Решение № 571 от 10.02.2026, Административен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 571

Хасково, 10.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Хасково - I състав, в съдебно заседание на двадесет и втори януари две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА

При секретар ИВЕЛИНА ВЪЖАРСКА като разгледа докладваното от съдия ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА административно дело № 20257260701762 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.172, ал.5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба на Л. В. В. от [населено място], [улица], ***, подадена чрез пълномощника му адв.И. Д., с посочен по делото съдебен адрес: [населено място], [улица], против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №25-1030-000741 от 31.10.2025 г., издадена от Началник група към ОДМВР Пловдив, Сектор „Пътна полиция“ Пловдив.

Жалбоподателят оспорвал наличието на компетентност у издателя на обжалвания административен акт. Твърди, че от съдържанието на последния не ставало ясно каква е точно длъжността, която издателят му заемал, както и от коя от точките на Заповед №317з-3162/15.04.2022 г. на Директора на ОДМВР Пловдив черпел компетентността си.

Оспорва и посочената в ЗППАМ фактическа обстановка, като твърди, че неправилно административният орган се позовал на хипотезата на чл.171, т.1, б.„и“ от ЗДвП.

В жалбата се твърди, че оспорващият не бил установил обичайното си пребиваване в Република България. Той живеел и работел във Великобритания и си дошъл у дома единствено за период от около седмица, след което отново се връщал в страната на обичайно пребиваване. За жалбоподателя не съществувало правно основание да подменя свидетелството си за управление на МПС с българско, тъй като живеел във Великобритания и бил длъжен да използва английско свидетелство за управление, а не българско.

Твърди се, че обжалваната ЗППАМ била издадена в нарушение на материалния закон и при допуснати в хода на административното производство нарушения на административнопроизводствените правила. В нарушение на чл.35 и чл.36 от АПК административният орган бил издал акта без да се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая, като не бил събрал никакви доказателства да установи обичайното пребиваване на жалбоподателя.

Претендира се на основание чл.146, т.1 и т.3 от АПК обжалваната заповед да бъде отменена.

Ответникът, Началник група към ОДМВР Пловдив, Сектор „Пътна полиция“ Пловдив (Р. К. П.), чрез пълномощника си ст.юрк. М. М., изразява писмено становище за неоснователност на жалбата и претендира същата да бъде отхвърлена.

Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:

На 30.10.2025 г. от Д. Т. В., на длъжност мл.автоконтрольор при Сектор „Пътна полиция“ – Пловдив, ОДМВР Пловдив, в присъствието на свидетеля очевидец Б. И. Д., е съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) Серия GA №4434211, против Л. В. В., от [населено място], водач на лек автомобил, за това, че на 30.10.2025 г., около 23:07 часа, в област Пловдив, общ.Марица, път София – София регион – Пазарджик – Пловдив – Стара Загора – Сливен – Ямбол – Бургас – километър 139, на АМ Тракия, 139 км., посока [населено място], управлява лек автомобил Пежо *** с рег.номер [рег. номер] – чужда собственост, като допуска следното нарушение: управлява МПС със служебно прекратена регистрация от 07.10.2025 г. поради липса на валидна застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите във връзка с чл.143, ал.10 от ЗДвП. В акта е посочено „Справка РСОД“, както и че с това водачът виновно е нарушил чл.140, ал.1, пр.1 от ЗДвП – управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред. АУАН е подписан от актосъставителя, от свидетеля и от нарушителя на 30.10.2025 г. Л. В. В. се е подписал и в разписката, с която е удостоверено, че е получил препис от акта на същата дата.

Видно от представената като част от административната преписка Мотивирана резолюция №25-1030-[рег. номер] от 31.10.2025 г., Р. К. П., на длъжност Началник група в ОДМВР Пловдив, като наказващ орган, на основание чл.54, ал.1, т.9 от ЗАНН и чл.33, ал.2 от ЗАНН е прекратил производството по Акт за установяване на административно нарушение Серия GA №4434211 от 30.10.2025 г., поради това, че е образувано ЗМ №350/31.10.2025 г. по описа на РУ Труд по чл.345, ал.2 от НК.

Като част от административната преписка по делото са представени също Докладна записка Рег.№1030р-26800/03.11.2025 г. и писмени обяснения от Л. В. В. с дата 30.10.2025 г.

Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) №25-1030-000741 от 31.10.2025 г., издадена от Р. К. П., на длъжност Началник група към ОДМВР Пловдив, Сектор „Пътна полиция“ Пловдив, на основание чл.22 от ЗАНН, на Л. В. В., с постоянен адрес в [населено място], се налага принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б.„и“ от ЗДвП – Временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство (СУМПС) на водач, който е извършил нарушение, за което се предвижда отнемане на К.Т. при управление на МПС със СУМПС, издадено по реда на чл.161, т.5 от ЗДвП и е установил обичайното си пребиваване в Република България, до подмяна на СУМПС с българско.

Заповедта е обоснована с това, че против Л. В. В., с постоянен адрес в [населено място], СУМПС №VASIL809102L99JR 41, държава на издаване Великобритания, е съставен АУАН №GA 4434211/30.10.2025 г., за това, че на 30.10.2025 г., около 23:07 часа, в община Марица, на път Автомагистрала №А-1, като водач на лек автомобил, на АМ „Тракия“, 139 км. посока [населено място], управлява лек автомобил Пежо *** с рег.номер [рег. номер] – чужда собственост, като допуска следното нарушение: управлява МПС със служебно прекратена регистрация от 07.10.2025 г. поради липса на валидна застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите във връзка с чл.143, ал.10 от ЗДвП, с което виновно е нарушил чл.140, ал.1, пр.1 от ЗДвП – управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред.

