Решение № 1552 от 18.07.2022, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1552 гр. Бургас, 18.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, V СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: МАГДАЛЕНА СТ. МАРИНОВА при участието на секретаря АНЕЛИЯ ИВ. ТАКОВА като разгледа докладваното от МАГДАЛЕНА СТ. МАРИНОВА Гражданско дело № 20212120106350 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.422 от ГПК и е образувано по повод искова молба от „УГРЕНОВА ЕСТЕЙТ“ ЕООД /с предишно търговско наименование „ЮБЦ“ ЕООД/ ЕИК 205680303, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „България“ №81, вх.В, ет.8, чрез адвокат Виолета Герова, против ФЛ. Н. Д. ЕГН **********, с адрес: град Б** за приемане за установено, че ответника дължи на ищеца сумата 53, 04 лева, представляваща част от сумата, плащане на която е разпоредено със Заповед по чл. 410 от ГПК по частно гражданско дело № 8 289 по описа на Бургаски районен съд за 2020 година, представляващи цена за далекосъобщителни услуги за периода от 15.04.2018 година до 14.06.2018 година, по договор за телекомуникационни услуги с клиентски номер ** сключен между ответника и „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД на 04.12.2017 година, за които задължения са издадени фактури от 15.05.20218 година и 15.06.2018 година, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение, както и за присъждане на разноските, направени в заповедното и исковото производство.

Исковата молба е основана на следните фактически твърдения: Въз основа на договора, сключен с „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД ответната страна е ползвала предоставяни от дружеството мобилни услуги, като потреблението е фактурирано под клиентски номер на абоната № ** За ползваните услуги са издадени фактури от 15.05.2018 година и 15.06.2018 година, конкретизирани по основание и размер в исковата молба.

Задълженията по двете фактури са в общ размер от 75, 22 лева, като за ищеца съществува правен интерес, съгласно изложеното от него в исковата молба, за установяване дължимост 1 на това основание на сумата от 53, 04 лева. Уточнено е още, че на 15.07.2018 година е издадена крайна фактура. Ответната страна не е изпълнила задължението си за заплащане на тези суми, поради което е подадено заявление за издаване на заповед по чл.410 от ГПК, след което и иска по реда на чл.422 от ГПК по повод който е образувано настоящото дело.

Уточнено е, че предоставяне на услугата е преустановено на 25.06.2018 година, като това се генерира автоматично по вградената електронна система на оператора. Вземанията по договора са прехвърлени от мобилния оператор на „С.Г. ГРУП“ ООД с договор за цесия от 16.10.2018 година, а от това дружество на ищеца са прехвърлени с договор за цесия от 01.10.2019 година. Изложено е, че към исковата молба е приложено уведомление до ответника за договорите за цесия. В исковата молба са изложени подробни фактически и правни доводи за основателност на предявения иск.

В преклузивния едномесечен срок от получаване на препис от исковата молба особеният представител на ответника – адвокат П.Г., е дал писмен отговор, в който оспорва иска като неоснователен и недоказан. Възразява на самостоятелно основание, че вземанията са погасени по давност, както и че ответникът не е уведомен за договорите за цесия. Счита, че искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

В съдебно заседание ищецът не се представлява. В писмена молба – становище процесуалният представител на дружеството поддържа предявения иск и по същество на спора посочва, че следва да бъде постановено решение, с което искът да бъде уважен.

В съдебно заседание назначения особен представител на ответника поддържа становището по иска, дадено в писмения отговор.

По допустимостта на предявения иск:

На основание чл.130 от ГПК съдът констатира, че исковата молба отговаря на изискванията на чл.127 и чл. 128 от ГПК. Предявеният установителен иск е допустим, предвид разпореждане плащане на задължението със заповед по чл. 410 от ГПК, даване указания на заявителя за предявяване на установителен иск, предвид приложение на чл.47 от ГПК и чл.415, ал.1, т.2 от ГПК.

Предявеният иск е с материално правно основание чл.79 от ЗЗД и за заплащане на цена за доставени телевизионни услуги.

От събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, се установява следното от фактическа и правна страна:

Между „Българска Телекомуникационна Компания“ ЕАД, от една страна, и ФЛ. Н.

Д., от друга страна на 04.12.2017 година е сключен договор за предоставяне на нова услуга, включена в обща сметка под абонатен номер ** с избрана услуга и стандартен тарифен план VIVACOM Fibernet със срок на договора от 24 месеца. На същата дата между страните е подписан и договор, в който също е отразено, че се включва в посочената по – горе обща сметка, и е с предмет/ нова услуга с абонаментен план, номер ** с абонаментен план VIVACOM MOBIX 30 LTE и срок на договора 24 месеца.

