Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт от 20.07.2021, Административен съд - Силистра

Съд
Административен съд - Силистра
Дело
82/2021
Подписан
20.07.2021
В сила
06.08.2021

Цитирани разпоредби

  • чл.143, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 146 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 146, т. 5 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.147, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.149, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 168 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 170, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 172, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 44, ал. 3 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 6, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 106а · Закон за автомобилните превози
  • чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. "а" · Закон за автомобилните превози
  • чл. 106а, т. 4, б. "б" · Закон за автомобилните превози
  • чл. 107, ал. 2 · Закон за автомобилните превози
  • чл. 6, ал. 1 · Закон за автомобилните превози
  • чл. 7 · Закон за автомобилните превози
  • чл. 7, ал. 1 · Закон за автомобилните превози
  • § 1, т. 14 · Закон за автомобилните превози
  • § 1, т. 5 · Закон за автомобилните превози

Р Е Ш Е Н И Е

№ 85 гр. Силистра, 20 юли 2021 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –

Силистра, в открито съдебно заседание на двадесет и осми юни през две хиляди и двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Е. Чернева с участието на секретаря Анета Тодорова, като разгледа докладваното от съдията административно дело номер 82 по описа за 2021 година на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по жалба на А.Д.А. с ЕГН – ********** *** против Заповед за налагане на принудителна административна мярка № РД – 14 - 813 / 01. 03. 2021 г., издадена от директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ гр.

Русе към ИА „Автомобилна администрация“, с която на основание чл. 107, ал. 1 във връзка с чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. „а“ и т. 4, б. „б“ и ал. 2, т. 1 и 3 от

Закона за автомобилните превози са наложени принудителни административни мерки, както следва:

1. Временно спиране от движение на МПС Мерцедес Спринтер 313 ЦДИ от категория М1, с рег. № ***, собственост на А.Д.А., до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца чрез сваляне и отнемане на един брой регистрационен номер *** и отнемане на свидетелство за регистрация № 01034871, издадено на 21. 01. 2020 г.;

2. Временно отнемане на свидетелството за управление на МПС № ********* и контролния талон към него с

№ 6806406 на жалбоподателя, издадено на 11. 01. 2021 г. от МВР Силистра, за срок - до отстраняване на нарушението, но за не повече от една година.

В жалбата се изтъква, че оспореният административен акт е незаконосъобразен. Изтъква се, че в заповедта не са изложени мотиви с индивидуализиращите белези на извършеното административно нарушение, нито мотиви, свързани с подбора на принудителната административна мярка и нейното времетраене. Посочва се, че А.А. не е осъществявал обществен превоз на пътници по смисъла на ЗавП. По тези съображения се моли за отмяна на заповедта.

Ответникът по жалбата – Директора на регионална дирекция "Автомобилна администрация" гр. Русе – е изпратил становище по делото заедно със съпроводителното писмо към административната преписка. Според становището оспорената заповед е законосъобразна, а оспорването – неоснователно.

Производството е по реда на чл.

107, ал. 2 от Закона за автомобилните превози (ЗАП) във връзка с чл. 145 и сл. от АПК.

Жалбата е подадена в срока по чл.149, ал.1 АПК от лице, което е адресат на административния акт и има правен интерес от оспорването по смисъла на чл.147, ал.1 АПК; атакува се индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол, пред компетентния съд. В тази връзка жалбата се явява допустима. Разгледана по същество същата е основателна по следните съображения:

При извършена проверка на 26. 02.

