Решение № 72 от 09.04.2024, Районен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 72 гр. Ловеч, 09.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЙОРДАНКА ХР. ВУТОВА при участието на секретаря ВАЛЯ ИВ. ДОЧЕВА като разгледа докладваното от ЙОРДАНКА ХР. ВУТОВА Административно наказателно дело № 20234310201098 по описа за 2023 година

Производство с правно основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.

С Наказателно постановление № 735603-F734724/06.11.2023 г. на Валентин Цонев Вълков – Директор на офис/дирекция/ за обслужване Ловеч при ТД на НАП Велико Търново на основание чл. 264, ал. 1 от Закона за корпоративно подоходно облагане /ЗКП0/ на жалбоподателката К. К. Д., ЕГН **********, е наложено административно наказание – глоба в размер на 200 /двеста/ лева за нарушение по 92, ал. 1 във вр. чл.92, ал. 2 от ЗКПО във вр. с чл.264, ал.1 от ЗКПО.

Недоволна от наказателно постановление останала жалбоподателката К. К. Д., която го е обжалвала в законоустановения срок пред Районен съд – Ловеч, като моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното наказателно като незаконосъобразно, в която връзка е изложила подробни съображения, акцентирайки на липса на вина и недоразумение с фирмата, която се занимавала със счетоводството на дружеството, която имало задължение да депозира в срок декларацията.

В съдебно заседание жалбоподателката К. К. Д., редовно призована се явява лично и поддържа жалбата по съображения, подробно изложени в нея.

За издателят на обжалваното НП - Директор на офис/дирекция/ за обслужване Ловеч при ТД на НАП Велико Търново, р. пр., в с. з. се явява юрисконсулт Д. Х., която моли съда да остави без уважение жалбата и да потвърди обжалваното НП, като правилно и законосъобразно. Твърди, че жалбата е неоснователна и недоказана, че издаденото НП е 1 правилно и законосъобразно, тъй като фактическия състав на нарушението, за което е наказан по административен ред жалбоподателя, е осъществен. Счита, че няма основание да се прилага разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, в която насока излага подробни съображения.

Моли на АНО да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева.

Алтернативно моли съда, ако прецени, че случая е маловажен да приложи предупредителен режим, тъй като нарушението било доказано по безспорен начин.

От показанията на разпитаните свидетели Р. В. М. и Д. И. Ч. и от приложените по делото писмени доказателства се установява следната фактическа обстановка:

Свидетелките Р. В. М. и Д. И. Ч. - главни инспектори по приходите при ТД на НАП Велико Търново – офис Ловеч, установили, че К. К. Д., ЕГН **********, в качеството си на представляващ *****Д с ЕИК по Булстат ****** не е изпълнила задължението си да осигури подаване на Годишна данъчна декларация по чл.92, ал.1 от ЗКПО за данъчния финансов резултат и дължимия корпоративен данък за финансовата 2022 г. от *****Д в законоустановения срок до 30.06.2023 г. включително. От показанията им се установява, че съгласно чл.92, ал.2 от ЗКПО годишната данъчна декларация се подава в срок от 01 март до 30 юни на следващата година в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по регистрация на данъчно задълженото лице. Същите установили, че ГДД по чл.92 от ЗКПО за данъчния финансов резултат и дължимия корпоративен данък за финансовата 2022 г. за ******** е подадена на 28.09.2023 г. по електронен път и е приета в ТД на НАП Велико Търново, офис Ловеч с вх. №1100И0178958/28.09.2023 г., а дружеството е следвало да подаде декларацията за данъчния финансов резултат и дължимия корпоративен данък за финансовата 2022г. до 30.06.2023 г., включително. В горецитираната декларация задълженото лице декларирало общо приходи в размер на 5831.15 лв., в т. ч. нетни приходи от продажби в размер на 5831,15лв., общо разходи в размер на 5317,61 лв. и данъчна печалба в размер на 513,54 лв., данък за внасяне в размер на 51,35лв., който е внесен на 28.09.2023 г.

