Решение № 3875 от 27.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3875 гр. С., 27.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА при участието на секретаря МАРИЯ АТ. ДРАГАНОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско дело № 20251110140659 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 235 ГПК.

Образувано е по искова молба на „Т. С.“ ЕАД срещу Й. И. П. и П. И. П., с която са предявени кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, с искане за осъждането на ответниците да заплатят на ищеца следните суми: сумата от 269,96 лв. - цена на доставена от дружеството топлинна енергия за имот с абонатен № 295369, находящ се в гр. С., ж. к. „В. 1“, бл. 536, вх. А, ап. 24, за периода от 01.07.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва от 16.07.2025 г. до изплащане на вземането, сумата от 45,78 лв. - обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2023 г. до 27.06.2025 г., сумата от 30,68 лв. – главница за услуга дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 01.06.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва от 16.07.2025 г. до изплащане на вземането, и сумата от 7,24 лв. – обезщетение за забава върху главницата за услуга дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 16.08.2022 г. до 27.06.2025 г. Сумите се претендират при условията на разделна отговорност - по 1/2 част от всеки ответник.

Ищецът твърди, че ответниците в качеството им на собственици на топлоснабдения имот са клиенти на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, през исковия период, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период до имота на ответниците топлинна енергия, като те не са заплатили дължимата цена, формирана по системата за дялово разпределение. Твърди, че съгласно приложимите общи условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен 1 срок след периода, за който се отнася вземането, а като не са сторили това, ответниците са изпаднали в забава, поради което дължат обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия в посочения по - горе размер. Поддържа, че съгласно чл. 139 ЗЕ разпределението на ТЕ между клиентите в СЕС се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Сочи, че в настоящия случай услугата дялово разпределение на ТЕ в сградата се извършва от „Т. с.” ЕООД на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването, за което също се дължи възнаграждение. Моли за уважаване на предявените искове.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК са подадени отговори от ответниците Й. И. П. и П. И. П., с които се твърди, че задълженията са погасени изцяло чрез плащане на 14.11.2025 г., за което се представят съответни доказателства. Моли се за прекратяване на производството по делото.

С молби от 03.02.2026 г. и от 24.02.2026 г. процесуален представител на ищеца признава, че в полза на дружеството е постъпило плащане от ответниците в общ размер на 245,80 евро (с левова равностойност 480,74 лв.), както и че с извършеното плащане са погасени изцяло вземанията за главници, лихви и държавна такса. Ищецът поддържа искането си за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.

Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните съобразно разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

Предявени са обективно и субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия между него и ответниците въз основа на твърдяното право на собственост върху имота, по силата на което правоотношение е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответниците е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер.

По исковете с правно основание чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг и изпадането на ответниците в забава - уговорен падеж за плащане на цената на доставена топлинна енергия, респективно датата на публикуване на общите фактури, както и отправена и получена от ответниците покана за заплащане на таксата за дялово разпределение.

При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответниците е да докажат, че са 2 погасили претендираните вземания.

В тежест на всяка от страните е да установи фактите, на които основава изгодни за себе си последици.

С оглед становището на страните безспорни и ненуждаещи се от доказване са всички обстоятелства, изграждащи фактическите състави на процесните вземания за главници и лихви за забава, а именно, че 1) през исковия период ответниците са имали качеството на клиенти на топлинна енергия за битови нужди за процесния имот, находящ се на адрес: гр.

С., ж. к. „В. 1“, бл. 536, вх. А, ап. 24, с абонатен № 295369; 2) процесният имот е бил топлоснабден; 3) за исковия период до имота е доставяна топлинна енергия в размер на исковата сума; 4) за исковия период е извършвана услугата за дялово разпределение на топлинна енергия; 5) налице е забава по отношение на задължението за изплащане на стойността на топлинната енергия, с оглед на което в полза на ищеца са възникнали вземания за мораторна лихва в размер на исковите суми и за сочения период на забава.

