. Излага доводи неяснота при описание на нарушението и обстоятелствата, при което е извършено.

Претендира разноски.

Въззиваемата страна, редовно уведомена, не се представлява в откритото съдебно заседание. В депозирани писмени бележки от юрк. П. се излагат доводи за правилност и законосъобразност на обжалваното НП.

Претендира се присъждането на юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата се явява процесуално допустима, доколкото е подадена в предвидения в чл.59, ал.2 ЗАНН срок (след като въззиваемата страна не разполага с доказателство, удостоверяващо датата на връчване на НП), от легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване.

От фактическа страна се установява следното:

На 22.08.2023 г., около 02.11 часа, в гр. София, Р. В. Х. управлявала лек автомобил „*****“ с рег. № **** по бул. „Симеоновско шосе“ с посока на движение от ул. „Никола Габровски“ към бул. „Пейо К. Яворов“, като била придружавана от свидетеля Е. И. У., който седял на предна дясна седалка до водача. По това време полицейските служители И. П. М. и К. М. Б. осъществявали контрол за спазване на правилата за движение по пътищата на бул. „Симеоновско шосе“, като били извън паркирания в близост служебен автомобил, носейки светлоотразителни жилетки. Свидетелят М. подал на водача ясен и видим сигнал за спиране чрез стоп-палка и фенер, но жалбоподателката Х. не спряла управляваното от нея МПС, а завила в посока бул. „Никола Вапцаров“. Това наложило полицейските служители да я 2 последват със служебен автомобил с включен светлинен и звуков сигнал.

Водачът спрял на ул. „Люба Величкова“, където била извършена полицейска проверка на жалбоподателката Х., свидетеля У. и на лекия автомобил по реда на чл.81 от ЗМВР. Х. не представила на контролните органи свидетелство за управление на МПС и свидетелство за регистрация на МПС. На място се отзовали и служители на 04 РУ-СДВР за оказване на съдействие.

Свидетелят И. П. М. – на длъжност командир на отделение в 01 РУСДВР, съставил срещу Р. В. Х. акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 750619/22.08.2023 г. за извършени нарушения на чл.103 от ЗДвП, чл.100, ал.1, т.1 и чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП. Нарушителят се запознал със съдържанието на акта и отказал да подпише същия, което било удостоверено с подписа на един свидетел. В законоустановения срок не постъпило писмено възражение срещу акта.

Въз основа на съставения АУАН и при упражняване на правомощията си по чл.53, ал.2 от ЗАНН началник сектор в СДВР, отдел „Пътна полиция“ СДВР издал атакуваното наказателно постановление № 23-4332-020579/13.09.2023 г., издадено от началник сектор в СДВР, отдел „Пътна полиция“ СДВР, с което на Р. В. Х. били наложени следните административни наказания:

1. на основание чл.175, ал.1, т.3 от ЗДвП й е наложено наказание глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 3 месеца за нарушение на чл.103 от ЗДвП;

2. на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.1 от ЗДвП й е наложено наказание глоба в размер на 10 лв. за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП;

3. на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.3 от ЗДвП й е наложено наказание глоба в размер на 10 лв. за нарушение на чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП.

Описаната и възприета фактическа обстановка се установява от обясненията на нарушителя (частично), показанията на свидетелите И. П. М., К. М. Б. и Е. И. У., както и от писмените доказателства по делото, приобщени по реда на чл.283 от НПК – докладна записка, справка картон на водача Х., заповед № 513з-4529/31.05.2022 г. на директора на СДВР, заповед № 8121к13318/28.10.2019 г. и заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешни работи, акт за встъпване в длъжност.

От показанията на свидетелите М. и Б. се установяват както 3 обстоятелствата относно извършените от жалбоподателката нарушения, така и процедурата по съставяне на АУАН. Показанията им са ясни, последователни и взаимно непротиворечиви, поради което съдът ги кредитира в цялост. Полицейските служители единодушно заявяват, че са изпълнявали служебните си задължения със светлоотразителни жилетки, както и че е бил подаден сигнал за спиране, на който водачът не се е подчинил. От показанията на свидетеля М. се установява, че контролните органи са били ситуирани на бул. „Симеоновско шосе“, като пътният участък е бил осветен, не е имало други автомобили на пътното платно и водачът е имал добра видимост.

Актосъставителят категорично посочва също така, че е предоставил АУАН на жалбоподателката, която лично го е прочела, но отказала да подпише същия.

