Решение № 25 от 19.01.2026, Районен съд - Дупница
- Съд
- Районен съд - Дупница
- Дело
- Гражданско дело 1261/2025
- Вид
- Решение № 25
- Подписан
- 19.01.2026
- В сила
- 11.02.2026
- Състав
- Иван Божиков Димитров
Цитирани разпоредби
- чл.417 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.135 · Закон за задълженията и договорите
- чл.135, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.135, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 25 гр. Дупница, 19.01.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, II-РИ СЪСТАВ ГО, в публично заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Иван Б. Димитров при участието на секретаря ЛИЛИ К. ИВАНОВА като разгледа докладваното от Иван Б. Димитров Гражданско дело № 20251510101261 по описа за 2025 година
„БАНКА ДСК“ АД, ЕИК 121830616, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Московска“ 19, чрез главен юрисконсулт Г. К., е предявило срещу Е. М. Г., ЕГН **********, Б. Й. Г., ЕГН **********, М. Б. Й., ЕГН **********, тримата с адрес: ***, иск с правно основание чл.135, ал.1 от ЗЗД. Искането е съдът да обяви за недействителен спрямо ищеца договор между ответниците за прехвърляне на недвижими имоти срещу задължение за гледане и издръжка, сключен във формата на нотариален акт № 72, том III, рег. № 5523, дело № 449 от 2022г. по описа на нотариус Е. К., рег. № 397 на НК, вписан в Служба по вписванията – Дупница при Агенцията по вписванията с вх. рег. № 3326 от 18/11/2022 г., дв. вх. рег. № 5063/17.09.2024 г., акт 71, том 20. Претендират се и направените по делото разноски.
Ищецът сочи, че на 01.04.2022 г. между него и ответника Е. М. Г., ЕГН **********, в качеството на кредитополучател, е сключен договор за банков кредит за текущо потребление, с който на кредитополучателя е предоставена сумата 15 000 лв. На 01.04.2022 г. между ищеца и Б. Й. Г., ЕГН **********, е сключен договор за поръчителство за обезпечаване в пълен размер на вземането по описания договор за кредит.
На 19.08.2024 г. е настъпила предсрочна изискуемост на кредита в размер на целия му неизплатен остатък на основание чл.16.2 от Общите условия - при допусната забава в плащанията на главница над 90 дни целият непогасен остатък от главницата става предсрочно изискуем.
След обявяването на предсрочната изискуемост ищецът подал заявление по реда на чл.417 ГПК. По образуваното ч. гр. д. № 2590/2024 г. по описа на ДнРС е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за осъждане на Е. М. Г. и Б. Й. Г. да заплатят солидарно следните суми, произтичащи от процесния договор за кредит: 7 884, 68 лв. /седем хиляди осемстотин осемдесет и четири лева и 68ст/ – главница, ведно със законна лихва върху главницата, считано от 22.11.2024 г. до окончателното плащане на вземането; 142, 41 1 лв. (сто четиридесет и един лева и 41ст.) – договорна лихва за периода от 10.5.2024 г. – 18.8.2024 г.; 89.55 лв. (осемдесет и девет лева и 55 ст.) – обезщетение за забава за периода 10.5.2024 г. – 18.8.2024 г; 260, 93лв. (двеста и шестдесет лева и 93 ст.) - обезщетение за забава, дължимо след датата на настъпване на изискуемост за периода от 19.8.2024 г. – 12.11.2024 г.; 120 лв. (сто и двадесет лева) – дължими разходи при изискуем кредит; 219.95 лв. – присъдени разноски по ч.гр.дело №20241510102590 на РС - Дупница.
На 18.11.2022 г., между Е. М. Г. и Б. Й. Г. (прехвърлители) и М. Б. Й., ЕГН ********** (приемател), е сключен договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка във формата на нотариален акт № 72, том III, рег. № 5523, дело № 449 от 2022г. по описа на нотариус Е. К., рег. № 397 на НК , вписан в Служба по вписванията – Дупница при Агенцията по вписванията с вх.рег.№ 3326 от 18/11/2022г., дв.вх.рег. № 5063/17.09.2024 г., акт 71, том 20, съгласно който Е. М. Г. и Б. Й. Г. са прехвърлили на М. Б.