В заповедта е посочено, че са отнети документи: СУМПС №VASIL809102L99JR 41 – образец Великобритания.

Видно от разписката, инкорпорирана под текста на заповедта, Л. В. В. е получил препис от ЗППАМ №25-1030-000741/31.10.2025 г. срещу подпис на 31.10.2025 г.

Жалбата срещу заповедта е подадена в съда на 07.11.2025 г.

Жалбата, по която е образувано настоящото производство, е процесуално допустима. Същата е подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК, насочена е срещу годен за съдебно оспорване индивидуален административен акт и е подадена от надлежна страна – адресат на акта, за която е налице правен интерес от търсената защита.

Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за основателна.

Оспорената заповед е обективирана в писмена форма, подписана е от издателя си и е издадена от компетентен административен орган.

Според чл.172, ал.1, изр. първо от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.171, т.1 от същия закон се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност, или от оправомощени от тях длъжностни лица.

В процесната ЗППАМ е вписано, че издалият я служител е упълномощен със заповед №317з-3162/15.04.2022 г. на Директора на ОДМВР Пловдив. Видно от представената по делото Заповед №317з-3162/15.04.2022 г., Директорът на ОДМВР Пловдив, на основание чл.43, ал.4 от ЗМВР, и в изпълнение на Заповед с №8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи (също представена по делото), е оправомощил изброените в 13 точки длъжностни лица от ОД на МВР – Пловдив, да прилагат с мотивирана заповед принудителни административни мерки, включително такива по чл.171, т.1 от ЗДвП. Според т.7 от същата заповед са оправомощени Началниците на групи в сектор „Пътна полиция“. Видно от представената Заповед №8121к-2836/11.03.2024 г. на Главния секретар на МВР, старши комисар Р. К. П. е преназначен на ръководна длъжност Началник на група „Административнонаказателна дейност, отчет и анализ ПТП, и водачи“ в сектор „Пътна полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ при Областна дирекция на МВР – Пловдив. Така изброените доказателства удостоверяват, че издателят на обжалваната заповед заема длъжност Началник на група в Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Пловдив, попадаща измежду посочените в Заповед №317з-3162/15.04.2022 г. на Директора на ОДМВР Пловдив, предвид което е налице материалната, териториалната и персоналната компетентност на оправомощеното лице – издател на акта.

Съгласно разпоредбата на чл.171, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон. Волеизявлението за налагане на принудителна административна мярка се обективира в заповед, която има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК и се издава съобразно изискванията на този кодекс, като специалният закон въвежда и изрично изискването същата да е мотивирана.

Съгласно разпоредбата на чл.59, ал.2, т.4 от АПК, когато административният акт се издава в писмена форма, той следва да съдържа фактически и правни основания за издаването му.

Като правно основание за издаването й в заповедта е посочен чл.171, т.1, буква „и“ от ЗДвП. В разпоредбата на чл.171, ал.1, буква „и“ от ЗДвП (нова – ДВ бр.64 от 2025 г., в сила от 07.09.2025 г.) е предвидено за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения да се прилага принудителна административна мярка „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство“ на водач, който извърши нарушение, за което се предвижда отнемане на контролни точки при управление на моторно превозно средство със свидетелство за управление на моторно превозно средство, издадено по реда на чл.161, т.5, и е установил обичайното си пребиваване в Република България – до подмяната на свидетелството му за управление на моторно превозно средство с българско.

От фактическа страна в ЗППАМ са изложени обстоятелства за издаването на водача Л. В. В. на Акт за установяване на административно нарушение за извършено на конкретни дата и място нарушение на чл.140, ал.1, предл.първо от ЗДвП – управлява МПС със служебно прекратена регистрация.

Разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП, към която е извършено препращане, предвижда в първото си изречение, че по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.

Извършеното по този начин описание на нарушението, поради което е наложена принудителната мярка, не съдържа всички съставомерни елементи от хипотезата на приложената норма на чл.171, т.1, б.„и“ от ЗДвП. От една страна в заповедта не са посочени конкретни обстоятелства, от които да може да се направи извод, че мярката се налага за извършено административно нарушение, за което се предвижда отнемане на контролни точки. Тези обстоятелства следва да са част от съдържанието на заповедта, за да бъде възможно за адресата на мярката да разбере защо същата му се налага.

От друга страна, за да намери приложение разпоредбата на чл.171, т.1, б.„и“ от ЗДвП, следва да бъде установено, че нарушението е извършено при управление на МПС със СУМПС, издадено по реда на чл.161, т.5 от ЗДвП, т.е. от държава - членка на Европейския съюз, или от друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария, както и че водачът е установил обичайното си пребиваване в Република България. В ЗППАМ е посочено, че на 30.10.2025 г. водачът В. е управлявал лек автомобил със СУМПС с държава на издаване Великобритания, както и че има постоянен адрес в [населено място]. Тези фактически установявания обаче не са достатъчни да обосноват прилагането на нормата за налагане на ПАМ, поради което заповедта се явява немотивирана.