Полицейските служители нямат добре съхранен спомен относно всички обстоятелства, което е житейски логично предвид изминалия период от време и естеството на служебните им задължения, като от една страна съдът цени и докладната записка на Б., изготвена в деня на извършване и констатиране на нарушенията, в която е отразено, че М. е подал сигнала със стоп-палка и фенер и е дадено подробно описание на извършената проверка. От друга страна съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното, а при извършената служебна проверка от съда не се установи същият да страда от процесуални пороци. Същевременно от страна на жалбоподателката не е оборена материалната доказателствена сила на процесния АУАН. Съдът даде вяра на показанията на свидетеля У., който посочва, че изобщо не е възприел полицейските служители на бул. „Симеоновско шосе“, като в този момент вниманието му е било ангажирано с компютъра на автомобила и телефона му, доколкото житейски логично и обосновано е пътникът в автомобила да не следи непрестанно пътната обстановка. Неговите показания и обясненията на нарушителката относно последващите действия на контролните органи нямат отношение към установяване извършването на процесните нарушения, поради което не следва да бъдат коментирани и в настоящия съдебен акт.

Съдът кредитира и обясненията на Х., която заявява, че не е възприела подадения сигнал със стоп палка, като очевидно не е следяла пътната обстановка с необходимата бдителност, след като се е наложило продължителното й преследване с полицейски автомобил преди да преустанови движението си. Следва да се отбележи, че както Х., така и У.

4 посочват носели ли са полицейските служители светлоотразителни жилетки в един последващ момент – а именно при проверката, осъществена на ул. „Люба Величкова“, като заявеното от тях не представлява доказателствен източник относно облеклото на служителите към момента на подаване на сигнала със стоп палка и фенер на бул. „Симеоновско шосе“ , доколкото същите изобщо не са възприели присъствието на полицаите на пътното платно към този момент.

Съдът не се довери на обясненията на жалбоподателката в частта, в която посочва, че не й е била предоставена възможност да се запознае с акта, което бе категорично опровергавано от показанията на свидетеля М., който има съхранен спомен и относно причините за направения отказ на нарушителката да подпише акта. В тази им част съдът възприе обясненията като израз на защитна позиция и не ги постави в основата на фактическите си констатации.

Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.

В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи и в сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН.

Материалната компетентност на актосъставителя по съставяне на АУАН и компетентността на наказващия орган по издаване на атакуваното наказателно постановление следват по силата на заеманите длъжности и правомощията, делегирани им с приложената по делото заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешни работи.

В хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, обосноваващи отмяна на НП. АУАН и НП са издадени в предвидената от закона форма и със съдържанието, предвидено в чл. 42, съответно - чл. 57 от ЗАНН. Oбстоятелствата по извършване на нарушенията са описани ясно, конкретно и в съответствие с изискванията на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, позволяващи на жалбоподателя да разбере за какви нарушения е ангажирана административнонаказателната му отговорност, като са посочени и 5 нарушените разпоредби. Неоснователни са доводите за допуснато нарушение на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН при съставянето и предявяването на акта. Съгласно посочената разпоредба актът се подписва от съставителя и поне от един от свидетелите, посочени в него, и се предявява на нарушителя да се запознае със съдържанието му и го подпише със задължение да уведоми наказващия орган, когато промени адреса си. Запознаването със съдържанието на АУАН представлява предявяване на обвинение за извършване на административно нарушение и се удостоверява от нарушителя с подписването на акта. Подписът представлява изявление на нарушителя, с което потвърждава, че е запознат с повдигнатото му обвинение. Законодателят е предвидил в чл. 43, ал. 2 от ЗАНН, че отказът да се подпише акта се удостоверява с трите имена и подписа на един свидетел, който да замести липсващото изявление, потвърждаващо изпълнение на процедурата по чл. 43, ал. 1 от ЗАНН. В случая процедурата е спазена, тъй като удостоверяването на горното обстоятелство- отказът да се подпише актът, е установено с подписа на един свидетел, нарушенията са констатирани, съставен е АУАН, който е предявен на нарушителката за запознаване, но тя не е била съгласна с констатациите в него, поради което съдът намира, че жалбоподателката е била надлежно запозната с административнонаказателното обвинение (в този смисъл Решение № 4743 от 13.07.2023 г. на АССГ по адм. д. № 4372/2023 г.). В случая са били постигнати целите на разпоредбите на ал. 1 и ал. 2 на чл. 43 ЗАНН да бъде известен нарушителят за предприетите действия и да бъде гарантирано правото му на защита, т. е. съответните органи са проявили дължимата процесуална активност да запознаят нарушителя за започналото производство.