Определение № 1920 от 25.07.2023, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1920 гр. София, 25.07.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на двадесет и пети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Даниела Дончева

Членове:

Красимир Маринов

Капка Павлова като разгледа докладваното от Даниела Дончева Въззивно частно гражданско дело № 20231000501766 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното.

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК вр. чл.130 от ГПК.

Образувано е по повод постъпила частна жалба с вх.№53683/06.06.2023 г. по описа на СГС, подадена от С. Е. М., против Определение №6436/25.05.2023 г., постановено по гр.д.№12916/2021 г. по описа на СГС, Iво Гражданско отделение, 3-ти състав, с което производството по делото е прекратено като недопустимо. В жалбата се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение. Сочи се, че за жалбоподателя-ищец е налице интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за недължимост на сумата от 26 721,63 лв., както и свързаните с нея акцесорни вземания за лихви и неустойки, поради изтекла погасителна давност. Твърди се, че страните в производството нямат съвпадащи се волеизявления относно спора за недължимост на вземането. Сочи, че с предявения иск ищецът цели да се установи, че не съществува възможност за кредитора за принудително изпълнение. Допълва, че с извънпроцесуалното си поведение, изразяващо се в изпращане на покани до ищеца, в отговор на които жалбоподателят е сторил възражение за изтекла погасителна давност, ответникът цели събиране на вземането, като именно тези действия обуславят в пълна степен интереса от предявяване на отрицателен установителен иск, тъй като посочените действия представляват косвена принуда, с което се засяга правната сфера на ищеца.

1

Изтъква се, че оспорването на иска в отговора на исковата молба от ответника само по себе си обуславя извод за наличие на правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск от длъжника. С оглед изложеното, моли се за отмяна на обжалваното определение и делото да бъде върнато на СГС за продължаване на съдопроизводствените действия. Претендира разноски.

В срока по чл.276, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на частната жалба от насрещната страна по нея- „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, в който се излагат доводи за неоснователност на същата. Посочено е, че не са предприети никакви принудителни действия по отношение на С. Е. М., поради което за него липсва правен интерес от предявяване на иска.

Претендира разноски.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното:

Ж а л б а т а изхожда от активно легитимирана страна- ищец в производството, депозирана е в законоустановения едноседмичен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт , поради което следва да бъде разгледана по същество.

По основателността на жалбата съдът намира следното:

Производството пред СГС е образувано по искова молба на С. Е. М. против „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с която е предявен иск за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от 26 721,63 лв., както и свързаните с нея вземания, поради изтекла погасителна давност. Изложени са твърдения, че ищецът е бил длъжник по договор за потребителски кредит, сключен с „Алфа банк“ АД („Юробанк България“ АД), като твърди, че е изпаднал в забава на плащането, което към момента на предявяване на иска е в размер на 31 762,88 лв. Посочено е, че с Договор за прехвърляне на вземания от 21.12.2017 г. Банката е прехвърлила вземането си на „С.Г.Груп“ ООД, а на 23.04.2018 г. последният е прехвърлил вземането си на ответника, като с две писма е уведомен за извършената цесия както от цедента, така и от цесионера по нея. Сочи се, че с 2 писма ответникът е поканил ищеца да заплати дължимата сума, но в отговор на същите С. Е. М. се е позовал на изтекла погасителна давност на вземането.

Ответникът по делото оспорва иска като неоснователен и недоказан, като сочи, че вземането не е обявено за предсрочно изискуемо, поради което 2 то не е станало изискуемо и възражението за изтекла погасителна давност е преждевременно сторено.

За да постанови обжалваното определение, СГС е приел, че за ищеца липсва правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск по чл.124, ал.1 от ГПК, доколкото изпращането на писма и покани от кредитора за плащане на вземане погасено по давност означава само, че последният оспорва те да са погасени по давност и желае да получи плащане, което е негово право. Изложеното обаче, според СГС, не може да обуслови наличие на правен интерес от предявяване на иска, тъй като кредиторът не се е снабдил с изпълнителен титул и не е предявил осъдителен иск за вземането.

Посочено е, че в процесния случай от ищеца-длъжник е налице превантивно възражение за давност чрез предявяване на отрицателен установителен иск преди възможно заповедно, а защо не и исково производство, инициирано от кредитора-ответник по делото.

