Решение № 35 от 09.01.2020, Административен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

Р Е

Ш Е Н

И Е №35 гр. Бургас, 09.01.2020 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, ІV състав, в съдебно заседание на четвърти декември, през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: ГАЛИНА РАДИКОВА

При секретар СТОЯНКА АТАНАСОВА, като разгледа докладваното от съдия ГАЛИНА РАДИКОВА АХД № 954 по описа за 2019 година и за да се произнесе, съобрази:

Производството е по реда на чл.215 във вр. с чл.219 ЗУТ във вр. с чл.145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба, подадена от Н.П.А.,

ЕГН ********** и М.Т.А. ***, ЕГН ********** против заповед № 825/01.04.2019г., издадена от Зам. кмет по строителство, инвестиции и регионално развитие на Община Бургас. Със заповедта е наредено Н.П.А. и М.Т.А. да премахнат незаконен строеж: „гараж-допълващо застрояване“, находящ се в ПИ с идентификатор *** по КК на гр. Бургас (УПИ V-18, кв. 4 по плана в.з.

„Росенец“, гр. Бургас).

Жалбоподателите искат отмяна на акта. Считат, че същият е постановен при неправилно приложение на материалния закон.

Претендират присъждане на разноски.

В съдебно заседание се явяват лично и с упълномощен представител адв. М., която заявява, че поддържа жалбата и направените с нея искания. Претендира присъждане на разноски.

Ответникът – Заместник кмет по строителство, инвестиции и регионално развитие на Община Бургас, чрез процесуалния си представител юрисконсулт А., оспорва жалбата, като неоснователна. Иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът намира жалбата за допустима. Подадена от лица с доказан правен интерес от оспорване- адресати на акта и в предвидения от закона, срок (л.9).

І.ФАКТИТЕ:

На 10.07.2018г. служители на

Община Бургас извършили проверка на строеж, представляващ „гараж-допълващо застрояване“, разположен в ПИ с идентификатор *** по КК на гр. Бургас (УПИ V-18, кв. 4 по плана в.з.

„Росенец“, гр. Бургас). За резултатите съставили констативен акт (л.20).

Според този документ, имотът бил собственост на Н.П.А. и М.Т.А.. Същите били и извършители на строежа. За последния нямало одобрен проект и издадено разрешение за строеж. Проверяваният обект представлявал „гараж-допълващо застрояване“, разположен на западната граница на имота по уличната регулационна граница. Изпълнен от стоманобетонова конструкция с площ от 18,50 кв.м. и приблизителни размери 3,30/5,60м/3.00 Н-ср.

Изграден след месец септември 2011г.

При тези факти проверяващите преценили, че строежа е изпълнен в нарушение на разпоредбата на чл.148, ал.1 от ЗУТ.

С констативният акт било поставено начало на административно производство по реда на чл.225а, ал.1 от ЗУТ, за издаване на заповед за премахване на строежа, предвид установените нарушения.

Проверката била извършена в отсъствието на жалбоподателите.

Констативният акт бил връчен на жалбоподателите на

06.08.2018г. (л.23).

На 14.08.2018г. последните подали възражение срещу акта, като обяснили, че многократно са подавали заявления за снабдяване с удостоверение за търпимост на така констатирания строеж. Възразили, че на покрива няма поставени метални плоскости, както било посочено в акта. Посочили, че гаражът е поставен още през 2000 г. и бил допустим съгласно действащия ПУП.

Във връзка с подаденото възражение, гл. експерт, отдел „Геодезия, архитектура и техн. инфраструктура“ при Община Бургас арх. Венета Иванова представила писмено становище, относно търпимостта на незаконен гараж, изпълнен в ПИ с идентификатор *** по КК на гр. Бургас (УПИ V-18, кв. 4 по плана в.з. „Росенец“, гр. Бургас (л26). В него посочила, че гаражът не фигурира в недействащия кадастрален план на в.з. „Росенец“, одобрен със Заповед № 136/21.02.1991 г., както и в КККР на гр. Бургас, одобрена със Заповед № РД-18-9/30.01.2009 г., от което не може да се заключи, че строежът е изпълнен до 31 март 2001 г. Отделно констатирала, че по действащия застроителен план за зоната не е предвидено допълващо застрояване за УПИ V-18, кв. 4 и преценила липса на предпоставки строежът да бъде квалифициран като търпим.

На 01.04.2019г. Зам. кмет по строителство, инвестиции и регионално развитие на Община Бургас издал оспорената заповед въз основа на фактите, установени с констативния акт.

Квалифицирал е строежа като незаконен по смисъла на чл.225, ал.2, т. 2 от ЗУТ- без строителни книжа, в нарушение на разпоредбата на чл.148, ал.1 от ЗУТ.

Възраженията за търпимост намерил за неоснователни.

В хода на производството е допусната и приета съдебно-техническа експертиза. Според вещото лице, процесният гараж представлява едропанелна стоманено бетонна конструкция с размери 3,30/5,70м., с хидроизолационно покритие на плосък покрив и метална гаражна врата от запад. Гаражният панел е монтиран и замонолитен върху ст.б. плоча/фундамент.

По кадастрален, застроителен и регулационен план на в.з. „Росенец“, одобрен със Заповед № 136/21.02.1991 г., строежът попада в УПИ V-18 кв. 4, в който има реализирано строителство на двуетажна жилищна сграда, нанесена на плана. Няма нанесен гараж.

