Решение № 102 от 15.01.2021, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 102 гр. Варна , 15.01.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в публично заседание на шестнадесети декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Председател:

Членове:

Секретар:

Даниела И. Писарова

Светлана Тодорова

Цветелина Г. Хекимова

Мария Д. Манолова като разгледа докладваното от Цветелина Г. Хекимова Въззивно гражданско дело № 20203100503254 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. №270328/05.10.2020г. от М. К.

Д., ЕГН **********, с адрес ******, срещу решение №260261/09.09.2020г., с което е отхвърлен иска, предявен от М. К. Д., ЕГН ********** за приемане за установено в отношенията между страните, че ищцата не дължи на ответното дружество „ОТП Факторинг България“ ЕАД, ЕИК 202317122, сумата от 10 297,73 лв., представляваща главница по сключен Договор за потребителски кредит от м.02.2008г. между Д.К.Б., ЕГН **********, и „Банка ДСК“ ЕАД, обезпечена с поръчителството на М. К. Д., ЕГН **********, по сключен договор за поръчителство от 16.11.2009г. между „Банка ДСК“ ЕАД и М. К. Д., ЕГН **********, законната лихва върху тази сума за периода от 22.03.2011г. до окончателното изплащане на задължението, сумата от 1946,98 лв. – договорна лихва по Договор за потребителски кредит от м.02.2008г. между Д.К.Б., ЕГН **********, и „Банка ДСК“ ЕАД, 598,51 лв. – такси за закъснение по Договор за потребителски кредит от м.02.2008г. между Д.К.Б., ЕГН **********, и „Банка ДСК“ ЕАД и 763,72 лв. – разноски по ч.гр.д. с 1 номер 2828/2011г. по описа на ВРС, като за сумите е издаден изпълнителен лист от 24.02.2011г. по ч.гр.д. с номер 2828/2011г. по описа на ВРС и са предмет на изпълнително дело с номер 2014737041515 по описа на ЧСИ Л.Т., поради неоснователност.

В жалбата се твърди, че решението е недопустимо като постановено по непредявен иск. Твърди се също необоснованост на решението поради необсъждане на изложените в исковата молба твърдения за наличие на предпоставките за настъпила перемпция. В евентуалност се сочи, че първоинстанционният съд не е съобразил, че към датата на изготвяне на експертизата задължението за главница е било в размер на 4388,65 лв., като въпреки това е отхвърлил иска изцяло. В жалбата не са направени доказателствени искания.

Отправената към съда молба е за отмяна на решението и за уважаване на предявените искове изцяло, като се присъдят и направените разноски.

В срока по чл. 263 ГПК, въззиваемата страна „ОТП Факторинг България“ ЕАД, ЕИК 202317122, е депозирала писмен отговор, с който жалбата се оспорва като неоснователна. Твърди се, че предявеният иск с правно основание чл.439 от ГПК се основава на преклудирано възражение, което обуславя неговата недопустимост. Сочи се, че съдът надлежно е разгледал всички искания на ищеца, както и че е формирал обоснован извод за липса на настъпила перемпция. Доказателствени искания не са направени.

За да се произнесе по спора, Варненски Окръжен съд съобрази следното:

Първоинстанционното производство е образувано по предявен иск с пр.основание чл.124, вр.чл.439 ГПК от М. К. Д., ЕГН **********, срещу „ОТП Факторинг България“ ЕАД, ЕИК 202317122, за приемане за установено в отношенията между страните, че ищцата не дължи на ответното дружество сумата от 10 297,73 лв., представляваща главница по сключен договор за потребителски кредит, както законната лихва върху тази сума за периода от 22.03.2011г. до окончателното изплащане на задължението, сумата от 1946,98 лв. – договорна лихва, 598,51 лв. – такси за закъснение и 763,72 лв. – 2 разноски в заповедното производство, за които суми е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист.

Твърди се в исковата молба, че на 13.02.2008г. дъщерята на ищцата Д.Б. и „Банка ДСК“ ЕАД сключили договор за потребителски кредит за сумата от 10 000,00 лв. Поради невъзможност кредитът да бъде погасяван, през 2009г. условията по кредита били предоговорени, като задължението било обезпечено и с поръчителството на ищцата. През 2011г. било образувано заповедно производство и издаден изпълнителен лист за следните суми: 10 297,73 лв. – главница, 1946,98 лв. – договорна лихва за периода от 20.09.2010г. до 22.02.2011г., 598,51 лв. – такси закъснение за периода от 03.01.2011г. до 22.02.2011г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда, до окончателното изплащане на задължението. Сочи се, че на 12.03.2015г. ищцата и ответното дружество сключили споразумение, по силата на което страните приели, че към датата на подписване на споразумението остатъчният размер на задълженията на кредитополучателя и поръчителя възлиза на 16 771,63 лв. С уточнителна молба се сочи, че по изпълнителното дело е настъпила перемпция на 22.11.2013г., с оглед изтичане на две години от последното валидно извършено и предприето изпълнително действие. Излага се също, че цесията не е редовно съобщена на ищцата. Сочи се, че към момента на подписване на споразумението с ответното дружеството липсвало качеството на поръчител на ищцата. Освен това се излага, че цялото задължение било погасено от длъжника.

