Решение № 335 от 12.11.2024, Районен съд - Сливен
- Съд
- Районен съд - Сливен
- Дело
- Административно наказателно дело 842/2024
- Вид
- Решение № 335
- Подписан
- 12.11.2024
- В сила
- 05.12.2024
- Състав
- Светлана Кирилова Димова
Цитирани разпоредби
- чл.118 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.118 ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.118,ал.4 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.118,ал.4 т.1 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.185 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 185, ал. 2 · Закон за данък върху добавената стойност
- §1, т.41 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 185 ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 335 гр. Сливен, 12.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, III СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Светлана К. Димова при участието на секретаря Марияна Ст. Семкова като разгледа докладваното от Светлана К. Димова Административно наказателно дело № 20242230200842 по описа за 2024 година Производството е по повод жалба от „Б. 2019“ ЕООД с ЕИК 205664231, със седалище и адрес на управление ****, представлявано от С. Й. Б. с ЕГН ********** против НП № 769942-F766285 / 20.05.2024г.,издадено от Началник отдел „Оперативни дейности” гр.Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“ при ГД “Фискален контрол“ при НАП, с което, съгласно Заповед на ИД на НАП за упълномощаване на АНО № ЗЦУ-384 от 27.02.24г., с което на търговеца, за нарушение на чл.33ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 год. за регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти чрез фискални устройства, издадена от МФ в вр. чл.118,ал.4 т.1 от ЗДДС и на основание чл.
185, ал. 2 от ЗДДС, изр. 2, във връзка с чл. 185 ал. 1 от ЗЗД е наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 1200,00 лева.
Дружеството–жалбоподател, редовно призовано се представлява от управител както и от процесуален представител.
В с.з. административно – наказващия орган, издал обжалваното наказателно постановление се представлява. Представя писмено становище, в което заявява, че НП следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.Моли за присъждане на юрисконсулско възнаграждение.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в 1 своята съвкупност и по отделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото, съдът намира за установено следното от фактическа страна:
На 30.04.2024 г. в 13:54 часа била извършена проверка в търговски обект по смисъла на §1, т.41 от ДР на ЗДДС , а именно магазин за месо, находящ се ****, стопанисван от „Б. 2019" ЕООД с ЕИК 205664231.
В хода на проверката било установено,че в търговският обект има монтирано и въведено в експлоатация, свързано дистанционно с НАП и работещо към момента на проверката, фискално устройство модел: ELTRADE В1 KL с индивидуален номер ED368936, фискална памет № 44368936 и peг. № на ФУ в НАП 4640293/06.06.2023 г. Установено било,че фискалното устройство ELTRADE В1 KL индивидуален номер ED368936 притежава и при него е активна функцията „служебно въведени" суми и „служебно изведени" суми, което е установено,въз основа на отпечатаният дневен финансов отчет.
След представяне от страна на проверяващите било установено,че управителя на дружеството е и търговски работник в обекта, на който била предоставена възможност да попълни опис на паричните средства в касата, където посочил,че сумата налична в касата е 610лв.
В 13.54ч., в хода на проверката бил отпечатан 1 бр. дневен финансов „X" отчет, с номер № 0003594/30.04.2024г. с разчетена касова наличност 319,25 лева.
Предвид посочената констатация, за наличие на положителна разлика на паричните средства в размер на 290,75 лв., която представлява промяна на касовата наличност и факта ,че същата не е отразена във фискалното устройство посредством функцията „служебно въведени" суми е прието от проверяващите като нарушение изразяващо се това,че дружеството– жалбоподател не е изпълнило задължението си извън случаите на продажба/сторно операции да регистрира във ФУ, всяка промяна на касовата наличност на ФУ чрез операциите „служебно въведени" суми.
Въз основа на посоченото е бил съставен АУАН cep. AN № F766285 от 07.05.2024 г. както и ПИП № 0139786/30.04.2024г, като АУАН е редовно предявен и връчен на С. Й. Б. с ЕГН **********, в качеството му на управител.Срещу АУАН № cep. AN № F766285 / 07.05.2024 г. не е подадено възражение, като въз основа на него е издадено НП № 769942-F766285 / 2
20.05.2024г., с което на основание чл. 185, ал. 2 от ЗДДС, изр. 2, във връзка с чл. 185 ал. 1 от ЗЗД е наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 1200,00 лева.
Горната фактическа обстановка, съдът прие за безспорно установена от събраните по делото гласни и писмени доказателства. Въз основа на нея направи следните правни изводи:
Жалбата е допустима – подадена в законния срок от лице, имащо правен интерес от обжалването, а по същество е неоснователна.
НП е процесуално и материално законосъобразно. Както в акта, така и в наказателното постановление, както е необходимо по закон, е описано нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при, които е извършено и доказателствата, които го потвърждават. Посочени са и законовите разпоредби, които са били нарушени. АНО правилно, след като е установил състава на конкретното нарушение го е подвел под конкретна правна норма. По този начин спазвайки разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 и 6 от ЗАНН е установил единство между констатираното нарушение, обстоятелствата, при които е извършено и законовите разпоредби, които са били нарушени.
По делото безспорно се установява, че жалбоподателя е извършил описаното в НП административно нарушение, изразяващо се в нарушение н а разпоредбите на чл. 33.ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ във връзка с чл.118,ал.4,т.1 от ЗДД.Нормата на чл.ЗЗ, ал.1 от Наредба № Н1ВД3.12.200бг, на МФ, е част от установения ред за регистрация и отчетност, които са задължителни за лицата, използващи фискални устройства и има за цел създаване на условия за съпоставимост на касовата наличност с документираните със съответното ФУ суми от продажби.