От показанията им се установи, че нарушението е извършено на 01.07.2023 г. в ТД на НАП В. Търново, офис Ловеч, която е компетентната ТД на НАП за задълженото лице и е установено на 24.07.2023 г. в ТД на НАП Велико Търново, офис Ловеч. До ******** с представляващ К. К. Д., като на същата била изготвена покана за съставяне и връчване на Акт за установяване на административно нарушение с изх. № 1049/24.07.2023 г., която и била връчена на 28.09.2023 г.

На 28.09.2023 г., св. М. съставила процесния АУАН №F734724, в ТД на НАП В.

Търново, офис Ловеч в присъствието на свидетелката по акта – св. Ч. и К. К. Д., като отговорността на последната била ангажирана за нарушение на чл.92, ал.1 от ЗКПО, чл.92, ал.2 от ЗКПО във връзка с чл. 264, ал. 1 от Закон за корпоративното подоходно облагане.

Акта е подписан от К. К. Д., която е получила екземпляр от същия. В графата за възражения не са отразени такива.

Въз основа на цитирания по – горе АУАН е издадено процесното НП № 735603 – 2

F734724/06.11.2023 г. от Валентин Цонев Вълков – Директор на офис/дирекция/ за обслужване Ловеч при ТД на НАП Велико Търново, с което на основание чл. 264, ал. 1 от Закона за корпоративно подоходно облагане /ЗКП0/ на жалбоподателката К. К. Д., ЕГН **********, е наложено административно наказание – глоба в размер на 200 /двеста/лева за нарушение по 92, ал. 1 във вр. чл.92, ал. 2 от ЗКПО във вр. с чл.264, ал.1 от ЗКПО. В НП изцяло са приповторени описаните в акта обстоятелства и фактическа обстановка.

Съдът приема, че жалбата е подадена от надлежна страна и в изискуемия съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от ЗАНН срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна поради следните съображения:

Съдът счита, че обжалваното НП е издадено от упълномощен за това орган, с оглед Заповед № 3ЦУ – 1149/25.08.2020 г. на Изпълнителния директор на НАП, поради което издалото НП лице е компетентно. С оглед длъжностното качество на актосъставителя/ ст. инспектор по приходите при НАП/, съдът намира че АУАН е съставен от компетентен орган, при изпълнение на неговите служебни задължения. Налице е и съответствие между отразеното в НП и в АУАН, въз основа на който е издадено. НП също съдържа изискуемите от закона задължителни реквизити. Спазени са и визираните в ЗАНН срокове за съставяне на АУАН и за издаване на НП.

Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото писмени доказателства и от гласните доказателства - показанията на актосъставителката М. и свидетеля по акта Ч., които съдът намира за логични, вътрешно непротиворечиви, обективни и съответни на останалите събрани по делото писмени доказателства. И двете разпитани в хода на съдебното следствие свидетелки потвърждават авторството на АУАН и направените в него констатации.

От събраните по делото доказателства, съдът намира, че по безспорен и категоричен начин се установява, че жалбоподателката Д. е осъществила състав на нарушение на чл. 92, ал. 1 от ЗКПО, във връзка с чл. 92, ал.2 във вр. с чл. 264, ал. 1 от ЗКПО. По силата на чл. 92, ал. 1 от ЗКПО данъчно задължените лица, които се облагат с корпоративен данък, подават годишна данъчна декларация по образец за данъчния финансов резултат и дължимия годишен корпоративен данък. Съгласно ал. 2 на посочения законов текст годишната данъчна декларация се подава в срок от 1 март до 30 юни на следващата година в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по регистрация на данъчно задълженото лице. Разпоредбата на чл. 264, ал. 1 от ЗКПО пък предвижда санкция за представляващия данъчно задълженото лице, включително лицето, изпълнявало длъжността ликвидатор, синдик или представляващ място на стопанска дейност, неперсонифицирано дружество или осигурителна каса, който с действие или бездействие е допуснал нарушение, посочено в чл.