В депозирания писмен отговор от ответника „ОТП Факторинг България“ ЕАД се оспорват предявените искове като недопустими и неоснователни. Излага се, че с влизане в сила на заповедта се преклудират всички факти и възражения, настъпили преди този момент, както и че погасителната давност не е изтекла, тъй като е започнала да тече едва от 26.06.2015г. Не се спори, че е сключен договор за потребителски кредит между „Банка ДСК“ ЕАД и Д.Б., както и че на 16.11.2009г. с допълнително споразумение задължението било обезпечено с поръчителство от М.Д.. На 12.06.2012г. между „Банка ДСК“ ЕАД и ответното дружество бил сключен договор за цесия. Излага се, че предвид сключено между страните извънсъдебно споразумение на 12.03.2015г. ищцата признала дълга си на основание и размер, а това признание прекъснало погасителната давност.

3

След датата на прехвърляне на вземането по сметка на „ОТП Факторинг България“ ЕАД, чрез съответния съдебен изпълнител постъпили суми в общ размер на 18 488,80 лв., като се сочи, че към датата на писмения отговор ищцата дължи на ответното дружество сумата от 4909,33 лв., от които 4676,79 лв. главница и 232,54 лв. законна лихва върху главницата към 08.07.2019г.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 2 от ГПК, от надлежно легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Предявен е иск срещу взискателя за установяване несъществуването на правото, предмет на принудителното изпълнение, който се квалифицира по чл. 439 ГПК вр. с чл.124, ал. 1 от ГПК. Разпоредбата на чл. 439 ГПК дава възможност на длъжника по изпълнително дело да оспори чрез иск изпълняемо право. Това право може да е установено с влязло в сила решение или да е предмет на издаден изп.лист. В последния случай длъжникът по изпълнението може да оспорва дължимостта на сумите по заповед за изпълнение, като се позова на факти /погасяване по давност, плащане, прихващане и др./, настъпили след издаването му. Настоящият иск се основава на твърдения за факти, възникнали след издаване на процесния изп.лист по реда на чл.237 от ГПК /отм./, което обуславя допустимостта на иска съобразно предвидените в чл.439 от ГПК условия. Правният интерес от предявяване на настоящия иск се обосновава с твърденията за изтекла погасителна давност, с оглед на което евентуално настъпилата перемпция е относима единствено при преценка валидността на последващите 4 изпълнителни действия.

По изложените съображения предявеният отрицателен установителен иск следва да се приеме за процесуално допустим, поради което съдът дължи произнасяне по същество на спора. Съдът намира за неоснователни твърденията за недопустимост, изложени във въззивната жалба поради следното: когато длъжникът се позовава на давност, предмет на предявения по реда на чл. 439 ГПК иск не е съществуването или несъществуването на вземането, а съществуването или несъществуването на правото на принудително изпълнение, въпреки евентуалните прекъсвания и спирания на давността. Това обаче не е така, когато длъжникът се позовава на плащане или недължимост на друго основание, като в този случай претенцията е да се установи несъществуване на вземането. В случая в уточнителни молби от 21.05.2019г. и 07.11.2019г. са формулирани три основания на иска в условие на евентуалност, като в първия случай ищецът се позовава на давност, а в другите – на плащане и липса на качеството кредитор. Непрецизността при формулиране на диспозитива на съдебното решение, не води до извод за недопустимост, доколкото разгледаният иск е съгласно правилно определената правна квалификация по чл.439 от ГПК.

Съгласно чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК, когато взискателят в продължение на две години не поиска извършване на нови изпълнителни действия, изпълнителното производство подлежи на прекратяване.

Съобразно задължителното разрешение на ТР № 2/26.06.2015г. по тълк.дело № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, без правно значение е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение, тъй като този акт има декларативно, а не конститутивно значение. Прекратяването на изпълнителното производство настъпва по право, като новата давност започва да тече от предприемането на последното по време валидно изпълнително действие.

В настоящия случай ищецът се позовава на изтекъл 2-годишен период след разпореждането за вписване на възбрана от ЧСИ на 22.11.2011г. до 22.11.2013г., като така посочения период е изменен със следваща молба на 24.10.2011г. – 17.06.2014г., като се твърди, че през този период не са извършени валидни изп. действия, поради което е настъпила перемпция.

5

Сочи се в евентуалност също и следващ период – от 04.08.2014г. до 22.02.2018г., като в допълнение се твърди, че са налице и други двугодишни периоди, през които не са извършвани изп.действия.

Доколкото настъпването на предвидените в чл. 433, ал.1 т.8 от ГПК последици се предпоставя от липса на инициирани от взискателя изпълнителни действия през изтеклия 2-годишен период от време, другите извършени от съдия-изпълнителя действия като изпращане на съобщения и представяне на делото за послужване са без правно значение. При наличието на посочените условия следва да се приеме за осъществен фактическия състав на предвиденото в чл. 433, ал.1 т.8 от ГПК прекратяване на изпълнителното производство. Последиците от перемирането на изпълнителното производство при продължило повече от две години бездействие на взискателя са от процесуален характер - те водят до неговото прекратяване, но предявеният за изпълнение изпълнителен лист не губи характера си на изпълнително основание. Съгласно задължителното тълкуване, дадено в т.10 на ТР № 2/26.06.2015г. по тълк.дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие.

В изпълнителното производство давността се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Съгласно тълкувателното решение не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи и книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.