В хода на исковото производство от ответниците е заявено единствено правопогасяващо възражение за плащане на дължимите суми. Съобразно разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК съдът следва да зачете релевантните за спора факти, настъпили след предявяване на иска. Едно от съществените правнорелевантни обстоятелства, имащо значение за правилното разрешаване на спора, безспорно е извършеното от ответниците доброволно плащане на исковите суми в хода на исковия процес. В случая задълженията са изцяло погасени чрез плащане в хода на процеса, включително и разноските за държавна такса, което се потвърждава и от приетото като писмено доказателство платежно нареждане от 14.11.2025 г. на стойност 480,70 лв. (245,78 евро), видно от което ответниците са заплатили в полза на ищеца сумата от 269,96 лв. – главница за топлинна енергия, сумата от 30,68 лв. – главница за услуга дялово разпределение, сумата от 65,06 лв. - лихви, сумата от 115 лв. - съдебни разноски (за държавна такса и съдебни удостоверения). С плащането на исковите суми ответниците са признали задълженията си за главници и лихви. Ищецът не оспорва така извършеното плащане и факта, че с него са погасени в пълния им размер начислените за исковия период задължения по партидата на процесния имот, включително законната лихва върху главницата и дължимата по делото държавна такса и такса за съдебни удостоверения. С оглед на изложеното, предявените искове следва да се отхвърлят като погасени чрез извършено плащане в хода на процеса.

По разноските:

Предвид обстоятелството, че исковете се отхвърлят поради плащане, извършено в хода на процеса, право на разноски има ищецът, на който следва да се присъди, на основание чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8 ГПК, сумата от общо 25,56 евро (с равностойност 50 лв.) юрисконсултско възнаграждение при съобразяване на действителната фактическа и правна сложност на делото, както и разясненията на определение № 518/03.12.2019 г. по ч. гр. д. № 4461/2019 г. по описа на ВКС, IV г. о., според което законът допуска размерът на присъденото юрисконсултско възнаграждение да е под минималния размер за съответното дело, когато сложността му е ниска. Ответниците следва да заплатят юрисконсултското 3 възнаграждение при равни квоти – по 12,78 евро всеки от тях.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т. С.“ ЕАД, ЕИК ....., със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Я.“ № 23 Б, срещу Й. И. П., ЕГН **********, с адрес: гр. С., кв.

„И.“, ул. „Х.“ № 1, и П. И. П., ЕГН **********, с адрес: гр. С., кв. „И.“, ул. „Х.“ № 1, кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, за осъждането на ответниците да заплатят на ищеца при равни квоти (по 1/2 част) следните суми: сумата от 269,96 лв. (138,03 евро) - цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.07.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва от 16.07.2025 г. до изплащане на вземането, сумата от 45,78 лв. (23,41 евро) - обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2023 г. до 27.06.2025 г., сумата от 30,68 лв. (15,69 евро) – главница за услуга дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 01.06.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва от 16.07.2025 г. до изплащане на вземането, и сумата от 7,24 лв. (3,70 евро) – обезщетение за забава върху главницата за услуга дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 16.08.2022 г. до 27.06.2025 г., за имот с абонатен № 295369, находящ се в гр. С., ж. к. „В. 1“, бл. 536, вх. А, ап. 24, като погасени чрез плащане в хода на процеса.

ОСЪЖДА Й. И. П., ЕГН **********, с адрес: гр. С., кв. „И.“, ул. „Х.“ № 1, и П. И.

П., ЕГН **********, с адрес: гр. С., кв. „И.“, ул. „Х.“ № 1, да заплатят на „Т. С.“ ЕАД, ЕИК ....., със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Я.“ № 23Б, на основание чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8 ГПК, сумата от общо 25,56 евро (по 12,78 евро всеки ответник) - юрисконсултско възнаграждение.

Решението е постановено при участието на трето лице - помагач - „Т. с.“ ЕООД, ЕИК ....., със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Проф. Г. П.“ № 3, на страната на ищеца „Т. С.“ ЕАД, ЕИК ......

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4