Протокол № 97 от 19.11.2020, Окръжен съд - Разград

ПРОТОКОЛ

Номер 97

19.11.2020 г.

Окръжен съд – Разград

Град Разград

На 19.11.2020 година в публично заседание в следния състав:

Секретар:

Прокурор:

Председател:

Емил Д. Стоев

Небенур Р. Хасан

Веселин Якимов Минков (ОП-Разград)

Сложи за разглеждане докладваното от Емил Д. Стоев Частно наказателно дело № 20203300200366 по описа за 2020 година.

На именното повикване в 11:00 часа се явиха:

ЗА ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА гр.Разград се явява окръжен прокурор ВЕСЕЛИН ЯКИМОВ.

Обвиняемият А. А. Ж. участва в съдебното заседание чрез видеоконференция с ОЗ „Следствени арести“-Разград.

Явява се защитникът му адвокат Е. К.

ВЕЩОТО ЛИЦЕ Д-р Д. В. Т. не се явява. Същата е депозирала становище, с което се установява, че е извършила преглед на обвиняемия Ж. и се е запознала с медицинската документация налична в ареста.

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

АДВ. К.: Няма пречки, да се даде ход на делото.

А. Ж.: Да се разгледа делото.

СЪДЪТ намира, че няма пречки по даване ход на делото

О П Р Е Д Е Л И:

ДОКЛАДВА постъпилото писмено становище от вещото лице д-р Василева.

ПРОКУРОРЪТ: Запознати сме. Съгласни сме да бъде прието без изслушване на вещото лице.

АДВ.К.: Запознати сме да, да се приеме.

СЪДЪТ

1

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА становището на вещото лице.

ПРОКУРОРЪТ: Нямаме искания за събиране на други доказателства.

АДВ.К.: Нямаме искания за събиране на други доказателства.

СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НАСЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ

АДВ.К.: Поддържам искането за изменение на мярката за неотклонение „Задържане под стража“ в по- лека такава по отношение на подзащитния ми А. Ж.. Изложила съм подробни съображения, които също поддържам изцяло. Искането за изменение на мярката за неотклонение е мотивирано с няколко момента, на които ще се спра накратко. По отношение на А. Ж. тази мярка е взета незабавно след привличането му като обвиняем на 30.07. 2020г. От този момент той е в следствените арести в гр.Разград и е изминал период от три месеца и половина, което попада разбира се в разумните срокове. Както при първоначалното вземане на мярката за неотклонение, така и към настоящия момент са налице данни, които подкрепят обоснованото предположение за извършеното от него. То не се и отрича от подзащитния ми, който е признал вината си и е изразил готовност да съдейства на досъдебното и съдебно производство. Освен това същият е с установена самоличност и няма спор, че има постоянен и настоящ адрес в с. ***, където може да бъде намерен по всяко време и да му бъдат връчвани всички книжа, както и призовки. Що се отнася до това дали има опасност подзащитния ми да извърши престъпление, разсъжденията на ВКС заедно с практиката на Европейския съд по правата на човека сочат, че всички опасности свързани с мерките за неотклонение следва да се мотивират не в извършване на друго престъпление, а престъпление свързано с разследваното дело, т.е. да съществува опасност по някакъв начин, ако обвиняемият получи по- лека мярка за неотклонение да затрудни самото разследване. В тази връзка ТР №1/2002 ВКС е категоричен, че мярката за неотклонение трябва да отговаря на целите на чл.57 НПК, а не да се превръща в наказание и санкция. На този етап няма никакви данни дори, че ако бъде изменена най- тежката мярка за неотклонение по отношение на обвиняемия той ще затрудни разкриването на обективната истина или самото разследване. По отношение личността и съдебното минало на обвиняемия А. Ж. искам да подчертая, че от свидетелството за съдимост се установява безспорно, че същият е с чисто съдебно минало. Няма никакви данни за водени срещу него преписки или висящи производства. Не е криминално проявен и няма лошо име сред обществото. Освен това искам да заявя пред Вас какво лично той ми 2 е споделил. Докато е в следствените арести е прочел доста книги вкл. и Библията в пълния й обем от над 1000 страници. Заяви ми лично и категорично, че е преоткрил себе си, установил е грешките си, искрено се е разкаял за тях. Това само по себе си е достатъчно, за да се приеме, че той съжалява за стореното, осъзнава извършеното и се е разкаял. Това, което заявявам е илеревантно, но то е истина и в крайна сметка самият факт, че той осъзнава грешката си е достатъчно основание да бъде изменена наложената мярка. На следващо място в искането съм посочила мотиви свързани със здравословното състояние на А. Ж., което не е основния ни аргумент в искането. Това е посочено с оглед действителното му здравословно състояние, тъй като той в действителност има заболяване подагра, няма зачервяване, но има т.нар. мравучкане и болки в краката, което е установило и вещото лице. При едно изследване ще се установи твърденето му, но тук въпросът е свързан не с последващо лечение, а по- скоро с хранителен режим, който е основния фактор, за да не се получи усложнение. И на последно място, тъй като мярката за неотклонение „Задържане под стража“ представлява съществено ограничение на правото на свободно придвижване на привлеченото към наказателна отговорност лице, считам, че както тази най- тежка мярка, така и мярката за неотклонение „Домашен арест“ ще постигне същата изолация, каквато е имал подзащитния ми и до настоящия момент.

