Решение № 23722 от 29.12.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 23722 гр. София, 29.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ТЕОДОРА АНГ. КАРАБАШЕВА при участието на секретаря АНИТА Р. СТАМЕНОВА като разгледа докладваното от ТЕОДОРА АНГ. КАРАБАШЕВА Гражданско дело № 20241110144537 по описа за 2024 година

Производството е по реда на глава XIII от ГПК.

Предявени са следните искове от М. Й. Б., чрез адв. М., срещу „***********“ ООД:

1/ във връзка със сключения между страните договор за потребителски кредит № *************/06.03.2024 г.: а) главен установителен иск за прогласяване нищожност на договора на основание чл.

22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК; б) евентуални установителни искове за прогласяване нищожността на клаузите по чл.

3, т. 7 и чл. 11 от договора, на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1, 2 и 3 ЗЗД;

2/ във връзка със сключения между страните договор за потребителски кредит № *********/25.08.2023 г. – иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да върне на ищцата сумата 700 лв., представляваща сбор от платени при начална липса на основание суми по сключения между страните договор от 2023 г.

В исковата молба се твърди, че между ищцата, в качеството й на кредитополучател, и ответника, в качеството му на кредитор, е сключен договор за потребителски кредит № *********/25.08.2023г., по силата на който кредиторът е предоставил на ищцата заемна сума в размер от 1 000.00 лева, със задължение да я върне на 6 месечни вноски, при ГЛП – 44.5 %, а ГПР – 54 %. Твърди се, че същите страни са сключили и договор за потребителски кредит № ********** г., по силата на който „***********“ следвало да предостави заемна сума в размер от 1 400.00 лева, като ищцата следвало да ги възстанови на 8 месечни вноски, ведно с възнаградителна лихва, при ГЛП – 50 %, а ГПР – 62.64 %. Поддържа, че съобразно договорната клауза на чл. 11, ал. 1 от договора ищецът дължал неустойка, в случай че не предостави в тридневен срок обезпечение съгласно реда и условията, предвидени в чл. 5 от договора - банкова гаранция или поръчителство на едно или две физически лица, които да отговарят на определени от кредитора условия. Твърди, че съгласно чл. 11 от договора за потребителски кредит № *********/25.08.2023 г., при неизпълнение на условията но чл. 5, се дължала фиксирана неустойка в размер на 667.44 лв., а по договор за потребителски кредит № ********/06.03.2024 г. се дължала неустойка в размер от 1 181.26 лева. Излага, че с тази клауза ответното дружество използва заблуждаваща търговска практика относно действителния размер на ГПР. Намира, че процесният договор е нищожен на основание чл.

1

10, ал. 1, вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като е нарушен чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, както и е нарушено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, вр. чл. 19, ал. 1 ЗПК, тъй като в годишния процент на разходите /ГПР/ не са включени посочените такси и неустойки по договора. Сочи, че договорните лихви противоречат на добрите нрави. С оглед изложеното, изтъква, че с платената в полза на ответника сума от 700.00 лева ответното дружество се е обогатило, тъй като процесната сума му е заплатена без основание. Моли се исковете да бъдат уважени, като в полза на ищеца бъдат присъдени и сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор от ответника „***********“ ООД, чрез адв. М., с който се изразява становище за неоснователност на предявените искове.

Ответникът не оспорва, че уговорените неустойки не са съобразени при изчисляване на ГПР по кредита, както и извършени от ищцата плащания по договора за потребителски кредит № *********/25.08.2023 г. Излага подробни съображения относно действителността на оспорените договорни клаузи по ЗПК. Моли съдът да отхвърли исковите претенции като неоснователни. Претендира разноски.

В проведеното открито съдебно заседание на 05.12.2025 г. ищецът е поискал изменение на предявения осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД чрез увеличение на същия до размера от 846.95 лева, което е допуснато от съда.

Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените доводи на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

По делото е приет препис от договор за потребителски кредит № ********* от 25.08.2023г., от който се установява, че на посочената дата между ищеца М. Й. Б.

(кредитополучател) и „***********” ООД (кредитодател) е сключен договор за потребителски кредит, по силата на който ответното дружество се е задължило да предаде в собственост на насрещната страна сума в размер на 1000 лева, със срок на издължаване от 6 месечни вноски, последната от които на 26.02.2024г., при фиксиран годишен лихвен процент (ГЛП) - 44,5 % и годишен процент на разходите (ГПР) – 54 %. В чл. 5, ал.1 и ал.2 от договора е предвидено потребителят в срок до три дни, считано от датата на сключване на договора, да предостави на кредитора едно от обезпеченията, посочени в същата клауза: безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ търговска банка за период от сключване на договора за кредит до изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване на кредита и обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата сума за плащане по договора, включваща договорената главница и лихва; или поръчителство от едно или две физически лица, които отговорят кумулативно на следните условия: при един поръчител – осигурителният доход следва да е в размер на не по – малко от 7 пъти размера на минималната работна заплата за страната, а при двама поръчители – размерът на осигурителният доход на всеки един от тях следва да е в размер не по – малко от 4 пъти размер на минималната работна заплата; да не са поръчители по други договори за кредит, сключен с кредитора; да не са кредитополучатели по договори за кредит, сключени с кредитора, по които е налице неизпълнение; да нямат кредити към банки или финансови институции с класификация, различна от „редовен“ както по активни, така и по погасени задължения; да представят служебна бележка от работодателя си или друг документ, удостоверяващ размера на получавания от тях доход. Договорено е в чл.11 от договора, че при неизпълнение на поетото задължение за предоставяне на обезпечение в срока по чл. 5 от договора, потребителят дължи неустойка в размер на 667.44 лева, която се заплаща разсрочено, съобразно погасителния план. Потребителят е поел задължение да върне предоставената му в заем сума при договорените условия, като в приложение № 1 към договора е обективиран и погасителен план, от който е видно, че заемната сума следва да се върне при 6 месечни погасителни вноски в периода от 25.09.2023г. до 26.02.2024г., всяка една от които включва част от главница (без първата и втората вноска), част от възнаградителна лихва и част от неустойката по чл. 11 от договора – при непредставено обезпечение. Общо дължимата сума по кредита възлиза на 1 168.56 лева, като към нея е прибавена и неустойка в общ размер на 667,44 лева, при което общата сума за връщане е 2

1836.00 лева.