Настоящият съдебен състав намира така изложените от СГС мотиви за неправилни по следните съображения:

Съгласно чл.124, ал.1 от ГПК, всеки може да предяви иск, за да възстанови правото си, когато то е нарушено, или за да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това. В Определение № 50010 от 23.03.2023 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3372/2022 г., IV г. о., ГК, което препраща към Определение № 95 от 22.02.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 510/2018 г., IV г. о., ГК, е прието, че страната, която претендира извънсъдебно дори несъществуващо вземане не дава повод за предявяване на иск за несъществуване на претендираното вземане. При действието на стария ГПК иск за несъществуване на претендирано вземане е допустим само когато претендиращият кредитор разполага с изпълнителен титул (изпълнителен лист или пряко изпълнително основание и затова може да осъществи принудително изпълнение) или с други средства за извънпроцесуална принуда (напр. да спре занапред доставката на стоки или услуги). Без наличието на една от тези две предпоставки отрицателният иск беше недопустим (поради отсъствие на правен интерес), а ответникът никога не дължи разноски по недопустим иск. Новият ГПК защитава в по-голяма степен интереса на всеки от спорещите да поиска установяването на действителното 3 правно положение със сила на пресъдено нещо. Длъжникът има интерес от иск за несъществуване на вземането и когато не е заплашен непосредствено от принуда (процесуална или извънпроцесуална), тъй като може да поиска решение при признание на иска. При действието на стария ГПК не беше необходимо да се изискват служебно доказателства за наличието на интерес от предявения установителен иск (когато той не е очевиден), тъй като искът ставаше допустим, ако ответникът го оспори или е оспорвал претенциите на ищеца с извънпроцесуалното си поведение. При действието на новия ГПК ответникът по предявен установителен иск не може да предизвика прекратяване на делото поради отсъствието на правен интерес у ищеца, тъй като ищецът има интерес да получи решение при признание на иска.

Ответникът обаче може да удовлетвори този правен интерес на ищеца, като направи признанието. В Решение №50017/27.03.2023 г., постановено по гр.д.

№720/2022 г. по описа на ВКС, Гражданска колегия, Четвърто отделение, в което е разгледан въпроса относно приложението на чл. 116, б. „б“ ЗЗД и/или чл. 115, б. „ж“ ЗЗД по отрицателен установителен иск за недължимост на вземане, с предявяването на който ищецът (длъжникът) се позовава на погасителна давност и за вземането ответникът (кредиторът) не е снабден с изпълнително основание, е прието, че кредиторът не бездейства, когато длъжникът оспорва вземането пред съд (с отрицателен установителен иск), позовава се на погасителна давност (давността не се прилага служебно), и процесуалната легитимация на страните е надлежна (ако ОУИ не е предвиден в закона, длъжникът има правен интерес от ОУИ, когато кредиторът претендира вземането извънсъдебно, а с предявения ОУИ длъжникът заявява правоотношение, в което би участвал, ако вземането съществува).

Положителният и отрицателният иск за вземането са с еднакъв предмет. Правото на иск, на държавно съдействие чрез разрешаването на спора за вземането със сила на пресъдено нещо принадлежи на всяка една от страните в спорното правоотношение. Изложеното по-горе изцяло се споделя от настоящия състав и доколкото по делото е видно, че ответникът не оспорва допустимостта на иска, но оспорва основателността на иска, то безспорно за ищеца е налице правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за недължимост на процесните вземания, доколкото не само с извънсъдебното си поведение, но и с процесуалното си такова, ищецът изразява позиция за дължимост на вземането, което налага в отношенията 4 помежду им със сила на пресъдено нещо да се разреши спора относно съществуването или несъществуването на вземанията.

С оглед изложеното, съдът намира, че частната жалба на С. Е. М. е основателна, а обжалваното определение, с което производството е прекратено, е неправилно и като такова следва да бъде отменено, а делото върнато на СГС за продължаване на съдопроизводствените действия.

Водим от гореизложеното, Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение №6436/25.05.2023 г., постановено по гр.д.

№12916/2021 г. по описа на СГС, I-во Гражданско отделение, 3-ти състав, с което производството по делото е прекратено като недопустимо.

ВРЪЩА делото на Софийски градски съд за продължаване на съдопроизводствените действия по предявения иск.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5