Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 110 от 10.03.2022, Окръжен съд - Силистра

Съд
Окръжен съд - Силистра
Дело
Въззивно частно гражданско дело 55/2022
Вид
Определение № 110
Подписан
10.03.2022
В сила
10.03.2022
Състав
Пламен Неделчев Димитров, Добринка Савова Стоева, Теодора Василева Василева

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 110 гр. Силистра, 10.03.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в закрито заседание на десети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Пламен Н. Димитров

Членове:

Теодора В. Василева

Добринка С. Стоева като разгледа докладваното от Добринка С. Стоева Въззивно частно гражданско дело № 20223400500055 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.267 и сл. ГПК.

С Определение от 15.12.21г., постановено по гр.д. № 473/2021г. по описа на ТРС, е прекратено производството по делото поради неявяване на ищцата в първото с.з., невземане становище по фактическите и правни доводи в отговора на исковата молба, както и ненаправено искане от ищцовата страна за гледане на делото в нейно отсъствие.

В законоустановения срок М. Т. Ц., чрез процесуалния си представител адв. Г., го обжалва и моли да бъде отменено, като делото бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.

СОС, като се запозна с делото и с депозираната частна жалба, прие за установено следното:

Частната жалба е основателна.

ТРС е насрочил първото открито с.з. по делото за 15.12.21г., като на 24.11.21г. процесуалния си представител на ищцата М. Т. Ц. е получил призовка.

На 07.12.22г. адв. Г. изпраща на ел.поща на ТРС молба по делото, с която моли да не се дава ход същото на 15.12.21г., респективно да бъде отложено за друга дата, тъй като на същата дата е ангажиран във ВтРС по нчхд. № 1019/21г., по което предстои разпит на свидетели и което вече веднъж е било отлагано поради неявяване на подсъдимия. Също така моли, предвид постановеното лично явяване на ищцата в това с.з и нейното местожителство в гр. Ловеч, обясненията й да бъдат дадени чрез видеоконференция по реда на чл. 135а ГПК.

Като довод сочи и по-тежката пътна обстановка в зимния сезон.

В с.з. на 15.12.21г. процесуалният представител на ответната страна изразява становище за даване ход на делото, тъй като неявяването на някоя от страните, която е редовно призована, не пречи да се даде ход на делото, а в случая ищцовата страна е редовно призована и пълномощникът е направил само едно изявление, че е служебно ангажиран, без посочване на конкретни доказателства за този свой ангажимент и съответно от друга страна - ищцата изобщо не е посочила причина за неявяването си.

ТРС, съобразявайки всичко това, е приел, че не е налице хипотезата на чл. 142, ал. 2 1 от ГПК, тъй като липсват доказателства както страната, така и нейният процесуален представител, да са възпрепятствани, а и липсват такива за тежка пътна зимна обстановка.

При това положение първоинстанционният съд е уважил искането на адв. М. делото да бъде прекратено на основание чл. 238, ал. 2, предложение 1 от ГПК, отчитайки че действително ищцата не се явила в първото с. з., не е взела становище по фактическите и правни доводи в отговора на исковата молба, а със становището на процесуалния й представител с вх. № 4190/07.12.2021 г. не е поискано разглеждане на делото в тяхно отсъствие. Освен това, с определението за насрочване на делото ищцата е предупредена за последиците, до които могат да доведат тези й процесуални опущения.

Частният жалбоподател излага в жалбата доводи, че от 28.11.21г. до 11.12.21г. е бил карантиниран с диагноза Ковид 19 /предписание на стр.15/, като междувременно и съпругата му Н. Т. /уд-е за гр.брак на стр.16/ се е заразила и постъпила в болница на 6.12.21г., откъдето е била изписана на 14.12.21г. /епикриза на стр.18/, а през това време той е останал карантиниран в жилището с 5-годишната им дъщеря Р. /уд-е за раждане на стр.

17/, за която се е грижил до изписване на съпругата му от болница /болничен лист за придружаване и гледане на болен човек от 30.11.21г. до 13.12.21г. вкл., находящ се на стр.24/.

Към частната жалба представя и експертно решение на ищцата, от което е видно, че тя е инвалид с 95 % трайно намалена работоспособност /стр.19/ и на същата й е било невъзможно да се придвижи сама от Ловеч до Тутракан, за да се яви в с.з. на 15.12.21г.

Представя и протокол от проведеното на 15.12.21г. с.з. пред ВтРС по нчхд. № 1019/21г., от който е видно, че адв. Г. е участвал в заседанието като процесуален представител на частния тъжител и граждански ищец, като това с.з. е насрочено от предходното такова, проведено на 10.11.21г., т.е. към момента на получаване на призовката по гр.д. № 473/21г. по описа на ТРС той е бил наясно, че за 15.12.21г. има ангажимент и по явяване на друго дело в друг град.

Формално погледнато адв. Г. е разполагал с възможност между 24.11.21г. и 28.11.21г. да организира графика си за явяване по делата, включително и настоящото, но към този момент е било невъзможно да предвиди, че до 14.12.21г., включително, когато е изписана жена му от престоя си в болница, ще е в невъзможност да отиде до кантората си и да упражнява адвокатската си работата, включително да изпраща молби и да прилага съответни доказателства към тях. Действително на 15.12.21г. той е присъствал на делото във ВтРС, но този съд е значително по-близо до гр. Севлиево, което прави и по-лесна бързата организацията за предвижването, респективно явяването по делото пред съда в гр. Велико Търново, за разлика от гр.д.№ 473/21г. по описа на ТРС.

Всичко изложено до тук, налага извод че адв. Г. не е могъл да се яви на 15.12.21г. в с.з. поради причина, която не е могъл да отстрани. Съдът счита, че и страната не е могла да се яви в това с.з. поради препятствие, което не й е било възможно да отстрани, предвид й здравословно състояние, съпоставено с нейната възраст и отдалечеността на местонахождението й от гр. Тутракан.

Ето защо, съдът счита, че в случая е приложима разпоредбата на чл. 42, ал.2 ГПК и ТРС е следвало да отложи делото. Уместно е да се спомене в случая, че пред този съд не са били налични представените пред въззивната инстанция доказателства за това, но както бе обсъдено по-горе, страната е била в невъзможност да ги представи. А и съдът, при съмнение, би могъл да отложи делото със задължение за страната да представи доказателства за сочените препятствия и предупреждение за прилагане на чл. 92а ГПК при непредставянето им.

Предвид изложеното дотук се налага крайният извод, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че в случая е налице хипотезата на чл. 238, ал.2 ГПК и е прекратил производството по делото, което налага отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на ТРС за продължаване на съдопроизводствените действия.

Мотивиран от гореизложеното, СОС

2

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение от 15.12.21г., постановено по гр.д. № 473/2021г. по описа на ТРС, с което е прекратено производството по делото.

ВРЪЩА делото на ТРС за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3