Решение № 7456 от 11.05.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7456 гр. София, 11.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело № 20211110145747 по описа за 2021 година Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуването на вземания на ищеца спрямо ответника, съответно за сумата в размер на 2512,48 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия, за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г., за топлоснабден имот, находящ се на адрес: /АДРЕС/ аб.

№ *******, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 12.11.2020 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 384,44 лв., за периода от 15.09.2018 г. до 30.10.2020 г., сумата от 40,37 лв., представляваща цена на извършена услуга за 1 дялово разпределение, за периода от 01.10.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 12.11.2020 г. до изплащане на вземането, и мораторна лихва в размер на 8,72 лв., за периода от 01.12.2017 г. до 30.10.2020 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 15.12.2020г. в производството по ч.гр.д. № 56224/2020 г. по описа на СРС, 45-ти състав.

Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. Въз основа на сключен договор от ищцовото дружество разпределението на топлинна енергия между потребителите в сграда-етажна собственост се извършвало по системата за дялово разпределение, което било възложено на /ФИРМА/, поради което последното се иска да бъде привлечено в производството като трето лице – помагач, предвид евентуално предявяване на регресни претенции срещу него при отхвърляне на исковете.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от 2 ответника, в който оспорва исковете като неоснователни и недоказани. Навежда твърдения за нищожност на договор №4639/02.10.2002г., сключен с ФДР. Моли за отхвърляне на исковите претенции.

В съдебно заседание ищецът /ФИРМА/, редовно призован, се представлява от юрисконсулт П., който поддържа исковата молба и моли за уважаване на исковете.

В съдебно заседание ответникът Д. А. А., редовно призован, не се явява, представлява се от назначения и особен представител адвокат П., който поддържа отговора на исковата молба и моли за отхвърляне на исковете.

Третото лице – помагач, конституирано на страната на ищеца – /ФИРМА/, редовно призовано, се представлява от юрисконсулт Г..

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото писмени доказателства и като ги обсъди в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл.

235 ГПК и чл. 12 ГПК приема за установено от фактическа страна следното:

Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса на основание чл.154, ал.1 от ГПК, в производството ищецът следва да докаже фактите, от които произтича вземането му. В тежест на ищеца е да докаже основанието, което поражда претенцията му, както и размера на същата. Ищецът 3 следва да доказва, че ответникът има качеството потребител на топлинна енергия съгласно цитираните от него правни разпоредби в рамките на процесния период, ползването на топлинна енергия през процесния период в количество, съответно на начислените суми формиращи начислената главница за ТЕ и периода и размера на обезщетението за забава. В тежест на ответника е да докаже възраженията си срещу вземането, поради което отрича съществуването на спорното право, както и положителният факт на плащането.

Исковете са допустими, като предявени от надлежна страна в полза на която е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК в производството по ч.гр.д. № 56224/2020г. по описа на СРС, 45-ти състав, в срока по чл. 415 от ГПК и при дадени указания от съда за предявяване на иск по реда на чл. 415, ал.1,т.2 от ГПК.

От приетия по делото Нотариален акт за продажба на апартамент в груб строеж № 111 от 23.12.1998г. и Нотариален акт за поправка на нотариален акт № 111 от 24.02.1999г. се установява, че Д. А. А. е придобила топлоснабдения имот в степен „груб строеж“.

По делото е приет Протокол от ОС на ЕС от 08.07.2002г., от който се установява, че собствениците на самостоятелни обекти в сградата на /АДРЕС/ са взели решение за сключване на договор за извършване на 4 услугата „топлинно счетоводство”, като за целта съдът не констатира да е оправомощено дадено лице от името на ЕС да подпише договор с /ФИРМА/. Към протокола е представен и списък на собствениците, приет по делото. С протоколно определение от 28.02.2023г., съдът е изключил от доказателствения материал по делото протокола от ОС на СЕС и списъка към него. По делото е приет и договор № 4639/02.10.2002г., сключен между ЕС, чрез лице с име Я.В.Х. и /ФИРМА/. Договора е сключен за срок от две години /т.

2.4 от него/, с опция за удължаване на срока автоматично с една година, в случай, че никоя от страните не го прекрати с писмено предизвестие, дадено един месец преди изтичане на срока на договора. По делото не са представени доказателства за отправено такова предизвестие.

Приложимите Общи условия за продажба на топлинна енергия, действащи към процесния период са Общите условия, одобрени с Решение № ОУ-01/27.06.2016г. на ДКЕВР, приети по делото.