Вещото лице посочва, че към момента на изграждане на процесния гараж през

2000 г. (според жалбоподателя), строежът представлява допълващо застрояване, разположено в югозападната част на УПИ V-18, кв. 4, на уличната регулационно линия, при спазване на действащите строителни правила Изискванията на специалния закон, регулиращ строителството към 2011 г. и до момента, по отношение на процесния строеж, не са спазени.

В съдебно заседание пояснява, че гаражът е построен на самата ограда, като оградата съгласно ПУП, влязъл в сила от 1991 г, е по улична регулация, тоест парцелът е ъглов. Тупиковата улица не е трасирана, но разликата от тогава до сега е, че тупикът вече е нанесен в кадастралния план. Дори да се приеме, че строителството е извършено през 2005 г, заключението за спазени строителни правила няма да се промени, защото ПУП, макар и неприложен е от

1991 г. Към момента обаче ситуирането на гаража е в противоречие с нормите, тъй като има тупикова улица и няма отстояние.

С оглед установяване на годината на извършване на процесното строителство по делото са събрани гласни доказателства.

В качеството на свидетели по делото са разпитани лицата В. Д.Г., Х.Д.В. и Ж.П..

Свидетелят Г. заявява, че с жалбоподателите са съседи, неговият вилен имот е разположен срещу техния.

Познавал ги от 90-те години, когато е построена и къщата на жалбоподателите. В имота им бил поставен гараж през късната есен на 2000 г. Тогава Н.А. докарал от Домостроителния комбинат кран-прицеп с готова гаражна клетка. Не знае как е закрепен гаража в имота.

Свидетелят Х.Д.В. сочи, че познава жалбоподателите. от 2010 г., когато закупил съседния имот. Твърди, че в имота на жалбоподателите тогава е имало гараж, разположен на границата на имотите им. Когато е закупувал собствения си имот не е знаел за съществуването тупик-улица, която преминава през имота му. Заявява, че гаражът в имота на жалбоподателите е строен 2005 г., защото е бил построен едновременно и с неговия незаконен гараж, който е съборил. Времето на строителството му било известно от бившия собственик на имота му - Ж.П..

П. заявява, че от 1981 г. до 2010 г. притежавал съседния имот, след което го е продал. Обяснява, че е построил собствен гараж през 1991-1992 г., поне 4-5 години преди жалбоподателите да направят свой гараж. Не си спомня кога точно бил построен последният.

За доказване годината на строителството на процесния гараж жалбоподателите представят заверен препис от талон на МПС от 30.11.2000 г.и фактура № 11293/17.11.2000 г. за закупуване на гаражна клетка, плътна с метална врата от „Домостроене“ЕООД, гр. Бургас.

Установено по делото е и че на 15.08.2012г., по искане на Н.А., е бил постановен отказ за поставяне на преместваем обект- преместваем бетонен гараж, с площ от 18, 24кв.м.,в.з. „Парк Росенец“,гр.Бургас, като след тази дата А. неколкократно е подавал искания за издаване на разрешение за поставяне на гаража(л.32-35), като с последното е поискал „ да бъде зачетено правото, което му дават последните изменения на ЗУТ“ и гаражът да бъде приет за търпим и неподлежащ на премахване.

ІІ.ПРАВОТО:

Процесният обект представлява строеж по смисъла на т. 38, § 5 от ДР на ЗУТ, независимо от конструкцията, вида и материалите, от които е изграден. По своето предназначение не попада в категорията на преместваемите по смисъла на чл. 56 от ЗУТ, тъй като служи за задоволяване за дейности, различни от търговски и други обслужващи дейности по смисъла на чл. 56, ал. 1 ЗУТ. Гаражът, като допълващо застрояване е пета категория /чл. 137, ал.1, т.5 б."в" ЗУТ – извън строежи от шеста категория – по чл. 54, ал.1 и ал.4, чл. 147 ЗУТ/.

Поради това,

Заповед № 825/01.04.2019г. е издадена от компетентен орган, с оглед разпоредбата на чл. 225а, ал.1 от ЗУТ, като за издателя на акта са налице и делегирани правомощия със заповед №490/28.02.2018г., издадена от клета на Община Бургас.

Спазена е изискуемата от закона писмена форма.

В хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, регламентирани с нормата на чл. 225а, ал.2 от ЗУТ. Началото на производството е поставено със съставяне на констативен акт от служители по контрол на строителството в Община Бургас, връчен на жалбоподателите на 06.08.2019г. Против фактическите констатации в акта е направено възражение.

Материалният закон е приложен правилно.

Процесният гараж представлява строеж, изграден без издадени строителни книжа – разрешение за строеж и останалите съпътстващи го документи, не е отразен в действащия подробен устройствен план на населеното място. Поради това без съмнение следва да бъде определен като незаконен по см. на чл. 225, ал.2, т.2 от ЗУТ.

По тези факти страните не спорят.

Спорен е единствено въпросът дали обекта има статут на търпим строеж.

Според жалбоподателя, приложими в случая са разпоредбите на § 127, ал.1 и 3 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ (ДВ, бр. 82 от 2012 г., в сила от 26.11.2012 г.), тъй като гаражът бил построен през м. ноември 2000г., в съответствие с действащите към този момент ПУП и строителни правила, и нормативи.

Втората хипотеза обосновава с факта на подадено искане до ТД Приморие вх.№94-00-8049/5/15.03.2013г.(л.34) и следващо такова вх.№94-00-8049/6/21.11.2013г.(л.32).

Тук съдът отбелязва, че приема за доказан периода на строителство, съобщен от жалбоподателя, а не този посочен в оспорения акт- след м.септември 2011г.