Й., правото на собственост върху следните недвижими имоти:
- Самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** /шестдесет и осем хиляди седемстотин осемдесет и девет точка шестстотин и седем точка двеста деветдесет и шест точка едно точка шест/, съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри на град Дупница, обл. Кюстендил, одобрени със Заповед №300-556/30.7.2004 г. на ИД на АГКК, последно изменение: няма данни; разположен на 2 /втори/ етаж в сграда с идентификатор *** /шестдесет и осем хиляди седемстотин осемдесет и девет точка шестстотин и седем точка двеста деветдесет и шест точка едно/ с предназначение: жилищна сграда – многофамилна, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор *** /шестдесет и осем хиляди седемстотин осемдесет и девет точка шестстотин и седем точка двеста деветдесет и шест/ с административен адрес на обекта: ***, брой нива на обекта – 1 /едно/, площ по схема: 140 кв.м. /сто и четиридесет квадратни метра/, предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент в жилищна или вилна сграда, или в сграда със смесено предназначение; стар идентификатор – няма, при граници и съседи: на същия етаж няма, под обекта - ***; над обекта – ***, ведно с мазе №3 /три/ с площ от 18 /осемнадесет/ квадратни метра, таван с площ от 22 /двадесет и два/ квадратни метра, както и 1/3 /една трета/ ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж;
- Самостоятелен обект с идентификатор *** /шестдесет и осем хиляди седемстотин осемдесет и девет точка шестстотин и седем точка двеста деветдесет и шест точка едно точка две/ съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри на град Дупница, обл. Кюстендил, одобрени със Заповед №300-5-56/30.7.2004 г. на ИД на АГКК, последно изменение няма данни; разположен на етаж –1/минус първи/, в сграда с идентификатор *** /шестдесет и осем хиляди седемстотин осемдесет и девет точка шестстотин и седем точка двеста деветдесет и шест точка едно/ с предназначение: жилищна сграда - многофамилна, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор *** /шестдесет и осем хиляди седемстотин осемдесет и девет точка шестстотин и седем точка двеста деветдесет и шест/ с административен адрес на обекта - ***, брой нива на обекта: 1 /едно/, с площ 22 /двадесет и два/ квадратни метра, при съседи: на същия етаж - самостоятелен обект с идентификатор *** и ***, под обекта- няма, над обекта – самостоятелен обект с идентификатор ***, ведно със съответните на обекта идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото.
Към 18.11.2022 г. ищецът е кредитор на Е. М. Г. и Б. Й. Г. по посочения договор за банков кредит. Сключването на разпоредителната сдЕ. има за последица намаляване имуществото на Е. М. Г. и Б. Й. Г., което служи за общо удовлетворение на кредиторите и уврежда ищеца. Към датата на сдЕ.та вземанията на ищеца са били възникнали и поради това длъжникът е знаел за увреждането. Приобретателят е низходящ /дъщеря/ на прехвърлителите и съгласно чл.135, ал.2 ЗЗД знанието му за увреждането се предполага.
2
В постъпилия писмен отговор се оспорва основателността на иска и се твърди, че въз основа на издадения му изпълнителен лист ищецът е образувал изпълнително дело, по което въз основа на наложен запор се извършва погасяване на задълженията по договора за кредит. Поради това длъжникът разполага със средства за удовлетворяване на кредитора и липсва увреждане на неговите интереси.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното:
С доклада по делото е прието за безспорно сключването на описаните в исковата молба договор за кредит от 01.04.2022 г. между ищеца и ответника Е. М. Г., за поръчителство от 01.04.2022 г. между ищеца и ответника Б. Й. Г. и за прехвърляне от Е. М. Г. и Б. Й. Г. на описаните недвижими имоти на М. Б. Й. срещу задължение за гледане и издръжка с договор от 18.11.2022 г.
Не е спорно и се установява от представеното удостоверение за родствени връзки, че М. Б. Й. е дъщеря на Е. М. Г. и Б. Й. Г..
Видно от описания договор за кредит, той е сключен за срок от 45 месеца, считано от датата на усвояване. Въз основа на заявление по чл.417 ГПК по гр. дело № 2590/2024 г. по описа на ДнРС на 26.11.2024 г. е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу Е. М. Г. и Б. Й. Г. за дължимите по описания договор за кредит суми за главница, лихви и разноски.