Изслушаната СТЕ, която съдът кредитира като компетентно изготвена и съотносима на останалия по делото доказателствен материал, установява, че третото лице - помагач е извършвало дялово разпределение в имота след отчет на уредите за дялово разпределение и водомерите за топла вода. По данни на ФДР експертизата е установила, че в процесното жилище е имало монтирани три отоплителни тела, съответно три

5 топлоразпределителя.За процесния период от 01.05.2017г. до 30.04.2019г. ФДР не е отчитала уредите в имота, поради неосигурен достъп, като по делото са приети и протоколи за неосигурен достъп. Установява се, че в имота се ползва топла вода и е начислена топлинна енергия за подгряване на вода и поради липса на отчет, поради неосигурен достъп, разходът е изчислен на два броя потребители при норма 140 литра на потребител, съгласно чл. 69, ал.2 от НТ. Вещото лице е посочило, че процесният имот има отопляем обем от 102 м3, съгласно Акт за разпределение кубатурата в жилищната сграда, като на база този обем се разпределя енергията, отдадена от сградната инсталация. За периода от 01.05.2017г. до 30.04.2019г. количеството топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация в сградата на СЕС е изчислено от ФДР по формула, съгласно приложението към чл. 61, т.6.1.1 от Наредба № 16-334.

Съгласно експертизата, общият топломер, монтиран в АС на СЕС е бил годно за измерване средство по смисъла на ЗИ, в рамките на процесния период.

Изслушаната ССчЕ установява, че няма извършени плащания за дължимите за периода 01.05.2017г. до 30.04.2019г. суми. Вещото лице е установило, че дължимата главница за периода от м.05.2017г. до м.04.2019г. е в размер на 2512,48 лева, като за периода от м.10.2017г. до м.04.2019г. на абоната са начислявани и такси за дялово разпределение в размер на 40,37 лева. Вещото лице е посочило, че мораторната лихва върху главницата от 6

2512,48 лева е в размер на 384,44 лева, за периода от 15.09.2018г. до 30.10.2020г., а върху главницата от 40,37 лева, в размер на 8,72 лева, за периода от 01.12.2017г. до 30.10.2020г.

По смисъла на ЗЕ потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я използва за собствени нужди като ползва топлоснабдения имот по силата на вещно или по силата на облигационно право на ползване. По силата на закона - чл.150 от ЗЕ, между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни Общи условия, без да е необходимо изричното им приемане от потребителя.

Договорът за продажба на топлинна енергия е неформален и се счита сключен при доставяне на топлинна енергия от страна на топлопреносното дружество и ползването й от потребителя. Потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я използва за собствени нужди, като ползва топлоснабдения имот по силата на вещно или по силата на облигационно право на ползване. Предвид тези разпоредби облигационната връзка по договора за доставка на топлинна енергия възниква ex lege от момента на възникване на вещното или облигационно право на ползване. В съответствие със Закона за енергетиката страна по облигационното правоотношение за продажба на 7 топлинна енергия е потребителят на топлинна енергия, какъвто може да бъде само физическо лице-собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. Съгласно разпоредбата на чл.2, ал.1 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от /ФИРМА/ на потребители в град София според която „купувач може да бъде физическо лице, потребител на топлинна енергия за битови нужди, който е собственик или титуляр на вещно право на ползване на имот в топлоснабдена сграда”. Анализът на горните разпоредби води до извода, че собственикът на топлофицирания недвижим имот е длъжник към топлопреносното предприятие за доставената в имота топлинна енергия в случаите, когато е носител на всичките три елемента от правото на собственост- право да владее, да ползва и да се разпорежда с вещта.

В конкретиката на случая, съдът приема, че ответникът има качеството „потребител“ на топлинна енергия, доколкото е собственик на имота и няма данни по делото последното обстоятелство да е претърпяло промяна.

Съдът приема, от заключението на вещото лице, което кредитира като компетентно изготвено и в съответствие с така поставените задачи, че предмет на спора на практика са суми за сградна инсталация, отопление на имота и БГВ.

8

Преди да пристъпи към коментар относно дължимостта на сумите по пера, съдът намира, че следва да обсъди направеното от процесуалния представител на ответника възражение за нищожност на Договор № 4639/02.10.2002г., като и правните последици от изключването на релевантни за спора писмени доказателства, като протокола от ОС на ЕС и списъка на собствениците към него.

Следва да се отбележи, че съгл. разпоредбите на чл.

139а-139в от ЗЕ клиентите в сграда в режим на ЕС избират лице, регистрирано по реда на чл. 139а, за извършване на услугата дялово разпределение, като сключването на писмен договор съгласно чл. 139б от ЗЕ е задължително само в случай, че лицето, избрано от собствениците в ЕС или доставчикът на ТЕ не е регистриран в публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ. Регистрацията на ТЛП в регистъра по чл. 139а от ЗЕ е от дата 06.04.2007г., тоест към датата на сключване на договора ТЛП не е било вписано в регистъра и са били меродавни изискванията за сключване на договор. Преди влизане в сила на ЗЕ и по време на сключване на процесния договор за избор на топлинен счетоводител е действала нормата на чл. 112г от ЗЕЕЕ /ДВ, бр. 2001/, която оправомощава избрания счетоводител да извършва топлинно счетоводство. В случая между собствениците в сградата на /АДРЕС/ и /ФИРМА/ има сключен договор за извършване на услугата "дялово разпределение", чийто срок не е изтекъл, тъй като договорът е сключен като безсрочен. Въпреки че по делото 9 бяха изключени от доказателствения материал протокола от ОС на ЕС и списъка на собствениците, съдът не намира договора за нищожен, като сключен без представителна власт. Дружество /ФИРМА/ е вписано в регистъра по чл.