2021 г. от служители на РД "Автомобилна администрация" – Русе се установява, че жалбоподателят А.Д.А., управлявайки собствения си лек автомобил Мерцедес Спринтер 313 ЦДИ от категория М1, с рег. *** извършва превоз срещу заплащане на трима пътници от Република България до Германия. За това МПС няма издадено заверено копие към лиценза на Общността. При тези данни проверяващите са приели, че се извършва неправомерен обществен превоз на пътници в нарушение на чл. 6, ал. 1 от ЗАвтП. Срещу водача е съставен АУАН № 287486 / 26. 02. 2021 г. Видно от разписката, този АУАН е предявен на нарушителя и подписан от него с възражението, че ще представи документ за лечение, но в дадения 3-дневен срок допълнително доказателства не са приложени. Към преписката са приложени писмени обяснения от водача и две от пътуващите в автомобила лица – Е.С.А.и Е.Г.Х. . В съответствие с разпоредбата на чл. 44, ал. 3 от АПК сведенията са дадени устно пред служител на ответника, записани са от него и са подписани както от него, така и от лицето, даващо сведенията, и от още един служител. От обясненията на двамата пътници се установява, че за разходите за пътя всеки от тях е заплатил по 50 евро на водача. При тези данни е издадена оспорената Заповед № РД – 14 - 813 / 01. 03.

2021 г. на Директора на Регионална дирекция "Автомобилна администрация" Русе, с която са приложени две принудителни административни мерки на основание чл. 107, ал. 1 във връзка с чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. „а“ и т. 4, б. „б“ и ал. 2, т. 1 и 3 от ЗАвП по отношение на А.Д.А. – едната в качеството му на собственик на автомобила, с който е извършено нарушението, а другата в качеството му на негов водач. И двете мерки – временно спиране от движение на МПС и временно отнемане на свидетелство за управление на МПС и контролния талон към него са наложени със срок до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца.

Допълнително жалбоподателят представи в съдебно заседание писмени доказателства, че е трайно установен и адресно регистриран в гр. Хамбург, Германия, че страда от неврологично заболяване – множествена склероза, поради което от 04. 05. 2018 г. е нетрудоспособен и че на 18. 03. 2021 г. е бил на медицински преглед в Неврология Ноуер Уол в Хамбург. По настояване на жалбоподателя е допуснат до разпит един свидетел.

Оспорването на посочената заповед е станало повод за инициирането на настоящото производство, в което, съгласно чл. 168 АПК, следва да се прецени законосъобразността на акта на всички основания по чл. 146 АПК.

Съгласно чл. 107, ал. 1 от

ЗАП принудителните административни мерки по чл. 106 и 106а се прилагат с мотивирана заповед на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" или упълномощени от него длъжностни лица. Съобразно предоставената в закона възможност със своя заповед № РД-01-43/23.01.2020 г. изпълнителният директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" е упълномощил длъжностни лица в агенцията, в това число и директорите на РД "АА", да издават заповеди, с които налагат ПАМ по чл. 106 и чл. 106а от ЗАвП. С оглед изложеното процесната заповед се явява издадена от компетентен орган в рамките на неговите правомощия.

Заповедта е издадена в писмена форма и съдържа задължителните установени в закона реквизити. В нея са изложени фактическите основания, обуславящи издаването ѝ – описано е нарушението, като от една страна са посочени обстоятелствата, при които е извършено, а от друга страна е налице препратка към констатациите, съдържащи се в АУАН. Въз основа на това съдът приема, че формата на оспорения акт позволява ефективна съдебна проверка на неговата материална законосъобразност. Няма допуснати нарушения на разписаната административна процедура, които да рефлектират върху законосъобразността на постановената заповед. Писмените сведения от третите неучастващи в производството лица, въз основа на които е направен изводът, че превозът е осъществяван срещу заплащане, са събрани по регламентирания в чл. 44, ал. 3 от АПК начин, поради което съставляват годни доказателства.

Досежно материалната законосъобразност съдът намира следното:

В ЗАвтП са уредени условията и редът за извършване на обществени вътрешни и международни превози на пътници и товари с автомобили, извършвани от български или чуждестранни превозвачи. Съгласно чл.

6, ал. 1 ЗАвП обществен превоз на пътници и товари се извършва от превозвач, който притежава лиценз за извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република България, лиценз за извършване на международен превоз на пътници или товари – лиценз на Общността, удостоверение за регистрация за извършване на "Пътна помощ" или удостоверение за регистрация – за извършване на таксиметрови превози на пътници, и документи, които се изискват от този закон. Извършването на обществени превози на пътници или товари без изискуемия лиценз или удостоверение за регистрация е основание за прилагане на ПАМ както по отношение на собственика на автомобила, с който е извършен превоза – чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗАвП, така и за водача – чл. 106а, т. 4, б.

