Решение № 63 от 24.02.2022, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 63 гр. К., 24.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: НЕЙКО Г. НЕЙКОВ при участието на секретаря ДЕТЕЛИНА ИВ. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от НЕЙКО Г. НЕЙКОВ Гражданско дело № 20215510101471 по описа за 2021 година

Гражданско дело №1471/2021 г. по описа на Районен съд К., е образувано по предявен иск от Ф.А.Л.., П.А.С.., Е.А.С.., А.А.С.. и С.А.С.., против “*****” ЕООД, с адрес на управление с. Д., общ. К., ул. “*****” ***, ЕИК ******, управлявано и представлявано от Н.З.Я., с правно основание чл. 200 от Кодекса на труда, с цена на всеки един от субективно съединените искове – 100 000 лева, предявени като частични от 120 000 лева всеки един.

Процесуалният представител на ищците твърди, че между А. С. Л. и „*****“ ЕООД бил сключен Трудов договор № ***/****г., по силата на който той изпълнявал длъжността резач горски дървен материал. Към договора били подписани Допълнително споразумение №***/02.12.2017г., Допълнително споразумение №***/01.01.2018г. и Допълнително споразумение №***/ 01.01.2019г. Сочи, че на ******г., около 12:00 часа, А. Л. се намирал на територията на горски масив, находящ се в близост до с. Г.Ч., където в изпълнение на трудовите си задължения последният режел дървета с помощта на моторен трион Щил Ем ЕС 441. С него били Ц.К.Ц.. и Е.Р.. При рязане на клоните на дърво, един от тях падайки, изменил посоката си и ударил в главата А. Л.. Вследствие на удара работникът получил тежка черепномозъчна травма и починал. Горепосочената злополука била обявена за трудова съгласно чл. 55, ал. 1 КСО, с влязло в сила Разпореждане № ***/******г., издадено от ТП на НОИ - С.*. Твърди, че на починалия А. Л. не били провеждани инструктажи по безопасност и здраве при работа. Не бил провеждан и инструктаж за работа с моторен трион Щил Ем ЕС 441. Твърди, че работодателят допуснал редица нарушения на ЗЗБУТ, като не оценил рисковете за безопасността на здравето на работещите служители, не посочил безопасно място за работа с предоставения на А. Л. моторен трион, не осигурил безопасни условия на работа с него, като по този начин не създал здравословни и безопасни условия на труд. В тази връзка, следвало да бъде 1 отчетено, че задължение на работодателя било да създаде безопасна и здравословна среда за работа, да обезопасява работния периметър и да осигури здравословни и безопасни условия на труд за работниците си.

Следвало да бъдат осигурени и обезопасителни съоръжения, предпазни сигнални ленти, предпазна екипировка, което в деня на злополуката не било сторено. Твърди, че това не бил изолиран случай, а било практика на работодателя „*****“ ЕООД да не обезопасява работния периметър и обектите, които стопанисвал и да не създава здравословни и безопасни условия на труд за работниците си. За това говорел и фактът, че в момента на злополуката работило и лице, което дори нямало трудов договор - Е.Ю.Р..

Сочи, че ищците - Ф.А.Л.., Е.А.С.., А.А.С.., П.А.С.. и С.А.С.., били съответно съпруга и деца на починалия А. Л.. Преди настъпването на трудовата злополука А. Л. бил на ***** възраст - здрав, жизнен и работоспособен мъж.

Той произхождал от добро семейство, бил работлив, отговорен родител и всеотдаен съпруг, грижещ се за прехраната на близките си. Между починалия и всеки един от ищците имало изградена изключително силна емоционална връзка, изразяваща се в силно чувство на обич, уважение, подкрепа и всеотдайност. Съпрузите се грижили, както взаимно един за друг, така и за децата си. Ищците разчитали на помощта на своя родител и съпруг в ежедневието си, тъй като той бил главата на семейството. Със смъртта на своя близък, ищците загубили моралната, физическа и финансова подкрепа, на която разчитали, загубили стожера на своето семейство. Сочи, че вследствие на трудовата злополука психическото състояние на ищците се влошило. Получили нарушения на съня, понижено настроение, тревожност и постоянно се връщали към спомена за миговете им с починалия.