Съгласно чл. 3, ал. 2 от договора, годишният процент на разходите от 54 % е формиран в съответствие с изискванията на чл.19, ал.2 ЗПК и съгласно формулата по приложение № 1 към ЗПК и включва единствено договорената между страните възнаградителна лихва.

Към доказателствата по делото е приобщен и препис от договор за потребителски кредит № ************* от 06.03.2024г., от който се установява, че на посочената дата между ищеца М. Й. Б. (кредитополучател) и „***********” ООД (кредитодател) е сключен договор за потребителски кредит, по силата на който ответното дружество се е задължило да предаде в собственост на насрещната страна сума в размер на 1400.00 лева, със срок на издължаване от 8 месечни вноски, последната от които на 06.11.2024г., при фиксиран годишен лихвен процент (ГЛП) - 50,00 % и годишен процент на разходите (ГПР) – 62,42 %.

В чл. 5, ал.1 и ал.2 от договора е предвидено потребителят в срок до три дни, считано от датата на сключване на договора, да предостави на кредитора едно от обезпеченията, посочени в същата клауза: безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ търговска банка за период от сключване на договора за кредит до изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване на кредита и обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата сума за плащане по договора, включваща договорената главница и лихва; или поръчителство от едно или две физически лица, които отговорят кумулативно на следните условия: при един поръчител – осигурителният доход следва да е в размер на не по – малко от 7 пъти размера на минималната работна заплата за страната, а при двама поръчители – размерът на осигурителният доход на всеки един от тях следва да е в размер не по – малко от 4 пъти размер на минималната работна заплата; да не са поръчители по други договори за кредит, сключен с кредитора; да не са кредитополучатели по договори за кредит, сключени с кредитора, по които е налице неизпълнение; да нямат кредити към банки или финансови институции с класификация, различна от „редовен“ както по активни, така и по погасени задължения; да представят служебна бележка от работодателя си или друг документ, удостоверяващ размера на получавания от тях доход.

Договорено е в чл.11 от договора, че при неизпълнение на поетото задължение за предоставяне на обезпечение в срока по чл. 5 от договора, потребителят дължи неустойка в размер на 1 181.26 лева, която се заплаща разсрочено, съобразно погасителния план.

Потребителят е поел задължение да върне предоставената му в заем сума при договорените условия, като в приложение № 1 към договора е обективиран и погасителен план, от който е видно, че заемната сума следва да се върне при 8 месечни погасителни вноски в периода от 08.04.2024г. до 06.11.2024г, всяка една от които включва част от главница (без първите три вноски), част от възнаградителна лихва и част от неустойката по чл. 11 от договора – при непредставено обезпечение. Общо дължимата сума по кредита възлиза на 1 754.74 лева, като към нея е прибавена и неустойка в общ размер на 1 181.26 лева, при което общата сума за връщане е 2 936.00 лева.

Съгласно чл. 3, ал. 2 от договора, годишният процент на разходите от 62.42 % е формиран в съответствие с изискванията на чл.19, ал.2 ЗПК и съгласно формулата по приложение № 1 към ЗПК и включва единствено договорената между страните възнаградителна лихва.

От заключението на изслушаната и приета по делото съдебно – счетоводна експертиза, което при преценката му по реда на чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано, се установява, че: по договор за паричен заем № *********/25.08.2023 г. ищецът е изплатил на ответника сума в общ размер на 1 846.95 лв., която е разпределена от заемодателя, както следва: 1000 лв. – погасена главница по договора; 168.15 лв. – погасена договорна лихва съгласно погасителния план към договора; 667.44 лв. – погасена неустойка съгласно чл. 11, ал. 1 от договора; 10.95 лева - такси; вземайки предвид размера на отпуснатия кредит и общо дължимата сума по кредита с включена неустойка, годишният процент на разходите в този случай е в размер на 785.49%. В заключението си вещото лице е коментирало и другият процесен договор, а именно договор за паричен заем № ********** г., като по отношение на 3 него установява, че ищецът е заплатила на ответника сума в общ размер от 3 014.19 лева, която е разпределена от заемодателя, както следва: 1 400.00 лева – главница; 354.74 лв. – погасена договорна лихва; 1 181.26 лева – погасена неустойка съгласно чл. 11, ал. 1 от договора и 78.19 лева – такси; вземайки предвид размера на отпуснатия кредит и общо дължимата сума по кредита с включена неустойка, годишният процент на разходите в този случай е 729.30 %.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Ищецът е предявил отрицателни установителни искове с правно основание чл.22, вр. чл.11, ал. 1, т. 10 и чл.19, ал.4 от ЗПК за прогласяване нищожността на договор за потребителски заем № ************* от 03.06.2024г. - поради противоречието му със закона, евентуално на основание чл.26, ал.1, пр.1, 2 и 3 от ЗЗД – поради противоречие със закона, заобикаляне на закона и поради накърняване на добрите нрави, обективно кумулативно съединени с осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал.1, пр. 1 ЗЗД за връщане на сумата от 846.95 лева, представляваща получена без основание сума по недействителния договор за потребителски кредит № ********* от 25.08.2023г.