Безспорно, процесното нарушение се изразява в неизпълнение на задължението, при развиване на търговската си дейност дружеството търговец, във всички случаи извън тези на продажба/сторно операции да регистрира във фискалното устройство, всяка промяна на касовата наличност на фискалното устройство чрез операциите „служебно изведени суми“ като по този начин не допуска разлика между наличните средства в касата и тези отразени във фискалното устройство.
Установи се, че Фискалното устройство налично в обекта притежава и са били активни функциите „служебно въведени” суми и „служебно изведени” суми/, видно от отпечатания дневен финансов отчет/, въпреки което същите не са използвани, което е довело до осъществяване на процесното нарушение.
Така посоченото нарушение, АНО правилно е квалифицирал като такова по чл.33 ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 год. за регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти чрез фискални устройства, издадена от МФ.
Наредба Н-18/06г. е издадена, във връзка с приложението на чл. 118 3 ал.4 от ЗДДС и с нея се определят условията, редът и начинът за одобряване или отмяна на типа, за въвеждане/извежданевъв/ от експлоатация, регистрация/дерегистрация,отчитане, съхраняване на документи, издавани във връзка с фискално устройство и интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност; сервизното обслужване, експертизите и контролът на фискално устройство и интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност, техническите и функционалните изисквания към тях; изискванията, редът и начинът за установяване на дистанционна връзка и подаването на данни към Националната агенция за приходите; издаването на фискални касови бележки от фискално устройство и касови бележки от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност и задължителните реквизити, които трябва да съдържат; видът на подаваните данни, формата и сроковете на подаването им; условията и редът за издаване и за отнемане на разрешения на лицата, които извършват техническо обслужване и ремонт на фискално устройство/интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (ФУ/ИАСУТД); изискванията към софтуера за управление на продажбите в търговските обекти и към производителите, разпространителите и ползвателите на такъв софтуер; изискванията към лицата, извършващи продажби чрез електронен магазин.
В нормата на чл.33,ал.1 от Наредба №18-Н на МФ е указано,че и звън случаите на продажби всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите "служебно въведени" или "служебно изведени" суми.“. От анализа на цитираната разпоредба е видно, че същата има за цел създаване на условия за съпоставимост на касовата наличност с документираните със съответното фискално устройство суми от продажби и от извършени служебно въвеждане и извеждане на суми във всеки един момент.
Видно от посочената норми, в тях законодателят е предвидил няколко самостоятелни и независими едно от друго задължения и забрани на лицата извършващи продажби в търговски обекти и неизпълнението на което и да е от тях е самостоятелно административно нарушение, за което е предвидена възможност за ангажиране на административно-наказателната отговорност на лицата.
Описаната и приета за установена фактическа обстановка в НП, напълно изпълва състава на визираното в чл. 33, ал1 от Наредбата нарушение, поради което съдът счита, че АНО е квалифицирал правилно извършеното като е посочил правна квалификация на същото по чл. 33, ал1 от Наредба № Н-18/ 2006г. на МФ в вр. чл.118,ал.4 от ЗДДС.
Съгласно чл.118 ал.1 от ЗДДС всяко регистрирано и нерегистрирано по закона лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки /продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство /фискален бон/ или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската 4 дейност ,независимо от това дали е поискан друг данъчен документ, като редът за това, съобразно с чл.118, ал.4 от ЗДДС се определя от специална Наредба, каквато е именно издадената от МФ Наредба № Н -18/2006 г.
В конкретния случай, от доказателствата по делото се установява категорично, че дружеството е извършил процесното нарушение. Въз основа на тях е безспорно установено, че в търговския обект е била констатирана разлика между касовата наличност и документално отчетената, като в тази връзка, съдът не приема за доказана сочената от страна на представителите на санкционираното дружество,причина за това.
Съдът кредитира напълно показанията на актосъставителя И. и на св.М., които дават безпротиворечиви показания. Същите са категорични, че преди престъпване към засичане на касата са дали възможност на управителя на дружеството, присъствал на проверката да опише наличните средства, което е направил.
Съдът не дава вяра и не кредитира показанията на св. Д. и св. К., двамата разпитани по искане на управителя на дружеството- жалбоподател.
Съдът, счита, че техните показания са пристрастни и целящи оневиняване на нарушителя, още повече, че св. Д., заяви,че е в роднинска връзка с жалбоподателя, а с процесуалния представител на дружеството–адв. Г., развива адвокатската си практика съвместно в една и съща адвокатска кантора.със св. Д..
Съдът не кредитира и показанията на св. К., доколкото от същите се установи, че той работи от дълги години с управителя на санкционираното дружество и това е създало отношения на приятелство и доверие между тях.
Въз основа на посоченото по – горе, за всеки един от двамата свидетели, съдът прие,че показанията им са пристрастни и като такива ги изключи от доказателствения материал.
Съдът, счита, че и размерът на наложеното на жалбоподателя наказание, наложено в предвидения от закона размер, отговаря в пълна степен на допуснатото нарушение.
Съгласно чл.185, ал.2 от ЗДДС на лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл.118 от закона или на нормативен акт по неговото прилагане, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 200 до 1000 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 1000 до 4 000 лв., а когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат полеките санкции по ал.1 на чл.185 от ЗДДС. В конкретния случай се касае до нарушение на Наредба, издадена на основание чл.118 от ЗДДС като същото е такова, което безспорно не води до неотразяване на приходи, доколкото по делото не се установи друго.