„б“ ЗАвП, като и в двата случая законът предвижда срокът на мярката да е до отстраняване на нарушението, но за не повече от една година. Основание за прилагане на ПАМ по чл. 106а, т. 4, б. „б“ ЗАвП е невключване на водача в списъка към удостоверението за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници, но тази хипотеза стои извън предмета на производството и би могла да се осъществи само в случай, че за автомобила е издадено удостоверение за регистрация за извършване на таксиметрови превози на пътници и водачът не фигурира в него. В случая основание за прилагането на двете процесни принудителни административни мерки е извършването на международен обществен превоз на пътници без за автомобила да е бил издаден лиценз на Общността, като адресат и на двете мерки е жалбоподателят, който от една страна е собственик на автомобила, а от друга страна е бил негов водач. За да бъдат приложени посочените мерки, в процеса следва да са установени както вида на извършвания превоз, така и спазването на установените в закона изисквания за него.

Предвид безспорно установения маршрут на пътуването гр. Русе, България - гр.

Хамбург, Германия, то несъмнено процесният превоз се явява международен по смисъла на § 1, т. 14 от ДР на ЗАвП.

Не е спорно също така, че за автомобил Мерцедес Спринтер 313 ЦДИ от категория М1, с рег*** няма издаден лиценз за извършване на международен превоз на пътници или товари – лиценз на Общността, изискуем съгласно чл. 6, ал. 1 от ЗАвП, респ. в автомобила е липсвало заверено копие от него. Съгласно съображение 9 от Регламент (ЕО) №

1071/2009, притежаването на лиценз на Общността е условие за извършване на международен превоз, а изискването във всяко превозно средство да има заверено копие от лиценза на Общността е "с цел да се улесни ефективното извършване на проверки от правоприлагащите органи, особено извън държавата членка, в която е установен превозвачът". Съгласно чл. 7, ал. 1 от ЗАвтП, заверено копие от лиценза се издава за всяко моторно превозно средство, с което се извършва дейност, при условие, че това средство е с българска регистрация и превозвачът е доказал финансова стабилност за него. От това следва, че целта на завереното копие за всяко от МПС, с които превозвачът извършва дейност, е да улесни проверките от страна на правоприлагащите органи и да удостовери извършената от тях проверка за наличието у превозвача на достатъчно ресурси, с които да гарантира за нормалното функциониране на транспортното предприятие.

Спорът в процеса е концентриран около това дали процесният превоз има характеристиките на обществен.

Към датата на проверката действаща е редакцията на пар. 1, т. 1 и т. 2 от ДР на ЗАвП, в сила от 7.07.2020 година.

Съгласно текстовете на цитираните разпоредби, "обществен превоз" е превоз, извършван за чужда сметка или срещу заплащане или икономическа облага, който се извършва с моторно превозно средство, а "превоз на пътници" е дейност на лице, което извършва услуги по извършване на превоз на пътници с моторно превозно средство за чужда сметка или срещу заплащане или икономическа облага. От посочените дефиниции се установява, че превозът на пътници е услуга с търговска цел, която се извършва срещу заплащане и се различава от "превоз на пътници за собствена сметка" по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗАвП, който представлява превоз на пътници без заплащане с нетърговска или нестопанска цел. Следователно, за да бъде установено нарушение на разпоредбите на ЗАвП за извършване на обществен превоз на пътници, административният орган, чиято е тежестта на доказване по чл. 170, ал. 1 от АПК, е длъжен да докаже, че е извършено плащане или има уговорка за извършване на плащане на услугата превоз. Заплащането на услугата превоз е различно от плащането само на част от разхода на гориво (при т. н. споделено пътуване), който разход е само един от компонентите, формиращ цената на услугата превоз. В този смисъл е и трайната съдебна практика на ВАС - напр. Решение № 2234 от 27.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8892/2014 г., VII о., докладчик председателят Й. Д. Решение № 92 от 5.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6724/2014 г., VII Решение № 70 от 5.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6864/2014 г.

Заключение за възмездност на превоза административният орган черпи от дадените обяснения от двама от пътниците и от самия водач (л. 17-18 от делото).