Претърпяната загуба на съпруга й вследствие на процесната трудова злополука, повлияла негативно на здравословното състояние на Ф.А.Л.., то силно се влошило. Загубата на най-близкия й човек, нейния спътник в живота, човекът, който се грижил за нея, приятел, събеседник била трайна и необратима. Освен, че осигурявал морална подкрепа на ищцата, той й помагал в домакинските задължения. Починалият обезпечавал финансовите нужди на семейството. Сега ищцата се страхувала, че не можела да се справя сама без неотменимата помощ на починалия й съпруг. Ищцата през целия си живот живеела с починалия. Съжалявала, че не може да повлияе на ситуацията и се чувствала безпомощна. Започнала да се самообвинява.

Твърди, че в качеството му на баща, А. Л. бил всичко за децата си, най-скъпия и близък човек за тях. Той, заедно със съпругата си ги отгледал, издържал ги, обучавал ги и бил стожер в целия им живот. Той помагал на децата, когато били малки да се подготвят за училище, водел ги на летни лагери, на разходки в гората. Смъртта на А. С. Л. се отразила тежко на дъщеря му Е.А.С...

Вследствие на смъртта на баща си, ищцата се чувствала тъжна и сломена, станала мълчалива. Тя била депресирана, не можела да спи и не искала да излиза от вкъщи. Ищцата през целия си живот живеела с баща си, била отглеждана от него. Споделяла, че не знаела какво ще прави и че не знаела кой ще бъде пътеводна светлина в живота й. Мисълта, че повече никога нямало да види баща си я измъчвала постоянно и тя не можела да се радва на живота както преди. Причинената вследствие на процесната трудова злополука смърт на А. С. се отразила негативно и на психическото състояние на дъщеря му А.А.С... Същата преживявала изключително тежко невъзвратимата загуба на баща си. Тя се нагърбвала с всички отговорности и се опитвала да помага на майка си, сестрите и брат си. Чувствала огромна 2 липса. Споделяла, че била изключително нещастна и че усещала празнота, която никога нямало да бъде запълнена. Оплаквала се, че не можела да спи, постоянно мислела за неочакваната загуба и била във влошено психическо състояние. Сочи, че тежко се отразила загубата на баща й и на третата дъщеря на починалия - П.А.С... При научаване на тъжната вест тя изпаднала в състояние на шок, след което загубила настроение за дълъг период от време.

Близо година тя не изпитвала никакво удоволствие от живота. Отначало трудно се справяла с работата си, била разсеяна, чувствала умора и дискомфорт от нощното безсъние. Стресът, който изпитала от смъртта на баща си довел до силен страх, ужас и паника. Ищцата се оплаквала от сърцебиене, задух, треперене на крайниците и други. Тежка мъка и страдания вследствие на смъртта на баща си преживявал и С.А.С.. - син на А. С.. Той трябвало да заеме тежката роля на глава на семейството и то в момент, в който той сам имал нужда от опора. Налагало се да се грижи за майка си и сестрите си. Ищецът нямало да има силна мъжка фигура за пример, която да му показва как да се справя с трудностите, които му поднася живота. Той и до днес живеел в бащината къща. Споделял, че повече никога нямало да има баща и че не знаел какво да прави, защото бил само на 32 години и живота тепърва му предстои, а вече нямало от кого да потърси съвет. Предвид гореизложеното, на основание чл. 200 КТ, за Ф.А.Л.., Е.А.С.., А.А.С.., П.А.С.. и С.А.С.., бил налице правен интерес да претендират по съдебен ред изплащане на обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди, вследствие на смъртта на А. С. Л., причинена в резултат на претърпяна трудова злополука, настъпила на ****** г., на територията на горски масив, находящ се в близост до с. Г.Ч., в размер на по 100 000 лв. за всеки един от тях, пряко от работодателя на техния близък - ,,*****“ ЕООД, като всеки иск бил предявен като частичен от 120 000 лв. Моли да осъди ответника „*****“ ЕООД да плати на ищците претендираните от тях суми, ведно с лихва за забава от деня на злополуката до окончателното плащане на задължението. С допълнително писмено становище (л. 127 – л.132 от делото) прави възражения за нищожност или евентуално за унищожаемост на представената по делото от ответника Спогодба от *******г., сключена между страните по спора.