Съществуват различни механизми за непрекъснат държавен контрол по спазване на тази мярка, а именно осигуряване контрол на мярката чрез електронно наблюдение или т.нар. гривни. Поради изложеното отново Ви моля, да постановите определение, с което да измените наложената мярка за неотклонение „Задържане под стража“ по отношение на А.

А. Ж. в по- лека такава, тъй като са налице множество предпоставки за това. В този смисъл моля за Вашия съдебен акт.

А. Ж.: Поддържам изцяло всичко каквото каза адвоката ми. Искам да кажа само няколко думи. Искам да кажа, че за тези четири месеца в ареста, направих си изводи за изминалите събития, за бъдещи също и осъзнах, че съм извършил грешка, тъй като изпаднах в депресия, след това претърпях хирургична операция и бях десет месеца на легло и тогава попаднах на информация за използване на марихуана за лечебни цели. Когато опитах действително в някакво отношение ми помогна. Например за съня, в други отношения ме отдалечава от реалността и това е единствената причина, поради която съм направил това нещо, за което още един път дълбоко съжалявам.

ПРОКУРОРЪТ: Аз считам, че на този етап от досъдебното производство мярката за неотклонение по отношение на обвиняемия А. Ж. може да бъде изменена в следващата по степен „Домашен арест“, доколкото същата мярка се контролира и се взема също от съда.

Действително към настоящия момент с обвиняемия не се извършват действия, а се изчакват заключения по назначените експертизи. Доколкото тази мярка се контролира чрез средства за наблюдение считам, че няма пречка да определите мярка за неотклонение „Домашен арест“. Понастоящем с оглед създалата се обстановка в страната подобна мярка за 3 неотклонение „Домашен арест“ също е по- целесъобразна.

А. Ж.: Нямам какво друго да кажа.

СЪДЪТ след като изслуша доводите на страните и се запозна с материалите по делото установи следното:

Производството е по чл.65 НПК. Образувано по искане на защитника на обвиняемия по ДП №1873 ЗМ-461/2020г. по описа на РУ на МВР – Разград А. А. Ж. за изменение на мярката за неотклонение в по- лека. В искането се излагат доводи, че няма риск да извърши друго престъпление, тъй като не е осъждан, че няма риск да се укрие, тъй като е с установена самоличност и адрес, като основание за изменение на мярката се сочи и заболяване на обвиняемия Ж..

В съдебно заседание адвокат К. поддържа изложените в жалбата доводи. Заявява, че не оспорва наличието на обосновано предположение, че е извършил престъплението, в което е обвинен и поддържа твърденията, че няма риск да извърши други престъпления или да се укрие. Защитникът заявява, че в условията на мярка за неотклонение „Задържане под стража“ обвиняемият Ж. е изчел книги и претърпял промяна и разкаяние за грешките си.

Според защитника следва да се вземе мярка за неотклонение „Домашен арест“, която би дала и гаранции, че няма да се отклони Ж. от наказателно преследване.