С писмения отговор ответниците са представили доказателства за образуваното въз основа на издадения изпълнителен лист изпълнително дело, по което е наложен запор върху получаваната от Б. Й. Г. пенсия и въз основа на запора се удържат суми за погасяване на задължението.
Съобразно установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл.135, ал.1 от ЗЗД, с предмет потестативното право на кредитора - ищец да обяви за недействителна по отношение на себе си увреждащата го сдЕ. с описаните недвижими имоти между длъжниците и тяхната дъщеря.
В тежест на ищеца е да установи, че е кредитор на ответниците Е. М. Г. и Б. Й. Г., т.е. наличието на действително вземане в негова полза; че е увреден със сдЕ.та, която иска да бъде обявена за недействителна - в резултат от нея се намалява възможността да се удовлетвори от имуществото на длъжника; знанието на длъжника за увреждането; предвид възмездния характер на сдЕ.та - че приобретателят по тази сдЕ. е знаел за увреждането, което се предполага, тъй като в случая намира приложение оборимата презумпция за знание за увреждането по чл.135, ал.2 от ЗЗД. Оборването на презумпцията по чл.135, ал.2 от ЗЗД е в тежест на ответниците, които носят доказателствена тежест и за фактите, на които основават възраженията си.
От доказателствата по делото се установява, че ищецът към датата на сключване на процесния договор за прехвърляне на недвижими имоти срещу задължение за издръжка и гледане е имал вземане срещу прехвърлителите по договора – първия и втория ответник, произтичащо от сключен договор за кредит. Не е необходимо вземането да е изискуемо или ликвидно, респ. – да е установено с влязло в сила решение /Решение № 639 от 6.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 754/2009 г., IV г.о./, като в конкретния случай е безспорно установено, че за вземанията си по посочения договор ищецът се е снабдил със заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист от 26.11.2024 г.
Увреждащо кредитора действие е всеки правен и фактически акт, който осуетява или затруднява осъществяване на правата на кредитора спрямо длъжника. Посредством прехвърлянето на правото на собственост върху описаните недвижими имоти длъжниците са се лишили от собственост, върху която би могло да се насочи принудително изпълнение.
3
Следователно е налице увреждане и то е следствие именно от извършените от длъжника действия. Без значение е, дали длъжникът притежава друго имущество, с което да се удовлетвори кредиторът-ищец, тъй като оспорената сдЕ. страда само от относителна недействителност, която лесно може да бъде обезсмислена (преодоляна), като длъжникът изплати задълженията си към кредитора /Решение № 354 от 23.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 64/2008 г., III г. о./. Поради това е неоснователно възражението, че по образуваното от кредитора изпълнително производство се извършва погасяване на задължението.
Длъжникът знае за увреждането, когато знае, че има кредитор и че действието му уврежда правата на кредитора. Предвид обстоятелството, че са страни по описаните договор за кредит и за поръчителство, ответниците Е. М. Г. и Б. Й. Г. са знаели за поетите по тях задължения, респ. – за дължимостта на сумите по издадените заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист.
Увреждащото действие съставлява възмездна сдЕ., поради което за да възникне в полза на кредитора потестативното право по чл.135, ал.1 от ЗЗД, третото лице също трябва да е знаело за увреждането. В тежест на ответниците е да установят липсата на знание у третата ответница М. Б. Й. за увреждащия характер на сдЕ.та, предвид законовата презумпция за знание за увреждането по чл.135, ал.2 от ЗЗД. Ответниците не са изложили твърдения и не са направили доказателствени искания в тази насока, поради което презумпцията за знание не е опровергана.
За уважаване на иска по чл.135 от ЗЗД е достатъчно да бъде доказано, че сдЕ.та обективно уврежда кредитора и знанието на страните по сдЕ.та за това увреждане, а не и наличието на пряк или евентуален умисъл за такова увреждане. Каква е била целта /основанието/ на длъжника да прехвърли имота си, е без значение /Решение № 237 от 20.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6448/2007 г., I г. о., ГК/.
Следователно са изпълнени всички предпоставки по чл.135 от ЗЗД, обуславящи основателността на предявения иск, поради което същият следва да бъде уважен.