Претендира разноски в производството.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника.

Счита предявения иск за допустим, но неоснователен. Сочи, че било вярно, че с Разпореждане №***/****** г. по описа на ТП на НОИ - гр. С.* инцидентът бил признат за трудова злополука. В хода на извършената проверка било установено, че пострадалият въпреки наличието на лични предпазни средства и дългогодишния си опит като дървосекач, нарушил правилата относно извършването на сечта, не е поставил предпазната си каска и последвалият от дървото удар по главата му бил фатален за неговия живот. Твърди, че след настъпилата смърт, работодателят в знак на уважение към починалия и неговите близки, поел изцяло разходите по погребението и заплатил същите на траурната агенция. В последствие, в началото на 2020 г. организирал среща с всички наследници на починалия и поискал доброволно да се уреди въпроса с отговорността му за настъпилата злополука и дължимите във връзка с нея обезщетения. След като наследниците - ищци в настоящото съдебно дело, се запознали с фактите по административното производство, проведено за установяване характера на злополуката и наказателното производство, образувано за установяване на евентуално престъпление, същите се съгласили 3 на извънсъдебно споразумение с работодателя. Твърди, че всеки един от наследниците подписал сключената с него спогодба и получил от работодателя сума в размер на 2000,00 лева в брой на *******г. Сочи, че съгласно разпоредбата на чл. 365 от ЗЗД с договора за спогодба страните прекратяват един съществуващ спор или избягват един възможен спор, като си правят взаимни отстъпки. Посочва съдебна практика в подкрепа на становището си, че материалното право на обезщетение на ищците е погасено с подписването от тяхна страна на договор за спогодба и с изплащането от страна на работодателя на договореното обезщетение. Оспорва твърдението на ищците, че на починалия А. Л. не са провеждани инструктажи по безопасност и здраве при работа. Работодателят стриктно бил спазвал всички разпоредби на ЗЗБУТ и създал необходимите условия за безопасна работа.

Оспорва твърдението, че между починалия и всеки един от ищците е имало силна емоционална връзка и привързаност. Твърди, че единствената причина за настъпване на смъртта била проявена небрежност от страна на починалото лице - неспазване на технологичния процес за рязане на дърва на корен и неизползване на предоставено лично предпазно средство - защитна каска.

Претендира разноски в производството.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Видно от: Трудов договор № ***/****г., Допълнително споразумение №***/02.12.2017г., Допълнително споразумение №***/ 01.01.2018г. и Допълнително споразумение №***/01.01.2019г. наследодателят на ищците А.

С. Л. е работил по трудов договор в ответното дружество „*****“ ЕООД, като е заемал длъжността „резач горски дървен материал“ с основно месечно възнаграждение 560,00 лева.

От представената декларация за трудова злополука вх. №***/14.11.2019г. и Разпореждане № ***/****** г., издадено от ТП на НОИ - С.* се установява, че на ******г., в 12,00 часа, в землището на село Г.Ч., при рязане на клон, който променя посоката си, настъпва удар по главата на А. Л., който му причинява черепно – мозъчна травма, в следствие на което настъпва смърт.

Злополуката е приета от административния орган НОИ за трудова такава, по чл. 55, ал. 1 КСО. Разпореждането не е обжалвано и е влязло в сила на 24.12.2019г.

От препис-извлечение от акт за смърт се установява, че А. Л. е починал на ******г., в 12,00 часа, село Г.Ч..

От Удостоверение за граждански брак от ******г. е видно, че А. Л. е бил женен за Ф.А.Л.., а от Удостоверение за наследници изх. №*****г. се установява, че ищците по делото са законни наследници на починалия.