Определение № 2406 от 02.10.2023, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2406 гр. София, 02.10.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Бистра Николова

Членове:

Тодор Тодоров

Милен Василев като разгледа докладваното от Милен Василев Въззивно частно гражданско дело № 20231000502497 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 274 – 279 от ГПК.

Образувано е по частна жалба от 31.07.2023 г. на длъжника Л. И. А. срещу определението от 12.07.2023 г. по в. гр. дело № 233/2023 г. на Окръжен съд – гр. Монтана, с което е оставена без разглеждане жалбата с вх. № 752/12.06.2023 г. на същия срещу действия на държавен съдебен изпълнител по изп. дело № 20231610400104.

В жалбата се твърди, че решението, въз основа на което е издаден изпълнителният лист, не било влязло в сила, поради което следвало да се отменят поканата за доброволно изпълнение и издадения изпълнителен лист.

Предвид изложеното жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалвания съдебен акт.

Софийският апелативен съд, след като прецени събраните доказателства и обсъди доводите по частната жалба намира за установено следното:

Частната жалба е подадена срока по чл. 275, ал.1 от ГПК и е допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна.

Настоящият въззивен състав споделя мотивите на обжалваното определение, поради което и на осн. чл. 272 във вр. с чл. 278, ал. 4 ГПК препраща към мотивите на МОС.

Независимо от това следва да се добави и следното:

Действащият ГПК въвежда принципа за предметна и субектна ограниченост на възможността за обжалване на действията на съдебния изпълнител. Това означава, че на обжалване подлежат изрично посочени действия от ограничен кръг лица. Жалбоподателят е длъжник по изпълнението, като допустимите за обжалване действия са посочени в чл. 435, ал. 2 и 3 ГПК. Видно от съдържанието на процесната жалба с вх. № 752/12.06.2023 г.

1 предмет на обжалване е покана за доброволно изпълнение с приложения към нея изпълнителен лист. Това изпълнително действие не попада сред тези по чл. 435, ал. 2 и 3 ГПК. Изпълнителният лист сам по себе си не подлежи на обжалване, а на такова подлежи разпореждането за издаването му, но не чрез жалба по чл. 435 ГПК, а по реда на чл. 407 ГПК – подадена чрез съда, издал изпълнителният лист. Настоящата жалба не е такава. Ето защо същата е недопустима, а изложените в частната жалба оплаквания са ирелевантни към този извод.

С оглед на изложеното обжалваното определение следва да се потвърди, като правилно и законосъобразно.

Така мотивиран, Софийският апелативен съд,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определението от 12.07.2023 г. по в. гр. дело № 233/2023 г. на Окръжен съд – гр. Монтана.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2