За услугите, предоставени по договора, са издадени фактурите, индивидуализирани в 2 исковата молба, които са приети като писмени доказателства, като в последната хронологично издадена фактура е посочен обща размер на задълженията от 380, 27 лева, което включва и задълженията за предходните два месеца. Ответната страна не е оспорила редовността на воденото от дружеството счетоводство, поради което настоящият състав приема, че приложение следва да намери чл.182 от ГПК. Съгласно този текст вписванията в счетоводните книги се преценяват от съда според тяхната редовност и с оглед други обстоятелства по делото. Те могат да служат като доказателство на лицето или организацията, които са водили книгите. Предвид изложеното по – горе относно липсата на доказателства за това, че действието на договора е преустановени преди периода, за който са съставени фактурите, за да се приеме, че услугата не е била доставяна и извода относно издадените фактури като счетоводни документи, настоящият състав приема, че задълженията за заплащане на цената за услугата са възникнали.

По възражението за изтекъл погасителен давностен срок:

Предвид това, че първата фактура е издадена на 15.05.2018 година, срокът за заплащането й, посочени в общите условия, след изтичане на който може да се приеме, че задължението е станало изискуемо, и факта, че заявлението е подадено 18.12.2020 година, с което давността е прекъсната, настоящият състав приема, че задълженията не са погасени по давност по смисъла на чл.110 и следващите от ЗЗД.

Относно материално правната легитимация на ищеца настоящият състав приема, че се установява сключване на договорите за цесия между „Българска Телекомуникационна Компания“ ЕАД и „С.Г.Груп“ ЕАД на 16.10.2018 година, извлечение от приложение № 1 към договор за цесия от 01.10.2019 година, изходящо от ищеца и от това дружество на ищеца „ЮБЦ“ ЕООД с договор за цесия от 01.10.2019 г..

От приетите по делото доказателства не се установява, че ответникът е уведомен за договора за цесия преди подаване на исковата молба, но видно от приложения препис от уведомление, изходящо от „Българска Телекомуникационна Компания“ ЕАД, тя е уведомена за договорите за цесия от 16.10.2018 година и 01.10.2019 година в хода на делото с връчване на препис от исковата молба и приложенията, който факт следва да бъде взет предвид на основание чл.235, ал.3 от ГПК и съответно съдът приема, че длъжникът е уведомен за промяната на кредитора в правоотношението по смисъла на чл.99 от ЗЗД.

С горните мотиви настоящият състав приема, че предявеният иск е основателен и доказан и следва да бъде постановено решение, с което да бъде прието за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумите, плащане на които е разпоредено със заповедта по чл.410 от ГПК.

При този изход от спора и по правилото на чл.78 от ГПК в тежест на ответника следва да бъдат възложени разноските, направени от ищеца по водене на делото, които са в общ размер от 355 лева, от която сумата 180 лева, представляваща платено възнаграждение за осъществено процесуално представителство на ответника, сумата 150 лева, представляваща възнаграждение за особен представител на ответника и сумата и сумата 25 3 лева, представляваща платена по сметка на Бургаски районен съд държавна такса.

Съгласно мотивите към т.11г от ТР №4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство.. Разноските, направени в заповедното производство и присъдени със заповедта за изпълнение са в размер от 205 лева. Следва при този изход от спора тези разноски също да бъдат възложени в тежест на ответната страна.

Мотивиран от горното и на основание чл.235 от ГПК, Бургаският районен съд РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че ФЛ. Н. Д. ЕГН **********, с адрес: град Б** дължи на ищеца „УГРЕНОВА ЕСТЕЙТ“ ЕООД /с предишно търговско наименование „ЮБЦ“ ЕООД/ ЕИК 205680303, със седалище и адрес на управление: град София, бул.

„България“ № 81, вх. В, ет.8, представлявано от Юлиян Боюйчев Цампаров, сумата от 53, 04 лева /петдесет и три лева и четири стотинки/, представляваща част от сумата, плащане на която е разпоредено със Заповед по чл. 410 от ГПК по частно гражданско дело № 8 289 по описа на Бургаски районен съд за 2020 година, представляващи цена за далекосъобщителни услуги за периода от 15.04.2018 година до 14.06.2018 година, по договор за телекомуникационни услуги с клиентски номер ** сключен между ответника и „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД на 04.12.2017 година, за които задължения са издадени фактури от 15.05.20218 година и 15.06.2018 година, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на 18.12.2020 година до окончателното й плащане.

ОСЪЖДА ФЛ. Н. Д. ЕГН **********, с адрес: град Б** да плати на ищеца „УГРЕНОВА ЕСТЕЙТ“ ЕООД /с предишно търговско наименование „ЮБЦ“ ЕООД/ ЕИК 205680303, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „България“ № 81, вх. В, ет.8, представлявано от Юлиян Боюйчев Цампаров сумата 355 лева /триста петдесет и пет лева/, представляваща разноски, направени по водене на делото, и сумата 205 лева /двеста и пет лева/, представляваща разноски, направени в заповедното производство.

Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от получаване на съобщение за изготвянето му.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

4