261, 262 или 263. От доказателствата по делото се установява, а и не се оспорва от жалбоподателката Д., в качеството и на представляващ *****Д с ЕИК по Булстат ******, не е подала в ТД на НАП – Велико Търново Годишна данъчна Декларация по чл. 92 от ЗКПО за финансовата 2022 г. в законоустановения срок до 30.06.2023 г. Дружеството е извършвало дейност през 2022 година, като е отчело общо приходи в размер на 5831.15 лв., 3 в т. ч. нетни приходи от продажби в размер на 5831,15лв., общо разходи в размер на 5317,61 лв. и данъчна печалба в размер на 513,54 лв., данък за внасяне в размер на 51,35лв., който е внесен на 28.09.2023 г. и не попада в условието на чл. 92, ал. 4 от ЗКПО. ГДД по чл.92 от ЗКПО за данъчния финансов резултат и дължимия корпоративен данък за финансовата 2022 г. за ******** е подадена на 28.09.2023 г. по електронен път и е приета в ТД на НАП Велико Търново, офис Ловеч с вх. №1100И0178958/28.09.2023 г. При това положение е очевидно, че е извършено вмененото във вина на жалбоподателката Д. административно нарушение.

Съдът обаче намира за неправилен изводът на наказващия орган, че в случая не може да намери приложение разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, тъй като установеното нарушение не се отличава с по - ниска степен на обществена опасност от типичната такава за този вид нарушения.

Съобразно разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 1/2007 г. на ОСНК на ВКС, съдът трябва в пълнота да изследва релевантните за изхода на спора факти, като това включва и преценка за наличието, респективно отсъствието на такива обстоятелства, дефиниращи случая като маловажен. Преценката на административно наказващият орган за "маловажност" се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол.

Съгласно § 1, ал. 1, т. 4 от ЗАНН "маловажен случай" е този, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или общината, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения или неизпълнение на задължение от съответния вид.

Налагането на санкция не е самоцел на закона и доказателство за това е справедливо регламентирана възможност да не се налага наказание, в случай, че се прецени, че целите на ЗАНН могат да се изпълнят като се предупреди нарушителят, че при повторно нарушение ще бъде санкциониран. Настоящият случай е именно такъв. Касае се за първо по ред нарушение, с относително кратка продължителност /три месеца/, е било отстранено доброволно след откриването му в деня на съставяне на АУАН, което е индиция за това, че целта на закона е била постигната със самото констатиране на нарушението, при което съвсем достатъчно е било нарушителят да бъде предупреден, че при следващо нарушение, ще се пристъпи към налагане на санкция. Продължителността на забавата на скрепените със срок задължения е един от критериите за укоримост на деянието, като в настоящия случай както се каза е изключително малка. Отделно от това, в случая се касае за формално нарушение, от което не са настъпили каквито и да е вредни последици. Вярно е, че за съставомерността му не е необходимо да са настъпили такива, но тези обстоятелства, несъмнено имат значение при преценката дали се касае за маловажен случай. В случая безспорно се установява и че дължимия корпоративен данък е платен, макар, че плащането на данъка е последващо и различно задължение към фиска и не може да се отнесе към формалното нарушение, свързано с неподаване на годишна данъчна декларация по чл. 92 от 4

ЗКПО в законоустановения срок. Тези съображения налагат извода, че случаят се характеризира с по-ниска степен на обществена опасност от останалите подобни случаи, респ. че степента на нарушението не съответства на тежестта на наложената санкция.

Вярно е, че нарушената законова разпоредба е предназначена да осигури нормално функциониране на обществените отношения, свързани с данъчната отчетност, поради което поначало тяхното нарушаване представлява деяние с по – сериозна степен на обществена опасност в сравнение с други състави на административни нарушения. Посоченото обаче не може да игнорира задължението на наказващия орган за индивидуална преценка на всеки конкретен случай, с оглед обществената опасност на извършеното и на дееца. Настоящият случай, с оглед посочените по – горе обстоятелства, разкрива по – ниска степен на обществена опасност, в сравнение с други такива и несъмнено представлява маловажен случай на административно нарушение по чл. 92, ал. 2 от ЗКПО, във връзка с чл. 92, ал. 1 и е осъществен състава на чл. 264, ал. 1 от ЗКПО.