Обвиняемият А. Ж. поддържа доводите на защитника си. Заявява, че се разкайва и е осъзнал грешките си, че прибягнал към употреба на марихуана във вр. с влошено здравословно състояние в предходни години, депресии и претърпяна хирургическа операция.

В съдебно заседание прокурорът излага доводи, че с оглед епидемиологичната ситуация и развитието на наказателното производство е възможно обвиняемият Ж. да бъде с мярка за неотклонение „Домашен арест“, която ще е достатъчна за постигане целите на мерките за неотклонение.

Мярка за неотклонение „Задържане по стража“ спрямо обвиняемия Ж. е взета с Определение от 31.07.2020г. по ЧНД №254/2020г. на РОС, което с Определение по ВЧНД №255/2020г на АС-Варна е потвърдено, като въззивният съд е коментирал, че връщането на обвиняемия Ж. в дома, където е развивал инкриминираната деятелност би обезсмислило каквато и да е мярка за процесуална принуда, както и завишената опасност на деянието.

Въззивният съд е коментирал и твърдение за влошаване на здравословното състояние на обвиняемия като лишени от всякаква доказателствена основа. След вземане на мярката за неотклонение темпа на разследване е намалял, извършени са огледи на вещи иззети вече по досъдебното производство и са назначени експертизи, като с Постановление от 17.09.2020г. срокът за разследване е удължен с две месеца, считано от 20.09.2020г., т.е. предстои изтичането на този срок. Назначени са три експертизи, едната от които е изпълнена от вещи лица от гр. Русе и са изискани данни от мобилни комуникации от телефони, иззети в хода 4 на досъдебното производство. Съдът вече е коментирал по дело, образувано по искане на другия обвиняем по същото досъдебно производство за изменение на мярката за неотклонение, че органите на досъдебното производство следва да спазват изискванията на НПК и да имат яснота за срока, в който вещите лица биха могли да изготвят експертизи.

Такава яснота и към момента не се установява. Съдът не споделя твърденията на защитата, че към момента липсва опасност обвиняемият да се укрие или извърши друго престъпление, тъй като по делото доказателства опровергаващи тези опасности не са събрани след периода, в който е търпял мярка за неотклонение „Задържане под стража“ , след 31.07.2020г. Приетото в Определение от 31.07.2020г. не е опровергано в хода на развитието на ДП. Освен това липсата на риск да се укрие или да извърши престъпление не може да е основание за изменение на мярката в „Домашен арест“. Домашният арест се подчинява на същите изисквания, на които е и МНО „Задържане под стража“. Съдът намира, че са голословни твърденията за влошено здравословно състояние. В изготвеното становище от съдебния лекар д-р Василева е отразено твърдяното и в искането, че обвиняемият Ж. не е искал медицинска помощ, не е имал оплаквания в условията на задържането му в следствените арести. Задължение на органите в арестите са да осигуряват лечение на задържаните лица.

От друга страна се установява че между прокуратурата и защитата не е налице спор относно вида мярка за неотклонение, която е подходяща за прилагане спрямо обвиняемия Ж.. С оглед на това и като съдът установи, че са налице предпоставките за вземане на мярка за неотклонение „Домашен арест“, а те са същите, каквито са за „Задържане под стажа“, като взе предвид и продължителния срок, в който не се извършват действия с обвиняемия Ж. намира, че искането за изменение на мярката в случая е основателна.

Поради това

О П Р Е Д Е ЛИ:

ИЗМЕНЯ мярката за неотклонение спрямо обвиняемия по ДП №1873 ЗМ-461/2020г.

А. А. Ж. от „Задържане под стража“ в „Домашен арест“, който да бъде изтърпян на постоянния му адрес в ***, като бъде контролиран чрез средство за електронно наблюдение.

Да се уведоми за постановеното определение и взетата мярка за неотклонение „Домашен арест“ съответната структура на МВР.

Определението подлежи на обжалване и протестиране пред АС- Варна в 3- дневен срок от днес.

Насрочва делото в случай на жалба или протест пред АС -Варна за 24.11.2020г.-10ч.

Протоколът изготвен в с.з., което продължи до 11,40ч.