Решение № 507 от 17.04.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 507 гр. Пловдив, 17.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стефка Михова

Членове:

Николай Стоянов

Иван Йорданов като разгледа докладваното от Стефка Михова Въззивно гражданско дело № 20265300500816 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.435, ал.2, т.7 от ГПК.

Образувано е по жалба подадена от „Булмед 2002“ЕООД, ЕИК 115679864, представлявано от управителя П.С., длъжник по изп.д.

№1110/2025г. по описа на ЧСИ С.Г. , с рег.№ 825 в КЧСИ, против постановление № 837 на съдебния изпълнител от 13.01.2026г., с което е отказано намаляване на разноските на взискателя за заплатено адвокатско възнаграждение.

В срока по чл.436,ал.2 ГПК не е постъпило възражение от взискателя „Трейдуинд“ГМБХ, със седалище и адрес на управление: 41066 Мьонхенгладбах, Федерална република Германия, ***, вписано под № HRB 6341 в търговския регистър към районния съд в Мьонхенгладбах.

В писмените си мотиви по чл. 436, ал. 3 ГПК съдебният изпълнител изразява становище за неоснователност на жалбата.

Съдът, след преценка доводите в жалбата, мотивите на ЧСИ, представените доказателства и материалите по изпълнителното дело, намира следното по отношение допустимостта и основателността на жалбата:

Изпълнителното дело е образувано по молба от 18.12.2025 г., подадена от взискателя „Трейдуинд“ГМБХ, със седалище и адрес на управление: 41066 Мьонхенгладбах, Федерална република Германия, ***, вписано под № HRB 6341 в търговския регистър към районния съд в Мьонхенгладбах, за събиране на непогасено парично задължение от длъжника „Булмед 2002“ЕООД, ЕИК 115679864, възлизащо в размер на сумата 200 000 евро, представляващо вземане за общата продажна цена на доставени 500 000 консервни кутии с 1 домати, със законна лихва за забава в размер на 9% над основния лихвен процент върху сумата от 200 000 евро, считано от 24.10.2023 г. до окончателното изплащане на тази сума, на сумата 13 130,50 евро, представляващи съдебни разноски, със законна лихва за забава в размер на 5 % над основния лихвен процент върху сумата, считано от 01.07.2025 г. до окончателното изплащане на тази сума.

За образуване и процесуалното си представителство по изпълнителното дело взискателят е упълномощил адвокат д-р Е. Д.

, при уговорено адвокатско възнаграждение в размер от 5 300 евро с равностойност от 10 365,90 лева. Поканата за доброволно изпълнение е получена от длъжника на 03.01.2026г., а дългът по изпълнителното дело е погасен преди връчването й въз основа на наложени запори на вземанията на длъжника от трети лица, като на 23.12.2025г. е постъпила сума в размер от 274286,53 евро; на 29.12.2025г. сума в размер от 1574,49 евро и на 30.12.2025г. сума в размер от 359,74 евро.

На 12.01.2026г. длъжникът е депозирал и възражение с вх.№ 01268 , с искане за намаляване от съдебния изпълнител на претендираното от взискателя адвокатско възнаграждение , което с обжалваното постановление № 134 от 13.01.2026г. е прието за неоснователно.

При така установените обстоятелства по изпълнителното дело, съдът изведе следните правни изводи:

Съдът намира, че жалбата по чл. 435 от ГПК е подадена от процесуално легитимирано лице - длъжникът по изпълнението, в рамките на преклузивния двуседмичен срок по чл. 436, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител.

Съгласно нормата на чл. 78, ал. 5 ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част. В процесния случай следва да бъде съобразено решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело № С-438/22/, което предвижда националният съд да откаже да приложи национална правна уредба, в случая Наредба №1/2004 г., която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер като нарушаваща забраната по чл.101, параграф 1 ДФЕС - за забрана за ограничаващите конкуренцията споразумения и практики. С оглед на даденото тълкуване в решението на СЕС съдът не е обвързан от размерите на адвокатските възнаграждения, определени в Наредба №1/2004 г. и при определяне на отговорността за разноски следва да определи възнаграждението при съобразяване на правната и фактическа сложност на делото.

В случая преценката за правната и фактическа сложност на изпълнителното дело следва да се извърши с оглед всички факти, сочещи за обема и сложността на оказаната по делото правна помощ, като се вземат предвид извършените процесуални действия и други обстоятелства, определяща правна и фактическа сложност на делото. В конкретния случай се 2 установява, че в рамките на изпълнителното производство освен първоначалната молба по чл. 426 ГПК, с която е сезиран частният съдебен изпълнител, процесуалният представител на взискателя не е извършил никакви други процесуални действия, насочени към удовлетворяване на паричното вземане, като съдът съобразява и извършеното плащане на дълга преди да е започнал да тече срокът за доброволно изпълнение и само 7 работни дни след образуване на изпълнителното дело. При тази хипотеза съдът приема, че изпълнителното дело не е усложнено от фактическа и правна страна и взискателят има право на адвокатско възнаграждение единствено за образуване на изпълнителното дело , което следва да се определи в размер от 1000 лева / 511,29 евро/.

Поради изложеното постановлението на съдебния изпълнител, с което е отказано намаляване поради прекомерност на разноските на взискателя за заплатено адвокатско възнаграждение е неправилно и следва да отменено, а размерът на адвокатското възнаграждение намален на 1000 лева / 511,29 евро/.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ постановление с изх.№134 от 13.01.2026г. на ЧСИ С.Г. , с рег.№ 825 в КЧСИ по изп.д.№ 1110/2025г., с което е отказано да бъдат намалени направените от взискателя „Трейдуинд“ГМБХ, със седалище и адрес на управление: 41066 Мьонхенгладбах, Федерална република Германия, ***, вписано под № HRB 6341 в търговския регистър към районния съд в Мьонхенгладбах, разноските за заплатено адвокатско възнаграждение, въз основа на подадено от длъжника „Булмед 2002“ЕООД, ЕИК 115679864, възражение с вх. № 01268/ 12.01.2026г. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

НАМАЛЯВА от 10 365,90 лева /5 300 евро/ на 1 000 лева / 511,29 евро/, разноските дължими по изп.д.№ 1110/2025г. от длъжника „Булмед

2002“ЕООД, ЕИК 115679864 на взискателя „Трейдуинд“ГМБХ, за заплатено адвокатско възнаграждение.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3